Разпознаваемостта на кампанията Black Friday на българския пазар поддържа високо ниво, достигайки почти цялото градско население в България (96,1%). Седем от десет българи от градското население възнамеряват да закупят поне един артикул по време на шопинг събитието, показва традиционното ежегодно проучване на Kantar Румъния* по темата, проведено в края на октомври тази година.
„Данните от проучването показват стабилна разпознаваемост на Black Friday и нарастваща тенденция за доверие в събитието, като в резултат на това се отчита и ръст в намерението за покупка, достигащ рекордни нива. Потенциалните потребители асоциират кампанията най-вече с онлайн събитие. Виждаме също, че тази година те са отделили по-висок бюджет за закупуване на желаните от тях продукти. Най-желаните продукти за Black Friday са: дрехи и обувки, козметика и малки домакински уреди“, коментира Андреа Попа, акаунт мениджър в Kantar Румъния, офисът на Kantar, който координира проучването.
Според проучването 72,7% от българите, живеещи в градски райони, на възраст между 18 и 55 години, възнамеряват да закупят поне един продукт на Black Friday – нарастваща тенденция спрямо 2021 г. (70,3%) и 2020 г. (68,5%). За хората, които са запознати с търговското събитие, желанието да се сдобият с нещо ново в рамките му е още по-силно сред българите на възраст 35-44 години (81,6%), както и при населението, живеещо в София (85,2%) и в големите градове (82,4%). Географски, североизточният регион на страната показва най-голямо желание за участие в кампанията (85,6%).
Също така, нивото на доверие в събитието (72,8%) продължава нарастващата еволюция от последните 3 години. Хората на възраст 25-34 години в големите градове и тези в Северозападния регион споделят по-голямо доверие в сравнение с общото градско население.
По отношение на средствата, които възнамеряват да изразходват, проучването показва увеличение при групите с висок планиран бюджет – 33,2% от анкетираните планират да похарчат до 200 лв., при 41,5% през 2021 г.; 36,3% възнамеряват да отделят бюджет между 200 и 500 лв., при 33% през предходната година; и 26,7% заявяват, че са отделили бюджет от над 500 лв. за закупуване на желаните продукти по време на Black Friday (20,7% през 2021 г.).
Приблизителният бюджет, планиран за Black Friday 2022 г., се е увеличил значително в сравнение с миналата година. Сега той е средно 499,25 лв., което е с 26% повече от регистрирания през 2021 г. (395,99 лв.).
Проучването показва и предпочитане на онлайн магазините по време на Black Friday: 78,7% от потенциалните купувачи възнамеряват да пазаруват от електронни магазини, което е още един значителен ръст спрямо 2021 г. (73,9%).
Какво възнамеряват да купят българите на Black Friday 2022 г. (според проценти споменавания):

Дрехи и обувки
Козметични продукти
Малки домакински уреди (прахосмукачки, миксери, кухненски роботи и др.)
Играчки
Спорт (спортно оборудване, велосипеди, фитнес екипировка и др.)
Мобилни телефони
Хранителни продукти / Храни и напитки
Дом и декор (мебели, декорации, осветителни тела и др.)
Парфюми
Телевизори
Гуми, авточасти и автоаксесоари
Хоби / Направи си сам (инструменти и електрически инструменти – бормашини, лентови триони)
Обичайни детски продукти (памперси, храни, хигиенни продукти и продукти за грижа, дрехи, обувки и т.н.)
Продукти за лична грижа (сешоари, самобръсначки, преси за коса, епилатори)
Книги
Уреди за отопление (климатици, бойлери и др.)
Лаптопи
Компоненти за компютър (харддискове, процесори, видеокарти, дънни платки)
Храна и аксесоари за домашни любимци

eMAG Black Friday 2022 ще се проведе този петък, 18 ноември, започвайки след 7 ч. сутринта.

Американската банка Morgan Stanley прогнозира, че Великобритания и еврозоната вероятно ще изпаднат в рецесия през 2023 г., но силно представящият се пазар на труда може да спаси САЩ от този сценарий. Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация
Същевременно очакваното повторно отваряне на Китай след почти 3 години на ограничаване на COVID-19 трябва да доведе до възстановяване на икономиката му и други нововъзникващи азиатски пазари, споделиха анализатори на инвестиционната банка в поредица от доклади.
„Рисковете са в посока надолу“, посочват експертите, предвиждайки световната икономика да нарасне с 2,2% през 2023 г., което е по-ниско от последната оценка на Международния валутен фонд за растеж от 2,7%.
През 2023 г. Morgan Stanley прогнозира рязко разделение между развитите икономики „във или близо до рецесия“, докато нововъзникващите икономики „се възстановяват скромно“. Според банката обаче възстановяване в световен мащаб вероятно ще остане непостижимо. Европа – на прага на рецесия. Какъв е рискът за България?

Предвижданията са, че икономиката на Китай ще нарасне с 5% през 2023 г., изпреварвайки средния ръст от 3,7%, очакван за нововъзникващите пазари, докато средният растеж на 10-те развити страни се прогнозира само за 0,3%. Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България
Централните банки по целия свят вдигнаха лихвените проценти тази година, за да успокоят инфлацията, а в САЩ Morgan Stanley прогнозира, че Фед ще поддържа високи лихви през 2023 г., тъй като инфлацията остава силна след пика си през четвъртото тримесечие на 2022 г. „Неразумен хазарт“: Фед може да вкара света в дълбока криза
„Икономиката на САЩ просто заобикаля рецесията през 2023 г., но приземяването не се усеща толкова меко, тъй като растежът на работните места се забавя значително и нивото на безработица продължава да расте“, гласи докладът, като се прогнозира разширяване от 0,5% през 2023 г.
Според резултатите в него кумулативният ефект от строгата политика през 2023 г. се пренася в 2024 г., което води до две много слаби години.
А анализаторите твърдят, че в световен мащаб пикът на инфлацията би трябвало да дойде през текущото тримесечие, като намаляването ѝ ще се превърне в тема през следващата година. Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация

Други данни от доклада на Morgan Stanley
Базовата инфлация в САЩ ще падне до 2,9% в края на 2023 г., а общата инфлация до 1,9%.
Растежът в Азия ще спадне до 3,4% през първата половина на следващата година, преди да се възстанови до 4,6% през през вторите 6 месеца на 2023 г., подхранван от вътрешното търсене.
Възвръщаемостта на различни активи – особено при фиксиран доход – ще изглежда много по-добре през 2023 г., отколкото през 2022 г., водена от по-евтините начални оценки.
Висококачествен фиксиран доход, за да надмине световните акции.
Акциите на развиващите се пазари и Япония ще се представят по-добре, като акциите на САЩ изостават.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заради инфлацията: Фед ще продължи да вдига лихвите
Настъпва епохата на Голямата стагфлация
Рецесия в САЩ ли е това, за което мечтаят развиващите се икономики?
Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия

Ролята на газохранилищата през зимния сезон ще бъде ключова – малко са държавите, които могат да покрият потреблението си при спрени газови доставки само с помощта на запасите си, но те им помагат да балансират пиковете в търсенето при рязка промяна на температурата например. При нормален отоплителен сезон и нормална зима газохранилищата осигуряват към 25-30% от зимното потребление. Освен това съхраненият газ балансира и цената, защото се нагнетява през лятото, когато потреблението е малко, а цените – ниски. Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?
Енергийната криза обаче разби традициите – цената на газа през лятото остана висока заради геополитическото напрежение. Въпреки това държавите нагнетяваха газ, тъй като в тази ситуация ключово е да се осигури газ, независимо на какви цени. Още повече, че лятото започна с едни от най-ниските нива газ, останали в газохранилищата за последните 10 години. В крайна сметка пазарите се успокоиха през септември, когато стана ясно, че газовите хранилищата в Европа са напът да изпълнят целите за зимния период, пише Investor.bg.

Още в края на пролетта ЕС разбра, че Русия ще използва природния газ за натиск, след като бяха спрени доставките за България и Полша, а периодично и без обяснение и намалявани потоците за други европейски държави. Затова през юни ЕК препоръча на всички страни от общността да напълнят газохранилищата си до поне 80% от капацитета им до 1 ноември. Такова изискване има дори и за държавите без собствени газохранилища – те трябва да намерят начин да съхранят до 15% от годишното си потребление, включително и в други държави от общността. ЕС има план как да напълни газохранилищата за следващата зима
Резултатът – страните от ЕС посрещат зимата с газохранилища пълни до 95% от капацитета си, което надхвърля препоръките на Брюксел и общността е малко по-спокойна за идващите месеци. В Европа само две страни са с по-малко газови запаси от нас
Ролята на газохранилищата обаче ще става все по-ключова при промяната на енергийната карта на Европа. Доскоро страните от общността разчитаха главно на тръбен газ за покриване на потреблението и на редки доставки на втечнен газ – за баланс. Днес обаче ситуацията е друга. По данни на ЕК делът на руския тръбен газ в общия внос намалява от 45% през 2021 г. до едва 14% към края на септември 2022 г. Ограниченият тръбен газ се компенсира от втечнен газ, а доставките на танкерите са по-трудни за балансиране при неочаквани промени в потреблението. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?

„Чирен“: застраховка за енергийната сигурност на Балканите
България е една от трите страни на Балканите, които имат собствено газохранилище, като другите две са Румъния и Сърбия. Доскоро съоръжението край врачанското село Чирен беше свързвано с работата на новата газова връзка с Гърция IGB и терминала за втечнен газ край Александруполис. На фона на енергийната криза обаче то може да бъде не само буфер и гарант за енергийната сигурност на страната, но и за целия регион.
Гърция няма свои газохранилища и може да разчита само на съоръженията на терминалите за втечнен газ, или към 140 млн. куб. метра, а годишното потребление на страната надхвърля 3 млрд. куб. метра годишно. Затова страната търси как да съхрани газ, дори и само за да изпълни европейските директиви. Според гръцките медии са водени разговори с италиански фирми за съхранение на газ, чрез прихващане от Трансадриатическия газопровод (TAP), когато се наложи. Гърция внася рекордни количества втечнен газ, 1/3 от него е за България
Според публикация в гръцкия вестник Kathimerini в началото на ноември Атина е близо до подписване на меморандум за използване на капацитет в „Чирен“, а в замяна България ще получи отстъпки при ползването на терминала за втечнен газ в Ревитуса. Гърция може да съхранява своя природен газ в Чирен
Проблем за реализацията на тези планове може да се окаже бавеното с години разширение на „Чирен“. Проучванията за проекта се извършваха още преди над 10 години. Капацитетът на газохранилището сега е 550 млн. куб. метра, но има проект за неговото удвояване до 1 млрд. куб. метра, както и увеличаването на добива до 10 млн. куб. метра на ден (днес около 4 млн. куб. метра), а на нагнетяване – до 8 млн. куб. метра на ден (спрямо 3,2 млн. куб. метра днес). Стойността на проекта е 307 млн. евро, от които 78 млн. евро са безвъзмездна помощ по Механизма „Свързана Европа“. Разширяват газохранилището в Чирен с над 500 млн. лева

Освен това България има и планове за газохранилище в почти изчерпаното находище „Галата“ в Черно море, оперирано от Petroceltic. Те обаче са в съвсем начален етап, а ако се съди по „Чирен“, разработката може да отнеме време. Дори и след обявяването му за проект от общностно значение и беше осигурено финансиране за изграждането му, разширяването му буксува.
Газохранилищата в Европа са с капацитет от около 100 млрд. куб. метра природен газ, които осигуряват близо 1/4 от потреблението. Но значението на тези съоръжения тепърва ще се увеличава заради новата обстановка на газовия пазар. Изчакването не е в наша полза – най-малкото Украйна има капацитет на своите газохранилища от над 33 млрд. куб. метра, а за зимата на страната са нужни средно около 20 млрд. куб. метра.
Киев коментира, че може да предложи тези съоръжения в помощ на европейските държави. Но никой не приема такава оферта сериозно във време, когато страната е във война. Такъв сценарий обаче не е изключен, когато военните действия приключат, а Украйна е със статут на кандидат за член на ЕС и с амбиции да стане част от общността възможно най-скоро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ледников период заплашва Европа тази зима без руския газ
Десетки кораби с газ за Европа са на опашка в морето
Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това
Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?
Битка за втечнен газ: България успя да запази слотове за доставка в Гърция
Европа с рекордни запаси на газ, в България са двойно по-ниски