Парламентът одобри едновременно на две четения ратификацията на договора за покупка на още 8 нови изтребителя F-16C/D Block 70. Одобреният договор включва боеприпаси, средства за обучение, средства за поддръжка, резервни части, първоначална поддръжка. В подкрепа на модернизирането на българската армия гласуваха 151 депутати, 42 бяха „против“, а 8 се въздържаха.
Очаквано „против“ гласуваха БСП и „Възраждане“. Заедно с тях обаче гласува и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев. Други 7 от формацията се въздържаха, но мнозинството от 33-a народни представители подкрепиха сделката с американците.
От трибуната Василев обясни, че гласува „против“, тъй като нищо от първата партида самолети още не е пристигнало, а в новия договор няма клаузи, защитаващи България.
„Имаше клауза, устно договорена, но не беше включена в писмото, която гарантираше, че ние няма да направим голямото плащане, предвидено за края на 2025 и началото на 2026 г., преди да сме получили първите 8. Ако я имаше в този договор, щях да гласувам „за“. Това е причината защо гласувам „против“, а не защото не ни трябват самолетите“, обясни Василев.
По думите на военния министър Димитър Стоянов България се нуждае от още машини. След гласуването той заяви, че след политическото решение за покупката на самолетите през 2019 г. експертните мнения вече нямали значение и подчерта, че без втория договор няма да има въоръжение за машините.

Това е вторият етап от проекта на Военновъздушните сили за придобиване на нов тип боен самолет. Той ще струва на България 1.3 млрд. долара, без да влизат ДДС, мита и транспортни разходи, които също са за сметка на България. Изграждаме писти за новите F-16 за 100 млн. лв.
За разлика от сделката за първите 8 американски бойни самолета, сега държавата ще превежда парите на Lockheed Martin на части в рамките на 10 години, като най-голямата вноска ще бъде през 2026 г. Разпределението на плащанията по години е предложено от правителството на САЩ, но се допуска изменение през годините, при промяна на конкретен договор по реда на Закона за международните договори на Република България и/или съгласувано с Министерството на финансите. България открива сметка във Федералния резерв на САЩ
Междуправителствените договори по Програма FMS на САЩ не предвиждат клаузи, позволяващи на купувача да търси обезщетение за настъпили вреди и пропуснати ползи. Когато осигурява доставки за купувача, Департаментът по отбрана на САЩ ще използва същите договорни клаузи, договорна администрация и процедури за качество и проверки, които би използвало при осигуряване на доставки за себе си. Заедно с това страните се съгласяват да разрешават всяко разногласие чрез консултации между двете правителства.
Заради нуждата от гарантиране на конфиденциалност договорите няма да се обнародват.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния купи десетки изтребители F-16 на изгодна цена
Хърватия купува F-35 – най-модерните изтребители на САЩ?

Няколко седмици преди Полша да спре напълно покупките на петрол от Русия, правителството във Варшава лобира за мерки от страна на ЕС, които да му помогнат да спази обещанието, съобщава Bloomberg.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки още през май обеща, че до края на годината страната му ще се опита да прекрати вноса на руски петрол по северната част на петролопровода „Дружба“. Такъв ангажимент пое и германският му колега Олаф Шолц, тъй като и Германия разчита на внос по същата петролна връзка.
Тогава и двамата се стремяха да засилят въздействието на санкциите на ЕС, забраняващи покупките на морски петрол от 5 декември, като едновременно щадят вноса по тръбопроводи. След изявленията на Полша и Германия планът беше само страните, използващи южния участък на „Дружба“ – Унгария, Словакия и Чехия, да продължат да купуват руски петрол по тръбопроводи. ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
Сега обаче Полша настоява както за санкции по северната част на връзката – създаване на правно основание за Варшава да прекрати договорите с Русия, така и за система от тарифи за тези, които получават доставки по южната част на връзката. Европа спешно се запасява с руски дизел, преди да започне ембаргото

„Според нас въвеждането на допълнителни санкции, включително за северната част на петролопровода „Дружба“, изисква съответни разпоредби на ниво ЕС. Полша си сътрудничи с Германия по въпроса“, заяви полското министерство на климата за Bloomberg. ЕС и руския петрол – кой и колко внася?
По-рано германското министерство заяви, че „проучва и обсъжда“ прекратяването на вноса на тръбопроводи „под висок натиск“. То допълни, че регламентът за санкциите проправя пътя на ЕС да отмени изключението за внос по тръбопроводи, когато дадена държава членка има достатъчен напредък, за да диверсифицира източниците си на доставки.
През 2021 г. Русия доставяше около 720 000 барела суров петрол на ден в Европа през „Дружба“, като най-голям дял от обема отиваше за Полша и Германия. Според запознати, пожелали анонимност, залогът за Полша е и конкурентоспособността на най-голямата рафинерия в страната – PKN Orlen, която се опасява, че унгарският конкурент MOL ще получи конкурентно предимство от достъпа до по-евтин руски суров петрол. Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар
Според полското министерство на климата е нужно да се въведе „механизъм за равнопоставеност“ по отношение на руския петрол по тръбопроводите. Ако обаче ЕС въведе подобен механизъм, това ще се отрази негативно и на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, която ще бъде натоварена с допълнителна финансова тежест. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“

Orlen посочва, че е подготвена за потенциалното спиране, тъй като е в състояние да замени вноса от „Дружба“ с алтернативни доставки, но има нужда от решения на правителството, ако трябва да анулира валидни договори с руски доставчици. Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
Компанията намали вътрешната си зависимост от руския петрол до 30% след войната в Украйна, като замени суровия петрол с доставки от други източници, главно от Саудитска Арабия и Норвегия. Министерството на климата на Полша съобщи, че страната вече не внася суров петрол от Москва по море.
Липсата на общоевропейско решение може да даде основание на полската рафинерия да продължи вноса от „Дружба“ и след края на 2022 г. Санкциите биха се счели за форсмажорни обстоятелства и така да се избегне нарушение на договора. Миналата седмица стана ясно, че Orlen е поискала да получи петрол от тръбопроводната система „Дружба“ през 2023 г. – ход, който според компанията е „само за да резервира потенциален транзитен капацитет“. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?

Според полски официални лица още има голям шанс страната да спре всички сделки с Москва и да се намери политическо решение.
Докато санкциите за северния участък на „Дружба“ изискват единодушие и срещу тях ще се противопостави Унгария, решението на ЕС за тарифите ще се нуждае от по-малка подкрепа с мнозинство от националните правителства. Без вноса от Русия: Европа скоро ще изпадне в дизелова криза
Според запознати по въпроса се разглеждат и други инструменти. Въпросът може да бъде обсъден от лидерите на ЕС на срещата им на върха в средата на декември, където ще присъстват и Моравецки, и Шолц.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След „Северен поток“: Откриха теч и на ключов нефтопровод в Европа
Европа е на прага на криза с дизела. Какво следва?
Путин: Таванът на цената на нефта ще има последствия
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето
Заради санкциите: Сърбия бърза да намали енергийната си зависимост от Русия