Брутният външен дълг на страната в края на октомври 2023 г. възлиза на почти 42,410 млрд. евро (44,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт). Това е с над 1,6 млрд. евро (3,7%) по-малко спрямо края на октомври 2022 г. (44 млрд. евро, 51,3% от БВП), съобщава Българската народна банка (БНБ).

Снимка: БНБ
В края на октомври 2023 г. краткосрочните задължения са над 7,150 млрд. евро (16,9% от брутния дълг, 7,5% от БВП) и падат с 1,633 млрд. евро (18,6%) спрямо октомври 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,2 млрд. евро (83,1% от брутния дълг, 36,9% от БВП), като нарастват със 7,1 млн. евро (0,02%) спрямо края на октомври 2022 г.

Снимка: БНБ
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на октомври 2023 г. е над 8,941 млрд. евро (9,4% от БВП). Спрямо края на октомври 2022 г. той нараства с 591,3 млн. евро (7,1%).
Външните задължения на Централната банка са 2,072 млрд. евро (2,2% от БВП). Те намаляват със 77,1 млн. евро (3,6%) спрямо края на октомври 2022 г.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са почти 5,631 млрд. евро (5,9% от БВП). Те намаляват с близо 698 млн. евро (11%) спрямо края на октомври 2022 г.
Външните задължения на „Други сектор“ са почти 11,411 млрд. евро (11,9% от БВП). Те се спадат с 1,551 млрд. евро (12%) спрямо същия месец на 2022 г.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на близо 14,355 млрд. евро (15% от БВП) в края на октомври 2023 г., което е със 108,9 млн. евро (0,8%) повече спрямо края на октомври 2022 г. То остава с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,8% към края на октомври 2023 г., при 32,4% година по-рано.
Източник: БНБ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Брутният външен дълг възлиза на 43,04 млрд. евро към края на август
Брутният външен дълг достига 43 млрд. евро към края на юли
Брутният външен дълг възлиза на 44.05 млрд. евро към края на юни
Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април

Минималната работна заплата в Турция ще бъде 17 002 турски лири (близо 1 016 лева) през 2024 г., обяви вчера турският министър на труда и социалната политика Ведат Ъшъкхан, цитиран от Reuters. Така минималната заплата ще се повиши с 49% спрямо обявената през юли и със 100% спрямо януари 2023 г.

Снимка: iStock
Годишната инфлация в Турция се повиши до 61,98% през ноември, най-високото ѝ ниво за тази година. В същото време инфлацията се оказа малко под очакванията, сигнализирайки, че периодът на агресивно вдигане на лихвите може би води до намаляване на търсенето.
Инфлацията се повиши разко след валутна криза в края на 2021 г. и достигна 24-годишен връх от 85,51% през октомври миналата година. Тази година лирата загуби около 35% от стойността си, което още повече вдигна разходите за живот за турците.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?
След увеличението: В България, Сърбия или Северна Македония минималната заплата ще е най-висока?

Окончателно: Ето колко ще е минималната заплата от 1 януари
Кои са най-високоплатените професии в Румъния?

Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2023 г. са 574 000 – с 14.5% повече от ноември 2022 г. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
Отчетен е ръст на пътуванията по всички наблюдавани цели – почивка и екскурзия, служебна и други цели.
Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към Турция – 185 200, Гърция – 96 000, Румъния – 52 700, Сърбия – 51 200, Германия – 26 800, Република Северна Македония – 23 100, Италия – 20 900, Австрия – 19 800, Великобритания – 17 200, Испания – 12 300.
Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 50,7%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 25,1%, и тези със служебна цел – 24,2%.

Снимка: НСИ
През ноември 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 694 400, или с 3,4% повече, спрямо същия месец на 2022 г.
Отчетено е повишение на пътуванията по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 37,8% (262 600) от всички посещения на чужди граждани в България.
Делът на гражданите от ЕС, посетили България, е 47% от общия брой чужди граждани и достига 326 200, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 42,4%, и Гърция – 26,6%.

Снимка: НСИ
Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 311 100, или 44,8% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са отчетени в Турция – 160 000, или 51,4% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция – 160 000, Румъния – 138 300, Гърция – 86 700, Украйна – 54 300, Сърбия – 47 000, Република Северна Македония – 30 000, Германия – 25 400, Италия – 14 100, Великобритания – 12 400, Полша – 9 900.
Преобладава делът на посещенията с други цели – 52,4%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 30%, и със служебна цел – 17,6%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ръст на пътуванията за празниците в Европа, въпреки предупрежденията за сигурността
Пътуванията на българите в чужбина през октомври 2023 година отчетоха повишение
Спокойни и евтини: Кои европейски градове да посетите тази зима?
Обявяват България за предпочитана дестинация през 2024 г.

Колко пъти по-скъпо излиза екскурзията в чужбина от тази в България?