Цената на петрола намалява на фона на потенциално отлагане на лихвените понижения в САЩ

Цените на петрола се понижават в понеделник, задълбочавайки спадовете от предходната си сесия, след като доларът поскъпна на фона на опасенията на пазара, че по-високата от очакваното инфлация може да отложи намаленията на високите лихви в САЩ, които ограничават търсенето на горива в световен мащаб, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от сорта Брент поевтиняха с 49 цента, или 0,61%, до 80,31 долара за барел, а цената на фючърсите върху американския лек суров петрол от типа WTI се понижава с 46 цента, или 0,60%, до 76,03 долара за барел на фона на по-силния долар, който оскъпява петрола за притежателите на други валути.
Спадът на цените задълбочава загубите от миналата седмица, когато Брентът се понижи с около 2%, а WTI – с над 3% заради сигнали, че намаляването на лихвените проценти в САЩ може да бъде отложено с 2 месеца заради ускорение на инфлацията.
„Апетитът към риск изглежда е по-слаб след подкрепеното от Nvidia пазарно рали миналата седмица, тъй като очакванията за по-високи лихви за по-дълго време засилиха щатския долар, оказвайки натиск върху цените на суровините“, заяви независимият анализатор от Оукланд Тина Тън.

Снимка: iStock
Цените на петрола се търгуват в диапазона 70-90 долара за барел от ноември, тъй като нарастващото предлагане в САЩ и опасенията за слабото търсене в Китай компенсират съкращенията на доставките от ОПЕК+ въпреки две продължаващи войни.
„Цените на суровия петрол се понижиха заради липса на нови двигатели за техния ръст“, пишат анализатори от ANZ в бележка. „Петролът е изправен между перспективите за по-нисък добив на ОПЕК и повишени геополитически рискове, които оказват подкрепа на цените и мечи опасения за слабото търсене в Китай.“
Премията за геополитически риск от атаките на йеменските хути срещу кораби в Червено море остава скромна – само 2 долара за барел сорт Брент, посочват анализатори на Goldman Sachs в бележка.
Въпреки това банката повиши лятната си прогноза, очаквайки цените да достигнат 87 долара за барел в пика през лятото от 85 долара преди това, тъй като смущенията в Червено море са причината за по-силно от очакваното използване на запасите на държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Goldman Sachs все още очаква търсенето на петрол да нарасне с 1,5 млн. барела на ден през 2024 г., но намали прогнозата на Китай, като същевременно повиши тази за САЩ и Индия.

Снимка: iStock
„Силният ръст на предлагането извън ОПЕК вероятно почти ще поддържа темпа на стабилното глобално търсене“, добавиха анализаторите.
Въпреки че войната между Израел и „Хамас“ в Близкия изток продължава, съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан каза пред CNN в неделя, че преговарящите от САЩ, Египет, Катар и Израел са се споразумели за основните параметри на сделката за заложници по време на преговорите в Париж, но преговорите продължават. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че още не е ясно дали сделката ще се материализира.
Освен това Катар ще увеличи допълнително производството на втечнен природен газ въпреки неотдавнашния рязък спад на световните цени.
В САЩ анализаторите на ANZ очакваха петролните запаси да започнат да намаляват през следващите седмици, тъй като работата в рафинериите се възстановява, което може да окаже известна подкрепа на цените.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола се понижават, след като Фед заяви, че няма да бърза с намаляването на лихвите
Петролните цени тръгнаха нагоре заради слабия долар
Цените на петрола отново тръгнаха нагоре
Петролните цени се задържат близо до най-високото си ниво от три седмици
Петролните цени тръгнаха надолу в началото в седмицата

Гърция иска да привлече 40 хиляди чужди работници

Гърция иска да привлече 40 хил. чуждестранни работници от шест страни, а обявеното от премиера Кириакос Мицотакис споразумение с Индия е само част от една по-широка стратегия, пише гръцкият в. „Катимерини“.
Гърция е на път да сключи миграционно споразумение с Индия за привличане на неквалифицирани и квалифицирани работници в страната, които да бъдат наети в секторите на селското стопанство, строителството и туризма.
„Вярваме, че скоро ще можем да преминем към подписване на споразумение за мобилност в областта на миграцията, което ще позволи на повече индийски работници да дойдат в Гърция по организиран начин“, заяви той по време на гръцко-индийски бизнес форум.
Още: Ето колко става минималната заплата в Гърция

Споразумението предстои да бъде подписано през март и ще бъде внесено в парламента за ратификация скоро след това. То ще се отнася както за неквалифицирани, така и за висококвалифицирани служители. В първия случай те ще имат право да останат в страната до пет години, но след 18 месеца ще бъдат задължени да се върнат у дома за шест месеца, преди да дойдат отново в Гърция. Висококвалифицираните служители пък ще имат разрешително за пребиваване за три последователни години.
Планът
Споразумението е част от по-широк план на гръцкото правителство, който включва споразумения с общо шест страни – Армения, Грузия и Молдова в Европа и Индия, Филипините и Виетнам в Азия. Договореностите с тези шест страни са втората стъпка в усилията на правителството да се справи със съществения недостиг на работна ръка, отбелязва изданието.
Още: Ето колко чужденци получиха разрешения за работа у нас
Първата стъпка беше предприета със закон, който беше прокаран в периода около Коледа и се отнася до законна заетост на мигранти, които вече са в страната. Инициативата предизвика критики от различни посоки, включително от бившия консервативен премиер Андонис Самарас, който каза, че това би изпратило погрешно послание, тъй като изменението според него внушава „разхлабване“ на миграционната политика.
Следващата предложена от правителството стъпка предвижда подобряване на административната процедура, така че издаването на разрешителни и подновяването на правото на пребиваване да може да става по-бързо.
Правителството смята, че миграционната политика, съобразена с нуждите на пазара на труда, ще донесе множество ползи, тъй като ще гарантира, че мигрантите работят легално и че държавата ще знае къде работят и колко дълго са били в страната, а също така ще се плащат данъци и осигуровки.