Инафлацията в Япония се е забавила през януари за трети пореден месец, но по-малко от предвиденото, сочат официалните данни, публикувани днес и цитирани от Франс прес, предава БТА. Това още веднъж подхранва спекулациите за начало на парична нормализация в Япония през април.
Увеличението на цените без пресните стоки, което е референтен индикатор за Японската централна банка, е 2% на годишна база спрямо 2,3% през декември.
Става дума за най-слабото ниво на инфлация в страната от март 2022 г., макар и икономистите на Bloomberg да прогнозираха още по-явно забавяне – до 1,9%.
Икономистите очакват ново покачване на инфлацията през февруари, тъй като ефектът от правителствените мерки, влезли в сила преди година, за да смекчат сметките за електроенергия на домакинствата, ще намалее значително.

Снимка: iStock
От няколко седмици ръководните кадри в Bank of Japan се изказват все по-често по начин, който предполага, че тази година ще започне нормализирането на крайно меката парична политика, започнала преди повече от десетилетие.
За разлика от западни банки като Федералнияр резерв на САЩ и Европейската централна банка, които повишиха нееднократно лихвите, Японската централна банка запази до този момент крайно ниския си таван.
Преди да предприеме ход финансовата институция очаква предварителните резултати от преговорите за заплатите, които се провеждат всяка пролет в Япония (т. нар. „шунто“) и ще станат известни през март.
Ако заплатите тръгнат нагоре, то Японската централна банка може да се откаже от отрицателната лихва в краткосрочен план (- 0,1%), действаща от 2016 г. и да се откаже от контрола върху доходността на 10-годишните японски облигации или дори да откаже от него.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Официално: Япония вече не е трета икономика в света
Тази страна предлага 6-месечна виза за дигитални номади
В тази страна има над 8 млн. евтини изоставени къщи, които чужденците реновират
Голяма централна банка остави лихвите отрицателни

Нов декрет, публикуван днес от френското правителство, уточнява списъка с наименования, запазени за хранителни продукти и съответно забранен за стоки от пазара на растителни протеини, предаде Франс прес. Така наименования като стек, шницел, шунка, филе, говеждо печено и др. не могат да се ползват за растителни продукти.
Искане на животновъдите
Текстът е отдавнашно дългосрочно искане на животновъдния сектор, според който термини като „растителна шунка“, „вегетариански бекон“ могат да създадат объркване сред потребителите.
Още: Французите вече пият по-малко шампанско. Защо?
Правителството публикува първия подобен декрет през юни 2022 година, но той бе спрян от Държавния съвет, припомня БТА.
Новият текст описва подробно в два списъка термините, запазени за продукти от животински произход или такива, съдържащи много малко растителни протеини.
Сред „термините, използването на които е забранено за хранителни стоки, съдържащи растителни протеини“, са: филе, контрафиле, рамстек, шницел, бифтек, шунка, фланшет.

Още: България иска от ЕК да впише киселото мляко и бялото сирене като защитени продукти
Някои термини биха могли да бъдат използвани за хранителни стоки „от животински произход, съдържащи растителни протеини“, при условие че спазва максимално допустимото количество такива протеини като процентен дял.
Става дума за растителни продукти, при които растителните съставки „не заместват храни от животински произход, а се добавят, за да ги допълнят“.
Сред тях са наименования като: бекон, чоризо, кордон бльо, пастърма, пастет и други.
Декретът предвижда максимални глоби от 1500 евро за физически лица и 7500 евро за компании, както и преходен период от една година за продажбата на съществуващите запаси.