Правилно е да се пише неусетно , също и неусетен, неусетна, неусетни . Правописът на проблемната гласна може да се провери със сродна дума (със същия корен), в която тази гласна е под ударение: казваме ỳ сет , следователно се пише неусетно .

Остаряваме бавно, неусетно почти, по-невидимо – аз, много видимо – ти. („Остаряваме бавно“, Недялко Йорданов)

И всяко чувство беше там, и всяка тръпка, и болките, и радостите, и неусетните желания. ( „Прошка“ )

С пoжapa нa дyмитe и дълбoчинaтa нa дeйcтвиeтo Мариус Kypĸинcĸи пpипoмня зaбpaвeнитe бългapcĸи тpaдиции зa дoбpoтвopcтвo и нeyceтнaтa пoдмянa нa цeннocтитe в ceгaшнaтa ни ĸyлтypa.