Правилно е да се пише бакенбард , мн.ч. бакенбарди . Думата е заета чрез руски от немски – Backenbart.

Сивата му коса бе оредяла на темето, но пък се спускаше по пълните му бузи, като образуваше гъсти, къдрави бакенбарди . (А. Куик, „Красавицата и звярът“) Ако се вгледаме в портретите на благородници от Викторианската епоха, ще забележим, че повечето господа имат добре поддържани бакенбарди , мустаци и брада.