Правилно е да се пише дюшеме , мн.ч. дюшемета . Думата е заета от персийски чрез турски – döşeme.

Ако живакът се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет, не е лесно да се почисти. В къщата са запазени дървените тавани, дъбовите дюшемета и джамалът (зиданата печка).