Правилно е да се пише все , включително и в изразите все пак, все едно, все едно ми е, все още, все така .

Замина твоят влак, покри земята сняг, но все по-силно осъзнавам как ми липсваш. (М. Спасов, „Липсваш ми“)

Надявам се, че здравият разум все пак ще надделее по време на гласуването. Строим всяка сграда така, все едно е за нас. Все едно ми е колко струва панталонът, важно е да ми стои добре. Някой все още вярва ли, че съществуват несъмнени и неоспорими истини?

Аз искам да те помня все така : бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. (Димчо Дебелянов)