В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.

► Ако пред местоимението има предлог ( на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата някого . Имам нужда от някого , на когото да разчитам. Първото впечатление, което оставяте у някого , е важно.