Правилно е да се пише връстник , мн.ч. връстници . Думата има корен връст- (срв. не-връст-ен ) и наставка -ник .

Момчето се опитало да придума свой връстник да се разходят извън града. Помня свещеника в моето село – беше благ човек, връстник на дядо ми. Деца дариха играчки на свои връстници с увреден слух.