Съществителното име умисъл е от мъжки род; членувани форми умисълът, умисъла .

Забележката е била погрешно разбрана и в нея не бива да се търси някакъв умисъ л. Умисълът за кражба е налице и когато деецът няма ясна представа за стойността на вещта, стига да е знаел или очаквал, че тя има известна стойност.