Сали Фийлд, която днес навършва 80 години, е сдържана и деликатна личност, пише „Ел паис“. Не че е крехка или мълчалива. Просто след 60 години в развлекателната индустрия тя знае точно какво да каже, как и кога да го каже.
Затова, когато на 14 септември тази година излезе на сцената на театър „Пийкок“ в Лос Анджелис, за да получи четвъртата си награда „Еми“, с която влезе в историята като най-възрастната носителка на отличието в категорията за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм за ролята си в Remarkably Bright Creatures („Забележително ярки създания“), тя знаеше точно какво да каже.
Фийлд благодари на продуцентите, на „Нетфликс“ и на Канада. Намекът към страната, в която е заснет филмът ѝ и с която САЩ в момента са в обтегнати отношения, предизвика бурни аплодисменти сред публиката, припомня изданието.
„Ние сме изкуството. Имаме значение, гласовете ни имат значение, нашето многообразие и нашите уникални истории имат значение“, продължи тя. „Не можем да позволим тези гласове да бъдат заглушени или ограничавани“.
Носителка на две награди „Оскар“ и две отличия „Златен глобус“, Сара Фийлд очевидно е приела ролята си на една от утвърдените фигури в индустрията и на глас на своята общност – място, където се чувства призната, където най-сетне принадлежи и откъдето може да изразява открито позицията си по каузите, в които вярва. Пътят ѝ до този момент е отнел години, но по ненатрапчив начин тя е постигнала много, въпреки препятствията, с които се е сблъсквала, отбелязва „Ел паис“.
Майка на трима синове, всеки от които също е успешен в професионалната сфера, Фийлд е родена на 6 ноември 1946 година и израства сред жени в Пасадина, Калифорния. Тя е едва на три години, когато родителите ѝ се развеждат, и заедно с по-големия си брат заживява при майка си, баба си, пралеля си и прабаба си. Както самата тя разказва в интервюта и в мемоарната си книга In Pieces („На парчета“), публикувана през 2018 г., животът ѝ е изграден върху матриархален модел, а мъжете постепенно навлизат в него.
Първият мъж, оказал влияние върху живота ѝ, разбира се, е нейният баща. Когато той умира, Фийлд снима филма „Мисис Даутфайър“ – една от продукциите, които ще преобразят кариерата ѝ през 90-те години. Нейният колега Робин Уилямс, който изпълнява ролята на бившия ѝ съпруг във филма, усеща, че нещо не е наред, когато тя пристига на снимачната площадка. Когато му съобщава, че баща ѝ току-що е починал, Уилямс настоява снимачният график да бъде променен, за да може тя да бъде със семейството си.
„Можех да се прибера вкъщи, да се обадя на брат си и да организирам всичко необходимо. Това е страна от характера на Робин, която малко хора познаваха: той беше изключително чувствителен и интуитивен човек“, разказва тя през списание „Венити феър“.
В отсъствието на биологичния ѝ баща, Фийлд има пастрок. Майка ѝ – зашеметяваща актриса на име Маргарет Фийлд, която получава само второстепенни роли – се омъжва за каскадьора Джок Махони. Той малтретира Фийлд постоянно до 14-годишната ѝ възраст. Едва когато майка ѝ е вече много възрастна, Фийлд събира смелост да ѝ разкаже. По-късно тя разкрива публично за насилието в мемоарите си, чието написване отнема над седем години според „Ню Йорк таймс“.
Когато Фийлд навлиза в пубертета в началото на 60-те години, доведеният ѝ баща спрял насилието. На 17 години, през 1964 г., тя забременяла и решила да направи аборт, което по онова време било незаконно в САЩ. Тя изминала 185 мили до границата с Мексико и се подложила на операцията в Тихуана. Това беше „ужасно“ преживяване – операцията е извършена без анестезия, а медицинският техник я „тормозел“ по време на процедурата.
Само няколко месеца по-късно Фийлд се превръща в една от любимките на Америка в сериала „Гиджет“ – телевизионна комедия, която не е напълно успешна, но й помага да направи скока към първата си голяма роля като сестра Бертрил в „Летящата монахиня“ през 1967 г., за която дори записва албум. Впоследствие тя чувства, че е затворена в определен тип роли, и решава да учи при Лий Страсбърг в прочутото „Актьорско студио“ в Лос Анджелис, а в средата на 70-те години започва да получава точно онези роли в драматични филми, за които копнее. Както сама е казвала, актьорството е нейният път за бягство от болката, пише „Ел Паис”.
На едва 30 години тя вече има един развод зад гърба си. Омъжва се за Стивън Крейг през 1968 г., когато едва на 19. Имат двама синове – Питър, сценарист на „Гладиатор II“ и „Топ Гън: Маверик“, и Илай – режисьор на култови филми на ужасите. Когато тя и Крейг се разделят по взаимно съгласие, тя вече е преживяла още два случая на насилие. През 1968 г. певецът и текстописец Джими Уеб се нахвърлил върху нея, след като заедно пушили марихуана. Фийлд пише, че не вярва Уеб да е действал със „злонамерено намерение – усещах, че е напълно надрусан“. През 1976 г. режисьорът Боб Рафелсън ѝ казал след кастинг: „Не мога да наема никого, който не целува достатъчно добре.“ „Така че го целунах. Явно е било достатъчно добре“, пише тя в мемоарите си.
През 1976 г. Фийлд изиграва ролята на жена с личностно разстройство в сериала „Сибил“ – роля, за която печели първата си награда „Еми“. Четири години по-късно тя получава роля във филма „Норма Рей“, разказващ за самотна майка, която работи в памучна фабрика, за която печели първия си „Оскар“ през 1980 г. През 1976 г. тя започва да излиза с Бърт Рейнолдс, с когото заснема четири филма в рамките на четири години. „Беше много сложна връзка“, казва Фийлд пред списание „Пийпъл“. „Имаше страни в Бърт, които бяха толкова прекрасни и очарователни, а имаше и такива, които бяха наистина плашещи, и той много приличаше на моя втори баща. Това не означава, че нямаше част от мен, която да обичаше Бърт до безумие, но пък аз обичах и втория си баща.“
Рейнолдс явно винаги е се надявал, че кариерата му ще засенчи тази на Фийлд. Той се противопоставя на пътуването на Фийлд до Кан, за да промотира лентата „Норма Рей“, а преди церемонията по връчването на „Оскар“ той отказа да присъства, като й казва: „Не мислиш, че ще спечелиш нещо, нали?“ Но тя печели.
Следват и други триумфи, като „Място в сърцето“, за който тя печели втория си „Оскар“ през 1985 г.; „Стоманени магнолии“, заедно с Доли Партън и Джулия Робъртс; „Г-жа Даутфайър“ през 1993 г.; „Форест Гъмп“, където изиграва майката на Том Ханкс, въпреки че е само с 10 години по-голяма от него; спорният „Не без дъщеря ми“; „Професия блондинка 2“; и сериалът „Спешно отделение“, за който спечели още една награда „Еми“ през 2001 г.
През последните 25 години Фийлд не спира да работи. Ролята ѝ в сериала „Братя и сестри“ ѝ носи още една награда „Еми“ през 2007 г.; ролята на леля Мей във филма „Невероятният Спайдър-мен“ от 2012 г. и неговото продължение ѝ печели популярност сред по-младите поколения; а ролята на Мери Тод Линкълн с Даниел Дей-Луис във филма на Стивън Спилбърг „Линкълн“ ѝ донесе най-скорошната ѝ номинация за „Оскар“. Тя е участвала в минисериали, комедии, театрални постановки в Ню Йорк, има звезда на „Алеята на славата“ и награда за цялостно творчество от Гилдията на филмовите актьори. Тя също така е използвала гласа си публично в подкрепа на каузите, които защитава.
Още в средата на 90-те години Фийлд е гласът на феминизма в индустрията. „Положението на жените в Холивуд става все по-добро, откакто започнах преди 33 години“, казва тя в интервю за „Ел Паис“.в Мадрид през 1996 г. „Нямаше огромни скокове, а по-скоро три стъпки напред и две назад. Преди, на 40 години, беше късмет, ако снимаш по един филм годишно. Сега някои от нас работят редовно, а аз съм почти на 50. Преди това не се случваше. Преди жените се справяха в движение. Без друга алтернатива създадохме свои собствени компании. Голди Хоун, аз, Джесика Ланг, Джейн Фонда, Барбра Стрейзанд. Всички го направихме. Беше новаторско и единственият начин да работим. Оттам се зароди движение на успешни жени, които днес са продуцентки, режисьорки и сценаристки. Това беше доста голяма промяна. Не че ние я предизвикахме, но аз бях там, борейки се сама заедно с всички тези жени“.
През 2004 г. Фийлд не се поколебава да отиде в Сиудад Хуарес с добрата си приятелка Джейн Фонда и няколко артисти и писатели, за да протестира срещу широко разпространеното насилие срещу жените в мексиканския град. По-късно, заедно с Фонда, тя протестира срещу климатичните промени пред Капитолия във Вашингтон през 2019 г. И двете са арестувани, което помага да се привлече внимание към каузата.
На въпрос на „Холивуд рипортър“ кой е бил най-големият риск, който е поела в цялата си кариера, Сара Фийлд отговаря: „Всичко е риск. Иначе няма смисъл. Ако няма риск, тогава си стой вкъщи. Лесното е надценено“.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Източник: БТА
