Пилотен проект стартира в завода за цимент в Девня на „Хайделберг Материълс“. ANRAV.beta предвижда изграждане на пилотна инсталация за улавяне на въглеродни емисии.
„Мисията на Министерството на иновациите и растежа е да трансформира България като място за нови технологии и зелени инвестиции. Насърчаваме компаниите да се насочат към такива иновативни проекти. Инициативи в научноизследователска и развойна дейност превръщат страната ни в иновационен център за Югоизточна Европа“ заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева на официалното откриване, цитирана от пресцентъра на ведомството.
Първа инвестиционна стъпка
Проектът е първата инвестиционна стъпка от стратегията на компанията за постигане на декарбонизация на циментовите си продукти. В този първи етап ще се изработи малък модел на инсталация за улавяне на въглеродни емисии с цел да извърши тестване на иновативната технология. Анализът на данните от предвидените тестове ще помогнат да се валидират ключови параметри и техническите аспекти на процеса на улавяне на емисиите от СО2. Данните ще бъдат използвани за бъдещото проектиране на пълно мащабна инсталация за улавяне на емисии, а именно проектът ANRAV CCUS. Тестовете ще се проведат в средата на 2024 г. в инсталация, напълно интегрирана в съществуващата производствена топлообменна кула на завода. ANRAV.beta e част от мащабния проект ANRAV, който е първият за улавяне и съхранение на въглерод в Източна Европа, одобрен от Европейската комисия за финансиране по Фонд „Иновации“ на ЕС.
Още: 2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
„С тази конкретна инвестиция област Варна и регионът на Североизточна България стават водещи в зелени устойчиви проекти за развитието на мехатрониката, чистите и кръгови технологии. Чрез този проект други чуждестранни инвеститори ще разпознаят България като място с потенциал и капацитет за развитие на научноизследователска дейност, където се подкрепя комерсиализацията на нови технологии“, каза още министър Стойчева.

По думите й проектът е визионерски не само за България. „Европа може да покаже, че е способна чрез нови технологии да постигне основната цел на Зелената сделка – декарбонизацията. Приветстваме „Хайделберг Материълс Девня“ в този изключително далновиден проект“, каза още Стойчева.
Още: Какво ще се случи с въглищните централи на „Марица-Изток“ ?
На церемонията в завода присъстваха директори на компанията от Германия и България и ръководителите на проекта.
 

Световният пазар на смартфони се е свил с 8% до най-ниското си ниво от десетилети за третото тримесечие заради слабото търсене на големи марки, включително Apple и Samsung, на повечето развити пазари, предава Reuters, като цитира данни от Counterpoint Research,
Данните показват, че делът на първите пет марки, които включват още и китайските фирми Xiaomi, Oppo и Vivo, е паднал до 3-годишно дъно.
Това предполага, че продължаващият спад на пазара може да подкопае предстоящите печалби на компании като Apple, чиито доставки са спаднали с 8% през тримесечието. Пазарният лидер Samsung отчете 13% спад в продадените обеми през периода.

Снимка: Samsung
Сред онези, които спечелиха пазарен дял през тримесечието се нареждат Apple и китайският ѝ конкурент Huawei, който въпреки строгите санкции на САЩ, изненада индустрията по-рано тази година със своя смартфон Mate 60 Pro, който използва усъвършенстван чип, произведен в Китай.
Общите доставки обаче са нараснали с 2% в глобален мащаб, спрямо второто тримесечие, което поражда надежди, че пазарът може да прекъсне своята над 2-годишна серия от спадове на годишна база през последните 3 месеца на годината.
Counterpoint цитира серията iPhone 15, която беше пусната в продажба през септември, като фактор, който може да помогне за съживяване на растежа на развитите пазари като САЩ, Европа и Корея.

Снимка: Getty Images
„След силния септември очакваме инерцията да продължи до края на годината, когато ще се усеъи пълното въздействие на серията iPhone 15“, посочват от фирмата за пазарни проучвания.
Според Counterpoint празничният сезон в Индия, разпродажбите на събитието за пазаруване „Деня на самотните сърца“ в Китай и промоциите в края на годината в различните регионите също ще подкрепят пазара.
Досега нововъзникващите пазари бяха ярък лъч за продажбите на смартфони в иначе тежката година. През третото тримесечие Близкият изток и Африка са единствените региони, които отбелязват растеж на годишна база, сочат данни на Counterpoint.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световният пазар за смартфони преживява най-лошата година от десетилетие насам
Стана ясно кога излиза на пазара новият iPhone 15
В Турция стана по-скъпо да имаш смартфон, защото Ердоган вдигна заплатите
Една страна въвежда режим за ползване на смартфони от деца

Броят на фалиралите фирми у нас намалява през тази година, а новорегистрираните бизнеси бележат лек ръст.
Фалитите на фирми намаляват през първите девет месеца на 2023 година с 19.5% на годишна база до общо 2 928 правни единици, влезли в процедура по несъстоятелност, сочат изчисления на база данните на Националния статистически институт. За сравнение, през първите три тримесечия на миналата 2022 година, броят на фалитите възлиза на 3 640 или със 712 по-малко спрямо настоящия период.
В същото време, регистрациите на нови фирми лек ръст през първите девет месеца на тази година от 3% на годишна база до общо 34 064 новорегистрирани бизнеса. За сравнение, през същия период на миналата година, новите регистрации достигат 33 022 броя или с 1 042 броя по-малко спрямо 2023 година.
В кои сектори фалират фирми най-често
Най-висок брой на фалитите се отчита в икономическия сектор „Търговия на едро и дребно; ремонт на автомобили и мотоциклети”, сочат данните на НСИ.
От началото на настоящата 2023 година, фалитите в този сектор възлизат на общо 2 254 броя или близо 77% от всички фалити за периода. Този голям дял в общия брой на банкрутите е логичен, тъй като това е секторът, в който оперират най-много фирми у нас.
ОЩЕ: Държавен алгоритъм предупреждава фирмите при риск от фалит
Поради това именно в сектора на търговията се отчитат и най-много нови регистрации на бизнеси у нас. Само през тази година регистрираните нови фирми в сектора на търговията (и ремонта на автомобили и мотоциклети) достигат 29 099 броя или цели 88% от всички регистрации на нови бизнеси през първите три тримесечия на 2023 година.
Само за третото тримесечие на тази година са регистрирани нови 8 657 фирми в сектора на търговията и ремонтите на автомобили, докато 639 фирми са изпаднали в процедура по несъстоятелност. За цялата икономика, общият брой на новорегистрирани фирми достига 9 829 през третото тримесечие, а фалитите възлизат на 829 броя.
ОЩЕ: Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.

Източник: НСИ
Казано с други думи, за последния тримесечен период, за който са налични данни, 88% от новите бизнеса са в сектор „Търговия на едро и дребно; ремонт на автомобили и мотоциклети“, а 77% от фалитите отново се падат на него, като данните за тримесечието съвпадат напълно с дела за първите девет месеца на тази година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече компании по света не могат да посрещат задълженията си
Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле
Собственикът на Pepco фалира. Застрашени ли са търговските обекти?

Климатичните промени водят до разместване в туристическите потоци в Европа и отказват туристите от Средиземноморието, пише в свой анализ ВВС.
В средата на юли гореща вълна заля Южна Европа, с температури, достигащи 46-47 градуса по Целзий в редица градове, включително Мадрид, Севиля и Рим. Макар за климатични явления като тази гореща вълна да има множество причини, учените редовно установяват, че те са много по-вероятни и по-интензивни заради изгарянето на изкопаеми горива от хората. Това обаче не е единствената последица от генерираните от човека въглеродни емисии в Средиземноморието през това лято, посочва британската обществена медия.
Пожари
През юли горски пожари в Гърция опустошиха над 54 000 хектара или почти пет пъти повече от средния годишен показател, водейки до най-голямата евакуация заради горски пожари в историята на страната. През август пожари обхванаха и части от испанските провинции Тенерифе и Жирона, португалската Сарзедаш, италианските острови Сардиния и Сицилия, наред с други места. Из цяла Европа изглежда се проявяват и други тревожни признаци на показващите се температури – суша в Португалия, хиляди медузи по плажовете на Френската Ривиера, дори по-силно разпространение на пренасяните от комари болести като денге заради по-високите температури и наводненията.
Още: Туристи харчат огромни суми в опит да се измъкнат от Израел
Голяма част от тези климатични явления се случват през лятото, когато е най-натовареният туристически сезон в Средиземноморието.
Те не са просто неудобство, тъй като могат да са смъртоносни. В Испания близо 1000 души загинаха за осем дни в горещата вълна от юли. Все още не е изчислен общият брой на жертвите на горещите вълни в Европа през лятото на 2023 г., но лятото на 2022 г., което бе също толкова тежко, струваше живота на над 60 000 души.

Още: Климатичните промени ще направят бирата в Европа по-скъпа и ще влошат вкуса ѝ
На фона на жертвите, една друга загуба изглежда по-маловажна, но служи като важно напомняне за начина, по който климатичните промени преоформят както всекидневието, така и икономическата ни реалност – последиците за летният туризъм в Средиземноморието.
От векове туристите през лятото се стичат към Средиземноморието. Във времената на Древен Рим богатите се насочвали към Бая, в Неаполитанския залив, или към гръцките острови (особено известна двойка, която изглежда се е наслаждавала на визитата си в Самос, са били Антоний и Клеопатра). Дори в наши дни идеята за мързелуване по облените в слънце брегове привлича милиони туристи към страни като Гърция, Испания и Италия всяко лято.
Туристите вече избягват лятото
Това обаче може скоро да се промени. Според неотдавнашен доклад на Европейската туристическа комисия (ETC) средиземноморските страни остават най-популярната дестинация за туристите за периода от юни до ноември 2023 година. В сравнение с миналата година обаче броят на европейските туристи, интересуващи се от посещение в средиземноморските страни, е намалял с 10 процента. Междувременно много летовници изместват датите на пътуването си – с 5 процента повече са предпочели „крилата на сезона“ през октомври и ноември спрямо 2022 година.
Данните на месечна основа от отделни страни очертават по-конкретни промени. Данни, предоставени на ВВС от италианската статистическа служба, например показват, че рекордният за страната месец по брой чуждестранни посещения е бил юли 2019 година, когато са били посрещнати 9 255 000 чуждестранни туристи. Към 2022 г. броят на туристите се е възстановил, почти достигайки предпандемичните нива, с 9 064 000 посетители през юли. Година по-късно – през юли 2023 г. – обаче този брой отново е намалял, свивайки се до 8 748 000 души.
Отчасти тази тенденция може би се дължи на това, че потребителите свиват разходите си. Според Европейската туристическа комисия почти една четвърт от анкетираните са изразили опасения от увеличаването на разходите за пътувания. Отчасти вероятно се усеща влиянието и на нестабилността, тъй като туризмът продължава да се възстановява след пандемията от КОВИД-19. През юли 2023 г. пристиганията на международни туристи в глобален мащаб все още са били на 84 процента от предпандемичните нива. Мнозина обаче посочват, че някои туристи вероятно променят датите за почивките си в Средиземноморието или изобщо се отказват от тях, включително заради климатичните промени.
Крайбрежният британски регион Корнуол, известен с плажовете и гледките към океана, отбелязва увеличаване на гостите от страни като Германия, Италия и Нидерландия, посочва Малкълм Бел, изпълнителен председател на организацията Visit Cornwall. Вярваме, че това отчасти се дължи на по-хладния климат, казва той.