Минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се увеличава от 1500 на 1810 лева, считано от 1 август 2023 г. За тази цел правителството отпусна 16 млн. лева за увеличение възнагражденията на академичния състав в държавните университети. Средствата са за повишаване на заплатите както на асистентите, така и на останалите преподаватели.

Допълнителните 16 млн. лв. ще бъдат предоставени на 33 държавни висши училища с общо 12 436 души академичен състав, в това число 2 401 асистенти.
Целта е с повишението на възнагражденията да се насърчат повече млади хора да участват в конкурси за преподаватели, което от своя страна да доведе до обновяване и развитие на академичния състав.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето какъв е размерът на новите по-високи заплати за учители и директори
МОН иска таксите за студентите да скочат с 20%
В кои държави по света висшето образование е безплатно?

Министерският съвет прие постановление, с което ще бъде осъвременен базисният размер на командировъчните средства на дългосрочно командированите служители в задграничните представителства на България, обявиха от пресслужбата на кабинета.
Дневните командировъчни във валута при дългосрочно командироване на дипломатическите ни служители зад граница ще бъдат увеличени от 1 октомври. За целта се увеличава парите на МВнР с 2,4 млн. лв., които ще бъдат осигурени от бюджета за тази година. МВнР отчита, че на годишна база е необходима финансова помощ от 9 728 980 лв.
За първи път от приемането на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат през 2008 г. се предлага цялостно актуализиране на базисните размери на командировъчните средства, което ще осигури адекватно заплащане на дългосрочно командированите служители, съответстващо на настоящите икономически условия. С последното изменение на Наредбата от 2017 г. и на Приложение №1 към нея базисният размер на командировъчните средства беше приведен към 100% от първоначално предвидения през 2008 г. размер, като за по-голямата част от държавите това не доведе до увеличаване на практика на базисните размери на дневните командировъчни пари. По данни на ООН в периода от 1 юли 2017 г. досега е отчетена значително повишена инфлация на световно ниво, отразяваща радикалните промени в световната икономика, настъпили вследствие на пандемията от COVID-19.

С увеличението на командировъчните средства се цели да се преодолее значително нарасналата през годините разлика между настоящия размер на средствата за издръжка на дългосрочно командированите служители и ръста на потребителските цени в отделните държави.
Мярката е насочена и към решаване на проблема с все по-осезаемия недостиг на кадри и отлив на желаещи да работят в задграничните представителства на България, пред който Министерството на външните работи е изправено в последни години. Очакваното увеличаване на броя на желаещите да заемат длъжности извън граница ще се отрази положително при отстояването на българските интереси в чужбина и достойното присъствие на страната ни на международната сцена.
В началото на декември 2022 г. служители на МВнР започнаха стачни действия с искане за увеличение на заплатите, индексиране на командировъчните средства при дългосрочно и краткосрочно командироване и прекратяване на практиката за намаляване на основната заплата при дългосрочно командироване.
Според предложението за промени в наредбата най-малко дневни командировъчни дипломатите ще взимат в Йемен – 96 евро, а най-много – в Швейцария – 149 евро. За сравнение през 2008 г. най-ниските командировъчни са били в размер на 85 евро в Камбоджа, а най-високите – 132 евро в Швейцария. Най-голямо е увеличението на дневните в Ливан – с 32 евро, Република Корея – с 28 евро, Косово – с 27 евро, Алжир и Йордания – с 26 евро. Най-малко е увеличението на командировъчните за Бразилия, Иран и Турция – с 8 евро, Великобритания – с 9 евро, Австралия и Узбекистан – с 10 евро, припомня БТА.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път от 20 години: С колко вдигнаха командировъчните?
Ще увеличат ли парите за командировъчни – решението на НСТС

За първи път от 20 години: Вдигат командировъчните за чужбина

От началото на октомври 2023 г. плащанията по банков път към Националната агенция по приходите (НАП) ще се извършват по пет нови банкови сметки на БНБ, съобщиха от приходната агенция.
Всяка една от новите сметки е предназначена за погасяване на точно определено задължение: за данъци, за социалноосигурителни вноски, за здравни вноски, за вноски за ДЗПО и за вземания, подлежащи на принудително събиране от публичен изпълнител. Гражданите и дружествата от цялата страна ще плащат по определената сметка съответния вид задължение, независимо към коя структура на НАП са регистрирани по постоянен адрес или адрес на управление.
Преводите към приходната агенция ще продължат да се осъществяват от всяка банка в страната или друг доставчик на платежни услуги, съобразно тарифите на съответните финансови институции.
Още: НАП: Изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации
До края на септември плащанията ще се извършват към досегашните банкови сметки.
Гражданите и дружествата могат да продължат да погасяват своите задължения без такси като използват физическите ПОС терминали в офисите на приходната агенция, както и виртуалния ПОС (е-услугата за плащане) в Портала за електронни услуги на НАП.
НАП с важно съобщение за самоосигуряващите се

Кабинетът отпусна 63 млн. лева допълнително на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 г. за подпомагане на земеделски стопани, обявиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Средствата се отпускат за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.
На 15 септември Министерството на финансите обяви, че ще бъдат отпуснати допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната за внос на украинско зърно, гласувана от Народното събрание. Държавен фонд „Земеделие“ следва да осигури помощта да достигне до земеделците.
Процедурите ще бъдат ускорени, така че средствата да стигнат до тях във възможно най-кратки срокове. Работи се и по въпроса за слънчогледа от Украйна, чийто внос ще бъде разрешен след уточняване на квота за България.

Междувременно стана ясно, че протестът на земеделските производители се прекратява. Това беше обявено от протестиращите край Долни Богров.
В момента се провежда среща на Инициативния комитет в Министерския съвет, започнала в 15:30 часа. Земеделците настояват за прецизиране на два срока в споразумението с правителството, за да го подпишат.
По-рано днес в началото на заседанието на МС премиерът акад. Николай Денков заяви, че правителството е показало как ще продължи да работи и занапред – „като поема конкретни ангажименти, които може да изпълни, и търси най-добрите решения на проблемите чрез преговори“. По думите му поетите от кабинета ангажименти предстои да бъдат оформени като конкретни документи, които ще бъдат подписани от представители на правителството, за да е ясно кой ще ги реализира.
Земеделците протестираха в рамките на два дни, в понеделник в 40 важни пътни точки в страната, а вчера струпаха земеделска техника край Долни Богров. Вчера техни представители преговаряха следобед с правителството и се разбраха по исканията, които имат. Късно вечерта стана известно, че остават в протестна готовност до подписване на споразумението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Отпускат допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделците след падането на забраната за внос на зърно от Украйна
Украйна – готова на компромис за износа на зърно и хранителни стоки през ЕС
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна