Само шест страни от ЕС отчитат по-висока годишна инфлация от България през месец август, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
След като през месец юни България изпадна от топ 10 по-най-висока инфлация в ЕС, страната ни се завърна сред страните с най-бързо ускорение на потребителските цени още през следващия месец юли, като ситуацията остава същата и през разглеждания август.
Годишната инфлация у нас, според хармонизирания индекс на потребителските цени, който е сравнимата мярка за страните от ЕС, възлиза на 7.5% през август, спрямо 7.8% през предходния месец. Месечната инфлация в България достига 0.5%.
Страната ни дели седмата позиция по най-висока инфлация в ЕС със Австрия, където също се отчита ниво от 7.5%. Шестте страни с по-висока годишна инфлация от България през август са Унгария (14.2%), Чехия (10.1%), Словакия (9.6%), Полша (9.5%), Румъния (9.3%) и Хърватия (8.4%).
Топ 10 по най-сериозно ускорение на потребителските цени се допълва от Литва, Германия (по 6.4%), Словения (6.1%) и Франция (5.7%).
Страните с най-ниска годишна инфлация през август са Дания (2.3%), Белгия и Испания (по 2.4%).
Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година

Годишната инфлация в ЕС през август възлиза на 5.9%, спрямо 6.1% през предходния месец юли. Конкретно за еврозоната годишната инфлация се забавя минимално до 5.2%, спрямо 5.3% през предходния месец. Това е леко подобрение спрямо експресните оценки на Евростат, които предвиждаха годишната инфлация в еврозоната да остане на същото ниво от месец юли.
Месечната инфлация в ЕС и еврозоната през август достига 0.5%.
Като цяло 15 страни от ЕС отчитат по-ниска годишна инфлация през август спрямо юли, докато в 11 страни тя се увеличава, а само в една страна остава стабилна.
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре 
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път

Близо 4000 души с повече от 100 автобуса и над 200 автомобила с работници от тецовете и мините в комплекса „Марица-изток“ пристигнаха в столицата, за да участват в Националния протестен митинг-шествие под надслов „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!“, предава БНР.
Миньорите и енергетиците са недоволни от подготвените териториални планове за справедлив преход и настояват да се гарантира енергийната сигурност на страната и да се защитят интересите на работниците във въглищната енергетика.

„Ще дадем срок до 28 септември да се подпише споразумение между синдикати и правителството за гарантиране на плавна декарбонизация и това да бъде заложено в териториалните планове и в плана за възстановяване“, обяви Деян Дяков от синдиката КНСБ в ТЕЦ „Марица-изток 2“. Той обяви, че са готови да останат и на палатков лагер докато не бъдат приети исканията им.
По думите му в сега заложените планове се очаква до 2030 г. да останат без работа 12 000 души от комплекса „Марица-изток“ и да се заличи 50% от българската енергетика.
Междувременно стана ясно, че министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо търсенето на изкопаеми горива ще достигне своя връх?
ЕП подкрепи мерките за увеличено използване на енергия от възобновяеми източници
2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ осъди държавата

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че Хърватия е само транзитна страна за украинско зърно и няма да го внася, предаде агенция ХИНА.
„Хърватия е единствено транзитна страна за украинско зърно и няма да внася евтино украинско зърно“, подчерта вчера той в Загреб, предаде БТА.
Въпросът стана актуален, след като Украйна започна съдебни действия срещу три страни членки на ЕС – Полша, Унгария и Словакия, заради едностранната забрана за внос на зърно от Украйна.
Според Пленкович е изпратено ясно послание на украинските власти, че Хърватия би искала да бъде транзитна страна, а не страна, „залята от евтино зърно от Украйна“, което да причини проблеми на местните производители.

След като Полша, Унгария и Словакия забраниха едностранно вноса на украинско зърно и други стоки, хърватският премиер каза на пресконференция, че „очевидно тези три страни са регистрирали част от украинското зърно на своите пазари“.
По-рано този месец украинските власти потвърдиха, че украинско зърно се изнася през хърватски пристанища на река Дунав и на Адриатическо море.
Под егидата на Анкара и ООН през лятото на 2022 г. беше договорена т.нар. зърнена сделка, която целеше да осигури възможност на Киев да изнася зърно през украинските пристанища в Черно море. През юли Москва преустанови участието си в „зърнената сделка“, като посочи, че не са спазени обещанията към нея в рамките на споразумението.
В средата на 2022 г. ЕС реши да помогне на Украйна, като създаде „коридори на солидарност“, за да подпомогне износа на селскостопански стоки от Украйна.
„Идеята е да се помогне на Украйна да транспортира големи количества зърно въпреки бруталната агресия на Русия“, отбеляза Пленкович.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна съди три европейски страни заради забраната за внос на храни
Окончателно: Парламентът отмени забраната за внос на зърно от Украйна
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна