Някои българи, които работят в Гърция повече от 20 години, се оказват частично изолирани от гръцката пенсионна система, тъй като нямат право да получат националната минимална пенсия, въпреки че са внасяли осигуровки и имат изискуемата от гръцката държава часова заетост.
Причината се крие в изменения на правилата за отпускане на пенсии в южната ни съседка от преди няколко години. До 2019 година българите с трудов стаж над 15 години в Гърция имаха право на минимална пенсия, но ситуацията вече е различна, става ясно от репортаж на БНР.
Над 200 000 са българите, работещи в южната ни съседка, като повечето от тях са сезонно наети в селското стопанство и в туризма. Тези, които са трайно пребиваващи в Гърция и работят там, са около 80 000 души, с уточнението, че последните официални данни са от 2014 година.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
За повечето, взели това решение, причините са две – по-доброто заплащане и по-високата пенсия, която ще получат след 15 години стаж в Гърция. Макар и минимална, която от тази година е 411 евро.
Сметките им обаче се оказаха грешни. Конкретният случай, по който тръгнахме да разплитаме този проблем, ни сподели Светла Илиева. Тя живее трайно в Гърция от 25 години. Почиства апартаменти, които се отдават под наем на туристи. Работата е много, затова през летния сезон и помага цялото семейство. Най-редовно Светла си внася осигуровките за пенсия и здраве. С надеждата, че като дойде време да се пенсионира, ще вземе минималната национална пенсия за Гърция.
Защо в Гърция няма богати хора?
„Промениха споразумението за пенсиониране. Това стана преди 2-3 години, не мога да кажа точно. Не знам дали от гръцка, или от българска страна. Беше при 15 години пребиваване в Гърция законно имаш право да вземаш тяхната минимална пенсия, а сега го направиха при 40 години пребиваване. Аз се пенсионирах и съм със 120 евро пенсия, с която не мога да си позволя да живея в Гърция“, казва тя пред БНР.
С 19 години стаж в България Светла Илиева едва ли може да очаква нещо повече от минималната социална пенсия от 314 лева и то, когато навърши 67 години. Плюс 120 евро от Гърция това прави 550 лева за 44 години работа.
Как всъщност бяха ощетени тези десетки хиляди българи, които работят и трайно пребивават в Гърция? Оказа се, че няма промяна в изискуемия осигурителен стаж за получаване на националната минимална пенсия. Той си е 20 години, като може да бъде и 15, но с намален размер от 2 процента за всяка недостигаща година.
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност
За да я получи обаче чуждият гражданин, той трябва да е пребивавал в Гърция 40 години. Ето това е промяната, която ощетява нашите сънародници там. Това се потвърждава и от българското посолство в Атина.
Има и още нещо. След драстичното увеличаване на годините на пребиваване на работещите в Гърция чужденци, някои от тях са реагирали, казва Светла Илиева:
„Политиците ни трябва да се погрижат за нас, емигрантите. На албанците също им повишиха годините, но техните политици се застъпиха и сега им намалиха годините“
И това наистина е било така, потвърждава Емануела Симард от българското посолство в Гърция.
Но българите не са реагирали и сега пият горчилката в дъното на празната си чаша. Повечето са се примирили, че няма да получат справедлива пенсия след толкова години работа в Гърция. Едва ли ще ги защити и държавата. Но все пак Светла Илиева пожела да се обърне към нашите институции:
„Нещо да направят поне за бъдещето на нашите деца и внуци!“.
60% от емигрантските пари идват у нас от 4 държави
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
Повишиха пътните такси по магистралите в Гърция
Кои са едни от най-евтините гръцки острови, който да посетите това лято?
Управителят на Централната банка на Гърция: Страната е №1 по укриване на данъци
Как да вземем германска пенсия? Експерти разясняват

Френските компании имат широки икономически интереси в Габон и вече са засегнати от военния преврат в бившата френска колония в Западна Африка.
Около 80 френски компании са регистрирани в Габон, казва Етиен Жирос, председател на Френския съвет на инвеститорите в Африка (CIAN), организация, чиито членове представляват четири пети от френската бизнес дейност на континента.
По-малките предприятия, търговците, ресторантите, адвокатите, застрахователите и компаниите за финансови услуги допълват общия брой с още десетки, казва той пред АФП.
Още: Коя френска компания спря да работи в Габон след преврата?
Най-голямата дестинация за френски износ
През 2022 г. Габон се превръща в най-голямата дестинация за френски износ сред шестте държави членки на Икономическата и валутна общност на Централна Африка (CEMAC), която включва също Камерун, Централноафриканската република, Чад, Република Конго и Екваториална Гвинея, пише БГНЕС.
По данни на Министерството на финансите френските компании са продали в Габон стоки на стойност 536 млн. евро, включително селскостопански продукти и храни, електронни стоки, ИТ оборудване и фармацевтични продукти.
Минната група Eramet, една от най-големите френски компании в Габон, заяви, че е спряла дейността си там „с оглед на безопасността на персонала и сигурността на операциите“, но по-късно добави, че „постепенно“ ще възобнови дейността си, започвайки от късно в сряда.
В богатата на петрол и минерали централноафриканска държава работят 8000 души, а местното дъщерно дружество добива манганова руда – минерал, използван в производството на стомана и акумулатори – от мините Моанда, най-големите манганови мини в света.
Още: Големи френски компании местят заводите си от Китай в България?
Втори производител на манган в света
Габон е вторият по големина производител на манган в света след Южна Африка, а Comilog добива 90 % от мангана в Габон, като останалата част се обработва от китайската компания CICMHZ.
Междувременно подразделението Setrag на Eramet управлява Транс-Габонската железница, единствената железопътна линия в страната.

Енергийният гигант TotalEnergies присъства от 1928 г. в Габон, който е четвъртият по големина производител на петрол в Субсахарска Африка и член на картела ОПЕК.
От TotalEnergies заявиха, че компанията е „мобилизирана, за да гарантира сигурността на своя персонал и на своите операции, което е неин основен приоритет“ след преврата.
TotalEnergies управлява седем обекта за добив на нефт в Габон, както и мрежа от няколко десетки бензиностанции, а миналата година инвестира в горския сектор на Габон.
Друга компания за проучване и добив на въглеводороди – Maurel and Prom, заяви, че ситуацията в Габон не е засегнала нейните обекти и че дейността ѝ протича нормално.
Жирос заяви, че е твърде рано да се определи крайното въздействие на преврата върху френските компании, но каза, че не очаква „внезапно напускане“.

Русия свива износа си на суров петрол с нови 300 000 барела на ден, като мярката влиза в сила от месец септември. Това става ясно от думите на руския вицепремиер Александър Новак, който отговаря за енергийния сектор, предава ДПА, цитирана от БТА.
По думите му, цитирани от агенция „Интерфакс“, износът през август беше намален с 500 000 барела дневно, а Москва е в преговори с други страни производители на петрол за намаляване на добивите и износа и през октомври.
Въпреки западните санкции през март Русия е изнасяла по 8,1 милиона барела петрол дневно. Според Международната агенция по енергия (МАЕ) това е най-високото ниво от април 2020 г.
При все това приходите на Москва са спаднали, тъй като западните държави почти не купуват руски петрол и той се насочва към Индия и Китай на занижени цени. Същевременно Г-7 обяви таван на цената на руския петрол и опитва да намери механизми да го налага и прилага на световните пазари.
Новак заяви освен това, че правителството опитва да постигне стабилност на вътрешния пазар на горива посредством контрол върху т. нар. „сив износ“, отнасящ се за износ на петрол и петролни продукти, предназначени за руския пазар и получили държавни субсидии.
През юли в много руски региони беше регистриран недостиг на горива, а същевременно цените рязко се покачиха, посочва ДПА.
„Увеличаваме количествата, които задължително трябва да бъдат доставяни на стоковите борси“, заяви Новак. „Принципно има достатъчно петрол, но въпреки това е необходимо да стабилизираме пазара до края на активния земеделски сезон.“
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Цената на петрола скочи до 4-месечен връх заради съкращенията в добива на Саудитска Арабия и Русия
Русия загуби енергийната битка в Европа