Бирата продължава да е сред най-предпочитаните напитки у нас, сочат данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), публикувани по повод на професионалния празник на бранша – Илинден.
Още: След минерална вода, българинът пие най-много бира
През 2022 г. българските пивовари са произвели 500 млн. литра бира и са продали 523 млн. литра. На ден само в ресторантите, кафенетата и хотелите са се сервирали по 435 000 чаши от пенливата напитка. Общо 13% от продажбите на пиво в страната се реализират през сегмента на заведенията, а останалите 87% – в магазинната мрежа и малки търговски обекти.
През летните месеци, от май до август включително, всеки ден се произвеждат 1 732 000 литра пиво, а се продават 1 911 000. 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна – 10 пъти.
По повод на професионалния си празник от СПБ отчитат над 35 милиона лева капиталови инвестиции в бранша за първото полугодие на настоящата година. Традиционно вложенията са за зелени иновации, оборудване и поддържане на най-добри практики в производството на бира. За същия период членовете на СПБ са разширили продуктовата си листа с още 8 нови асортимента. И този сезон хит продължават да бъдат безалкохолните бири, премиалните марки и пивото със силно подчертан хмелов аромат. Само през миналата година в страната са произведени 58 тона висококачествен хмел, който освен за родното производство, се изнася за редица страни, включително за най-големия производител на бира в ЕС – Германия.

„Пивото е единствената напитка с хмел. През последните години на процеса охмеляване се обръща все по-голямо внимание. Едно ново поколение пива с по-изразен аромат и вкус на хмел, предизвиква засилен интерес сред любителите на пенливата напитка. До голяма степен точно тази суровина определя типичните качества на пивото – горчив вкус, уникален аромат и стабилност на пяната. За охмеляване се използва хмеловата шишарка, богата на алфа- и бета-горчиви киселини, хмелово етерично масло и редица биологично-активни вещества. Нововъведенията са довели днес консумацията на пиво да се превърне в социално изтънчено изживяване. Това се дължи и на новия профил на потребителите – с повече познания за пивото, готови да платят повече за по-качествени и новаторски продукти“, отбелязва проф. Габриела Маринова – една от най-изтъкнатите представители на пивоварната наука.
Какво представлява бирата?
Според действащия и днес български държавен стандарт – БДС от 1981 г., пивото е слабоалкохолно питие, произведено чрез ферментация на пивна мъст от малц (заместители на малца), хмел и хмелови продукти и вода, с използване на пивоварни дрожди. „Поради натуралния си състав пивото е богато на редица антиоксиданти и най-вече на полифеноли, витамини от групата В, минерали, влакнини и над 800 органични и неорганични съединения. Всички те произхождат от ечемичeния малц, хмела, дрождите и от сложните химични трансформации, които претърпяват по време на технологичния процес”, допълва проф. Маринова.
За да могат потребителите да са наясно какво съдържат различните бири, пивоварите в страната продължават доброволно да поставят върху етикетите на своите продукти списък на съставките и енергийната им стойност. „Членовете на СПБ от 2017 г. предоставят данни за калориите за 100 ml пиво. Като цяло произвежданите в страната лагер бири „тип Pils“ съдържат между 33 и 48 kcal./100 ml. За безалкохолните бири тези стойности са по-ниски и варират между 15 и 25 kcal./100 ml”, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Информацията за съставките и калориите в пивото са на етикетите на 99% от произвежданите у нас асортименти. ,,Този резултат ни отрежда едно от водещите места в изпълнението на общоевропейската инициатива на бирения бранш за представяне на хранителна информация за пивото”, уточнява Радомирова.
Към тези практики за прозрачност към потребителите от СПБ добавят и редица дългогодишни кампании за социална отговорност и устойчиво развитие. През 2022 г. от пивоварните предприятия са пуснати на пазара 20 440 т стъклени бутилки, от които 57% са за многократна употреба. Ето защо е в ход новата инициатива на членовете на СПБ „Върни ме“. 10 000 магазина в страната имат поставен стикер със знака „Върни ме“, който има за цел да насърчи връщането на оборотните бутилки от бира в търговската мрежа. При правилна употреба, стъклените бутилки могат да се използват много пъти в производствения процес, като по този начин се пестят енергия и природни ресурси.
 

Операторите на цифрови платформи (чл. 143я6 от ДОПК) следва да уведомят изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за извършването на дейност в това качество, припомнят от НАП чрез съобщение на официалния сайт на институцията.
Чрез платформи се извършва някоя от следните относими дейности:

отдаване под наем на недвижимо имущество, включително жилищни и търговски имоти, апартаменти, хотелски стаи, вили, места за паркиране и т.н.;

лични услуги;

продажба на стоки;

отдаване под наем на всякакъв вид превозни средства.

За да изпълнят това задължение, операторите на платформи могат да използват публикуваното Уведомление за извършване на дейност като оператор на платформа.
Повече информация за автоматичния обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи, може да бъде открита тук.
В допълнение, Национална агенция за приходите публикува за предварително публично обсъждане проект на Указание за изготвяне на отчетните файлове от операторите на платформи. Целта на документа е да опише функционалните и технически изисквания при изготвянето на отчетни файлове за целите на автоматичния обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи.
Моля да изпращате Вашите бележки и коментари на адрес: [email protected] в срок до 04.08.2023 година, добавят от НАП.
Близо половин милиард лева от наложен платеж получиха българите от продажби в интернет
Доставчиците на платежни услуги вече ще отчитат пред НАП трансграничните плащания
НАП с важно съобщение за операторите на цифрови платформи у нас

Финансово споразумение в размер на 175 млн. евро бе подписано между Европейската инвестиционна банка и Българската банка за развитие. На церемония в МС подписите си под документа положиха вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова и Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на ББР. Заемът е във фокус засилване на конкурентоспособността, дигитализация и иновация, както и финансиране на устойчиви проекти.
На церемонията беше сключено и гаранционно споразумение между ББР и Европейския инвестиционен фонд по програма InvestEU за развитие на иновации, дигитализация и прилагане на зелени технологии у нас.
„Това събитие е от голямо значение за българския малък и среден бизнес. За 24 години ББР е предоставила подкрепа за над 24 000 предприятия чрез различни финансови инструменти, с ресурс в размер над 7,3 млрд. лева“, отбеляза Илия Караниколов, председател на УС на ББР.

Инвестиции за над 9 млрд. евро в подкрепа на националната и публична инфраструктура, на малките и средни предприятия, е направила ЕИБ в България. Това обяви вицепрезидентът на банката Лиляна Павлова. „Тази година ние празнуваме 30 години ЕИБ в България. Над 6 млрд. евро са по линия на банката и 3 млрд. по линия на Европейския инвестиционен фонд“, заяви тя.
„Чрез инвестицията от 175 млн., които предоставяме на Българската банка за развитие целим да стигнем основно да достигне до най-малките предприятия, които успеят. Ние вече сключихме още едно споразумение с ББР – 77 млн. евро, с тези наши инвестиции сме предоставили над 2,5 млрд. евро за малкия и средния бизнес в България“, коментира Павлова.
Финансовият министър Асен Василев поясни, че с тези средства българският бизнес ще има достъп до 2 млрд. евро кредити, които да дойдат с по-ниски лихви. „Целта е техните инвестиционни програми да не пострадат заради вдигането на лихвите в световен мащаб“, добави още Василев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нов облик: Европа модернизира летище София, отпусна му 40 млн. евро
ЕИБ представя нов фонд за възстановяването на Украйна

Китайският внос на ключови суровини от Русия нарасна до исторически рекорд през мналия месец, подчертавайки нарастващата взаимна зависимост между двете страни на фона на войната в Украйна, която навлиза в своята втора година.
Вносът на термални и металургични въглища от Русия нарасна до 10.6 млн. тона през месец юни, което е повече от общото количество внесено от Индонезия и Монголия, другите най-големи доставчици на Китай, сочат митнически данни, цитирани от Bloomberg.
През същия месец, петролните потоци от Русия достигат 10.5 млн. тона, което е ръст от над 40% на годишна база. Най-голямата икономика в Азия е жизненоважен клиент на руския износ на петрол и въглища, след като западните купувачи обърнаха гръб на Москва след началото на войната.
Китай запази връзките си с руския президент Владимир Путин, въпреки инвазията в Украйна, започнала през миналата година, отказвайки да се присъедини към международните санкции срещу Русия.
Относно търговията с въглища, от средата на май насам Русия засили транспорта по трансбайкалската железопътна линия, която достига китайския граничен град Манджули във Вътрешна Монголия.
Освен това има планове за друг железопътен маршрут до североизточната част на Мохе в Хейлундзян, според китайския консултант GRCoal Research Institute.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
„Китай се промени”: Германия представи план за намаляване на зависимостта си от втората най-голяма икономика в света
Русия намери кой да купи въглищата ѝ, но с огромна отстъпка

Microsoft и Activision Blizzard са отложили за 18 октомври крайния срок за придобиването на компанията за видео игри, предаде Франс прес. Това удължаване ще им позволи да преодолеят и последните регулаторни пречки, най-вече във Великобритания.
В замяна на удължаването на периода за финализиране на сделката Microsoft се е съгласил да повиши обезщетението, дължимо в случай че не се стигне до придобиване.
Ако операцията не бъде осъществена до 29 август, сумата ще нарасне до 3,5 млрд. долара спрямо първоначалните 3 млрд. долара, а след 15 септември – до 4,5 млрд. долара.
Това отлагане дава време на Microsoft да предостави нови гаранции пред Британския орган за конкуренцията и пазарите (CMA), който сам отложи за 29 август крайния срок за разглеждане на досието, след като първоначално се противопостави на това поглъщане.

Федералната търговска комисия на САЩ също се противопостави на придобиването за 75 млрд. долара, но беше оборена от решение на калифорнийски федерален съд в началото на юли.
Въпреки че не всички пътища за обжалване са изчерпани, изглежда че опитите на комисията са обречени на неуспех, според повечето наблюдатели.
ЕК също одобри през май придобиването, което ще превърне Microsoft в третата най-голяма компания за видео игри в света.
Activision Blizzard публикува тримесечните си резултати, според които чистата му печалба е нараснала повече от двойно (+105%) до 587 млн. долара, а оборотът се е покачил с 34% – до 2,2 млрд. долара.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Регулатор в САЩ обжалва придобиването на Activision Blizzard от Microsoft
Най-голямата сделка в историята на бизнеса с видеоигри получи зелена светлина от съда в САЩ
Microsoft купува разработчика на игри Activision Blizzard