Втори ден вече индустриалните хлебопекарни в Република Северна Македония не произвеждат бял и полубял хляб и рафтовете в магазините останаха празни, съобщават медиите в Скопие. От 1 март правителството обяви таван на цената за 450 гр. за 33 денара (около 1 лв.), като мярката ще важи до края на май. От своя страна големите производители обявиха, че по този начин ще бъдат на загуба и отказаха да произвеждат бял и полубял хляб. На рафтовете в магазините има само диетичен хляб, който е на доста по-висока цена и стига до около 3 лв. Хляб има само за ранобудните и то в малките пекарни, които свалиха цената на 30 денара. Част от малките магазини доставят белия хляб от малките фурни, но те нямат капацитет да задоволят потребностите, пише „Слободен печат“. Стигнало се е дори до резервиране на хляб за следващия ден, тъй като доставените количества се разпродавали за 2 часа. Същевременно има голямо търсене на брашно, защото много хора започнали сами да си приготвят хляб. Заплашена ли е Европа от хлебни бунтове? „Няма да допусна необосновано увеличение на цените. Измина достатъчно време от приемането на последния пакет от антикризисни мерки за хармонизиране на цените, а помощта от страна на държавата беше навременна и реална. След направените проверки на Държавната пазарна инспекция, въпреки че производителите на основни хранителни продукти получават субсидиран ток, част от тях не намалиха цените на продуктите си или ги намалиха незначително“, заяви премиерът Димитър Ковачевски. По думите му антикризисните мерки не са били приети, за да ударят джоба на гражданите. Ковачевски обясни, че част от мерките, насочени към фирмите производители на основните хранителни продукти, са били с цел субсидиите от държавата да позволят да се намалят цените на основните продукти, за да се помогне на гражданите. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: В Германия: Хлябът може да стигне 10 евро? Без ДДС, по-евтина пшеница, хлябът е чувствително по-скъп (ГРАФИКА)     Кризата с разходите за живот дойде и в Източна Европа

text

Apple планира да разшири значително европейския си център за проектиране на чипове в Мюнхен. През следващите 6 години в него ще бъдат инвестирани 1 млрд. евро, обяви компанията. „Нашите инженерни екипи в Мюнхен са сред иновативните лидери в света, като помагат за разработването на нови технологии“, цитиран е главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Новата инвестиция се прибавя към вече обявената през 2021 г. милиардна такава в Мюнхен. Баварската столица е най-голямата развойна локация за Apple в Европа. Производителят на iPhone възнамерява да разшири новото си съоръжение за научноизследователска и развойна дейност в центъра на Мюнхен на Карлщрасе с още три офиса в непосредствена близост. Градът е с важна функция за глобалната стратегия на Apple. Главният изпълнителен директор Кук иска компанията сама да овладее всички ключови технологии, необходими за продукти като iPhone, iPad или компютрите Mac. Но по отношение на технологията на бъдещето – 5G, Apple зависи доставчици. Apple иска независимост от Qualcomm за iPhone Дори в най-добрите устройства на компанията – представените през септември iPhone 14 Pro и 14 Max – Apple инсталира модеми от Qualcomm. От години компанията се стреми към независимост, но досега неуспешно. Според Handelsblatt екипът в Мюнхен работи по собствено решение за Apple, с което компанията да се откъсне от Qualcomm. През следващата година може да се появи на пазара първият iPhone със самостоятелно разработен 5G модем, съобщи информираният анализатор Мин-Чи Куо от мениджъра на активи TF International Securities. Според него първият модел, който ще използва новия чип, ще бъде новият iPhone SE. Цената на серията SE обикновено е доста по-ниска от тази на топ моделите, следователно Apple може да експериментира с чиповете там, преди да бъдат използвани и в най-добрите модели. „Всъщност Apple иска да стане независима от Qualcomm от по-рано, но технически трудности многократно са забавяли графика. След като SE 4 започне да използва 5G чипа на Apple, е предрешено, че поръчките на Qualcomm от Apple ще намалеят значително в обозримо бъдеще“, посочва Куо и допълва, че още не е ясно дали топ моделите на iPhone 16 през 2024 г. също ще бъдат оборудвани с новите чипове. Сред опасенията на Apple са парите. Американската компания няколко пъти се е съдила с Qualcomm. Разходите за чипове са значителен фактор за общите разходи на Apple. Само през 2022 г. компанията ще похарчи около 67 млрд. долара за чипове, изчислява пазарният изследовател Gartner. Освен това в бъдеще Apple може да създава устройствата си с по-малки размери. Досега процесорът на iPhone и модемът бяха отделени един от друг. Конкуренти като китайската компания Huawei пък комбинират процесора и модема в смартфоните благодарение на чипове, които сами разработват. Apple също се стреми към това със своите самостоятелно разработени чипове. Центърът в Мюнхен е важен и заради друго. Изследователите работят и върху захранването на чиповете, т.нар. управление на захранването. Преди 3 години Apple инсталира първия си компютърен процесор – M1, в компютрите си Mac. Една от характеристиките на процесора е много по-ниската му консумация на енергия. „Нашите екипи за научни изследвания и развойна дейност в Мюнхен имат решаваща роля в стремежа ни да разработваме продукти с по-висока производителност, по-голяма ефективност и по-ниска консумация на енергия“, заяви за Handelsblatt Джони Сруджи, ръководител на технологичния отдел. Apple присъства в Мюнхен от 40 години. През последните години компанията сериозно разшири присъствието си в Германия с няколко придобивания. През 2015 г. купи базираната в Мюнхен цифрова компания Metaio, признат специалист във виртуалната реалност. През 2019 г. Apple купи от Intel бизнеса с модеми за смартфони, който до 2010 г. беше собственост на мюнхенския производител на чипове Infineon. И накрая, преди 3 години, придоби и части от германско-британския доставчик Dialog Semiconductor. ОЩЕ ПО ТЕМАТА:   Apple вече струва 3 трилиона долара

text

Може и да не се стигне до там AI да вземе работата ви, но някои компании вече го използват, при взимане на решения кого да съкратят. Това показва проучване на Capterra от ноември сред 300 специалисти по човешки ресурси в САЩ, според което 98% от анкетираните планират да използват софтуер и алгоритми, за да им помогнат да решават кого да съкратят през 2023 г., пише marketplace.org.  Докато много компании имат достъп до широк набор от данни за служителите – като информация за присъствието на служителите, заплащането и опита – ръководителите по човешки ресурси посочват, че данните за „умения“ и „производителност“ вероятно ще се използват при решение за съкращаване, като 70% от лидерите, посочват, че всеки от тях ще бъде взет предвид, съобщава Insider. Въпреки че не са посочени в проучването, данните за уменията и представянето могат да анализират по-сложни „резултати за производителност“, които да измерват детайли, като колко време работниците използват имейлите си или кой има камера по време на срещи.  От стартирането си през ноември Chat GPT и свързаните с него инструменти завладяха света и това доведе до спекулации около това дали AI ще замени работниците и дали ще бъде застрашена сигурността на работните места на американците. Не е известно колко компании използват AI инструменти, при прегледи на ефективността, но някои служители споделят загрижеността си. Макар че компаниите не се допитват до Chat GPT за съкращения, изкуственият интелект вече е добре установен в редица отдели по човешки ресурси. От години компаниите използват AI за обработка на автобиографии, провеждане на интервюта и оценка на кандидати. През 2022 г., когато недостигът на работна ръка затрудняваше намирането на кадри, много отдели по човешки ресурси са търсили определени предимства само през системите си с изкуствен интелект. Румъния назначи робот за съветник Amazon и Goldman Sachs, например, са използвали платформата за наемане на служители HireVue, за да провеждат видео интервюта. AI на платформата също е използван за оценяване на кандидати на базата на умения за решаване на проблеми и комуникация. JP Morgan пък е използвала вътрешна система, която предоставя данни за дейностите на служителите на работното място, включително колко време прекарват в разговори в Zoom и какво правят на служебните си телефони. Докато американските компании обикновено могат да наблюдават служителите, законността на някои практики е поставена под въпрос. Reuters разкри през 2018 г., че през 2017 г. Amazon е спрял да използва инструмент за наемане на работа с изкуствен интелект, за който установява, че показва пристрастия към кандидати от женски пол. AI дори е бил използван да помага на компаниите да предвидят кои служители е най-вероятно да напуснат. Ако една компания не се отнася добре със служителите от малцинствата например и много от тях напуснат, AI може да предвиди, че е възможно и други малцинства да напуснат. И това потенциално може да изложи тези служители на по-голям риск при следващ кръг от съкращения. Отчасти заради тези опасения, само 47% от ръководителите на човешки ресурси, анкетирани от Capterra, споделят, че се чувстват комфортно да използват AI за вземане на решения за съкращения. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Отговорът на Google: Кой е съперникът на ChatGPT в битката за AI търсачки Copy/Paste: След Microsoft и Google инвестира в изкуствен интелект Удар за милиарди: Місrоѕоft се готви за атака на най-важния бизнес на Gооglе

text

Министерството на външните работи на Русия съобщи, че Москва ще се съгласи да удължи срока на действие на Черноморското споразумение за зърното, което позволява безопасното изнасяне на зърно от украинските пристанища, само ако се зачетат интересите на нейните селскостопански производители. „(Руската) страна подчерта, че продължаването на пакетното споразумение за зърно е възможно само ако се вземат предвид интересите на руските производители на селскостопански продукти и торове по отношение на безпрепятствения достъп до световните пазари“, обяви The Guardian. Споразумението за черноморското зърно, сключено с посредничеството на ООН и Турция, може да бъде подновено отново този месец. Украйна заяви, че този път ще иска удължаване на срока с 1 година, за да се планира по-добре износът. Освен това ще настоява за пристанището в Николаев да бъде включено в сделката. Русия обаче даде знак, че е недоволна от някои аспекти на споразумението. Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година  ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне морската блокада Зърнената война на Путин Украйна намери начин да изнася зърното си по море

text