Германската енергийна компания Uniper официално обяви, че ще даде на съд руският енергиен гигант „Газпром“ заради неспособността му да достави договореното количество природен газ. Това съобщи изпълнителният директор на Uniper Клаус-Дитер Маубах, предаде Reuters. Германският Uniper съди „Газпром“ за милиарди евро заради спрените доставки
„Uniper започна арбитражно производство срещу руската „Газпром Експорт“ пред международен арбитражен съд. Uniper претендира за щети, понесени от компанията заради количествата газ, недоставени от „Газпром Експорт“ от юни насам“, се казва в изявлението на германския енергиен гигант.
Компанията посочи, че е трябвало да осигури газ на по-високи цени, за „да покрие собствените си задължения за доставка към клиентите“, като тези разходи възлизат на 11,6 млрд. евро и се очаква да нараснат до края на 2024 г.

Клаус-Дитер Маубах заяви, че се надява компанията да се върне на печалба през следващата година. „Става въпрос за обеми газ, които бяха договорени с „Газпром“, но не бяха доставени и за които трябваше да осигурим замяна на изключително високи пазарни цени и все още трябва да го правим. Провеждаме съдебните процедури с цялата нужна енергичност. Дължим това на нашите акционери, нашите служители и данъкоплатците“, обясни Маубах.
Процесът ще се проведе в Стокхолм, информира Uniper.
За първите 9 месеца на 2022 г. компанията отчете нетна загуба от 40 млрд. евро – най-голямата финансова загуба в корпоративната история на Германия. Без руския газ: Най-големият вносител на газ в Германия обяви рекордна загуба
Uniper също подчерта, че ще се дистанцира още, „юридически и по отношение на персонала“, от своето руско бизнес поделение Unipro. Дружеството е обявено за продажба от средата на 2021 г. Въпреки че е намерен местен купувач, според компанията политическото одобрение за трансакцията е „изключително трудно и несигурно“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия спасява закъсалия енергиен гигант Uniper, но цената ще платят потребителите
Най-големият вносител на руски газ в Германия с над 12 млрд. евро загуба
Германия национализира най-големия си вносител на енергия

След като инфлацията в България регистрира понижение през октомври след почти 2 години на постоянен ръст, цените на производител в индустрията у нас логично също забавиха темпа си на растеж.
Общият индекс на цените на производител в промишлеността забавя годишния си темп на растеж до 41,7% през октомври 2022 г., показват данните на НСИ. За сравнение, през преходния месец, годишният ръст на производствените цени отбеляза рекордните 56,8%, т.е. производствената инфлация в индустрията се забавя с цели 15,1 пр. п. спрямо предходния месец. Това е най-слабото нарастване на производствени цени от юни насам.
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. От НСИ уточняват, че те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения. Понижението в темпа на растеж на цените на производител в промишлеността е резултат от забавяне на ускорението на цените на вътрешния и международен пазар. Отново сме първи по ръст на промишленото производство в Европа

През октомври индексът на цените на производител на вътрешния пазар записва годишен ръст от 55,4% на годишна база, спрямо годишно увеличение от 78,1% през септември, т.е. годишният темп на растеж се забавя с 22,7 пр. п. Производствените цени в промишлеността на международния пазар нарастват през октомври с 19,6%, спрямо годишно увеличение от 23% през предходния септември или спад от 3,4 пр. п.
Главна роля за забавянето на растежа на общия индекс на цените на производител в промишлеността има производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – годишен ръст от 97,8% през октомври, спрямо годишен ръст от 148,3% през предходния месец. Цените в преработващата промишленост се увеличават през октомври с 20,8% на годишна база (+22,7% месец по-рано), а в добивната промишленост – с 4,2% на годишна база (+17,9% месец по-рано).
В преработващата промишленост значителен ръст на цените има при: производството на химични продукти – с 39,2% (+48,8% месец по-рано), производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 31,2% (+32% месец по-рано), производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 29%, производството на хранителни продукти – с 28,7% (+29,7%). Намаление е отчетено при производството на основни метали с 1,5%. България стана №1 в ЕС по ръст на промишленото производство

През октомври годишен ръст на цените на вътрешния пазар е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 94,1% (+147% през септември), преработващата промишленост – с 28,9% (+22,7% месец по-рано) и добивната промишленост – с 9,2% (+17,9% месец по-рано).
Спрямо октомври 2021 г. значителен ръст на цените в преработващата промишленост има при: производството на химични продукти – с 52,3% (+70% месец по-рано), производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 46% (+61.5% месец по-рано), производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 37,3% (+36,5% месец по-рано), производството на хранителни продукти – с 30% (+30,9% месец по-рано).
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 0,2% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец, а спрямо същия месец на 2021 г. нараства с 19,6%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НСИ отчете ръст на производството, строителството и търговията на дребно за май
Драстично увеличение на производствените цени отчете НСИ
Рекорден ръст на производствените цени отчете НСИ

Годишната инфлация в еврозоната се забавя до 10% през ноември, показват предварителните данни на европейската статистическа служба Eurostat, изпращайки положителен знак на ЕЦБ, че е на прав път с повишенията на лихвите.
Забавянето на ръста на потребителските цени надмина прогнозите на икономистите в анкета на Bloomberg, които очакваха спад до 10,4%. През октомври инфлацията в блока беше 10,6%.
Най-голям принос за тези стойности продължава да има поскъпването на енергията, което през текущия месец достигна 34,9%. Въпреки това има забавяне спрямо октомврийското ниво от 41,5%.
Храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия поскъпват с 13,6% на годишна база (13,1% през октомври), неенергийните индустриални стоки с 6,1% (без промяна на месечна база), а услугите – с 4,2% (4,3% ръст през октомври). Кошмар: Инфлацията в еврозоната удари нов рекорд, растежът се забавя рязко

В понеделник управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че не може да се говори за достигнат връх на инфлацията.
„Иска ми се да видя, че инфлацията е достигнала своя връх през октомври, но се опасявам, че няма да достигне чак такава степен. Има твърде много несигурност, особено в един компонент – преминаването на нарасналите разходи за енергия от нивото на едро до нивото на дребно. Да се предположи, че инфлацията е достигнала своя връх, това би ме изненадало“, заяви Лагард пред евродепутати в Брюксел. Инфлацията в еврозоната: Ще продължи ли ЕЦБ да повишава лихвите?
Заместникът ѝ Луис де Гиндос направи подобен коментар, като апелира за по-умерен и внимателен подход. „Сигналът, който трябва да продължим да следваме, е еволюцията на основната инфлация“, смята Де Гиндос. По думите му това ще покаже как инфлацията ще се развие през следващите месеци.

На 14-15 декември ще се проведе последното за годината заседание на ЕЦБ. Очакванията са централните банкери да дадат повече подробности за процеса на количествено затягане.
Количественото затягане е процесът на продажба на държавни ценни книжа (ДКЦ) от дадена централна банка. Целта е чрез продажбите доходността на ДКЦ да се покачи, а нараснат ли лихвите, това ще направи тегленето на заеми по-малко привлекателно и ще свие икономическата активност. Крайният резултат – на който се надява и ЕЦБ – е забавянето на инфлацията.
В средата на следващия месец регулаторът може да даде информация как ще се случва количественото затягане, какви насоки ще следва банката, както и кога може да започне. ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията и в ЕС, и в еврозоната покори нов рекорд
Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?

ЕЦБ качи основната лихва до най-високото ниво от времето на финансовата криза

Българската държава има нужните средства, за да накара Лукойл да плаща всички дължими данъци за дейността си в България. Ключът е в изработването на подходящо законодателство, което да задължи руския петролен гигант да плаща данък върху внесения нефт. Налогът трябва да е задължителен и да се внася авансово – още при влизането на петрола в България, така че да не може да се заобиколи. Така държавата ще събере много повече от обещаните от Лукойл 700 милиона лева.
Това предлага икономистът Георги Ангелов в публикация във Facebook. Той прави подробен анализ на ситуацията, като отчита ефектите за Лукойл и България от ембаргото върху руския петрол, износа на петролни продукти и сагата с облагането на печалбите на Лукойл у нас. За пръв път от 15 години: „Лукойл“ плаща данък печалба
Лукойл обяви, че вече ще плаща корпоративни данъци в България – и то не символични суми, а огромни средства от рода на 700 милиона лева годишно. Това на пръв поглед е чудесно и е голям пробив в проблем, по който от десетилетия няма никакво развитие. И наистина може да се постигне пробив, но ще са нужни допълнителни усилия. „Лукойл“ прехвърля изцяло бизнеса си у нас
Защо се случва това?
Една от причините е глобалната данъчна реформа, която цели точно това – поне част от данъците да се плащат там където се извършва дейността (а не всичко да се укрива по офшорки). Друга причина са санкциите, който забраняват вноса на руски петрол в Европа от 5 декември (само България има изключение от петролното ембарго по морски път). ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка

Но не на последно място, общественият натиск за цените на горивата е висок – България е дала изключение от ембаргото, внася се евтин нефт, но цените на горивата не са ниски. Затова и има различни законодателни предложения как да се обложат тези приходи и да се върнат на потребителите. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“
В предишни периоди защитата на цените на горивата е била, че това са пазарни цени и държавата не може и не трябва да се намесва. Но в момента не говорим за никакви пазарни цени – говорим за привилегия, която позволява да се заобикаля петролното ембарго и да се внася евтин нефт (руският нефт е евтин, защото почти никой не иска да го купува и затова се продава с огромна отскъпка). Печалбите не са пазарни, а са в резултат на привилегия, предоставена от българското правителство. Но тази привилегия както е дадена, така може и да бъде премахната – така че това също е натиск върху Лукойл да предложи насрещни отстъпки.
Подводните камъни
Целият проблем с „предложението“ на Лукойл да плаща данъци в България е, че то е доброволно – в смисъл, днес казват, че ще плащат данъци в България, а утре може да кажат точно обратното. Няма никаква правна сила, нито задължителност. Това дава възможност да се изнудва местното правителство да прави едни или други отстъпки за Лукойл – заплахата е, че в противен случай компанията отново ще спре да декларира и плаща данъци в България. Това го виждаме от ден първи – още при обявяването на „офертата“, Лукойл поиска да получи още едно изключение от ембаргото, а именно да изнася петролни продукти в цяла Европа. Европа отряза мераците на България за износ на руски горива
Ще спре ли Нефтохим?

Подхвърлят се абсурдни твърдения, че без да получи възможност за износ Лукойл ще е принудена да затвори рафинерията си в Бургас. Аргументът е, че без износ капацитетът на рафинерията не може да се натовари и тя няма как да работи. Това разбира се, не е вярно – никой не забранява износа на петролни продукти, забранява се само износът на петролни продукти от руски петрол. Разбира се, че рафинерията може да работи за износ като преработва неруски петрол. Реално ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ да спре работа без руски петрол?
Рафинерията може да работи с руски петрол за местния пазар и с неруски петрол за износ. В това няма технически проблем – всъщност винаги в предишни години рафинерията е работила с комбинация от руски и неруски петрол. Няма и икономически проблем – при тези цени на горивата в Европа рафинерията ще прави големи печалби от износ независимо с какъв петрол работи. А за българския пазар може да се внася евтин руски петрол и да се продават евтини горива на местния пазар. Колко ще плащаме за гориво след преместването на „Лукойл“ у нас?
Как да се реши въпросът с облагането?
Данъците в България са ниски, но трябва да се плащат от всички. Тук не може да има доброволност и избор. За да няма възможност за натиск и всяка година Лукойл да си сменя мнението дали ще плаща данъци в България или не, въпросът трябва да се реши устойчиво и с правни гаранции. Тоест по законодателен път. „Лукойл“ сменя бизнес модела, ще плаща данъци
Например, в закона може да се запише, че петролните рафинерии се облагат с данък/такса на база внесен петрол (данъкът съответно ще е по-висока за руския петрол, отразявайки неговата по-ниска цена). По този начин ще се обложат както нормалните печалби на една рафинерия, така и свръхпечалбите заради изключението от ембаргото. При това, данъкът няма да е по избор, а ще се внася авансово – още при влизането на петрола в България и няма да може да се заобиколи. И събраните приходи вероятно ще са доста повече от изчислените от Лукойл 700 милиона лева. Преди петролното ембарго на ЕС: „Лукойл“ удвои печалбата си

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Лукойл“ спира работа при забрана за внос на руски петрол
Кабинетът преговаря с „Лукойл“ за по-ниски цени на горивата
Отстъпката за горивата може да е 3 пъти по-голяма
Експерт: България няма нужда и не зависи от руски петрол
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Подготвят по-голяма отстъпка за горивата, кой ще може да я ползва