Корпоративното „изселване“ от Русия след войната в Украйна през 2022 г. е струвало на чуждестранните компании над 107 млрд. долара под формата на отписвания и загубени приходи, сочи анализ на фирмени документи, осъществен от Reuters.
Загубите се увеличават с 1/3 спрямо предходните данни от август 2023 г., което подчертава мащаба на финансовия удар върху корпоративния свят от войната в Украйна, пише агенцията.
„Тъй като войната продължава, военната помощ от Запада за Украйна е колеблива, а детайлността на западните санкционни режими се увеличава, компаниите, които искат да напуснат Русия, вероятно ще се сблъскат с допълнителни трудности и ще трябва да приемат по-големи отписвания и загуби“, коментира Иън Маси, ръководител на отдела за корпоративно разузнаване за Европа, Близкия изток и Африка в консултантска компания за глобален риск S-RM.
Президентът на Русия Владимир Путин, който си осигури нов мандат начело на страната, ще задълбочава изолацията от Запада, включително чрез допълнителни конфискации на активи и политически натиск, добавя Маси.
Москва изисква отстъпки от най-малко 50% при продажбите на чуждестранни активи и постоянно затяга изискванията за напускане на страната. Чести са случаите за продажби на руски операции от западни корпорации за, например, една рубла.

Снимка: iStock
Тази година бяха обявени продажби на активи, притежавани от Shell, HSBC, Polymetal International и Yandex NV, на обща стойност близо 10 млрд. долара и с отстъпки до 90%. Наскоро Danone, обяви, че е получила регулаторни одобрения за продажба на своите руски активи, като компанията ще понесе обща загуба от 1,3 млрд. долара.
Около 1000 чуждестранни компании са напуснали Русия от началото на войната в Украйна. Австрийският производител на тухли Wienerberger също продаде руските си заводи и напусна пазара, съобщи RBC daily в четвъртък.
Стотици западни компании обаче, включително френският търговец на дребно Auchan и Benetton, още работят в страната. Други не са продали бизнеса си, но са го спрели, според анализ на Yale School of Management.
Западните държави замразиха около 300 млрд. долара от златните и валутните резерви на централната банка на Русия. Германия национализира завода на „Газпром“ в страната и го преименува, като постави рафинерията на „Роснефт“ под германско попечителство.
Русия се закани да отмъсти на предложенията на ЕС за преразпределяне на милиарди евро от лихви, спечелени от нейните замразени активи. Москва предупреди за катастрофални последици и заяви, че всеки опит за отнемане на нейния капитал или лихва е „бандитизъм“.

Снимка: iStock
Западните банки също са загрижени за правните спорове, които може да породи евентуална конфискация на замразени руски активи.
„Няма западни активи в Русия, които да се считат, че са в безопасност, докато Кремъл продължава да води война“, казва Маси.
Москва вече пое временен контрол върху активи, собственост на няколко западни компании, включително Fortum, Carlsberg, OMV и Uniper
Руската държавна информационна агенция РИА изчислява, че Западът ще загуби активи и инвестиции на стойност най-малко 288 млрд. долара, ако Москва предприеме насрещни действия.
Оценката се основава на данните за преките инвестиции на ЕС, страните от Г-7, Австралия и Швейцария в руската икономика в края на 2022 г., които възлизат на 288 млрд. долара.
Според сметките на РИА страните от ЕС притежават аквтиви в Русия за 223,3 млрд. долара, от които Кипът – за 98,3 млрд. долара, Нидерландия – за 50,1 млрд. долара, а Германия – за 17,3 млрд. долара.
От Reuters отбелязват, че не могат да проверят точността на данните.

Снимка: iStock
Твърдият подход на Москва нанася щети и на Русия. Адвокатът Джереми Зукър, експерт по санкциите, казва, че изненадващо голям брой клиенти на неговата фирма в широк спектър от индустрии са решили да напуснат изцяло Русия и вероятно няма да са склонни да се върнат дори след края на войната.
В резултат на това значителни технологии са напуснали страната и Русия може вече да не е в състояние да поддържа определено високотехнологично производство, казва Зукър. „Това подсказва за значителна степен на увреждане на руската икономиката“, допълва той.
Указ от 2022 г. забранява на инвеститори от „неприятелски“ страни – тези, които са наложили санкции на Русия заради действията ѝ в Украйна – да продават дялове в ключови енергийни проекти и банки без изричното одобрение на президента.
Междувременно много производители на основни продукти за ежедневието и потребителски стоки се въздържаха да напуснат изцяло Русия с аргумента, че обикновените хора в страната разчитат на техните продукти. Сред компаниите, които още имат някакви операции в страната, са Mondelez, International PepsiCo, Auchan, Nestle, Unilever, Reckitt и др.
Други компании, като банката Intesa Sanpaolo, са изправени пред бюрократични пречки да напуснат руския пазар.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо напускането на руския пазар става все по-рисковано начинание за западния бизнес?
Главният изпълнителен директор на Carlsberg: Русия открадна бизнесa ни
Световна верига за бързо хранене, продължава работа в Русия, въпреки обещанието да си тръгне
Хайнекен си тръгна от Русия със загуба от 300 милиона евро

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън ще отпусне заем в размер на 1,5 милиарда долара, за да бъде пусната отново в експлоатация атомната електрическа централа (АЕЦ) „Палисейдс“ в щата Мичиган. Това съобщиха официални представители във Вашингтон, цитирани от Асошиейтед прес.
Централата разполага с един 800-мегаватов реактор. Тя е разположена на брега на езерото Мичиган, на два часа път с автомобил от Чикаго.
АЕЦ „Палисейдс“, която не работи от 2022 г., се управлява от компанията Holtec International. Тя планира да я пусне отново в експлоатация до края на 2025 г. благодарение на помощта, осигурена от федералното правителството в САЩ и от щата Мичиган.
Още: Наша съседка първа в Европа ще строи малки ядрени реактори
Подновяването на работата на атомната електрическа централа все още е изправено пред редица проблеми. Централата е обект на проверки от страна на Ядрената регулаторна комисия на САЩ, която трябва да одобри повторното й въвеждане в експлоатация,
Малка балканска страна ще строи втора АЕЦ

„ЕВН България“ алармира за евентуален сериозен проблем на енергийния пазар от 1 юли. От енергийното дружество обявиха на пресконференция, че не могат да определят ценовото си предложение за тока за бита, заради неяснота в нормативната уредба.
Както е известно, от 1 юли, след частична либерализация, цената ще се определя съвместно от КЕВР и Министерския съвет. Доставчиците на ток обаче ще трябва да купуват от борсата електроенергия, а не както досега от Националната електрическа компания.
Според „ЕВН България“ това ще бъде огромен проблем за енергийните дружества, защото те ще се сблъскат със сериозна липса на ликвидност. Причината е, че те ще купуват ток от борсата на пазарни цена на 1 юли, а ще продават по регулирани цени, като приходите от битови клиенти и компенсациите от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) ще бъдат получени едва в средата на следващия месец, след около 45 дни, което е сериозна времева разлика.
Още: Президентът на КТ „Подкрепа“: Няма значение колко ще струва токът, важното е да го има
„Близо 300 млн. лв. е прогнозният акумулиран ликвиден недостиг само за периода юли 2024 г. – юни 2025 г.“, посочи Александър Сипек, председател на съвета на директорите на „ЕВН България“. Според него, ако нещата останат в сегашния си вид, дружеството ще има проблем със закупуването на ток още в първите дни на юли.
„Все още нямаме никаква представа нито каква ще бъде цената на тока, нито как ще изглежда фактурата за ток от 1 юли“, подчерта Калина Трифонова, зам.-председател на съвета на директорите на дружеството. По принцип до 31 март компаниите трябва да подадат ценовите си заявления.
По думите и във ФСЕС има достатъчно средства, но енергийните дружества няма да ги получат навреме. „Ще фалираме, докато дойдат парите“, обясни накратко ситуацията тя.
Александър Сипек посочи, че електрическите компании са само свързващо звено в процеса на либерализация на цените на тока и призова отговорните институции да намерят решение на повдигнатия проблем. Той не се ангажира с мнение дали процесът трябва да бъде отложен.
Още: Цената на тока: С колко средно ще се повиши за битовите потребители у нас от 1 юли?
„Компанията ни печели по 1 лев от 1 клиент на година“, обясни управителят на „ЕВН България“. Затова 300 млн. лева е огромна сума за нас и не можем да си позволим да я харчим авансово, подчерта той.
 

Вторият месец от годината се оказва динамичен за пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България. Пътуванията зад граница се развиват възходящо, като продължават устойчивата тенденция от две години. Посещенията на чужди граждани в България също са били активни през февруари в контраст с предходния зимен месец. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.
През февруари НСИ отчита 15% годишен ръст на посещенията на чужденци в България и 10% ръст на пътуванията на български граждани зад граница.
Пътуванията на българи в чужбина през февруари са 499 хиляди, или с 10,7% повече от февруари 2023 г., отчита НСИ. Отчетен е ръст на пътуванията за почивка и екскурзия – със 7,4%, и с други цели – с 22,9%, а тези със служебна цел намаляват с 5,7%.
Най-много пътувания българите са осъществени към: Турция – над 118 хил., Гърция – над 93 хил., Румъния – над 59 хил., Сърбия – 42 хил., Република Северна Македония – 30 хил. Следвани от Германия – над 28 хил., Австрия – 22 хил., Италия – 14 хил. и др.
Най-голям дял от общия брой пътувания в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 49,4%, следвани от тези за почивка и екскурзия – 27,6%, и със служебна цел – 23%.
 
Графика: НСИ
През февруари посещенията на чужди граждани в България са 699 хил., или с 15,6% повече спрямо същия месец на 2023 г.
Отчетено е повишение на пътуванията по всички наблюдавани цели – почивка и екскурзия, служебна и други цели. Транзитните преминавания през страната са 31,5% (220 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.
Делът на гражданите от ЕС, посетили България, е 46,2% от общия брой чужди граждани и достига 322 хил., като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 43,3%, и Гърция – 26%.

Снимка: iStock
Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 312 хил., или 44,7% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 145 хил., или 46,4% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция – 145 хил., Румъния – 139 хил., Гърция – 84 хил., Сърбия – 53 хил. На следващо място са посещенията от Украйна – 45,2 хил., Великобритания – 35,9 хил., Република Северна Македония – 25,9 хил., Германия – 18,4 хил. и др.
Преобладава делът на посещенията с други цели – 47,2%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 39,1%, и със служебна цел – 13,7%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха повишение през първия месец на 2024 година
Пътуванията на българите нарастват през четвъртото тримесечие на 2023 година
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха повишение през декември 2023 година
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха ръст през ноември 2023 година
Ръст на пътуванията за празниците в Европа, въпреки предупрежденията за сигурността
Пътуванията на българите в чужбина през октомври 2023 година отчетоха повишение

Думата се пише правилно по следния начин – отичам, отека.
1. Значението на глаголите отичам, отека е ’подувам се, подпухвам’.
Пример: 
Единият ми глезен отича, но само когато тичам дълго време.
Мисля, че ми расте мъдрец и цялата ми буза отече.
2. Глаголите оттичам се, оттека се се употребяват за вода или други течности със значение ’отдалечавам се, като тека’.
Пример:
Водите се оттичат след поройните дъждове.
Ще бъде възможно да стигна до къщата, след като реката се оттече.
Глаголите могат да се употребяват и преносно, със значение ’отминавам, изминавам, удължавам се’.
Пример: 
Ако няма краен срок, работата съвсем ще оттече.

Цените на петрола се повишиха в четвъртък, след две последователни сесии на спад, тъй като инвеститорите преоцениха последните данни за запасите от суров петрол и бензин в САЩ и се върнаха към покупки, предава Reuters.
Фючърсите на сорта Брент за май се повишиха с 31 цента, или 0,4%, до 86,40 долара за барел, докато по-активно търгуваният юнски договор се повиши с 32 цента, или 0,4%, до 85,73 долара. Договорът на Мей изтича в четвъртък.
Котровките на американския лек суров петрол с доставка през май се повишиха с 39 цента, или 0,50%, до 81,74 долара за барел.
И двата показателя са напът да завършат с повишение за трети пореден месец като за март то към момента е 4,5% спрямо миналия месец.

Снимка: iStock
В предходната сесия цените на петрола бяха подложени на натиск след неочакваното покачване миналата седмица на запасите от суров петрол и бензин в САЩ, водено от нарастването на вноса на суров петрол и слабото търсене на бензин, според данни на Администрацията за енергийна информация.
Увеличението на запасите от суров петрол обаче беше по-малко от очакваното от Американския петролен институт.
„Ние очакваме запасите в САЩ да нараснат по-малко от нормалното в отражение на глобалния петролен пазар с лек дефицит“, казва в бележка Бярне Шийлдроп, главен анализатор на суровините в SEB Research. „Това вероятно ще окаже подкрепа на цената на суровия петрол Брент в бъдеще.“
Подкрепа за цените оказаха и нивата на използване на рафинериите в САЩ, които се повишиха с 0,9 пр.п. миналата седмица.
„Скорошните разочароващи данни за инфлацията потвърждават аргументите Федералният резерв на САЩ да отложи намаляването на краткосрочната си цел за лихвения процент“, заяви управител на Фед в сряда, но не изключи възможността за намаляване на лихвите по-късно през годината.

Снимка: iStock
„Пазарът се приближава към началото на юни за съкращения както за Фед, така и за ЕЦБ“, казаха анализатори на JPMorgan в бележка. По-ниските лихви подкрепят търсенето на петрол.
Инвеститорите ще следят за сигнали от срещата следващата седмица на Съвместния мониторингов министерски комитет на групата производители Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) на фона на опасенията относно доставките относно геополитическите рискове.
Малко вероятно е ОПЕК+ да направи каквито и да е промени в политиката си за добив на петрол до пълната министерска среща през юни, но всеки признак, че членовете не се придържат към настоящите производствени квоти, ще се разглежда като мечи, казаха анализатори от ANZ Research.
„Липсата на споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Хамас продължава да поддържа напрежението в Близкия изток повишено“, каза ANZ.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола се повлияха от повишените запаси в САЩ 
Цените на петрола се повлияха от съкращенията на руските доставки и по-слабия долар
По-силният долар и възможността за примирие в Газа определиха цените на петрола
Цените на петрола обърнаха посоката заради запасите от суров петрол и бензин в САЩ
Силният долар повлия на цените на петрола

Трима полицаи водят високоинтелектуален разговор:
– Чух, че на Маркс имало съществителни…
– О, това е само хипотенуза!
– Аз не съм импотентен по въпроса.

На днешния ден – 28 март, 2024 г., повод да празнуват имат Боян, Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко. Честит имен ден!
Днес Православната църква чества паметта на Св. Мъченик Боян – княз Български. Той е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра. Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му.
Името Боян е много популярно и произлиза от старобългарски. Означава богат (bajan) или битка. Женският му вариант е Бояна.
Албена е познато българско име, което се свързва с Йордан Йовков и неговият разказ „Албена“. Извън пределите на страната името не е ново, като в латинския има значение – „бял, светъл, блестящ“. Eгипетското „al banni“ означава красив, „al ban“ – красавица, хубава жена. Името събира в себе си значенията на „изначалие, първенство, сила, красота, героизъм, водач“. Това обяснява защо Боян, Бойко и Албена празнуват имен ден на една и съща дата.
Пожелания за имен ден
Идвам неканен на имения ти ден,
нося добро настроение и бутилка със мен!
Приеми ги от сърце и нека празнуваме за теб –
както само ние можем най-добре.
Честит празник!
***
Днес твоето име поливаме, за теб наздравица вдигаме.
Бъди здрав и ни събирай по-често!
Честит имен ден!
***
Родителите ти определено са знаели какви ги вършат,
когато са ти дали най-красивото име на света!
Честит имен ден!
***
Днес празнуваме за твоето име!
Грабвай бутилка и весело запей,
песни, танци – от сърце се смей
и още много дълго, дълго живей!

Потребителите могат да усетят ефекта от покачването на цените на какаото, тъй като светът е изправен пред най-големия недостиг на доставки от десетилетия насам, а фермерите в Западна Африка се борят с лошото време, болестите и пропадналите дървета, превдава CNBC.
Фючърси върху какаото за доставка през май се повишиха до най-високата си стойност в рамките на деня от 10 080 долара за метричен тон във вторник, преди да завършат деня с от 0,3% и да се установят на 9 622 долара. Цената на какаото се е увеличила над 3 пъти през последната година, а от началото на тази – с цели 129%.
Главният изпълнителен директор на Hershey Мишел Бък заяви пред CNBC миналия месец, че компанията има стратегия за хеджиране, за да управлява нестабилността на цените. Националната асоциация на производителите на захарни изделия обяви в имейл, че индустрията работи с търговците на дребно, за да „управлява намаляването на разходите“ и да запази шоколада достъпен за потребителите.
„Въпреки че големите шоколадови компании бяха добре хеджирани миналата година и не се наложи веднага да прехвърлят високите цени върху потребителите, индустрията може да направи толкова много, за да поеме разходите“, казва Пол Джулс, анализатор на суровини в Rabobank.
Светът е изправен пред най-големия дефицит в предлагането на какао от над 60 години и потребителите могат да започнат да усещат ефекта в края на тази година или началото на 2025 г., казва Джоулс. Международната организация за какаото прогнозира дефицит в предлагането от 374 000 тона за сезон 2023-24, което е 405% увеличение дефицита от 74 000 тона през предходния сезон.

Снимка: iStock
„Най-лошото тепърва предстои“, казва Джулс. Цените на какаото вероятно ще останат високи за известно време, тъй като няма лесни решения на системните проблеми, пред които е изправен пазарът, добавя той.
Според Джулс потребителите могат да се сблъскат с по-високи цени или „свиване“ под формата на по-малки шоколадови блокчета. Компаниите могат също да коригират съставките, за да използват по-малко какао в някои продукти, казва той. Най-голям шок ще има при черния шоколад, който е с много високо съдържание на какао, казва анализаторът.
Дейвид Бранч, ръководител на сектора в Института за селскостопански и хранителни продукти Wells Fargo, заяви, че потребителите могат да видят по-високи цени още на Великден, който е в неделя.
„Като се има предвид, че цените на какаото и другите производствени разходи се повишават постоянно през последната година, вероятно потребителите ще видят скок в цените на шоколадовите бонбони този Великден“, казва Бранч на клиенти в изследователска бележка този месец.
Цените на какаото се повишавт поради прекъсвания на доставките в ключовите страни производителки – Кот д’Ивоар и Гана, заяви Джулс. Двете страни представляват около 60% от световното производство на какао.

Снимка: iStock
Културите са засегнати от болестта „черни шушулки“ и вируса на набъбналите леторасти, а много дървета са надхвърлили максималния си потенциал за добив, тъй като от началото на 2000 г. не е провеждан голям цикъл на засаждане, казва Джулс.
Проливните дъждове изострят проблемите с болестите, казва Бранч, а метеорологичното явление Ел Ниньо също е довело до по-сухи условия, което е довело до по-ниски добиви на какао през предходните години. Сезонните ветрове харматан тази година са били по-екстремни, което също се е отразило на добивите, казва Бранч.
Фермерите в Кот д’Ивоар все по-често се отказват от производството на какао в полза на по-доходоносни култури като каучука, казва Джулс. Правителствата на Гана и Кот д’Ивоар определиха фиксирани цени за фермерите в началото на сезона, така че не се възползват от сегашносто повишение, заяви анализаторът.
Скорошното покачване вероятно се дължи на паника сред някои търговски купувачи, а не на пазарни спекулации, казва Джулс. Според анализатори купувачите виждат мащаба на дефицита на предлагане и се опитват да си осигурят наличното какао.
Спекулантите допринесоха за ранния етап на ралито миналата година, тъй като заложиха на по-високи цени, увеличавайки дългите си позиции, каза Джаулс, но тази година те напускат тези позиции, за да реализират печалби.
Скокът на цените засегна шоколадовия гигант Hershey, който отчита ниски печалби за годината. Акциите на Hershey са паднали с около 22% през последните 12 месеца, а акциите на Nestle, листвани в Швейцария, са надолу с около 13% през същия период.
Изтончик: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостигът тласна цените на какаото до нови рекордни нива
Цената на тази суровина се насочва към най-високата си стойност от 1977 година

Цената на любима храна ще скочи драстично
Ето защо шоколадът ще поскъпне драстично

Volvo официално сложи край на зависимостта си от дизелови двигатели и пое към преминаването си към електрификация до 2030 г. Този край беше загатнат още през 2017 г., пише Bloomberg.
Краят на една ера
Докато продажбите на неговите двигатели с диезел приключиха в Южна Африка миналата година след представянето на фейслифта XC40, някои пазари в Европа още имаха опцията да си поръчат разработения 2,0-литров Drive-E двигател в S90 и XC90.
Последният екземпляр XC90 слезе от производствената линия в завода в Торшланда в Швеция във вторник вечерта. Volvo Car постепенно премахва технологията, докато глобалното търсене на електрически превозни средства се охлажда. Компанията ще продължи да произвежда бензинови модели.

Снимка: Volvo
„Напълно уверени сме, че имаме много добри оферти за клиентите дори без дизела“, посочва Ерик Северинсон, мениджър във Volvo Car, отговарящ за новите автомобили и оперативната стратегия.
Други автомобилни производители умишлено не се ангажират с точен график за премахването на двигателя с вътрешно горене, като някои компании дори се отказаха от целите за електрификация.
Миналия месец Mercedes-Benz Group AG отхвърли прогнозата си за продажбите на технологията и сега очаква делът на превозните средства, захранвани с батерии, да остане под 50% от общите продажби по-дълго време от очакваното. В края на 2023 г. Audi сигнализира, че забавя темпа на пускане на нови електрически модели.
През 2017 г. Volvo стана първият голям автомобилен производител, който се ангажира да премахне превозните средства, задвижвани единствено с изкопаеми горива, и оттогава представи няколко хибридни и напълно електрически модела. На основния пазар на марката, Европа, дизеловите автомобили достигнаха своя връх преди 9 години, като са около половината от продажбите. Този дял се сви до 14% от регистрациите през 2023 г.

Снимка: Sofia Motor Show
XC90 беше ключът към възраждането на автомобилния производител, дебютирайки през 2014 г., когато беше представен като първият автомобил, изграден върху нови основи, разработени под ръководството на Ли Шуфу от Geely. Volvo ще покаже последния произведен XC90 в музея на компанията, който се очаква да бъде открит следващия месец в Гьотеборг. Въпросният SUV има електрически събрат, EX90.
Предлаган на пазара от европейските автомобилни производители като по-чиста алтернатива на бензина, дизелът имаше известен успех в първите няколко години на века. Но търсенето се понижи, след като Volkswagen AG призна през 2015 г., че е оборудвал дизеловите си двигатели с нерегламентиран софтуер.
Въпреки че Volvo ще продължи да подкрепя своите клиенти с дизелови двигатели и да предлага сервизни услуги, компанията остава ангажирана с електрификацията, тъй като технологията с батерии продължава да предлага по-голям растеж в дългосрочен план, подчертава Северинсон.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европейска столица забранява дизеловите и бензинови автомобили от 2025 г.
Докога двигателят с вътрешно горене ще остане по пътищата?
Продажбите на автомобили в Русия скочиха със 150%
Нов удар по Русия: Япония спира търговията на коли втора употреба

Рекордно ниски почасови разходи за труд от едва 9,3 евро на час са отчетени в България за 2023 г. Това показват последните данни на Евростат. 
България е и единствената страна в ЕС, в която заплатите са под 10 евро на час. След нас са Румъния (11 евро) и Унгария (12,8 евро). 
Най-големи са разходи за труд от 53,9 евро на час в Люксембург, следват Дания (48,1 евро) и Белгия (47,1 евро).
Още: Ето колко става минималната заплата в Гърция
 
Като цяло през 2023 г. средните разходи за труд на час в цялата икономика на ЕС са били в размер на 31,8 евро и 35,6 евро за еврозоната, което представлява повишение съответно от 30,2 и от 34,0 евро през 2022 г.
Спрямо 2022 г. осреднените общи разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица в ЕС са се повишили през 2023 г. с 5,3% (от 30,2 евро до 31,8 евро на час), докато за България те нарастват в рамките на една година с цели 14% (от 8,2 евро до 9,3 евро), но въпреки това остават много по-ниски, отколкото осреднените в съюза.
По-голямо повишение на средните разходи за труд на час през 2023 г. от това в България е отчетено единствено в Унгария (със 17,0%) и Румъния (с 16,5%), докато най-слабо нарастване е имало в Дания (с едва 2,7%).
Още: Балканска страна вдигна минималната заплата до 830 евро
 

Руските петролни фирми са изправени пред огромни закъснения от няколко месеца при получаване на плащанията за техен суров петрол и горива. Причината е, че банките в Китай, Турция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) стават все по-предпазливи по отношение на вторичните санкции, наложени от САЩ, съобщава Ройтерс, цитирайки няколко източника, запознати с въпроса.
Забавянето на плащанията намалява приходите за Кремъл и ги прави нестабилни, позволявайки на Вашингтон да постигне целите си на „двойна политика“ на санкциите – да попречи на парите, отиващи към Кремъл, за да го накаже за войната в Украйна, като същевременно не прекъсва глобалните енергийни потоци.
Няколко банки в Китай, ОАЕ и Турция засилиха изискванията си за спазване на санкциите през последните седмици, което доведе до забавяне или дори до отказ на парични преводи към Москва, според осем банкови и търговски източника, цитирани от агенцията.
Още: Защо най-голямата компания за петролни услуги не смята да напуска Русия?
С оглед на допълнителните санкции на САЩ, банките започнаха да искат от клиентите си да предоставят писмени гаранции, че никое физическо или юридическо лице от „черния списък“ на Специално посочени лица на САЩ не участва в сделка или е бенефициент на плащане.
Източниците поискаха да не бъдат назовавани поради чувствителността на темата и защото не им е позволено да говорят с медиите, отбелязва Ройтерс.
В ОАЕ банките First Abu Dhabi Bank и Dubai Islamic Bank спряха няколко сметки, свързани с търговията с руски стоки, казаха два от източниците. Mashreq bank от ОАЕ, турските банки Ziraat и Vakifbank, както и китайските банки ICBC и Bank of China все още обработват плащания, но обработката им отнема седмици или месеци, посочиха пред Ройтерс четири други източника.
Още: След ултиматум от САЩ: Турските банки се отказват руската платежна система „Мир“
Посочените банки отказаха коментар, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че има проблеми с плащанията, когато беше попитан за информациите, че банките в Китай са забавили плащанията.
„Разбира се, безпрецедентният натиск от страна на Съединените щати и Европейския съюз върху Китайската народна република продължава“, посочи Песков предни дни пред репортери, но добави: „Това, разбира се, създава определени проблеми, но не може да се превърне в пречка за по-нататъшното развитие на нашите търговско-икономически отношения с Китай“.
„Банките и компаниите осъзнаха, че заплахата от вторични санкции на САЩ е реална“, каза един от търговските източници на Ройтерс, позовавайки се на изпълнителна заповед на Министерството на финансите на САЩ, публикувана на 22 декември 2023 г., която предупреждава, че може да приложи санкции за избягване на тавана на руските цени на чуждестранни банки и ги призовава да засилят съобразяването с тези санкции.
Това стана първото пряко предупреждение за възможността от вторични санкции срещу Русия, поставяйки я наравно с Иран в някои сфери на търговията.

Банките увеличиха проверките Следвайки изискванията на САЩ, китайските, турските и банките от ОАЕ, които работят с Русия, увеличиха проверките, започнаха да искат допълнителна документация и обучиха повече персонал, за да се уверят, че сделките са в съответствие с ценовата граница, казаха източниците на Ройтерс.
Допълнителните документи могат също така да включват подробности за собствеността на всички компании, участващи в сделката, и лични данни на лицата, контролиращи субектите, така че банките да могат да проверяват всяка експозиция към американския списък с Специално посочени лица.
В края на февруари банките в ОАЕ трябваше да засилят проверката на плащанията, тъй като бяха помолени да предоставят данни на кореспондентските банки в САЩ и американската хазна, ако имат транзакции, които отиват в Китай от името на руско дружество, според един банков източник, запознат с въпроса.
„Това означаваше забавяне в обработката на плащанията към Русия“, каза един от източниците на агенцията. Друг източни посочи, че едно от плащанията е било забавено с два месеца, докато друг каза, че закъсненията възлизат на две до три седмици. „Стана трудно и дори не само за доларовите транзакции. Понякога са необходими седмици, за да се изпълни директна транзакция от юани в рубли“, казва един от търговците, цитирани от Ройтерс.
 

Цените на петрола се понижиха за втори пореден ден в сряда след доклад, че запасите от суров петрол в САЩ – най-големия потребител на петрол в света, са се увеличили. Сигналите, че е малко вероятно големите производители да променят политиката си на добив на техническа среща следващата седмица също влияе на движението, предава Reuters.
Фючърсите върху петрола сорт Брент спадат със 73 цента, или 0,85%, до 84,90 долара за барел, а върху сорта WTI – с 72 цента, или 0,88%, до 80,90 долара за барел.
Цените са надолу тази седмица, след като миналата седмица се покачиха до най-високото си ниво от октомври. Те все пак остават с около 3% над средната цена на затваряне през първата седмица на март.
„Остър ръст на запасите от суров петрол в САЩ и очакванията за потенциална липса на действие от ОПЕК+ по отношение на политиката му на добив следващата седмица доведоха до по-нататъшно забавяне на цените на петрола в днешната сесия, тъй като изтеглянето на печалби се ускорява след силно поскъпване в средата на март“, казва Джун Ронг Ип, пазарен стратег в IG в Сингапур.

Снимка: iStock
Запасите от суров петрол в САЩ са нараснали с 9,3 млн. барела през седмицата до 22 март, според пазарни източници, цитиращи данни на Американския петролен институт във вторник. Запасите от дестилат също са нараснали с 531 000 барела.
Запасите от бензин обаче спадат с 4,4 млн. барела.
Официалните правителствени данни ще бъдат публикувани в сряда.
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и съюзниците, водени от Русия, известни още като ОПЕК+, едва ли ще направят промени в политиката си за добив на петрол преди срещата на министрите през юни, казаха трима източника от ОПЕК+ пред Reuters преди срещата следващата седмица.
Групата ще проведе онлайн среща на своята Съвместна министерска комисия за наблюдение на 3 април, за да прегледа пазара и изпълнението на съкращенията на добива от страна на членовете.

Снимка: iStock
По-рано този месец членовете на ОПЕК+ се съгласиха да удължат съкращенията на добива от около 2,2 млн. барела на ден до края на юни.
Русия нареди на компаниите да намалят производството си, за да изпълнят целта, съобщи Reuters в понеделник, а министерството на петрола на Ирак заяви на 18 март, че ще свие износа си, за да компенсира по-ранното свръхпроизводство, надвишаващо квотите.
С обявяването на тези ограничения способността на ОПЕК и по-широкия ОПЕК+ да се съобразят със съкращенията е поставена под въпрос. ОПЕК надвиши целите си със 190 000 барела на ден през февруари, показва проучване на Reuters, като Ирак е сред свръхпроизводителите.
Подчертавайки, че Ирак е сред членовете на ОПЕК+, които признаха за свръхпроизводство през последните месеци, анализаторите от ANZ казват в доклад от сряда, че „търговците също следят членовете на ОПЕК за всякакви признаци, че може да променят позицията си за производствените квоти“.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола се повлияха от съкращенията на руските доставки и по-слабия долар
По-силният долар и възможността за примирие в Газа определиха цените на петрола
Цените на петрола обърнаха посоката заради запасите от суров петрол и бензин в САЩ
Силният долар повлия на цените на петрола
Обрат в цените на петрола след увеличените доставки от Русия

Думата се изписва правилно по следния начин – сбъркам, сбърквам. Двете думи имат представка с-, която се пише по един и същи начин, независимо от нейния изговор.
Примери: 
Не мога да сбъркам миризмата на любимия си парфюм.
Няколко пъти се губи, сбърква и завива по грешна улица.
Това е гласът на любимия ми учител – няма как да го сбъркам.

Йената достигна 34-годишно дъно спрямо долара, малко повече от седмица след като Японската централна банка обяви дългоочакваното повишение на лихвения процент, с което се отказа от дългогодишната изключително разхлабена парична политика.
Още: Япония се отказа от отрицателните лихви
Единицата отслабна до 151,97 за долар, което е най-ниската ѝ стойност от 1990 г. насам, което породи спекулации, че властите ще се намесят на пазарите, за да подкрепят валутата. Скоро обаче стойността ѝ се възстанови до нива от около 151,72.
Спадът настъпи, след като високопоставен служител на централната банка предположи, че засега тя ще продължи да провежда стимулираща политика, предаде БГНЕС.
През последните две години йената рязко отслабна от нива от около 115 спрямо долара преди нахлуването на Русия в Украйна.
Защо Япония може да отстъпи мястото си на трета икономика в света?

– Ако ме налегне депресия, отварям шише ракия и след един час и помен няма от нея!
– От депресията ли?
– Не, от РАКИЯТА!…

Най-голямата компания за петролни услуги в света няма планове скоро да напуска Русия, въпреки натиска на Запада да ограничи капиталовите потоци към военната машина Кремъл две години след войната в Украйна.
Главният изпълнителен директор на SLB Оливие Льо Пьош коментира пред Financial Times, че компанията не е взела решение дали да продаде операциите си, както направиха конкурентите ѝ Baker Hughes и Halliburton и за момента спазва договорите със своите клиентите.
„Когато решим, ще го направим публично достояние, ако трябва. Но сега още няма решение“, заяви Льо Пьош, отговаряйки на въпрос за плановете на базираната в Хюстън група.
„Екипът там работи автономно и мисля, че е зад завесата до известна степен. Ние защитаваме нашите активи, това е наш приоритет. Ние защитаваме нашите хора“, заяви той в интервю.
SLB, бившата Schlumberger, се противопоставя на натиска да напусне Русия от украинското правителство и правозащитни групи, които твърдят, че присъствието на компанията в страната помага за генерирането на приходи от петрол, използвани за подкрепа на военните усилия на Владимир Путин.

Снимка: iStock
Миналата година украинската Национална агенция за превенция на корупцията добави SLB към черния списък на „международните спонсори на войната“, включващ компании, които продължават правят бизнес с Русия.
SLB категорично отрича всички твърдения, че „по какъвто и да било начин одобрява или подкрепя насилието срещу народа на Украйна“.
Льо Пьош твърди, че компанията е въвела контрол „за предотвратяване и забрана на всякакви доставки и поддръжка на технологии“ за Русия от юли тази година“. По думите му, това е ход, който в дългосрочен план ще влоши способността на страната да разработва някои от своите офшорни нефтени находища.
След разпадането на Съветския съюз SLB изгражда голям бизнес в Русия, който генерира около 5% от приходите на групата, които възлизат на 33,1 млрд. долара миналата година. За компанията работят около 9 000 служители.
Защо съпътстващите услуги са важни за петролната индустрия?

Снимка: iStock
Групите за петролни услуги не бързаха да напуснат Русия след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., за разлика от повечето западни компании, които побързаха да прекратят взаимоотношенията си със своите руски контрагенти или да придадат бизнеса си в страната.
Baker Hughes и Halliburton, втората и третата по големина западни компании за петролни услуги, обявиха планове да се оттеглят по-късно същата година, след като САЩ наложиха санкции.
И двете групи продадоха руските си операции на местно ръководство в Русия, като Baker Hughes взе такса от 365 млн. долара през 2022 г., свързана с излизането им от страната.
SLB спря новите инвестиции и внедряването на технологии в Русия през март 2022 г. като след ескалацията на санкциите стопира доставките на продукти в страната през юли 2023 г. Но, за разлика от своите конкуренти, тя още запазва присъствие в Русия.
Доставчиците на съпътстващи нефтени и газови услуги извършват голяма част от основната работа за глобалната петролна и газова индустрия. Те отговарят за много процеси – от изграждането на пътища и полагането на тръби до пробиването на кладенци и изпомпването на суров петрол. Но също осигуряват достъп до технологии, които са жизненоважни за подпомагане на проучването и развитието на сложни сондажни операции.

Снимка: iStock
„Руската петролна индустрия би се разпаднала без чуждестранни фирми, които да обслужват петролните ѝ полета“, коментира Лела Стенли, старши изследовател в Global Witness, член на коалицията B4Ukraine.
„Две години след началото на тази война никоя западна компания не би трябвало да поддържа най-стратегическата индустрия на Русия, докато Путин харчи тези приходи от петрол, унищожавайки Украйна“, казва още Стенли.
Агия Загребелска, ръководител на направлението за минимизиране на корупционните рискове в санкционната политика в NACP на Украйна, каза, че SLB е един от хилядите чуждестранни фирми, които на практика открито подкрепят руската военна машина.
„Компанията твърди, че не нарушава никакви изисквания за санкции. Необходимо е да се премахнат подобни пропуски в санкционния режим, особено в такива стратегически важни сектори за Русия“, казва Загребелска.
SLB обаче твърди, че действа „в ясна подкрепа и привеждане в съответствие с международните санкции и експортните ограничения, които отразяват международните настроения по тези сложни въпроси и имат за цел да улеснят прекратяването на военните действия“.
„SLB поема отговорността си да спазва изключително сериозно законите за контрол на износа и икономически санкции и компанията остава съгласна с международната общност в осъждането и призоваването за прекратяване на войната в Украйна.“
Колко са западните компании в Русия?

Снимка: iStock
Изследване на Киевското училище по икономика показва, че 1651 чуждестранни компании продължават да работят в Русия след инвазията, спрямо 372 изцяло са напуснали страната.
Засега няма кой знае какви признаци на недоволство от страна на инвеститорите срещу компаниите, които остават в Русия, въпреки предупрежденията на правозащитни групи, че може да са съучастници във военни престъпления, извършени от Кремъл.
Миналия месец главният изпълнителен директор на Mondelez Дирк Ван де Пут каза, че нито един акционер не е поискал от производителя на шоколад да напусне страната, добавяйки, че инвеститорите са загрижени повече за материалния удар върху тяхната инвестиция, отколкото за моралния проблем.
Западните правителства също са предпазливи относно затягането на санкциите срещу петролната и газовата индустрия на Русия поради опасения, че това може да доведе до скок в цените на суровините, който дестабилизира световната икономика. Някои експерти твърдят, че този страх е прекален.
„Някои хора може да се страхуват, че забраната на напреднали западни технологии за руски петролни полета може да доведе до бърз спад в производството. И колкото повече трябва да харчат за производство на петрол, толкова по-малко ще им остават за бомби“, казва преподавателят от Харвард и бивш зам.-председател на Bank of America Крейг Кенеди.
Източник: Financial Times
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?

5 пъти по-голям от Париж: Въглищен милиардер строи най-големия парк за чиста енергия
Откриха находище на природен газ, което може да покрие 15% от нуждите на Европа

В Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) нараства консенсусът за намаляване на лихвените проценти през юни, ако инфлацията се развие според прогнозите. Това заяви управителят на централната банка на Гърция Янис Стурнарас, който е и член на органа, определящ лихвената политика в еврозоната, предаде Ройтерс.
Миналата седмица подобно мнение изказа и управителят на централната банка на Германия Bundesbank Йоахим Нагел. Той посочи, че „вероятността лихвите да се понижат преди лятната пауза нараства“ с оглед на продължаващия спад на инфлацията в еврозоната.
Още: Кристин Лагард обяви кога ЕЦБ ще намали лихвите
На 7 март ЕЦБ запази основните си лихви за четвърти пореден път на рекордно високите им нива. Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране остана на ниво от 4,5 на сто – това е лихвата, която банките плащат за финансовите ресурси, които са заели от ЕЦБ за срок от една седмица. Лихвата по пределното кредитно улеснение се задържа на равнище от 4,75 на сто, а лихвеният процент по депозитното улеснение – на ниво от 4 на сто.
ЕЦБ очаква по-ниска инфлация през тази година

България остава последна в ЕС по брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, изразен в стандарта на покупателна способност (ППС) и през 2023 г. Това сочат предварителните данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.
През 2023 г. БВП, изразен в ППС варира между 64 на сто от средното равнище за Европейския съюз в България и 240 на сто в Люксембург. 
През миналата година са отчетени съществени разлики сред различните страни от ЕС по отношение на БВП на човек от населението, изразен в стандарта на покупателна способност.
Още: Ръстът на БВП на България се забавя през 2023 година
Най-ниското равнище е регистрирано в България (36 на сто под средното ниво за ЕС), Гърция (-33 на сто) и Латвия (-29 на сто).

Този показател е бил най-висок в Люксембург (140 на сто над средното ниво за ЕС), следвана от Ирландия (+112 на сто) и Нидерландия (+30 на сто).
Топ 10 на най-богатите държави в света според БВП на глава от населението

Губернаторът на американския щат Флорида Рон ДеСантис подписа тази седмица законопроект, който забранява на деца на възраст под 14 години да използват социалните мрежи и изисква 14- и 15-годишните да получават родителско съгласие за това. Според поддръжниците на хода той ще защити децата от онлайн рисковете за психическото им здраве, предава Reuters.
Мярката изисква социалните мрежи да закрият профилите на потребителите на възраст под 14 години и на тези на възраст под 16 години, които нямат родителско съгласие. Законът изисква от компаниите да използват система за удостоверяване от трети страни за установяването на непълнолетните потребители.
Предвожданият от републиканците законодателен орган на щата прие проектозакон, който щеше да забрани изцяло достъпа до социалните мрежи на деца под 16 години. ДеСантис, който също е републиканец, наложи вето на законопроекта по-рано през месеца с мотива, че ограничава правата на родителите.
Изменената версия позволява на родителите да предоставят съгласие за по-големи деца да ползват платформите на социалните медии. Той ще се превърне в закон на 1 януари 2025 г.

Снимка: iStock
„Социалните мрежи вредят на децата по най-различни начини“, казва ДеСантис в изявление. Той твърди, че законодателството „предоставя на родителите по-големи възможности да защитят децата си“.
Поддръжници на решението казват, че законодателството ще ограничи вредното въздействие на социалните медии върху благосъстоянието на децата, които използват тези платформи прекомерно и вследствие на това може да изпитат тревожност, депресия и да развият други психични заболявания.
Критици обаче твърдят, че законопроектът нарушава Първата поправка на Конституцията на САЩ за защита на свободата на словото и че родителите, а не правителството, трябва да вземат решения за онлайн присъствието на техните деца, независимо от тяхната възраст.
Meta, компанията майка на Instagram и Facebook, се противопостави на законодателството, заявявайки, че то ще ограничи родителската преценка и ще засили опасения за поверителността на данните заради личната информация, която потребителите ще трябва да предоставят за удостоверяване на възрастта им. От Meta са казали, че подкрепят федералното законодателство за онлайн магазини за приложения, според което се изисква родителско одобрение за изтегляния от деца.

Снимка: Getty Images
В проектозакона не се посочват никакви конкретни медийни платформи, но се казва, че негова цел са сайтове за социални медии, които насърчават „безкрайно скролване“, показват различни реакции като харесвания, предлагат автоматично възпроизвеждане на видеа и предоставят известия за стрийминг на живо. Той няма да обхваща уебсайтовете и приложенията, чиято основна функция са електронна поща и размяната на текстови съобщения между конкретен подател и получател.
Законодателните промени изискват социалните мрежи да изтрият за постоянно личната информация, събрана от закрити профили, като ще позволяват на родители да завеждат граждански дела срещу онези, които не са го направили.
През март 2023 г. Юта стана първият американски щат, приел законодателни промени, регулиращи достъпа на деца до социални медии, последван от Арканзас, Луизиана, Охайо и Тексас, сочи законодателен анализ, изготвен за законопроекта за Флорида.
В анализа се казва, че редица щати обмислят подобни разпоредби.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Американски щат ограничи достъпа до социалните мрежи на деца
Как за една година Илон Мъск превърна Twitter в бледо копие на това, което беше преди?
За година социалната платформа X е загубила около половината от стойността си