Очаква се в бъдеще туристи и туроператори да се насочат към Северна Европа, след като горещите вълни парализираха южната част на континента и накараха летуващите да се пренасочат към дестинации с по-ниски температури.
Средиземноморският регион остава най-популярен в Европа сред туристите, но резервациите за страни като Дания, Финландия, Нидерландия, Норвегия и Швеция се увеличават спрямо 2022 г., сочат данни на Mastercard, цитирани от Reuters.
Фактори като по-евтините самолетни билети и по-слабите местни валути може и да имат роля в привличането на туристи към скандинавските страни, но един от най-големите туроператори в света – германският концерн TUI, заяви, че изменението на климата също ще тласне повече туристи на север.

„Сезонът на пътуванията се измества като започва по-рано през пролетта и приключва чак през есента. Компанията може да предложи повече ваканционни пътувания до скандинавските страни, Нидерландия, Полша и Белгия“, обясни главният изпълнителен директор на TUI Себастиан Ебел.
„Ще пътуваме до Гърция до средата на ноември. Попитах моите колеги, дали не трябва да отворим (сезонна за пътувания до Гърция – бел. р.) до края на годината, до или след Коледа. Това ни дава повече възможности за растеж“, заяви още Ебел.
Германската компания наскоро обяви, че за нея може да възникнат разходи за 25 млн. евро (27 млн. долара), свързани с горските пожари в Родос, Гърция.

Дестинации като Северна Норвегия също отчитат ръст в търсенето, посочват туроператори.
Островите Вестеролен в Северна Норвегия са посрещнали гости от Централна и Южна Европа, дошли тук, за да избягат от горещините, според платформата за туристическа информация за региона. Това е довело до създаването на повече директни полети до Северна Норвегия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Ройтерс“: Жегите ще пренасочат туристите към по-хладни страни като България
Гърция предлага безплатна почивка заради пожарите на остров Родос

Европейска столица забранява круизните кораби, за да ограничи туристите

Украйна обяви „хуманитарен коридор“ в Черно море, за да освободи товарните кораби, блокирани в пристанищата ѝ от началото на войната, предаде Reuters. Това ще е ново изпитание за фактическата блокада от Русия, след като миналия месец Москва се отказа от сделката, позволяваща на Киев да изнася зърно.
Поне първоначално коридорът ще се прилага за плавателни съдове като контейнеровози, блокирани в украинските пристанища след началото на войната през февруари 2022 г. и не са обхванати от сделката, която отвори пристанищата за доставки на зърно миналата година.
Но това може да се окаже сериозен тест за способността на Украйна да отвори отново морските пътища в момент, когато Русия се опитва да наложи отново фактическата си блокада, след като се отказа от зърнената сделка.
В изявление украинските военноморски сили заявиха, че маршрутите вече са били предложени от Украйна на Международната морска организация (ММО).

Маршрутите ще се използват „предимно за граждански кораби, които се намират в украинските пристанища Черноморск, Одеса и Пивден от началото на пълномащабното нахлуване на Русия на 24 февруари 2022 г.“
„Корабите, чиито собственици/капитани официално потвърдят, че са готови да плават при настоящите условия, ще бъдат допуснати до маршрутите“, гласи изявлението, като се добавя, че продължават да съществуват рискове, свързани с мините и военната заплаха от страна на Русия.
„Коридорът ще бъде много прозрачен, ще поставим камери на корабите и ще има излъчване, което да покаже, че това е чисто хуманитарна мисия и няма военна цел“, заяви Олех Чалик, говорител на военноморските сили на Украйна, пред Reuters.
От Москва и ООН не са предоставили отговор на запитвания за коментар.
Блокирани в пристанищата

Около 60 търговски кораба са блокирани в украинските пристанища след началото на войната в Украйна, като съдбата им не е решена от сделката, позвола да се възобнови износът на зърно през юли 2022 г.
Екипажите на много от корабите бяха евакуирани, а грижите за морските съдове бяха поверени на местни украински служители.
След като се отказа от зърнената сделка, Русия заяви, че ще третира всички кораби, които се приближават до украинските пристанища, като потенциални военни кораби, а страните, под чийто флаг плават, като бойци на украинска страна. Киев отговори с подобна заплаха към корабите, приближаващи руски или държани от Русия украински пристанища.
ООН заяви, че решението на Русия рискува да задълбочи световната продоволствена криза и да засегне в най-голяма степен бедните страни, тъй като не пуска на пазара зърно от един от най-големите износители в света.

Москва заяви, че ще се върне към зърнената сделката, ако получи по-добри условия за износа си на храни и торове. Турският президент Ердоган, съавтор на сделката за зърното заедно с ООН, заяви, че се надява да убеди руския президент да се присъедини отново към нея на разговорите този месец.
„Мисля, че няма да е преувеличено, ако кажа, че президентът Ердоган вероятно е единственият човек в света, който може да убеди президента Путин да се върне към Черноморската зърнена инициатива“, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба в интервю за Reuters в четвъртък.
„Хората искат повече подробности за обявения днес украински временен канал за превоз, тъй като той не може да работи, ако Русия не поеме ангажимент да не напада корабите“, заяви германски търговец на зърно пред Reuters.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
След атаките над украински пристанища: Множество кораби са блокирани в Дунав
Русия проговори за зърнената сделка: Какъв е начинът да се върне?

Русия атакува украински зърнени пристанища, цената на зърното тръгна нагоре

Китай официално навлезе в дефлация – нещо което попадна в заглавията на всички глобални новинарски агенции. Но как на практика изглежда спадът на потребителските цени във втората най-голяма икономика в света?
В ресторантите Nanchengxiang в Пекин клиентите се хранят със закуска на шведска маса с три вида оризова каша, кисела и пикантна супа, и мляко – всичко това на цена от 3 юана или 0.74 лева.
„По време на пандемията се появиха много добри и евтини предложения“, казва 71-годишният Гао И, докато споделя закуската с внука си в един от 160-те обекта на веригата в китайската столица, пише Reuters.
„Не всички от тях издържат, но въпреки това постоянно има нови и добри оферти. Трябва просто да излезете, за да ги намерите.“
Ето така изглежда дефлацията в Китай.
Слабият потребителски апетит подхранва ценовата война между веригите ресторанти от по-нисък клас в Китай, което според анализаторите може да навреди на по-малките предприятия, които се борят да се справят с отстъпките, предлагани от по-големите играчи.
Както се видя в Япония през 90-те години на миналия ХХ век, дефлацията, ако е продължителна, може да натежи на икономическия растеж.
„Необходими са доста добри оферти, за да може клиенти да влязат през вратата, така че има голям натиск върху тези предприятия да намерят маржове“, казва Бен Кавендер, управляващ директор на China Market Research Group в Шанхай, визирайки разликата между доставната и продажната цена на предлаганите стоки и услуги.
За разлика от западните страни, по време на пандемията китайците бяха оставени до голяма степен да се справят сами с финансовите си проблеми, като държавната подкрепа беше насочена главно към производствения сектор. След като ограниченията бяха премахнати, не се стигна до незабавен потребителски подем, както прогнозираха някои икономисти.
Тъй като заплатите и пенсиите почти не се увеличават, а пазарът на труда е много несигурен, желанието за харчене е ограничено, а в условията на едва растяща икономика доверието е ниско.
„Стратегиите за отстъпки, които предлагат на потребителите по-изгоден избор, отговарят на настоящата икономическа ситуация“, казва Джу Данпенг, анализатор в областта на храните и напитките и заместник-ръководител на Алианса за насърчаване на безопасността на храните в провинция Гуандун.
Китай официално навлезе в дефлация

Изглед над Пекин. Китайската икономика официално навлезе в дефлация, като една от причините е слабото потребление на гражданите, което провокира спад в цените на стоки и услуги;
Снимка: iStock
Според персонала, централният магазин в Nanchengxiang е бил пълен в четвъртък, както всяка сутрин след пускането на офертата от 3 юана през май. От компанията не отговориха на въпросите на медиите относно маржовете на печалба и бизнес стратегията си.
Xishaoye, базираната в Пекин франчайз компания за бургери, също обяви по-ниски цени, като персоналът заяви, че някои продукти ще бъдат на цена до 10 юана (2.46 лева). Yum China, оператор на KFC в Китай, примамва клиентите с меню от бургери, закуски и напитки за 19,9 юана (4.68 лева).
„Трафикът се върна, но разходите на човек намаляха“, споделя Джоуи Уот, главен изпълнителен директор на Yum.
„В съзнанието ни пандемията изглежда така, сякаш се е случила много отдавна. Всъщност това не е така. Хората се нуждаят от време, за да се приспособят.“
Работникът в ресторант Донг, който се връща от пазара в центъра на Пекин с празни ръце, коментира: „Имам ипотека и дете. Нямам друг избор, освен да бъда по-пестелив“, казва 33-годишният Донг, който посочва само фамилното си име от съображения за поверителност.
Източник: Reuters.com
Защо Китай може никога да не забогатее?
„Китай се промени”: Германия представи план за намаляване на зависимостта си от втората най-голяма икономика в света
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

– Иванчо, ти кое стихотворение научи за края на учебната година?
– За татко и за виното!
– Не се сещам, кое е?
– Хубава си татковино!

Индексът на потребителските цени в САЩ се е повишил с 3,2% през юли спрямо същия месец на 2022 г. – знак, че инфлацията е разхлабила поне малко хватката си върху американската икономика, предаде CNBC.
За месеца цените са нараснали с 0,2%, обяви американското Бюро за трудова статистика в четвъртък. Това съответства на оценката на Dow Jones.
Годишният темп обаче е малко под прогнозата за инфлация от 3,3%. През юни беше отчетена инфлация от 3%.

Като се изключат волатилните цени на храните и енергията, т.нар. основен индекс на потребителските цени също е нараснал с 0,2% през месеца, а на годишна база покачването е с 4,7%. Годишният темп на базисната инфлация също е малко под консенсусната оценка на Dow Jones за 4,8%.
Пазарите реагират положително на данните, като фючърсите, свързани с индекса Dow Jones Industrial Average, се увеличиха с близо 200 пункта, а доходността на държавните ценни книжа се понижи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в САЩ се забавя за 12-ти пореден месец
Ново напрежение по оста Вашингтон – Пекин: Байдън подписа заповед, ограничаваща американските инвестиции в Китай
Лихвите в САЩ са на най-високото ниво от 22 години

„Движението на кърпите“ започна от остров Парос от недоволни местни жители срещу алчни собственици на плажни барове, които не оставят място за свободен достъп на плажовете на Гърция, а ги затрупват с шезлонги, пише GreekTimes.
„Като местна власт, ние никога не сме позволявали да има чадъри и шезлонги на плажовете в продължение на години. И направихме това, защото нашият остров е малък. Геоморфологията на плажовете не позволява“, заяви кметът на Липси, Фотис Магос.
Той коментира пред ERT, че „всяка година Службата за недвижими имоти ни моли писмено да ги уведомим, ако ние, общините, желаем да предоставим ползването на плажовете на частни лица за поставяне на шезлонги, чадъри и др. Винаги отговаряме отрицателно“.

„В момента на острова има 100% заетост от 10-15 дни и това ще продължи до началото на септември. Оттогава до 15-ти заетостта е около 95% и бавно ще намалява. Но ако се потвърди това, което стана през предходните години заради COVID-19, когато сезонът се измести до октомври, тогава ще говорим за голямо и значително увеличение на абсолютния брой посетители тази година в Липси“, коменира кметът туристическия сезон.
Легловата база на острова е за около 1500 туристи.
По думите му всеки ден има около 100 – 150 ветроходни лодки, акостиращи на пристанището, но и в заливите на острова и туризмът може да достигне около 2 000 – 2 500 души на ден заедно с еднодневните круизи.
Така нареченото „Движение на кърпите“ беше стартирано на остров Парос, след като местните жители загубиха търпение от собствениците на плажните барове и тръгнаха с банери – „Върнете си плажа: Движение на гражданите на Парос за безплатни плажове“.

Групата Save Paros Beaches показа фирма, която таксува 60 евро за наемане на чадър и 2 шезлонга за деня. За 120 евро посетителите могат да се възползват и от VIP зона.
„Ние претендираме за нашето право на обществено пространство, нашето право да се наслаждаваме на плажовете ни, превзети от алчни, социално безотговорни бизнесмени, които заемат плажовете в тяхната цялост или превишават ограниченията им до 100 пъти площта, която законно наемат“, заяви в изявление групата Save Paros Beaches.
„Всеки прави каквото си иска. Всеки може да взима каквото иска, защото никога не е контролиран, камо ли да му се приписват последствия“, отговри кметът на Парос
„Движението на кърпите“ се разпространява в други райони на Гърция, тъй като общностите се събират, за да си върнат плажовете.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените в чадърите, шезлонгите и почивката в Гърция се променят
Скъпо лято: 40 евро за разпъване на хавлия на плаж в наша съседка
Министерството на туризма разясни какви са правата ни при ползване на чадър и шезлонг на плажа

Френският Институт за ядрена безопасност и радиационна защита (IRSN) и чешко-украински консорциум ще правят външна експертиза на безопасността за лицензиране на новото ядрено гориво RWFA, произведено от Уестингхаус, за блок 5 на АЕЦ „Козлодуй“. Това съобщиха от Агенцията за ядрено регулиране.
Преди около седмица агенцията завърши прегледа за формална редовност на подаденото от АЕЦ „Козлодуй“ заявление за издаване на разрешение за новото гориво, но решението бе отложено.
Още: АЕЦ „Козлодуй“ не е представил документи за издаване на разрешение за преход на блок 5 към нов тип ядрено гориво
Французите от IRSN ще извършат експертиза на общо 20 отчета, които обхващат анализи на безопасността, свързани с целия жизнен цикъл на горивото, а именно: механичен, хидравличен и термо-механичен проект на ядреното гориво RWFA; анализ на поведението на горивото при възникване на аварии; ядрена безопасност при транспортно-технологични операции и при съхранение на ядреното гориво.

Чешко-украинският консорциум ще предостави експертиза на отчета за съвместимостта на новото ядрено гориво със системата за вътрешнореакторен контрол на 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Резултатите от експертизите ще се използват от Агенцията за ядрено регулиране в процеса на взeмане на регулаторно решение за лицензиране на новия тип ядрено гориво за блок 5 на АЕЦ „Козлодуй“. 
Още за оценителите четете в Actualno.com.
Още: Официално: „Уестингхаус“ ще доставя свежо ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“
 
 

Базираната в Мюнхен компания BMP Greengas – водещият доставчик на биогаз в Германия, обяви банкрут, предава focus.de.
Водещият търговец на биогаз в Германия BMP Greengas е в несъстоятелност, а в oкръжния съд в Карлсруе беше образувано производство по несъстоятелност.
„След това BMP Greengas ще бъде устойчиво реновирана и следователно отново ще може да работи редовно на пазара“, заявиха от компанията. Според BMP Greengas причините за процедурата са промените на пазара и войната в Украйна, което направи невъзможно компанията да достави договорените количества биометан.
Несъществуващ газ

Според браншови организации над 100 оператора на електроцентрали за биогаз са сключили договори за доставка с BMP Greengas. Сред пострадалите са не само десетки общински комунални услуги, но и по-малки играчи – като фермери, инвестирали милиони в по-малки електроцентрали на биометан.
Биогазът се счита за възобновяем енергиен източник, който може да осигури резерв, когато производството на вятърна и слънчева енергия се забави. Следователно инвестициите в инсталации за биогаз също се субсидират от държавата като част от енергийния преход.
Членът на ХДС в Бундестага Хенинг Ребаум заяви за сп. „Agrarheute“, че на операторите на централата са били обещани количества газ, които дори не съществуват.
По информация на focus.de BMP Greengas е сключила дългосрочни договори за доставка с клиентите си, но обикновено е купувала необходимите количества газ на пазара в кратки срокове. Този подход спестява пари, докато пазарът е стабилен – но трудностите, причинени от войната, доведоха до колапс на стратегията.
Общинските комунални услуги трябва да поемат удара

BMP Greengas принадлежи на енергийния гигант EnBW, който е над 90% публична собственост. Заради това Асоциацията на общинските предприятия (VKU) остро разкритикува правителството на провинция Баден-Вюртемберг.
„Това е опустошителен сигнал за енергийния преход. Тук правителството на провинция Баден-Вюртемберг явно трябваше да упражни влияние върху компанията-майка EnBW, за да предотврати тази вреда и огромната загуба на доверие“, заяви Ингберт Либинг, управляващ директор на VKU. Групата посочва, че е подкрепила BMP Greengas с милиони, но вече не може да предотврати предстоящата несъстоятелност.
По думите на Либинг сега ще стане ясно кои договори за доставка ще бъдат изпълнени от BMP Greengas, до каква степен и какви тежести ще трябва да понесе общинската компания.
Сигурни са обаче неуспешни доставки и смущение на целия пазар. Клиентите на BMP Greengas в обществения сектор очакват огромни щети. „Засегнатите общински комунални услуги трябва да поемат тежестта на бедствието, за което не са отговорни“, категоричен е Либинг.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Иновация: Италианци ще правят газ от ракия 

Русия разширява пилотната си програма за дигитална рубла, като започва реални тестове с 13 банки от другата седмица. Това обяви централната банка, цитирана от CoinDesk.
Президентът Владимир Путин подписа закона за дигиталната рубла през юли, въпреки че пилотният проект на централната банка за т.нар. CBDC (central bank digital currency – цифрова валута на централа банка) се разработва от известно време. Русия, която е обект на много санкции от САЩ и Европа след войната в Украйна – гледа на дигиталната рубла като начин да заобиколи финансовите ограничения.
„Започването на пилотни операции с реални дигитални рубли е най-важният етап от проекта. Това ще ни позволи да изпробваме оперирането на платформата на дигиталната рубла в индустриална среда, да разработим всички необходими процедури с участието на клиенти, да коригираме процесите, ако е необходимо, и да се уверим, че клиентският път е удобен и разбираем за потребителите“, гласи съобщението на регулатора.

Гражданите и бизнесът ще могат да използват дигиталната валута „по свое искане“ от 2025 г., заяви Олга Скоробогатова, първи зам.-управител на Руската централна банка в изявление.
Тестът ще се проведе в рамките на 13 банки и ограничен кръг техни клиенти, става ясно от съобщението. Първият етап на тестовете ще се фокусира върху дигиталните портфейли, трансферите на средства между граждани, покупките на стоки и услуги чрез QR кодове и по-прости автоматизирани плащания.
„Пилотните участници ще могат да плащат с дигитални рубли на 30 места за търговия на дребно, разположени в 11 руски града“, се съобщава още. До края на годината списъкът с участници ще се увеличи, включвайки и граждани, и компании.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След тестове: Русия пуска дигиталната рубла
Русия пуска дигиталната рубла още през 2024 г.?
Банките в Русия вече превеждат пари в цифрови рубли

Българската индустрия отчита спад в производството за шести пореден месец. Календарно изгладеният индекс на промишленото производство у нас намалява с 9.2% на годишна база през месец юни, сочат данните на Националния статистически институт. Така през първото полугодие на настоящата 2023 година, индустриалното производство не успя да отчете нито един месец на годишен ръст. Това до известна степен е логично, както поради високата база от миналата година, така и заради понижаването на икономическата активност навън.
Припомняме, че през миналата година България бе сред лидерите в Европейския съюз по ръст в промишленото производство, като през настоящата нещата се обърнаха и България се нареди сред страните с най-висок спад в произовдството, отчасти поради високата база от 2022 година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 0.7% през юни, записвайки втори пореден месечен ръст, след повишение от 1.5% през предходния май, сочат предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 27.4%, в добивната промишленост – с 10.8%, и при преработващата промишленост – с 6.2%.
Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.3%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на мебели – с 19.5%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 19.0%.
Цените на производител в промишлеността намаляват с близо 11% на годишна база през юни

Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 14.6%, производството на електрически съоръжения – с 8.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 8.3%.
Месечни изменения
Увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6.6%, в добивната промишленост – с 4.2%, и в преработващата промишленост – с 0.4%.
По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на електрически съоръжения – със 7.6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 6.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 4.9%.
Промишленото производство намалява с 11% на годишна база през май

Намаление е регистрирано при: производството на превозни средства, без автомобили – с 6.3%, производството на хранителни продукти – с 6.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 5.2%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа

Общо 254 735 души вече са взели участие в допитването на Европейската централна банка относно бъдещия вид на евробанкнотите, съобщиха от институцията. 
Германците са най-активни в проучването, като от всички участници техният дял е 41,7 на сто, следвани от гражданите на Франция (18 на сто) и Италия (14,9 на сто дял). Най-активна е групата на участниците между 25-39 години, а тази на хората на възраст 65 и повече години е с най-слабо представителство (2,3 на сто). 62,5 на сто от попълнилите анкетата са мъже, 35,8 на сто са жените.
При обявяването на допитването президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви, че приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, допълни тя.
Още: Задава ли се рязко повишаване на лихвите по кредитите в България?

Предложените теми са седем: (Бъдещето е Ваше; Европейската култура; Европейските ценности, отразени в природата;  Нашата Европа – ние самите; Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи; Реки – водите на живота в Европа; Ръце – заедно строим Европа). Европейските граждани могат да избират сред тях и впоследствие предпочетените ще залегнат в дизайна на бъдещите евробанкноти.
Допитването на ЕЦБ бе обявено на 10 юли, като данните за броя на участниците са към 8 август. Крайният срок, до който участие могат да вземат и българските граждани, е 31 август.
ЕЦБ ще подменя евробанкнотите, пита каква тема да бъде заложена в новите купюри

Учителските заплати се увеличават с 15%. Това се случва по силата на Aнекс към Kолективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. Той беше подписан днес от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и социалните партньори.
„Увеличението влиза в сила със задна дата от 1 януари 2023 г.“, съобщават от ведомството.
„По този начин правителството гарантира националния приоритет за поддържане на ниво на учителските заплати от 125% от средното възнаграждение в страната“, обясни проф. Цоков.

С подписания анекс минималната основна заплата на учителите става 1709 лв. Такава ще бъде заплатата и за всички останали педагогически специалисти – ресурсни учители, възпитатели, ръководители на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопеди, психолози, педагогически съветници, корепетитори, хореографи, рехабилитатори на слуха и говора и треньори по вид спорт в училищата и детските градини.
Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите става 1763 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1831 лв. Директорите ще получават най-малко 2082 лв. основно възнаграждение, а зам.-директорите – 1926 лв.
„За увеличението на заплатите на педагозите са осигурени 524 млн. лв. от държавния бюджет“, посочват от просветното министерство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Учителската заплата скача над 2000 лв. от септември
Ясни са новите по-високи заплати на учители и директори
Учителската заплата трябва да стане 2000-2500 лева заради инфлацията

Оборотът в търговията на дребно у нас (без търговия с автомобили и мотоциклети) нараства с 2.4% на годишна база през юни, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт.

На месечна база оборотът на търговците на дребно през юни остава на същото ниво спрямо предходния май, според предварителните сезонно изгладени данни на националната статистика.
Годишни изменения
През юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9.7%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.2%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано намаление (с 0.5%).
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, спад е отчетен при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 8.8%, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.1%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 1.6%.

По-значителен ръст е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 9.0% и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 6.5%.  
Месечни изменения
През юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение – с 0.8%, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано понижение – с 1.2%.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, намаление се наблюдава при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 5.4%, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 3.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 1.8%.

По-значителен ръст е отчетен в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 10.0%.
Спад в оборота на специализираните магазини за хранителни стоки за втори пореден месец
Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през април
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове

Повече от половин милион чужденци са реализирали нощувки у нас през месец юни, генерирайки над 160 млн. лева приходи за родните места за настаняване. Въпреки добрия резултат, броят на чуждите граждани все още не може да достигне нивата от предпандемичната 2019 година, става ясно от данните на Националния статистически институт.
Общият брой на чуждите граждани, нощували у нас през юни, възлиза на 501 537 лица, което представлява ръст от 33.5% на годишна база. Чужденците са реализирали общо 2.19 млн. нощувки (3.07 млн. през юни 2019 г.) или средно по 4.4 нощувки на лице, като 75.6% от пренощувалите чужденци са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди.
Общите приходи на местата за настаняване от нощувки на чужденци достигат 161.1 млн. лева, което представлява ръст от 41.1% на годишна база. Логично за летния сезон, най-много приходи от нощувки на чужденци се отчитат в областите Бургас и Варна – съответно 76.5 млн. лева и 48.4 млн. лева. Ако към тези приходи добавим и постъпленията от нощувки на български граждани, то приходите от нощувки в Бургас и Варна през юни нарастват до съответно 96 млн. лева и 54.6 млн. лева.
Общите приходи на местата за настаняване от нощувки на чужденци и българи нарастват с 28.2% на годишна база до 229.2 млн. лева. Увеличението на приходите от нощувки а български граждани е 5.2% спрямо същия месец на миналата година.
Въпреки добрите резултати, нощувките на чужденци остават под нивото от предпандемичната 2019 година. За сравнение, през юни 2019 година чуждите граждани, нощували у нас през юни, са били над 620 000, като приходите за хотелите от тях са достигали 165 млн. лева.
Покачването на цените през последните години изглежда компенсира по-ниския брой чужди посетители, тъй като приходите от нощувки остават на сходно ниво, а общите приходи (българи и чужденци) даже записват ръст. За сравнение, през юни 2019 година общите приходите от нощувки на местата за настаняване са достигали 205 млн. лева.
Като цяло през месец юни, броят на пренощувалите лица (българи и чужденци) в местата за настаняване се увеличава с 16.4% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига приблизително 975 500, което е под нивата от 2019 година (1.02 млн. пренощували лица през юни 2019 г.).
На фона на силния ръст на чужденците, българите, реализирали нощувки през юни нарастват с 2.5% на годишна база до приблизително 474 000 лица. Това е над нивата от юни 2019 година, когато българите с реализирани нощувки са възлизали на малко над 408 000 лица.
Българските граждани са реализирали средно по 2.4 нощувки, като 44% от нощувките са в хотели с 4 и 5 звезди. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.9% от нощувките на чужди и 25.7% – на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 7.1 и 29.8%.
23% ръст на посещенията на чужденци у нас през юни: От кои държави идват най-много?

Общият брой на нощувките през юни е 3.337 млн. или с 18.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение – с 21.3%, се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Резултатът е под нивата от 2019 година, когато през юни са отчетени малко над 4 млн. броя нощувки.
През юни 2023 г. в страната са функционирали 3 232 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване със 138 400 стаи и 310 100 легла в тях. В сравнение с юни 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 4.6%, а броят на леглата в тях – с 5.1%.
Общата заетост на леглата е 36.8%, като се увеличава с 4.4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 48.8%, следват тези с 3 звезди – 29.9%, и с 1 и 2 звезди – 20.4%.
Ето колко излиза седмична почивка на морето
81% ръст на чужденците, нощували у нас през януари 
Ето от кои страни са туристите по Черноморието
Спад в броя на нощувките у нас през месец май

Преглед на Google Trends показва засилен интерес към узаконените сайтове за онлайн игри. Например все повече хора търсят ръководство за регистрация в Winbet.bg, което да ги упъти в процеса по създаване на акаунт. Затова колегите от 7Спорт са изготвили детайлен наръчник, информиращ читателите стъпка по стъпка как да отворят сметка в сайта и да я захранят с реални средства.
Защо българските потребители избират Winbet.bg? Без съмнение, ключов фактор е наличието на лиценз, който носи сигурност и гаранция за коректност, но той не е достатъчен. Представяме Ви още четири причини, водещи до повече трафик и регистрации в игралната платформа.
Бет Ментор – изборът е още по-лесен
Дългите колебания, лутането и липсата на подходящи опции са добре известни на всички, участващи в онлайн залози. Затова WinBet.bg добави Бет Ментор – помощник в съставянето на аргументирани и успешни фишове.
След регистрация и посещение на спортния раздел, в дясната част на сайта се появява инструментът “Бет Ментор”. От потребителя не се изисква нищо сложно – единствено да попълни залог и да избере диапазон на печалбата.
В рамките на секунди, софтуерът извършва проверка на мачовете в базата данни и предлага няколко прогнози, отговарящи на зададените инструкции. Оттам насетне залагащият решава дали ще ги комбинира в общ фиш, или ще ги разпръсне в единични залози.
Winbet Plus – изненади за най-честите гости
Онлайн операторите прилагат различни похвати за успешно развитие и продължително присъствие в интернет. Winbet не остава на заден план, дори напротив, освен стартова оферта, предлага Лоялна програма за най-активните играчи.
Всеки залог с реални пари в сайта носи точки, които впоследствие се обменят за бонуси и награди. Така, потребителят, без да прави допълнителни инвестиции, може да спечели безплатни залози на спорт или свободни завъртания за онлайн ротативки.
Още по-интересна е играта с прогнози, наречена “Match Plus”. Участието в нея е безплатно, а уцелването на мачовете носи точки, които спомагат за изкачване в седмичното и генералното класиране. Наградният фонд е 5000 лева, който се разпределя измежду топ 500 играчи.
Winbet Бонус Парк – ежедневно колело с атрактивни награди
Фактор за повишения интерес към Winbet.bg и създаването на все повече регистрации е безплатната игра “Колело на късмета”. От участниците се изисква единствено посещение на акаунта и завъртане на колелото, за да разберат какво е дневното им възнаграждение.
Някои от бонусите се добавят директно в баланса, без да се депозира, докато други налагат минимално захранване. Всяка оферта е придружена от правила, чието изпълнение е задължително.
Незабавни плащания чрез СМС
Освен досегашните варианти за електронно плащане, отскоро WinBet приема депозити чрез SMS. Тази услуга е налична единствено за абонати на A1 и Vivacom, които имат сключени договори с мобилните оператори като физически лица.
Благодарение на СМС плащанията участието е по-лесно и достъпно. Единственият недостатък се корени в ниските месечни лимити – до 30 лева чрез Vivacom и до 100 лева за клиенти на A1.
Преводите се обработват незабавно от онлайн букмейкъра, а внесената сума се начислява към месечната тарифа за мобилни услуги.
Хазартът е само за пълнолетни – играйте отговорно.

Ще поскъпнат ли кредитите у нас след влизането ни в еврозоната? Този въпрос вълнува много хора. Според кредитния консултант Тихомир Тошев това, че ще влезем в еврозоната изобщо няма да се отразина кредитите. По думите му в нея лихвите са по-ниски, отколкото в страните, които имат собствени валути.
Тошев коментира данните на БНБ, че само за последните 3 месеца заемите на потребителите са нараснали с 1,4 млрд. лева.
„Причината за ръста е още активния пазар на имоти и интерес към купуване на собствено жилище. Реално броят на ипотечните кредити намалява, но заради високите цени на имотите има ръст в обема. Тенденцията е хората да са предпазливи заради очаквания ръст на лихвите по кредитите. Но от друга страна желанието да имаш имот, това, че безработицата остава на исторически ниски нива и ръста на доходите от последните няколко години мотивират хората да теглят кредити в момента“, отбелязва Тошев в ефира на БНР.

По думите му рязко вдигане на лихвите няма да има, „нека хората да не се притесняват“.
„В момента няма повишение на лихвите по изтеглените кредити. То се очаква да е за новите кредити. Процесът по повишаване на лихвите започна по цял свят преди около година. В България за тази година повишението на лихвите при ипотеките е между 0,1 и 0,3%, при потребителските с между 0,2 и 0,5%. Българинът почти не го усети“, коментира експертът.
Според него най-вероятно есента ще има леко повишение на лихвите, но „не очаквам да е сериозно“. „Вероятно ще е до 0,5%. При потребителските кредити ще има по – видим ръст на лихвите. Вероятно ще е до 1%. Хората без спестявания и по-ниски доходи трябва да са внимателни. Кредитите не трябва да надхвърлят 30% от приходите“, добави той.
Експертът препоръча генерално рефинансиране на всички задължения и обединяването им в един кредит при най-добри условия. Също посъветва и да не се тегли бърз кредит в размер над 500 лева. По думите му една кредитна карта е алтернатива на бързия кредит. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Приемане на еврото: Къде да държим парите си, кога да обменяме – полезни съвети
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото
Хърватски евродепутат каза има ли смисъл България да приеме еврото

Българският износ намалява с 15.6% на годишна база през месец юни, записвайки трети пореден месец на годишен спад, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. През юни от България са изнесени стоки на обща стойност 7.35 млрд. лева.
В резултат на свиването на износа, причина за което е забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори на страната ни, износът за първите 6 месеца на настоящата година намалява с 3.1% на годишна база. През първото полугодие от България са изнесени стоки на обща стойност 44.43 млрд. лева.
Вносът на стоки също се свива. През периода януари – юни 2023 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 48.7 млрд. лева или с 6.2% по-малко спрямо периода януари – юни 2022 година.
Конкретно през месец юни тази година общият внос на стоки намалява с 22.6% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7.91 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо на България е отрицателно за периода януари – юни 2023 г. и е на стойност минус 4.35 млрд. лева. Конкретно през юни салдото също е на дефицит в размер на минус 560.4 млн. лева. Традиционно преобладаващата част от търговския дефицит се дължи на търговията на България с трети страни (страни, извън ЕС).
Търговия с трети страни
През периода януари – юни 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 3.1% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 16 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 54.6% от износа за трети страни.
Конкретно през юни 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 18.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.620 млрд. лева.
През периода януари – юни 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (68.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.3%).
България първа по ръст на износа в Европа през миналата година
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – юни 2023 г. намалява с 15.4% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 19.452 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
През юни 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 34.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.076 млрд. лева.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – юни 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – юни 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (21.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.5%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.6%).
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – юни 2023 г. е отрицателно и е в размер на 3.450 млрд. лева.
През юни 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност 455.5 млн. лева.
За първото полугодие България отчита най-висок дефицит в търговията си с Русия (-2.2 млрд. лева), Китай (1.6 млрд. лева) и Турция (-1.4 млрд. лева). Най-високо положително търговско салдо се отчита с Обединеното кралство (618 млн. лева) и САЩ (321 млн. лева).
Търговия със страните от ЕС
Традиционно данните за външната търговия на България със страните от ЕС биват публикувани с месец закъснения спрямо тези за търговията с трети страни.
През периода януари – май 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 4.6% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 23.702 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.7% от износа за държавите – членки на ЕС.
Конкретно през май 2023 г. износът за ЕС намалява с 16.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.741 млрд. лева.
През периода януари – май 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (19.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (67.2%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – май 2023 г. се увеличава с 4.3% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 24.49 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
През май 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, намалява с 2.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.963 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС през периода януари – май 2023 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (24.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (59.8%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – май 2023 г. е отрицателно и е на стойност 794.4 млн. лева.
За периода най-високо положително салдо България отчита в търговията си с Румъния (756 млн. лева), а най-висок отрицателен резултат – с Нидерландия (-994 млн. лева).
Трябва да се отбележи, че в търговията на България с „неуточнени” страни, се отчита търговски плюс от 1.1 млрд. лева за периода.
Българският износ се свива на фона на забавянето на световната икономика
БСК: Българският износ отчете 21% ръст, достигна над 50 млрд. долара
Българският износ намалява през април с 11.2%
23% ръст на българския износ през януари

Китайските интернет гиганти Alibaba, Baidu, Bytedance и Tencent са поръчали чипове на калифорнийската Nvidia на стойност 5 млрд. долара, опасявайки се от спиране на вноса. Това съобщи Financial Times.
По-рано президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ, с който нарежда на Министерството на финансите да ограничи определени американски инвестиции в Китай в чувствителни високотехнологични сектори, включително полупроводници, квантови изчисления и изкуствен интелект.
Представител на американското правителство уточни, че текстът на указа се отнася само за бъдещи, а не за капиталовложения в заварено положение.
Още: Ново напрежение по оста Вашингтон – Пекин: Байдън подписа заповед, ограничаваща американските инвестиции в Китай
Чиповете са жизненоважни за захранването на генеративни системи за изкуствен интелект. Неназован служител на Baidu, казва: „Без тези чипове на Nvidia не можем да продължим обучението на нито един голям езиков модел.“

Официален Пекин обеща да „защити“ интересите си срещу новата политика на САЩ за ограничаване на инвестициите в китайски технологии, обвинявайки Вашингтон, че нарушава световните вериги за доставки.
Още: Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?
 

Когато историците започнат да пишат за трайните последици от войната в Украйна, те трябва да прелистят годишните отчети на европейските компании, пише международната бизнес редакторка на Financial Times Пеги Холингър.
Financial Times съобщи преди дни, че най-големите бизнеси в Европа досега са понесли директен удар от над 100 млрд. евро върху печалбите в резултат на преустановяване или намаляване на дейността си в Русия. Всъщност това е само малка част от истинската цена.
От 609 годишни доклада и финансови отчети, които FT са проверили, 176 компании са понесли еднократни загуби. Но и в отчетите на останалите 433, които не съобщават за такива разходи, почти всички споменават тежкия удар върху печалбите, или от скока на цените на енергията и суровините, или от прекъсвания на веригата за доставки, последвали войната в Украйна миналата година. Много също споменават сериозно увеличение на кибератаките. Други посочват, че потребителите загърбват екологично устойчивите продукти, за да спестят пари във време на рекордна инфлация.

Някои са доста изчерпателни в описанията си. Холандската верига супермаркети Ahold Delhaize говори за „нарастващи разходи по веригата на стойността, забавяне във веригата за доставки и недостиг на работна ръка“. Тези развития са засегнали „оценките на баланса, резултатите и паричния поток. Увеличаването на лихвените проценти се отразява главно върху лизинговите и пенсионните задължения на компанията, а растящите цени увеличават натиска върху маржовете на печалбата“. С други думи, едва ли нещо от бизнеса е останало незасегнато.
Остойностяването на действителната цена на тези непреки въздействия е почти невъзможно. Но няколко компании – особено тези с малко или никакво присъствие в Русия – се опитаха да обяснят колко мащабни са щетите.
Saint-Gobain, групата за строителни материали, е претърпяла годишен ръст от около 3 млрд. евро в разходите за енергия и суровини в резултат на войната.
Telia, шведската телекомуникационна компания, заяви, че енергийните ѝ разходи са нараснали с 800 млн. шведски крони (74,5 млн. долара) през 2022 г. Ryanair изчисли, че ще загуби до 2 млн. пътници през 2023 г. заради отмяната на всички полети до и от Украйна.

А Georg Fischer, швейцарската тръбопроводна компания, отбеляза, че войната е причинила ръст на цените на енергията със 100% през 2022 г.; увеличение от само 25% в сметката му за енергия би довело до допълнителни разходи от около 17 млн. швейцарски феанка (19,4 млн. долара), което е „критично финансово въздействие“.
Нито една от тези компании не е декларирала еднократни разходи или обезценки в годишните си отчети. Но е ясно, че въздействието върху много европейски бизнеси от войната в Украйна ще е по-дълбоко и по-дълготрайно от разходите за напускане на сравнително малкия руски пазар. Русия отговаряше за само 3% от световния оборот на публичните чуждестранни компании, присъстващи в страната преди войната, сочат данни на Киевското училище по икономика.
Но независимо дали един бизнес е присъствал в Русия, много сега се подготвят за дългосрочна нестабилност и несигурност. Русия отговаряше за около 1/3 от приходите на Technip Energies, френският доставчик на енергийни услуги. Въпреки че групата замени голяма част от загубените приходи, фокусирайки се върху нови географски области, главният финансов директор Бруно Виберт казва, че мениджмънтът ѝ сега трябва да е много по-гъвкав. Събитията е Русия повдигнаха и въпроси за рисковете на други пазари, като Китай.

„Има повече непредвидимост и нестабилност. В близко бъдеще трябва да се справим с много трудни движещи сили“, казва той.
Междувременно тези с известни марки осъзнават, че остават изложени по други начини. „За повечето компании стойността на бранда е по-голяма от стойността на всякакви активи в Русия“, отбелязва Наби Абдулаев, партньор в стратегическата консултантска компания Control Risks.
И така, какво се случва, ако техните продукти са свързани с високопоставени руски политици? Дори и да са спрели доставките на този пазар, добре известни марки още си проправят път към руските магазини чрез вносители на трети страни. „Ако медиите разберат, че Путин използва дадена западна марка, щетата върху пазарната стойност на тази компания може да е повече от руските ѝ активи“, подчертава Абдулаев.
Европейските компании вече претърпяха сериозен удар върху печалбите в резултат на войната в Украйна – и това не е краят на историята. Но за да бъде спрян Путин, тази цена трябва да бъде платена. Успешните бизнеси знаят как да се адаптират. Може би най-дълготрайната последица от войната за европейския бизнес ще бъде да го направи по-ефективен и конкурентен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании

Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?

Президентът на САЩ Джо Байдън подписа в сряда заповед, която предвижда забрана на някои нови американски инвестиции в Китай, засягащи чувствителни технологии като компютърните чипове. Паралелно с това щатските инвестиции в други китайски сектори ще изискват правителствено уведомление.
Дългоочакваната заповед оторизира министъра на финансите на САЩ да забранява или ограничава щатски инвестиции в китайски субекти в три сектора: полупроводници и микроелектроника, квантови информационни технологии и някои системи на база изкуствен интелект, предава Reuters.
Кабинетът на Джо Байдън посочва, че ограниченията ще се прилагат върху „тесни подмножества” в трите сфери, но не даде допълните разяснения. Предложението е отворено за обществено обсъждане.
Указът цели да попречи американски капитал и експертиза да бъдат използвани от Китай за разработка на технологии, които могат да бъдат в полза на военната модернизация и да застрашат националната сигурност на САЩ.
Заповедта обхваща частния капитал, рисковия капитал, съвместните предприятия и инвестициите на зелено.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Байдън, който е представител на Демократическата партия, посочва в писмо до Конгреса, че обявява национално извънредно положение, за да се справи със заплахата, идваща от напредъка настрани като Китай „в чувствителните технологии и продукти, критични за военните, разузнаването, наблюдението или кибернетични възможности“.
Китай посочи в четвъртък, че е „сериозно загрижен” относно указа и си запазва правото да предприеме ответни действия.
Заповедта засяга нормалната работа и вземането на решения в предприятията и подкопава международния икономически и търговски ред, се казва в изявление на Министерството на търговията на Китай.
Министерството посочва още, че се надява САЩ да уважават законите на пазарната икономика и принципите на честната конкуренция и да се въздържат от „изкуствено възпрепятстване на глобалния икономически и търговски обмен и сътрудничество или създаване на пречки за възстановяването на световната икономика“.
Китайското външно министерство заяви, че страната е „силно недоволна“ и „решително се противопоставя на настояването на САЩ за въвеждане на инвестиционни ограничения срещу Китай“.
Китай призовава САЩ да изпълнят обещанието на Байдън, че нямат намерение да се отделят от Китай или да възпрепятстват икономическото развитие на Китай, се казва в изявление на министерството.
Новите првила предвиждат забраната да важи само за нови инвестиции, без да засяга вече съществуващи вложения в горепосочените китайски сектори. Според публикация на Politico, забраната вероятно ще влезе в сила от следващата година.
Икономическото възстановяване на Китай се забавя
Защо Китай може никога да не забогатее?
„Китай се промени”: Германия представи план за намаляване на зависимостта си от втората най-голяма икономика в света
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Мълчанието е злато: Защо западни бизнесмени масово посещават Китай без много шум?
Германия успя да привлече най-големия производител на чипове в света чрез щедра държавна помощ за милиарди