Баба се хвали на внучката си:
– Цяла нощ сънувам, че летя.
– Бабо, колко пъти ще ти казвам, че твойте хапчета са в другото чекмедже…

Ако една от целите ви е да живеете и работите в Япония, можете да го отбележите в календара си.
Страната на изгряващото слънце смята да започне да предлага 6-месечна виза за дигитални номади в края на март, предава The Japan Times. Според Агенцията по имиграционни услуги на страната, за да могат да се възползват от визата, дигиталните номади трябва да имат годишен доход от 10 млн. йени, или 67 556,80 долара.
Визата ще се предлага за посетители от 49 страни и територии, в това число страните от ЕС и държави като САЩ, Австралия и Сингапур. Освен изискването за доход, Япония изисква също дигиталните номади да имат частна здравна застраховка. Съпрузите и децата също ще имат право да останат в Япония.
 
Снимка: iStock
Япония няма да предоставя карти за пребиваване на притежателите на виза за дигитални номади, а визите няма да може да се подновяват веднага. Притежателите им ще могат да кандидатстват отново, но едва 6 месеца след като са напуснали страната, отбелязва The Japan Times.
Миналата година Япония обяви, че ще пусне виза за дигитални номади в опит да засили туризма към страната след пандемията от COVID-19. Япония е била посетена от 25 млн. туристи през миналата година, което е най-големият им брой от 2019 г.
Столицата Токио е един от най-бързо развиващите се центрове за дистанционна работа. Градът отчита 67% увеличение на дигиталните номади в периода 2018 – 2022 г., според доклад от 2023 г. на Nomad List.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка в топ 3 на най-добрите страни за дигитални номади за 2024 г.
Кои са 10-те най-добри градове за работа от разстояние?
Ето на кой италиански остров можете да живеете безплатно за 3 месеца

Дефицитът на България в стокообмена през 2023 г. възлиза на 10,308 млрд. лева и намалява с над 31% спрямо година по-рано, когато беше 14,995 млрд. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
Само през декември общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е на минус с 1,320 млрд. лева.
През 2023 г. са изнесени български стоки за 86,562 млрд. лева, което е с 6,8% по-малко спрямо 2022 г., като през декември експортът е над 6,501 млрд. лева и спада с 3,5% на годишна база.

Номинално изменение в стойностния обем на износа на стоки от България през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
По данни на статистиката през миналата година у нас са внесени стоки на стойност 96,870 млрд. лева, или с 10,2% по-малко спрямо 2022 г.
През декември импортът се понижава с 6,9% спрямо година по-рано и възлиза на 7,822 млрд. лева.

Номинално изменение в стойностния обем на вноса на стоки в България през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
Търговия с европейските партньори
През 2023 г. от България към ЕС са изнесени стоки за 55,177 млрд. лева, а вносът е за над 58,103 млрд. лева.
В НСИ изчисляват, че търговското салдо с ЕС е на минус с 2,926 млрд. лева, докато за същия период на 2022 г. то беше на положителна територия с 971,1 млн. лева.
Стокообмен с трети страни
През 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,9% в спрямо 2022 г. и е на стойност 31,385 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират половината от експорта.

Номинално изменение в стойностния обем на износа на стоки от България за трети страни през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (28,5%) и „Храни и живи животни“ (22,1%). Най-голям спад има в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (29,6%).
През декември износът нараства за година с 3,7% до 2,603 млрд. лева.
Вносът намалява с 19,7% спрямо 2022 г. и е на стойност 38,766 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.

Номинално изменение в стойностния обем на вноса на стоки в България от трети страни през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отчетен в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (12,6%) и „Храни и живи животни“ (9,8%). Най-голям спад статистиката отчита в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (50,4%).
През декември 2023 г. вносът на стоки спада с 12,7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,059 млрд. лева.
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни за миналата година е на минус със 7,381 млрд. лева. През декември също е отрицателно и е на стойност 455,5 млн. лева.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Износът на България за ЕС и за трети страни намалява
Износът на България за трети страни намалява
Вносът на България е повече от износа с почти 15 млрд. лв. през 2022 г.

България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите

Дефицитът на България в стокообмена през 2023 г. възлиза на 10,308 млрд. лева и намалява с над 31% спрямо година по-рано, когато беше 14,995 млрд. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
Само през декември общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е на минус с 1,320 млрд. лева.
През 2023 г. са изнесени български стоки за 86,562 млрд. лева, което е с 6,8% по-малко спрямо 2022 г., като през декември експортът е над 6,501 млрд. лева и спада с 3,5% на годишна база.

Номинално изменение в стойностния обем на износа на стоки от България през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
По данни на статистиката през миналата година у нас са внесени стоки на стойност 96,870 млрд. лева, или с 10,2% по-малко спрямо 2022 г.
През декември импортът се понижава с 6,9% спрямо година по-рано и възлиза на 7,822 млрд. лева.

Номинално изменение в стойностния обем на вноса на стоки в България през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
Търговия с европейските партньори
През 2023 г. от България към ЕС са изнесени стоки за 55,177 млрд. лева, а вносът е за над 58,103 млрд. лева.
В НСИ изчисляват, че търговското салдо с ЕС е на минус с 2,926 млрд. лева, докато за същия период на 2022 г. то беше на положителна територия с 971,1 млн. лева.
Стокообмен с трети страни
През 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,9% в спрямо 2022 г. и е на стойност 31,385 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират половината от експорта.

Номинално изменение в стойностния обем на износа на стоки от България за трети страни през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (28,5%) и „Храни и живи животни“ (22,1%). Най-голям спад има в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (29,6%).
През декември износът нараства за година с 3,7% до 2,603 млрд. лева.
Вносът намалява с 19,7% спрямо 2022 г. и е на стойност 38,766 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.

Номинално изменение в стойностния обем на вноса на стоки в България от трети страни през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отчетен в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (12,6%) и „Храни и живи животни“ (9,8%). Най-голям спад статистиката отчита в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (50,4%).
През декември 2023 г. вносът на стоки спада с 12,7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,059 млрд. лева.
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни за миналата година е на минус със 7,381 млрд. лева. През декември също е отрицателно и е на стойност 455,5 млн. лева.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Износът на България за ЕС и за трети страни намалява
Износът на България за трети страни намалява
Вносът на България е повече от износа с почти 15 млрд. лв. през 2022 г.

България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите

Цените на какаото в света достигнаха нови върхове в четвъртък, тъй като търговците продължават да се борят за доставки и прогнозират по-големи дефицити този сезон, а притесненията за следващия нарастват, пише Reuters.
Ръстът на цените се усеща и на рафтовете в магазините. Компанята Hershey очаква ново забавяне на търсенето на продуктите ѝ от по-загрижените за разходите си клиенти, след като обемът на продажбите ѝ намаля с 6,6% през четвъртото тримесечие.
Големият производител на шоколад, чиито книжа поевтиняха с около 30% спрямо връхната им точка през май 2023 г., също заяви по-рано, че очаква по-високите цени на какаото да ограничи ръста на печалбите му тази година.
Обемите на конкурента Mondelez, производител на шоколадите Cadbury, също намаляха през миналото тримесечие.
„Връщайки се 47 години назад, всяка голяма промяна на цените е била последвана от голям срив с 20 до 50% в рамките на една-две години. Различно ли е положението този път? Според мои източници в какаовите плантации в Западна Африка…ДА!“, казва Джим Ромер от компанията Best Weather Inc.

Снимка: iStock
„Поне засега трудното положение да продължи още месец-два“, допълва той, посочвайки щетите за какаовата реколта заради силните ветрове харматан във водещия производствен регион Западна Африка.
Бенчмарковите фючърси върху какаото в Лондон достигнаха нов рекорд от 4670 паунда за метричен тон на борсата ICE в четвъртък и завършиха деня на ниво от 4660 паунда за тон, което е ръст със 7,3% за ден. Цените са нараснали почти двойно от началото на миналата година.
Бенчмарковите фючърски върху какаото в Ню Йорк достигнаха нов исторически рекорд за всички времена от 5 874 долара за тон, като отбелязаха ръст от 7,3% в края на търговията до ниво от 5 805 долара. Те са поскъпнали с около 90% от началото на миналата година.
Износители и производители във втория по големина производител на какао в света Гана заявиха пред Reuters, че се очаква производството за текущия сезон 2023-2024 да достигне едва 475 000-500 000 тона спрямо 655 000 миналата година.

Снимка: iStock
Миналата седмица проучване на Reuters за какаото прогнозира дефицит от 375 000 тона през сезон 2023-2024, над 2 пъти повече от средната оценка в предишното проучване през август. Това е очакване за трети пореден дефицит на предлагането на пазара.
Източник от индустрията заяви пред Reuters, че търговците се опасяват, че недостигът ще продължи и през следващото година, тъй като липсващите обеми от реколтата този сезон ще трябва да бъдат запълнени със зърна от следващия.
„Какво ще стане, ако реколтата следващия сезон е слаба?“ попита той.
На пазарите на други суровини цената на суровата захар нарасна с 0,4% до 23,98 цента за фунт, а бялата захар поскъпна с 1,4% до 665,70 долара за тон.
Цената на кафето сорт арабика намаля с 1,1% до 1,8585 долара за фунт, а този на кафето сорт робуста изгуби 0,2% от стойостта си до 3109 долара за тон.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на тази суровина се насочва към най-високата си стойност от 1977 година
Цените на какаото се доближават до 45-годишен връх
Защо компаниите за кафе започнаха да избягват Африка?
Защо тонове годни кафе и какао в ЕС може да бъдат унищожени?
Ето защо шоколадът ще поскъпне драстично

Индексът на промишленото производство нараства с 3,3% през декември 2023 г. спрямо предходния месец, сочат предварителните, сезонно изгладени данни на НСИ. На годишна база е регистриран спад от 6,9%.
Месечни изменения
Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 11,1%, в добивната промишленост – с 9,4%, и в преработващата промишленост – с 0,9%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на изделия от други неметални минерални суровини – със 17,4%, производството, некласифицирано другаде – с 16%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 15,3%.

Снимка: НСИ
Намаление е регистрирано при производството на лекарствени вещества и продукти – с 10%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 8,8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – със 7,2%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – със 7,1%.

Снимка: НСИ

Годишни изменения
На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост – с 8,9%, и в добивната промишленост – с 8,8%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран ръст – с 4,6%.

Снимка: НСИ

В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29,1%, производството на превозни средства, без автомобили – с 27,3%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 27,2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 21,5%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 21,2%.
Ръст е регистриран при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 20,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 16%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Промишленото производство расте с 2,6% през октомври, но бележи спад на годишна база 
България в топ 5 по най-голям спад на индустриалното производство в ЕС
Българското производство продължава да се свива
Седми пореден месец на спад в българското производство
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец

Индексът на промишленото производство нараства с 3,3% през декември 2023 г. спрямо предходния месец, сочат предварителните, сезонно изгладени данни на НСИ. На годишна база е регистриран спад от 6,9%.
Месечни изменения
Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 11,1%, в добивната промишленост – с 9,4%, и в преработващата промишленост – с 0,9%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на изделия от други неметални минерални суровини – със 17,4%, производството, некласифицирано другаде – с 16%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 15,3%.

Снимка: НСИ
Намаление е регистрирано при производството на лекарствени вещества и продукти – с 10%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 8,8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – със 7,2%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – със 7,1%.

Снимка: НСИ

Годишни изменения
На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост – с 8,9%, и в добивната промишленост – с 8,8%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран ръст – с 4,6%.

Снимка: НСИ

В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29,1%, производството на превозни средства, без автомобили – с 27,3%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 27,2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 21,5%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 21,2%.
Ръст е регистриран при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 20,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 16%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Промишленото производство расте с 2,6% през октомври, но бележи спад на годишна база 
България в топ 5 по най-голям спад на индустриалното производство в ЕС
Българското производство продължава да се свива
Седми пореден месец на спад в българското производство
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец

Google преименува своя чатбот Bard като му даде името на новия изкуствен интелект, който стои зад него – Gemini. От компанията също така обявиха. че че потребителите ще могат да плащат за по-добри възможности за разсъждение, на фона на конкуренцията ѝ с Microsoft за абонаменти, пише Reuters.
Клиентите в САЩ ще могат да се абонират срещу 19,99 долара на месец за достъп до Gemini Advanced, който включва по-мощен модел Ultra 1.0 AI.
Абонатите ще получат 2 терабайта за съхранение в облака, което обикновено струва 9,99 долара на месец, а скоро ще получат достъп и до Gemini в Gmail и пакета за продуктивност на Google.
Този пакет, известен като Google One AI Premium, представлява един от най-големите отговори досега на Microsoft и нейния партньор OpenAI. Това също така показва нарастващата конкуренция за потребители, които вече разполагат с няколко опции за платен абонамент за AI.
Създаденият от OpenAI ChatGPT Plus преди година стана пионер на пазара за купуване на ранен достъп до AI модели и други функционалности, а Microsoft наскоро обяви конкурентен абонамент за AI в програми като Word и Excel. И двата абонамента струват 20 долара на месец в САЩ.

Снимка: iStock
В интервю ръководителят на продукта Джак Кравчик каза, че съхранението в облака, Gmail и други интеграции ще направят абонамента на Google в хармония с начина, по който хората работят. „Когато плащам 20 долара на месец, само достъпът до модел не е достатъчен“, отбелязва той.
Кравчик посочва, че целевият пазар са хора, които искат най-способната генеративна AI технология, която може да създава ново съдържание по команда и да обработва заявки, където няма очевиден отговор онлайн.
Google, която се надява на още един продукт с милиарди потребители, ще използва голямата си база от клиенти с телефони с операционна система Android, за да го подкрепи. От компанията обявиха, че потребителите ще могат да изберат Gemini като дигиталния помощник по подразбиране на своите телефони.
Gemini Advanced вече е наличен на английски език в 150 държави.
Пускането на Gemini на смартфоните, което започва в САЩ, ще се разпространи през следващата седмица до азиатско-тихоокеанския регион, Латинска Америка и други региони. Потребителите ще получават двумесечен пробен абонамент безплатно.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google представи нов начин за търсене
Шефът на Google лично предупреди служителите за предстоящи съкращения

Amazon представи нов AI чатбот за бизнес потребители
Google пуска нова функция за онлайн пазаруване в търсачката си

Google преименува своя чатбот Bard като му даде името на новия изкуствен интелект, който стои зад него – Gemini. От компанията също така обявиха. че че потребителите ще могат да плащат за по-добри възможности за разсъждение, на фона на конкуренцията ѝ с Microsoft за абонаменти, пише Reuters.
Клиентите в САЩ ще могат да се абонират срещу 19,99 долара на месец за достъп до Gemini Advanced, който включва по-мощен модел Ultra 1.0 AI.
Абонатите ще получат 2 терабайта за съхранение в облака, което обикновено струва 9,99 долара на месец, а скоро ще получат достъп и до Gemini в Gmail и пакета за продуктивност на Google.
Този пакет, известен като Google One AI Premium, представлява един от най-големите отговори досега на Microsoft и нейния партньор OpenAI. Това също така показва нарастващата конкуренция за потребители, които вече разполагат с няколко опции за платен абонамент за AI.
Създаденият от OpenAI ChatGPT Plus преди година стана пионер на пазара за купуване на ранен достъп до AI модели и други функционалности, а Microsoft наскоро обяви конкурентен абонамент за AI в програми като Word и Excel. И двата абонамента струват 20 долара на месец в САЩ.

Снимка: iStock
В интервю ръководителят на продукта Джак Кравчик каза, че съхранението в облака, Gmail и други интеграции ще направят абонамента на Google в хармония с начина, по който хората работят. „Когато плащам 20 долара на месец, само достъпът до модел не е достатъчен“, отбелязва той.
Кравчик посочва, че целевият пазар са хора, които искат най-способната генеративна AI технология, която може да създава ново съдържание по команда и да обработва заявки, където няма очевиден отговор онлайн.
Google, която се надява на още един продукт с милиарди потребители, ще използва голямата си база от клиенти с телефони с операционна система Android, за да го подкрепи. От компанията обявиха, че потребителите ще могат да изберат Gemini като дигиталния помощник по подразбиране на своите телефони.
Gemini Advanced вече е наличен на английски език в 150 държави.
Пускането на Gemini на смартфоните, което започва в САЩ, ще се разпространи през следващата седмица до азиатско-тихоокеанския регион, Латинска Америка и други региони. Потребителите ще получават двумесечен пробен абонамент безплатно.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google представи нов начин за търсене
Шефът на Google лично предупреди служителите за предстоящи съкращения

Amazon представи нов AI чатбот за бизнес потребители
Google пуска нова функция за онлайн пазаруване в търсачката си

Цените на петрола се понижават леко в петък, но са напът да отбележат седмични ръстове, тъй като ситуацията в Близкия изток остава напрегната, след като Израел отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поевтиняват с 6 цента, или 0,07%, до 81,57 долара за барел, докато цената на фючърсите върху американския West Texas Intermediate поскъпват с 12 цента, или 0,16% до 76,34 долара за барел.
И двата бенчмарка поскъпнаха с около 3% по време на предишната сесия, след като израелските сили бомбардираха южния граничен град Рафа в четвъртък, тъй като премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли предложението за прекратяване на огъня в палестинския анклав.
Напрежението покрай конфликта поддържа цените на петрола високи и както Брент, така и WTI се очаква да поскъпнат с повече от 5% за седмицата.
„Повишенето на цените вчера изглеждаше малко преувеличено, при положени, че нямаше някаква сериозна промяна във фундаменталните показатели“, коментира ръководителят на отдела за изследване на суровините на ING Уорън Патерсън.
„Все още смятам, че търговията ще остане в границите на диапазона, с който свикнахме напоследък предвид сравнително комфортния петролен баланс“, коментира той.

Снимка: iStock
Американски власти отправиха най-острите си критика досега към Израел за цивилните жертви в Газа, след като израелските сили се насочиха към град Рафах.
Делегация на „Хамас“ пристигна в Кайро в четвъртък за преговори за прекратяване на огъня с посредниците Египет и Катар.
Въпреки че конфликтът подкрепя цените, той не повлия добива на петрол.
Добивът от страни извън ОПЕК като Норвегия и Гвиана се увеличава, а Русия ще изнася повече суров петрол през февруари, отколкото планираше преди това, след комбинация от атаки с дронове и технически прекъсвания в нейните рафинерии, които биха могли да нарушат обещанието ѝ пред ОПЕК+ да ограничи продажбите.
Според споразумението с ОПЕК+, Русия се ангажира да намали добива на суров петрол на 9,5 млн. барела на ден. Освен това доброволно намалява износа на суров петрол с 300 000 барела на ден и износа на горива с 200 000 барела на ден спрямо средното ниво за периода май-юни.
Рисковете от дефлация в Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, също натежават на световните цени на петрола, заяви анализаторът на IG Тони Сикамор.
„Мисля, че по-ниските цени на суровия петрол в Азия до голяма степен се дължат на слабостта на китайските фондови пазари и последиците от последните резултати за индкеса на потребителските цени в Китай, които допълнително потиснаха доверието в навечерието на Лунната Нова година“, добави той.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът поскъпва, подркепен от отслабващия долар и отказа на Израел за примирие
Цената на петрола се покачва заради ръста на американските добиви с по-малко от очакваното
Цените на петрола се покачват в очакване на примирие между Израел и „Хамас“
Цените на петрола тръгнаха нагоре, заради нарастващото напрежение между САЩ и хутите
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива

Цените на петрола се понижават леко в петък, но са напът да отбележат седмични ръстове, тъй като ситуацията в Близкия изток остава напрегната, след като Израел отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поевтиняват с 6 цента, или 0,07%, до 81,57 долара за барел, докато цената на фючърсите върху американския West Texas Intermediate поскъпват с 12 цента, или 0,16% до 76,34 долара за барел.
И двата бенчмарка поскъпнаха с около 3% по време на предишната сесия, след като израелските сили бомбардираха южния граничен град Рафа в четвъртък, тъй като премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли предложението за прекратяване на огъня в палестинския анклав.
Напрежението покрай конфликта поддържа цените на петрола високи и както Брент, така и WTI се очаква да поскъпнат с повече от 5% за седмицата.
„Повишенето на цените вчера изглеждаше малко преувеличено, при положени, че нямаше някаква сериозна промяна във фундаменталните показатели“, коментира ръководителят на отдела за изследване на суровините на ING Уорън Патерсън.
„Все още смятам, че търговията ще остане в границите на диапазона, с който свикнахме напоследък предвид сравнително комфортния петролен баланс“, коментира той.

Снимка: iStock
Американски власти отправиха най-острите си критика досега към Израел за цивилните жертви в Газа, след като израелските сили се насочиха към град Рафах.
Делегация на „Хамас“ пристигна в Кайро в четвъртък за преговори за прекратяване на огъня с посредниците Египет и Катар.
Въпреки че конфликтът подкрепя цените, той не повлия добива на петрол.
Добивът от страни извън ОПЕК като Норвегия и Гвиана се увеличава, а Русия ще изнася повече суров петрол през февруари, отколкото планираше преди това, след комбинация от атаки с дронове и технически прекъсвания в нейните рафинерии, които биха могли да нарушат обещанието ѝ пред ОПЕК+ да ограничи продажбите.
Според споразумението с ОПЕК+, Русия се ангажира да намали добива на суров петрол на 9,5 млн. барела на ден. Освен това доброволно намалява износа на суров петрол с 300 000 барела на ден и износа на горива с 200 000 барела на ден спрямо средното ниво за периода май-юни.
Рисковете от дефлация в Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, също натежават на световните цени на петрола, заяви анализаторът на IG Тони Сикамор.
„Мисля, че по-ниските цени на суровия петрол в Азия до голяма степен се дължат на слабостта на китайските фондови пазари и последиците от последните резултати за индкеса на потребителските цени в Китай, които допълнително потиснаха доверието в навечерието на Лунната Нова година“, добави той.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът поскъпва, подркепен от отслабващия долар и отказа на Израел за примирие
Цената на петрола се покачва заради ръста на американските добиви с по-малко от очакваното
Цените на петрола се покачват в очакване на примирие между Израел и „Хамас“
Цените на петрола тръгнаха нагоре, заради нарастващото напрежение между САЩ и хутите
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива

Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…
– Какво правиш?
– Ааа нищо, нищо… трия хора от фейса…

В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с близко приятелство и така живеели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях – те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствал, забравяйки, че Господ не приема молитвите на хората, които таят в ръцете си злоба срещу ближния. Той не искал и да чуе за Никифор. Когато той със сълзи падал в краката му го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал да погледне предишния си приятел.
Това се случило през средата на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя. Той безстрашно изповядал пред него вярата си.
– Нашите царе Валериан и Галиен – казал управителят –заповядват всички, които се наричат християни или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.
– Аз съм християнин – отговорил Саприкий. – Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, създания на човешки ръце.
Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не скланят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифор. Като паднал в краката на Саприкия и му казал: „Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!“ Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: „Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!“

Саприкий не отговорил на Никифор, така силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: „Тоя човек отива на смърт, вече не може да ти вреди. Защо толкова настоятелно го молиш за прошка?“
– Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, – от говорил Никифор. – Но Бог знае това.
Когато стигнали до определеното място, Никифор за трети път казал на Саприкий: „Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение“.
Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го крепяла в мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило с малодушен страх от смъртта. Като станало време да наведе глава под меча, той се отрекъл от Христа и извикал високо: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.
Тия думи ужасили Никифор. „Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел с много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!“ Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор се обърнал към войниците и извикал: „Мен със смърт накажете! Аз съм християнин!“ Един от войниците отишъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радосотишълл глава под меча.
На 9 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Никифор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 6 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 3 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 февруари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 28 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2024 година?

Лидл България продължава своята устойчива експанзия и планира откриването на 8 до 10 нови магазина през календарната 2024 г. Това разширяване на търговската мрежа на веригата е свързано и с разкриването на близо 200 нови работни места. Други 90 места ще бъдат разкрити в обектите по морето през лятото, когато натоварването се увеличава значително.
„Основен приоритет за Lidl са нашите клиенти и всичките ни усилия през 2024 г. са насочени към тях и всичко онова, от което имат нужда. Затова, чрез нови магазини и модернизиране на вече съществуващите, ще им осигурим повече удобни и близки локации, с достатъчно паркоместа. Ще се погрижим пазаруването във всички наши магазини, не само в новите, да бъде още по-лесно и приятно, а асортиментът от продукти да е представен още по-удобно за клиента. Ще осигурим достъп до повече продукти с високо качество на изгодни цени, произведени по отговорен и устойчив начин. Така даваме на потребителите повече възможности за умно пазаруване или т.нар. smart shopping“, заяви Бисер Инчовски, управител „Централизирани дейности“ на Лидл България.
През 2024 г. новите магазини, които Lidl планира да разкрие, са както в големи градове като София, Русе, Бургас, така и в по-малки, в които до момента веригата не е присъствала – Лом, Каварна, Карнобат и др. Във всеки нов обект компанията инвестира средно 14 млн. лв.
Разширявайки своята търговска мрежа, компанията разширява и своя принос към икономиката на страната и оказва значителен ефект върху регионалните пазари на труда. По данни на Института за пазарна икономика, за последните няколко години средната месечна заплата в компанията е с около 50% по-висока от средната работна заплата за страната и между 70 и 80% над тази в сектора за търговия на дребно. Още по-значими са тези разлики в по-малките градове.  
За модернизиране и подобряване на клиентското изживяване в настоящите си обекти, както и за повишаване на енергийната ефективност, през 2024 г. компанията ще инвестира близо осем пъти повече средства в сравнение с предходната година. Новите инвестиции предвиждат различни дейности по реновиране и модернизация на оборудването, каси на самообслужване, изграждане на фотоволтаици и др.
Тези модернизации на инфраструктура и оборудване целят основно да доведат до още по-добро и удобно излагане на продуктите, в това число и новите такива. Сред тях са разширен рибен и суши асортимент, нови печива с квас от „Фурната на Lidl”, още разнообразие от плодове и зеленчуци с безкомпромисен контрол на качеството и проверка за над 700 вида остатъци от пестициди, високо протеинови продукти, колбаси по чиста рецепта, био артикули, печен ябълков чипс и др. Всички те са подбрани и разработени от търговския отдел на компанията с много грижа и внимание след строга селекция по критерии като качество, устойчивост, подходящи за здравословно и балансирано хранене и др.

През 2022 г. глобалните централни банки поставиха рекорд с най-голямото си придобиване на злато за година, като натрупаха впечатляващите 1083 метрични тона от благородния метал. Този бум на изкупуване на злато се запази и през 2023 г., като страните отчетоха 1037 м. тона годишни нетни покупки на злато, продължавайки тенденцията на инвестиране.
2023 г. беше и годината, в която цената на златото се повиши над 2000 долара за унция за рекордните 6 пъти на месечна база, като достигна до нова рекордна цена за всички времена от 2143 долара за унция през декември 2023 г.
В година, в която цените на златото се покачваха заедно с търсенето, от silverbullion.com представят покупките на злато и Топ 5 на страните, нетни купувачи на злато през 2023 г., според данните от Световния съвет по златото.
Защо централните банки купуват злато?

Снимка: iStock
Централните банки купуват злато по няколко стратегически причини, главно за да диверсифицират своите резерви и да намалят зависимостта си от фиатни валути. В исторически план златото се е разглеждало като актив-убежище, предлагащ защита срещу инфлацията и обезценяването на валутата.
Във времена на икономическа несигурност или когато темповете на инфлация се покачват, стойността на фиатните валути може да намалее, подкопавайки покупателната способност на резервите на страната. От друга страна, златото запазва стойността си във времето, като осигурява сигурност на резервите на централните банки.
Инвестирайки в злато, централните банки могат да защитят националните си икономики срещу нестабилността на валутните пазари и присъщите рискове от държането на активи, деноминирани в чуждестранни валути.
Освен това златото служи като инструмент за централните банки за укрепване на доверието във финансовото здраве и паричната политика на тяхната страна. Значителните златни резерви често се възприемат като знак за икономическа сила и разумна стратегия за управление на резервите, която може да повиши доверието на инвеститорите на местно и международно ниво. Това възприятие може да е особено важно във времена на геополитическо напрежение или икономически кризи, когато доверието във валутата и икономиката на нацията е несигурно.
Официалните златни запаси на една нация действат като финансова застрахователна полица, уверявайки инвеститорите и обществеността в способността на централната банка да поддържа нейната валута и да управлява финансовите си задължения.
Топ 5 нетни купувачи на злато през 2023 г.

Снимка: iStock
Когато дадена страна е описана като „нетен купувач“ на злато, това означава, че в рамките на определен период от време общото придобиване на злато в страната надвишава нейните продажби на метала, което води до положителна нетна покупка. Това контрастира с това просто да си „купувач на злато“, което показва, че страната купува злато, но не отчита продажбите му. Да бъдеш нетен купувач предполага стратегическо увеличение на златните резерви, което отразява намерението на страната да укрепи финансовата си сигурност.
Коя страна е купила най-много злато през 2023 г.?
1. Китай (224,88 метрични тона)
Китай беше вторият най-голям купувач на злато през 2022 г. (62,21 м. тона). През 2023 г. тя е най-големият купувач на злато. Централната банка на Китай е бил най-постоянният купувач на злато, купувайки през всички тримесечия на 2023 г. – 57,85 MT през първото, 45,10 MT през второто, 78,07 MT през трето и 43,86 MT през последното. Въпреки че е най-големият купувач на злато през 2023 г., златните резерви на Китай са само 4,33% от чуждестранните.
2. Полша (130,03 метрични тона)
Полша се изкачи със 7 позиции до 15-ия най-голям златен резерв в света с нетни покупки от 130,03 МТ злато през 2023 г. Освен през първото тримесечие, Националната банка на Полша, купува злато през всяко тримесечие през 2023 г. – 48,41 MT през второто, 56,63 MT през третото и 24,98 MT през четвъртото.
3. Сингапур (76,28 метрични тона)
Сингапур изненадващо попада в топ 3 на нетните купувачи на злато през 2023 г. Градът-държава последно увеличи златните си резерви през 2020 г. След като купи 76,28 МТ злато през 2023 г. Сингапур завърши годината като 23-ия най-голям златен резерви в света.
4. Либия (30,01 метрични тона)
След купуването на 30,01 МТ злато през 2023 г., Либия вече е 4-ия по големина златен резерв сред страните в Близкия изток и Северна Африка. Всички покупки на злато в Либия са направени през последното тримесечие на 2023 г.
5. Чехия (18,71 метрични тона)
Подобно на Либия, Чехия изкупи цялото си злато през четвъртото тримесечие на 2023 г. Повишението на златото с 18,71 МТ представлява масивен ръст от 156% на златните резерви на страната.
Други държави, купили злато през 2023 година

Снимка: iStock

Други държави, купили значително количество злато през 2023 г., като цифрите не отчитат продажбите на злато от страната в рамките на годината.
1. Турция (130,64 метрични тона)
Със 130,64 МТ злато, купени през 2023 г., Турция щеше да е вторият най-голям нетен купувач на злато, ако не беше продала 132,23 MT злато през второто тримесечие. С продажбата Турция беше нетен продавач на злато, като намали своите златни резерви с 1,58 MT през 2023 г.
2. Индия (16,22 метрични тона)
Индия, един от най-бързо развиващите се нововъзникващи пазари, е била нетен купувач на злато, като е добавила 16,22 MT злато през 2023 г.
3. Ирак (8,12 метрични тона)
Ирак е 5-ият най-голям купувач на злато през третото тримесечие с купени 5,69 MT. Той има и 5-ия по големина златен резерв сред страните в Близкия изток и Северна Африка.
4. Узбекистан (6,53 метрични тона)
Узбекистан е купил 6,53 MT злато през третото тримесечие на 2023 г., но е нетен продавач на злато за годината, като намалява златните си резерви с 24,57 МТ.
5. Йордания (6,42 метрични тона)
Въпреки че Йордания е 4-ият най-голям купувач на злато през второто тримесечие с 6,42 MT закупени, страната от Близкия изток завършва годината с нетни 2,36 MT купено злато, като също продаде злато през годината.
Топ 5 на нетните продавачи на злато през 2023 година

Казахстан (-57,43 метрични тона)
Узбекистан (-24,57 метрични тона)
Камбоджа (-10,08 метрични тона)
Боливия (-7,73 метрични тона)
Германия (-2,49 метрични тона)

Източник: Sillverbullion
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Златото ще гони рекорди през 2024 г.
Актив убежище: Защо цената на златото остава ниска въпреки кризисните времена?
Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Все повече държави връщат златните си резерви на собствена територия

Съседът отгоре редува бормашина с чук и трион.
И така – вече години.
Нищо де – жена му пък всеки ден следобед свири на пиано.
Тя и тъща му пристига тия дни и ще остане завинаги.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

През последните две десетилетия САЩ са внесли повече стоки от Китай, отколкото от всички останали държави. Данните за 2023 г. обаче показват, че това не е така. Мексико вече е най-големият износител на стоки в САЩ, според новите търговски данни, публикувани от Министерството на търговията.
Според данните САЩ са внесли стоки от Мексико за 475,6 млрд. долара през миналата година, което е ръст с 5% спрямо 2022 г. Китай от своя страна е изнесъл стоки за 427,2 млрд. долара за САЩ през 2023 г., което е спад с 20% спрямо 2022 г.
Като цяло, САЩ отчитат търговски дефицит от 773,4 млрд. долара, или с 19% по-малко от 2022 г. Дефицитът означава, че се внасят повече стоки и услуги, отколкото се изнасят, това е най-големият му годишен спад от 2009 г.

Снимка: iStock
Основната причина за това е тенденцията за поевтиняване на щатския долар, което прави щатските стоки по-евтини за чуждестранните купувачи.
Брад Сетсер, икономист и старши сътрудник в Съвета по външни отношения, написа в публикация на X, че според него митата, въведени от администрацията на Тръмп, са повлияли отрицателно върху количеството стоки, които САЩ внасят от Китай.
Същевременно американците днес купуват по-малко електроника, която се внася главно в Китай, но за сметка на това имат повече разходи за пътувания и развлечения.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишният износ на Китай се понижи за първи път от 7 години
Износът на Китай бележи ръст за първи път от седем месеца

ЕС отменя до края на март 2025 г. митата за американски стоки
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното

Германското подразделение на руската държавна компания „Роснефт“ се готви за тежка съдебна битка, след като Берлин обяви, че планира да национализира активите й в страната, съобщават ДПА и Ройтерс.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек е уведомил по-рано тази седмица „Роснефт“, че правителството планира да изземе германските активи на компанията, допълвайки, че ще вземе всички мерки, за да защити правата на акционерите.
Министерството е посочило, че ако „Роснефт“ си върне контрола върху германските си активи, сред които е захранващата Берлин с горива рафинерия „Швет“, тя може да спре работа, тъй като работещите с нея доставчици могат да откажат да я захранват, посочва в изявление в „Линкдин“ юридическата кантора „Малмендир легал“.
Още: „Лукойл“ продаде рафинерията си в Италия на израелски инвестиционен фонд
Рафинерия „Швет“, в която „Роснефт“ владее 54,17 на сто, беше поставена под пряко държавно управление през септември 2022 г. заради руската инвазия в Украйна.
Кремъл заклейми плановете за национализация, а говорителят на Путин Дмитрий Песков обяви, че предстои битка с „всички възможни правни действия“.
Печалбата на „Роснефт“ скочи до 7,2 млрд. долара, въпреки санкциите на Запада