Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година

Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година. Годишната инфлация през месец август забавя темпа на растеж до 7.7%, спрямо ниво от 8.5% през предходния месец юли, сочат данните на Националния статистически институт. За последно по-ниска годишна инфлация у нас е имало през месец ноември 2021 година, когато нивото е било 7.3%, сочи справка на Expert.bg в данните на националната статистика.
Така, за първи път от 20 месеца насам, годишната инфлация, според национлания измерител на България, падна под ниво от 8%. За последно това се случи през месец декември 2021 година, когато равнището бе 7.8%.
Месечната инфлация през август възлиза на 0.4%, което представлява забавяне спрямо предходния месец юли, когато бе отчетено ускорение в потребителските цени от 0.9%. Припомняме, че през месеците май и юни у нас бе отчетена дефлация на месечна база, което не се бе случвало от 2 години насам.
Инфлацията от началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) достига 3.7%, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 – август 2023 г. спрямо периода септември 2021 – август 2022 г. е 13.4%.

Очаквайте подробности. 

ООН: Около 783 млн. души по света не знаят кога и дали изобщо ще могат да се хранят отново

Агенцията по храните на ООН предупреди, че около 47 млн. души в над 50 страни по света са на крачка от глада, предаде АФП.
„Войната, икономическите сътресения и все по-масовите климатични промени и влошаването на околната среда всяка година тласкат милиони хора към бедност и отчаяние До 783 млн. души не знаят кога и дали изобщо ще могат да се хранят отново“, заяви изпълнителният директор на Световната продоволствена програма Синди Маккейн пред Съвета за сигурност на ООН.
„Броят на децата, попаднали в хватката на глада, е потресаващ: смята се, че 45 млн. деца на възраст под 5 години страдат от остро недохранване“, заяви тя.

Маккейн заяви, че намаляването на хуманитарното финансиране от правителствата принуждава агенцията на ООН да направи мъчителния избор да намали хранителните дажби за милиони уязвими хора.
„Предстоят нови съкращения. Това е новата реалност за хуманитарната общност – нашата нова нормалност“, обясни Маккейн.
Тя призова Съвета за сигурност да бъде решителен в използването на правомощията и влиянието си, за да създаде по-добри условия, които ще позволят на публично-частните партньорства да процъфтяват.
Тя също призова частния сектор да се активизира и да поеме отговорността да помогне за изграждането на общества, които да позволят на техните предприятия да успеят.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ООН: Броят на страдащите от хроничен глад хора по света се увеличава
Заради кризите: С колко се е увеличил броят на гладуващите хора в света?
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?

„Дойче банк“ ще съхранява криптоактиви на институционални клиенти

„Дойче банк“ сключи партньорство с швейцарската криптокомпания „Таурус“ за съхраняване на криптоактиви и токени на институционални клиенти, предаде Ройтерс.
Партньорството означава, че за пръв път „Дойче банк“ ще може да борави с ограничени количества криптовалути за своите клиенти, както и токенизирани версии на традиционни финансови активи, заяви говорител на банката, но допълни, че търговията с криптоактиви засега не влиза в плановете й, макар и да го афишира като желание още по време на Световния икономически форум през 2020 г.
Криптопазарите все още не са се възстановили от серията шумни фалити през миналата година, нанесли големи загуби на инвеститорите, което накара регулаторните органи по света да се активизират. В същото време все повече традиционни финансови институции говорят за възможността блокчейнът – технологията зад криптовалутите, да се ползва и при традиционните финансови активи.
Още: Ето какво сподели Кристалина Георгиева за криптовалутите
Немалко банки, като например Standard Chartered,  BNY Mellon и Societe Generale вече предлагат услуги по съхранението на криптоактиви.
„Дигиталните активи се окачва съвсем скоро да струват трилиони долари и стават все по-привлекателни за инвеститори и корпорации“, казва Пол Мали, директор за ценните книжа в „Дойче банк“. „Фокусът ни не е върху криптовалутите, а върху цялостната помощ за нашите клиенти в екосистемата на дигиталните активи“.
Към момента криптопазарът се оценява на около 1,1 трилиона долара, или доста под пиковите 3 трилиона долара, достигнати през ноември 2021 г., по данни на CoinGecko.
Първата в света всеобхватна регулация на пазара на криптовалути получи зелена светлина от Европейския парламент

САЩ санкционираха още 150 физически лица и компании заради Украйна

САЩ добавиха в санкционния си списък още 150 физически лица и компании, които подкрепят руския президент Владимир Путин, обявиха Държавният департамент и министерството на финансите на САЩ, цитирани от ДПА.
Целта е „да се вземат на прицел руските вериги за военни доставки и да се лиши Путин от оборудването, технологиите и услугите, които са му нужни, за да води варварската си война срещу Украйна“, заяви финансовият министър Джанет Йелън, цитирана то БТА.
Отговорност ще се търси и от онези, възползвали се от войната в съседна Украйна и от близостта си с Кремъл.
Много от санкциите са насочени пряко към руската промишленост. В списъка на санкционираните са включени производителят на вагони „Трансмаш“, автомобилостроителите „Автоваз“ и „Москвич“ и производителят на самолетни двигатели „Союз“ в Москва.

Санкции са наложени и на големи руски машиностроителни компании, металургични и минни корпорации. Сред тях са строителното подразделение на газовия гигант „Газпром“ – „Газпромстрой“ и втората по големина руска компания за диаманти „АГД Даймондс“.
На санкции са подложени и компании от трети страни, като две турски фирми, за които се смята, че доставят части за строителството на дронове в Русия.
Ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Ермак благодари на правителството на САЩ за тази „решителна стъпка“.
В резултат на санкциите активите на посочените лица и компании в САЩ са блокирани, а на американски граждани или хора, пребиваващи в САЩ, е забранено да правят бизнес с тях.
Володимир Зеленски в Белия дом

Неназован американски представител заяви, че президентът на САЩ Джо Байдън се очаква да се срещне с президента на Украйна Володимир Зеленски в Белия дом идната седмица, предаде БТА, позовавайки се на Reuters.
Представителят заяви, че се очаква Байдън да проведе срещата със Зеленски в Белия дом следващата седмица след общополитическите дебати на високо равнище на годишната сесия на Общото събрание на ООН.
Американската телевизия NBC, позовавайки се на висш украински представител, обяви, че Зеленски смята да присъства на общополитическите дебати на високо равнище в Ню Йорк идната седмица и да се срещне с американския си колега.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Още една страна се присъединява към последния пакет санкции на ЕС срещу Русия
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?

2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.

Глобални инвестиции от 2.7 трилиона долара на година са нужни за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и избягване на покачване на температурите с над 1.5 градуса по Целзий през този век, сочи доклад на консултантската компания Wood Mackenzie.
Според учени светът трябва да ограничи средното покачване на температурите по света до 1.5 градуса по Целзий през настоящия век, за да избегне катастрофални ефекти в резултат на климатичните промени. Много правителства се ангажираха да понижат емисиите до нетна нулева неутралност (net zero) до средата на този век в опит да постигнат заложената цел.
Въпреки това, повечето страни се намират в ситуация, в която няма да могат да постигнат дори заложените цели за емисиите до 2030 година, става ясно от доклада, цитиран от Reuters.
Съществуващите ангажименти на правителствата за свиване на емисиите няма да са достатъчни за ограничаването на растежа на температурата до 1.5 градуса по Целзий, като навярно поставят света пред перспективата температурите да нараснат с 2.5 градуса по Целзий до 2050 година, според ООН.
От Wood Mackenzie посочват, че за декарбонизация на енергийния сектор са нужни инвестиции от 1.9 трилиона долара годишно, като тази сума трябва да скочи със 150% до 2.7 трилиона долара на година, за да се ограничи покачването на температурите до 1.5 градуса по Целзий. Три четвърти от тези инвестиции са необходими в секторите на електроенергията и инфраструктурата.
„Постигането на 1.5 градуса по Целзий ще е изключително предизвикателство, но е възможно и до голяма степен зависи от действията, предприети през това десетилетие”, казва Саймън Флауърс, председател и главен анализатор в Wood Mackenzie.
Възобновяемите енергийни източници като вятъра и слънчевата енергия трябва да се превърнат в основния източник на енергия за подкрепа на електрификацията на транспорта и производството на зелен водород, пише в доклада.
„Петролът и газът все още играят роля като част от управлявания преход. Ще има естествено изчерпване, тъй като се развиват варианти с ниски и нулеви въглеродни емисии, но предлагането все още трябва да се попълва, докато вървим към нетната нула“, казва Пракаш Шарма, зам. президент на Wood Mackenzie и водещ автор на доклада.
Екстремните горещини разкриха истинския потенциал на слънчевата енергия в Европа

За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол 
Германия с амбициозна цел: Става въглеродно неутрална 5 години по-рано
Защо водородът все още не се използва масово като енергиен носител?
МАЕ: Световното потребление на въглища достига невиждани стойности през 2022 г.

Омбудсманът иска облекчен ред за банковите „безплатни сметки“ за заплати и пенсии

Омбудсманът Диана Ковачева сезира управителя на БНБ Димитър Радев, министъра на финансите Асен Василев и председателя на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова заради множество жалби и сигнали от граждани, които са недоволни от усложнената и неясна процедура при откриване на безплатна платежна сметка за основни операции, съобщиха от офиса на обществения защитник.
Хората се жалват на омбудсмана, че не могат да се възползват от предоставената им възможност, въведена с приетите промени в чл. 120а от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), които са в сила от 1 септември т.г. Гражданите алармират, че са затруднени да получат безплатно обслужване и без такси на платежна сметка за основни операции, това са доходите им от заплати, за пенсии, социални помощи, стипендии. Проблемът идва от там, че банките поставят редица изисквания и налагат тромава процедура, вместо да улеснят хората, а от това страдат най-вече пенсионерите и хората с увреждания.
Затруднения за гражданите
Например, банките изискват от клиентите си да посетят многократно техен офис, за да закрият съществуващата си сметка, по която получават трудови възнаграждения – пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, и да подадат заявление за откриване на нова сметка за основни операции, след което да представят служебна бележка, по образец на банката, за размера на трудовото им възнаграждение.
Още: Въпреки рекордните печалби: Банките отново вдигат таксите
Проблемите на хората продължават, защото след няколко работни дни, те следва да отидат до офиса на банката, за да получат новата си дебитна карта. Освен това, трябва да информират за новата сметка работодателя си (ако получават трудово възнаграждение), НОИ (в случай че получават пенсия, помощи и обезщетения за социално осигуряване), социалните служби (ако получават обезщетения за социално подпомагане), училищното ръководство (ако става въпрос за ученически стипендии) и пр.
Липсва информация
„Недоумение буди и факта, че за потребителите на финансови услуги липсва информация на интернет страниците на банките относно прилагането на чл. 120а от ЗПУПС. Смятам недоволството на гражданите за напълно основателно. Намирам за нужно да подчертая, че съгласно Директивата за платежните сметки /2014/92/ЕС/, платежната сметка за основни операции има за цел осигуряване на улеснен и по-безпрепятствен достъп до банково обслужване на по-уязвими потребители“, категорична е проф. Ковачева.

Затова омбудсманът настоява да бъде въведен облекчен ред за прилагане на законовата разпоредба. Например – при изразено желание автоматично да се преобразува съществуваща платежна сметка, по която хората получават трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици и докторанти. Подчертава, че гражданите трябва да могат да се възползват от тази възможност, включително и онлайн, а не само при лично посещение в банков клон. Освен това омбудсманът настоява и да бъде публикувана ясна и коректна информация от страна на банките във връзка с прилагането на чл. 120а от ЗПУПС.
Още: Банкова сметка без такси: Новината от бюджет 2023 година за заплатите ни
Проф. Ковачева се обърна и лично до управителя на БНБ Димитър Радев.“Очаквам да упражните надзорните си правомощия спрямо търговските банки съгласно ЗПУПС. За становището си и за предприетите действия, в полза на потребителите на финансови услуги, ме информирайте в законоустановения срок“, пише тя.
 

новини novini