Природният газ ще поскъпне през септември с 6% след решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), става ясно от съобщение на официалния сайт на регулатора.
КЕВР утвърди цена на природния газ за м. септември в размер на 63,35лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
В утвърдената цена на природния газ са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 7 от НРЦПГ и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ, покриваща разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в газохранилището в „Чирен“, в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации, пише в съобщението.
Комисията утвърди цената след извършен анализ на внесените днес от „Булгаргаз“ ЕАД актуални данни, формиращи цената на природния газ за м. септември. Те отчитат котировките на международните газови пазари и валутния курс до 31 август т.г. включително.
Регулаторът установи, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от три различни източника за доставка. В ценовия микс за м. септември е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ /IGB/, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват 52,45 % от потреблението за месеца и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво.
„Булгаргаз“ е сключил за м. септември два договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци от региона, след тръжна процедура, при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане.
С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за м. септември – към крайните снабдители и топлофикационните дружества, както и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти, пише в съобщението.
Утвърдената цена от 63,35 лв./MWh е с около 6 % по-висока от цената на природния газ през м. август, която беше в размер на 59,67 лв./MWh. Това се дължи на сериозното повишение на борсовия индекс „TTF – месец напред“, чиято стойност за м. септември е с 19% по-висока от стойността му за м.август, пише в съобщението.
Индексът, който е ценообразуващ елемент за формиране на регулираната цена на природния газ, през последните седмици достигна над 44 евро/MWh и независимо, че през последните дни на м. август той спадна, ценовите изменения пряко се отразиха върху утвърдената от КЕВР цена.
На проведеното открито заседание „Булгаргаз“ ЕАД увери, че дружеството е успяло да сведе до минимум увеличението на борсовия индекс и той влияе само частично върху регулираната цена за м. септември, пише в съобщението.
„Важен фактор за енергийната сигурност на Европа през зимния сезон са предприетите мерки за осигуряване на потреблението – газовите хранилища на континента са запълнени средно над 92%, а хранилището в Чирен – над 93 %“, заяви председателят на КЕВР доц.Иван Иванов, цитиран от пресцентъра на КЕВР.
Газът от септември може да е по-скъп от прогнозираната цена от „Булгаргаз“
Каква цена на природния газ предлага „Булгаргаз“ за септември?

Ето какво установи КЕВР при сметките за парно на „Топлофикация София“ за април
Каква ще е цената на природния газ през август?

Производители на соларна енергия изразиха остра позиция по повод приетия в сряда от правителството таван на печалбите за енергийните дружества. Според тях взетото решение без обществено обсъждане ще доведе до задълбочаване на енергийната и икономическата криза.
„Решението за намаляване на тавана на приходите на производителите на електроенергия е взето без обществено обсъждане и е валидно със задна дата от 1 юли, а от Министерство на енергетиката коментираха, че целта е събиране на средства във Фонд „Сигурност на енергийната система“, който е предназначен за справяне с последиците от възможни високи цени на енергията и ще подкрепя бизнеса и битовите потребители“, се казва в позицята.
Представители на бранша коментират, че взетото решение без обществено обсъждане ще доведе до задълбочаване на енергийната и икономическата криза, както и опасенията си, че Фонд „Сигурност на енергийната система“ няма ясен и прозрачен механизъм на действие, като по този начин се увеличават възможностите за проявление на корупционни практики.
Още: Екстремните горещини разкриха истинския потенциал на слънчевата енергия в Европа
„От бранша алармирахме още преди години, че предстои голяма енергийна криза. Въпреки това България все още няма енергийна стратегия и последствията от това са видими. Взeмането на бързи решения на парче без обществено обсъждане само ще задълбочи енергийната криза“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.
В правителственото решение е записано, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лева за мегаватчас стойност на произведената електрическа енергия, която е с 50 лева по-ниска от досегашната цена. Според членовете на Сдружение „Соларна Академия България“ по този начин страната ни не може да конкурира пазара на ВЕИ енергия в Европа и това решение ще доведе до пореден отлив на инвеститори, тъй като възвръщаемостта ще стане все по-трудна.
Нисък таван
„На фона на инвестициите във ВЕИ и скъпоструващите технологии, тези 50 лева разлика имат огромно значение. Таванът от 300 лева за мегаватчас, които правителството определя не е достатъчен, както не беше достатъчна цената и в по-високия размер. Във време, когато сме в енергийна трансформация, когато Европа силно стимулира прехода към чиста енергия и инсталирането на все повече и повече възобновяеми енергийни източници и когато трябва да се направи енергийна диверсификация, отново си задаваме въпроса дали е приоритетна зелената енергетика в България“, коментира още д-р инж. Веселин Тодоров.
От Сдружение „Соларна Академия България“ припомнят, че през юли е имало дни, в които цената на тока е била близо до нулата или дори отрицателна, което за ВЕИ производителите означава, че в това време са работили на загуба, но в същото време не са получили никаква компенсация. От организацията обръщат внимание, че най-ефективното решение би било да се стимулира изграждането на ВЕИ мощности, което в дългосрочен план ще изведе България от енергийната криза. Според Сдружението не е трябвало с тези пари да се дотира бизнесът с цел да му се плащат сметките за тока, а да се стимулира изграждането на собствени ВЕИ системи.
Още: Ще бъде ли ощетена България, ако ЕС наложи таван на приходите от ток?
 

Страните с развиващи се пазарни икономики са изправени пред по-нестабилно и по-несигурно бъдеще, поради което трябва да възстановят фискалните буфери в националните си бюджети, да увеличат приходите си, да разнообразят търговските си потоци и да се подготвят за огромни годишни разходи, свързани със зеления климатичен преход.
Това заяви първият заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Гита Гопинат по време на конференция, организирана от централната банка на Република Южна Африка, предава Reuters, цитирана от БТА.
Вторият по ранг ръководител в МВФ посочи, че развиващите се пазарни икономики са изправени пред редица предизвикателства поради нарастващите геополитически противоречия, усложняващите се финансови условия в глобален аспект и нарастващите разходи, свързани с предотвратяването на негативните изменения на климата.
„Централните банки трябва да са готови да действат, ако финансовите условия се влошат значително в глобален аспект. Те трябва да вземат предвид финансовите рискове, свързани с негативното изменение на климата“, посочва Гопинат.
МВФ очаква „основните лихвени проценти (на водещите централни банки – бел.ред.) да останат високи „за известен период от време“ и вероятно никога повече да не бъдат на много ниски равнища за по-продължителен срок“, отбелязва първият заместник управляващ директор на международната финансова институция.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
От началото на 2023 г. се наблюдава шесткратно увеличение на значимите политически решения, които водят до ограничаване на свободната търговия, по данни на МВФ.
„Смущаващите“ геополитически противоречия се очаква да нанесат най-сериозни щети на страните с развиващи се пазарни икономики, като загубите на някои от тях може да възлязат на 10 на сто от брутния им вътрешен продукт, посочва Гита Гопинат.
Кристалина Георгиева: Светът рискува ново разделяне на съперничещи си блокове
Според МВФ: Трябва ли ЕЦБ да продължи с повишаването на лихвите?