Обединените арабски емирства въвеждат корпоративен данък

Обединените арабски емирства ще въведат корпоративен данък от средата на 2023 г., съобщи местното финансово министерство, цитирано от AFP. Това е сериозна промяна в курса на страната, която се стреми да диверсифицира приходите си, отбелязват агенциите.
ОАЕ – финансовият център в Персийския залив, който отдавна е известен като данъчен рай и регионална централа на множество мултинационални компании, ще облага печалби на бизнеса от над 375 000 дирхама (102 000 долара) с 9% от юни следващата година.
„Режимът на корпоративно данъчно облагане в ОАЕ ще бъде сред най-конкурентните в света“, се казва в изявлението, разпространено от официалната информационна агенция WAM. „Деветте процента са в долната граница на корпоративните данъци в света. Не се планира въвеждането на данък върху доходите на физическите лица или данък върху капиталовите печалби от недвижими имоти или други инвестиции“, се казва в изявление на финансовото министерство на Емирствата. Данъчните облекчения в зоните за свободна търговия на ОАЕ също ще останат в сила.
През 2018 г. Емирствата за първи път в историята си въведоха ДДС. Ставката му е фиксирана на 5% и ce пpилaгa въpxy внoca и дocтaвĸaтa нa множество cтoĸи и ycлyги нa вceĸи eтaп oт пpoизвoдcтвoтo и paзпpocтpaнeниeтo им. Изключение представляват доставките на петрол и газ, основните храни и някои услуги в здравеопазването и образованието.
ОАЕ, които са основен износител на петрол, но също така и голям играч в областта на бизнеса, търговията, транспорта и туризма, диверсифицират дейността си, за да намалят зависимостта си от суровия петрол. Най-големите износители и вносители на петрол в света
Емирствата се сблъскват и с нарастващата конкуренция на съседна Саудитска Арабия, най-големия износител на петрол в света, която също се стреми да диверсифицира икономиката си и да привлече чуждестранни предприятия.
„С въвеждането на корпоративния данък ОАЕ потвърждават ангажимента си да спазват международните стандарти за данъчна прозрачност и да предотвратяват вредни данъчни практики“, казва в изявлението си Юнис Хаджи Ал Хури, заместник-министър на финансите.
Въвеждането на корпоративен данък е поредният важен ход на ОАЕ, които тази година преминаха от почивни дни от петък и събота към събота и неделя, за да се приспособят към световните пазари.

Белгия намалява ДДС за тока заради растящите енергийни цени

Белгия ще намали данъка върху добавената стойност (ДДС) за електроенергията като част от пакет за защита на потребителите от покачващите се енергийни цени, обяви във вторник премиерът на страната, предаде БНР, цитирайки Ройтерс. Европа разрешава по-ниско или нулево ДДС зарадия скъпия ток и газ
Европейските цени на газа и електроенергията скочиха през последните месеци на миналата и в началото на тази година, тъй като икономиките се възстановяват от негативното въздействието на коронавирусната пандемия, което допринесе за по-високи сметки и нарастване на цените на редица стоки.
„Това е трудна ситуация, като правителството показа, че може да предприеме балансирани мерки, които отговарят на реалностите на място“, заяви на пресконференция премиерът Александър Де Кро.
След като преговорите се проточиха до ранните часове на днешния ден, правителството реши във вторник да намали данъка върху добавената стойност на електроенергията от 21% на 6% в сила от 1-ви март до 1-ви юли, да предостави чек от 100 евро на белгийците и да удължи социалната ценова ставка.Bloomberg: Европа може да остане без газ след два месеца
Според енергийния министър Тине Ван дер Стратен енергийният пакет трябва да възлезе на 1,1 милиарда евро, като средното намаление на ценовата енергийна тежест на домакинствата ще бъде 165 евро.
Повечето от 27-те държави в Европейския съюз са изготвили мерки за предпазване на потребителите от високите цени на енергията. Мораториум върху цените на тока, парното и водата за бита прие парламентът
Ройтерс напомня, че България замрази чрез мораториум регулираните цени на тока и топлинната енергия до края на март, Испания и Франция ограничиха увеличението на сметките за енергия, докато други страни, включително Швеция, предложиха компенсация на най-тежко засегнатите домакинства.
 
 

СЗО: Медицинските отпадъци от справянето с Covid заплашват здравето и околната среда

Световната здравна организация предупреди, че огромното количество отпадъци, образувани при справянето с пандемията от Covid-19, представляват заплаха за здравето на хората и околната среда. Десетките хиляди тонове допълнителни медицински отпадъци са поставили под огромно напрежение системите за управление на отпадъците в здравеопазването, се казва в доклад на СЗО. Само за година изхвърляме електронни отпадъци, тежащи повече от Великата китайска стена
Допълнителните отпадъци „застрашават здравето на хората и околната среда и разкриват острата необходимост от подобряване на практиките за управление на отпадъците“, заяви здравната агенция на ООН, предаде БГНЕС.
Тревожна статистика:
„Докато държавите се бореха да си набавят лични предпазни средства (ЛПС), за да се справят с кризата от коронавируса, по-малко внимание се отделяше на безопасното и устойчиво обезвреждане на здравните отпадъци от пандемията“.
В доклада се разглеждат 1,5 млрд. единици – приблизително 87 000 тона лични предпазни средства, закупени между март 2020 г. и ноември 2021 г. и изпратени на държавите чрез системата на ООН, което е малка част от общото количество в световен мащаб. По-голямата част от това оборудване вероятно е завършило като отпадък, заяви СЗО.
„Абсолютно жизненоважно е здравните работници да бъдат снабдени с подходящите лични предпазни средства. Но също така е жизненоважно да се гарантира, че то може да бъде използвано безопасно, без да оказва въздействие върху околната среда“, заяви директорът на СЗО за извънредни ситуации Майкъл Райън.
Освен това са изпратени над 140 млн. комплекта за тестване, които могат да генерират 2600 тона предимно пластмасови, неинфекциозни отпадъци и 731 000 литра химически отпадъци. Приблизително 97% от пластмасовите отпадъци от тестовете се изгарят, се казва в доклада. А първите 8 милиарда дози ваксина, приложени в световен мащаб, са довели до образуването на 144 000 тона допълнителни отпадъци като спринцовки, игли и предпазни кутии.
СЗО не препоръчва използването на ръкавици за инжектиране на ваксини, но в доклада се казва, че това изглежда е обичайна практика. В доклада се посочва, че по отношение на обема ръкавиците представляват най-голям дял от отпадъците от лични предпазни средства сред всички артикули, закупени от ООН.
Практически решения
В доклада от 71 страници се предупреждава, че услугите за безопасно управление на отпадъците от здравеопазването липсват още преди пандемията да увеличи натиска. Последните налични данни от 2019 г. сочат, че всяко трето здравно заведение в световен мащаб не управлява безопасно здравните отпадъци, а в 46-те най-слабо развити държави повече от две от три заведения не разполагат с основни услуги за управление на здравните отпадъци.
„Това потенциално излага здравните работници на наранявания от убождания с игли, изгаряния и патогенни микроорганизми, като същевременно оказва въздействие върху общностите, живеещи в близост до лошо управлявани сметища и депа за отпадъци, чрез замърсен въздух от горящи отпадъци, лошо качество на водата или вредители, пренасящи болести“, заяви СЗО.
В доклада се препоръчват практически решения, като например по-рационално използване на ЛПС; използване на по-малко опаковки; разработване на ЛПС за многократна употреба; използване на ЛПС, изработени от биоразградими материали; инвестиране в технологии за третиране на отпадъци, които не се изгарят; централизиране на управлението на отпадъците; и инвестиране в местно производство на ЛПС. Текстилът – новата пластмаса
„Решаването на проблемите на околната среда не налага компромис с безопасността“, се казва в доклада.
 

Хакнаха германски нефтени компании

Компаниите Oiltanking GmbH Group и Mabanaft Group, които се занимават с транспортиране и съхранение на нефт и нефтени продукти, са станали обект на хакерска атака съобщи германският Handelsblatt. 11 млн. долара откуп измъкнали хакерите от американския филиал на JBS
Според изданието кибератаката срещу Oiltanking GmbH Group е извършена още на 29 април. От компанията отбелязват, че полагат всички усилия да решат проблема и да установят мащабите на атаката. Компанията си сътрудничи с поканени специалисти и компетентните представители на властта за отстраняване на проблемите и изясняване на обстоятелствата около инцидента.
Ръководителят на Федералната служба по сигурността на информационните технологии (BSI) Арне Шьонбом потвърди факта на кибератаката, предаде БГНЕС.
Съобщава се, че IТ-системата на Oiltanking GmbH Group, която е станала обект на атаката, разпределя около 1,6 млн. тона мазут и 2,1 млн. тона нафта годишно. В резултат на инцидента са пострадали 233 бензиностанции, основно в Северна Германия. Компанията се надява да възстанови нормалното им функциониране до утре. Според експертите, кибератаката вероятно е била извършена с помощта на рансъмуеър, което обаче не е повлияло на енергийната сигурност на Германия.
Oiltanking GmbH Group е смятана за един от най-големите независими доставчици на логистични услуги на терминали за петролни продукти, химикали и газове в световен мащаб. През 2019 г. общата производителност е около 155 милиона тона. 90 млн. долара печалба за хакерите, ударили нефтопровода в САЩ
Що се отнася до компания Mabanaft, която е вносител, търговец на едро и доставчик на мазут, бензин и дизелово гориво, все още не е ясен пълният мащаб на кибератаката, пише изданието. Mabanaft е собственост на базираната в Хамбург Marquard & Bahls Group, с продажби от около 9,2 милиарда евро през 2020 година.
 

Гинка Върбакова осъди КЗК за сделката с ЧЕЗ, може да вземе милиони

Компанията на Гинка Върбакова „Инерком България“ окончателно осъди Комисията за защита на конкуренцията за незаконно блокиране на сделката ѝ за придобиването на българските активи на ЧЕЗ, научи Mediapool. Решението на петчленния състав на Върховния административен съд е, че антимонополната комисия е използвала незаконни мотиви и връща казуса за ново произнасяне. Офертата на „Инерком“ за ЧЕЗ не е била най-високата
През юли 2018 г. КЗК спря сделката за придобиването на електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България с мотива, че така придобиващата го пазарджишка компания „Инерком“ ще получи господстващо положение на пазара на електроенергия. Препъникамък се оказа притежаваният от фирмата на Гинка Върбакова бизнес с производство на слънчева електроенергия. Макар делът на соларните централи на „Инерком“ да бе нищожен, компанията предложи да прехвърли тяхната собственост, но антимонополният орган не взе предвид това.
Така срокът за финализиране на сделката, договорен между „Инерком“ и ЧЕЗ, изтече и чешката компания се отказа от сделката. След това бе сключена такава със застрахователния холдинг „Еврохолд“. Тя също бе забранена от КЗК – този път с мотива, че новият собственик можел хипотетично да дава гаранции на енергийните дружества при търговия на борсата за ток. Това бе оспорено пред ВАС и в крайна сметка сделката получи одобрението на регулатора.
В този случай върховният съд се оказа от ключово значение, защото делото на „Еврохолд“ срещу КЗК се разви много по-бързо от това на „Инерком“, въпреки че започна по-късно. Така холдингът получи предимство и успя да купи активите на ЧЕЗ.
Сегашното решение на петчленен състав на ВАС е окончателно. Това означава, че КЗК трябва да признае гафа си, но няма как да разреши сделката на Върбакова за ЧЕЗ, защото тя вече е невъзможна. След това Гинка Върбакова ще получи възможност да осъди безпроблемно държавата за поне 5 милиона евро неустойки по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Именно 5 млн. евро бе капарото, което „Инерком“ загуби поради пропадналата сделка с ЧЕЗ. Отделно Върбакова може да претендира за милиони за пропуснати ползи, административни разходи и похарченото за адвокати. Това има потенциала да се превърне в най-голямото дело, заведено срещу държавата по реда на ЗОДОВ.
ВАС окончателно се произнася, че КЗК е блокирала сделката за активите на ЧЕЗ, без да изпълни първия задължителен етап от процедурата – оценка на концентрацията чрез ускорено проучване. Това нарушение е съществено, защото законът не позволява забрана на концентрацията без преди това да има проведено ускорено проучване. КЗК отново отказа на „Инерком“ оценка за сделката с ЧЕЗ
Методиката, по която работи КЗК, определя, че когато общият пазарен не надхвърля 15% на съответния пазар, концентрацията не би възпрепятствала съществено конкуренцията. По делото на „Инерком“ срещу КЗК са назначени и изслушани две експертизи. Те показват, че делът на общите фотоволтаични мощности на ЧЕЗ и „Инерком“ представляват дял от 2.5%. Те произвеждат 2.7% от соларната енергия в страната. Това е далеч по-малък дял от въпросните 15%., но КЗК просто не е направила проучване преди да вземе решение.
„Като се е произнесла направо с решение, с което е забранила концентрацията между предприятия, КЗК е нарушила предвидената в закона процедура“, се казва в решението на съда.
Решението на антимонополната комисия за сделката на Върбакова бе взето в условия на силен политически натиск и неясни задкулисни машинации, включително от страна на чешкия енергиен концерн ЧЕЗ. Опозицията обвини правителството на Бойко Борисов в скрито придобиване на ЧЕЗ, след което Борисов определи сделката на „Инерком“ като „планирана операция“ за сваляне на правителството, с участие на руско-грузински офшорки и български банки. Тогавашните управляващи опитаха различни начини да попречат на Върбакова да получи българския бизнес на ЧЕЗ. Последвалото решение на КЗК изглеждаше като изпълнение на политическа поръчка от страна на уж независимия регулатор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Еврохолд“ е искала да купи „Инерком“

Сърбия започна изграждането на газовата връзка с България

Започна изграждането на газовия интерконектор между Сърбия и България. Строителните дейности стартитат в частта от трасето през Сърбия от Ниш до сръбско-българската граница край Димитровград.
Газовата връзка България-Сърбия ще свързва националните газопреносни мрежи на двете държави. Газопроводът се планира да бъде с обща дължина около 170 км от Нови Искър, България до Ниш, Сърбия, от които около 62 км на българска и близо 109 км на сръбска територия. Срокът за завършване на проекта е октомври 2023 г. Интерконекторът България – Сърбия трябва да бъде пуснат през 2022 г.
Щом газопроводът бъде завършен, снабдяването с природен газ ще бъде по-сигурно, както в Сърбия, така и в региона, заяви премиерът на Сърбия Ана Бърнабич. Тя подчерта, че този изключително важен проект се реализира с европейски партньори и е отличен пример за добро сътрудничество.
Планираният капацитет на газопровода е 5.5 млн. куб. метра/ден (1,8 млрд. куб. метра годишно) с възможност и за реверсивен поток. Предвижда се в бъдеще този капацитет да бъде увеличен до 2,4 млрд. куб. метра/годишно.
Общата стойност на проекта е 85,5 млн. евро, от които 25 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, 49,6 млн. евро са безвъзмездни средства от ЕС, а останалите около 11 млн. евро ще бъдат осигурени от бюджета на Сърбия и средствата на държавния газов оператор Srbijagas.
Проектът за изграждане на магистрален газопровод между Ниш и Димитровград предвижда монтаж на два газопровода, както и 4 измервателно-регулационни станции със спомагателни съоръжения (тези на българска територия са в Драгоман и Сливница). Завършването на този газопровод ще даде възможност за развитието на газоразпределителната мрежа в Централна, Източна и Южна Сърбия.
Строителството на участъка от българска страна е възпрепятствано от съдебна процедура по обжалване избора на изпълнител на участъка. Изпълнителният директор на компанията, която отговаря за проекта от наша страна – „Булгартрансгаз“ Владимир Илиев, заяви пред bTV, че през януари са проведени заседания на Върховния административен съд по казуса. Временно спират строежа на газовата връзка със Сърбия
На церемонията край Димитровград присъстваха сръбският премиер Ана Бърнабич, министърът на минното дело и енергетиката Зорана Михайлович, министърът на евроинтеграцията Ядранка Йоксимович, министърът на енергетиката на България Александър Николов, ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Емануеле Джауфрет, директорът на Srbijagas Душан Баятович, шефът на Булгартрансгаз Владимир Малинов, както и представители на ЮгоРосГаз и Европейската инвестиционна банка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Средства за интерконектора със Сърбия са били пренасочени към този с Гърция
Правителството бърза да довърши газовата връзка с Гърция

„Предизвикай се с кауза“ ни провокира отново да спортуваме за по-качественото образование в България

Хора от България и различни точки на света и тази година ще спортуват и предизвикват себе си, за да подкрепят достъпа до качествено образование на …