Оръжейният завод "Арсенал" в Казанлък удължи принудителния отпуск на своите работници и служители от 14 февруари до 4 март. Това става ясно от съобщение на сайта на предприятието. Работещите в предприятието над 7000 души са разпуснати от 17 януари – по-голямата част от тях бяха задължени да използват платен или неплатен отпуск в последния месец, но все пак част от персонала остана да изпълнява наличните поръчки. Като причина за решението се посочва "продължаващата пандемична обстановка и произтичащите от това затруднения за организация на нормален производствен процес". Не се предвиждат съкращения. Работниците ще получат ваучерите си за храна в размер на 80 лева и в периода на отпуската, уточняват предприятието. Това е вторият принудителен отпуск в оръжения завод от началото на 2022 г. и общо трети, откак започна пандемията. Миналия месец стана ясно, че "Арсенал" временно спира работа от 17 януари до 11 февруари, а работещите бяха пратени у дома. Като причини за затварянето на завода бяха посочени поскъпването на енергията и суровините (вкл. и металите), както и нарастващите случаи на силнозаразния вариант "Омикрон" на коронавируса. Недоволство Няколко дни след разпускането работници на предприятието излязоха на протест пред Община Стара Загора, настоявайки да им бъде възстановен служебния транспорт до работното място. Притеснението им е, че ще бъдат принудени сами да си осигуряват придвижването до Казанлък и завода в Мъглиж. През пролетта на 2020 г. стана ясно, че оръжейната фабрика ще съкрати 2000 души заради спад на поръчките и забавяне на доставките на суровини. Кризисни мерки: Военният завод "Арсенал" съкращава 2000 работници Въпреки съкращанията, предприятието остава най-големият работодател в Старозагорска област. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Оръжейните заводи "Арсенал" отново ще работят

text

България, Румъния и Турция са лидери в Европа по ръста на вноса на руски газ по тръбопроводи през 2021 г., показват данни на Федералната митническа служба на Русия, цитирани от ТАСС. Турция е все по-жадна за природен газ Доставките на синьо гориво от Русия са се увеличили най-много в Румъния – повече от 3 пъти до 2,795 млрд. куб. метра. Вносът в България е нараснал 2,2 пъти до 3,542 млрд. куб. метра, а този в Турция – почти два пъти до 29,213 млрд. куб. метра. Още преди края на миналата година България бе сред държавите, които са увеличили най-много доставките си на руски газ. До края на ноември страната ни заемаше 5-о място, след Румъния, Сърбия, Турция и Словения. Очевидно през студения декември руските газови доставки у нас са се увеличили допълнително и България се изкачва до второто място по ръст на доставките, изпреварвайки дори Турция, като пред нас остава само Румъния. Най-големият вносител на руски газ – Германия също е увеличила обемите, макар и само с 26,3% до 48,182 млрд. куб. метра.  Полша също е увеличила вноса си – с 9,5% до 10,579 млрд. куб. метра. Договорът за доставка на руски тръбопроводен газ за страната изтича в края на 2022 г., а полските власти обявиха преди няколко години, че няма да го подновяват и се отказват от руския газ. Годишно Полша използва около 20 млрд. куб. метра газ. Полша се отказва напълно от руския газ? Сърбия също увеличи покупките на руски газ, като получи 2,551 млрд. куб. метра (ръст от 60,5% на годишна база). Слд нея се нареждат Финландия, която е внесла 2,01 млрд. куб. метра (увеличение от 24,5% до 2020 г.) от синьото гориво и Естония, която купи 1,06 млрд. куб. метра газ (ръст с 16,3%). Доставките на руски газ за Беларус през 2021 г. се увеличиха с 8,1% до 20,29 млрд. куб. метра.    

text