Ако войната продължи и Украйна не може да ожъне засятата пшеница, ако не може да засее слънчоглед и царевица, което е много вероятно, в края на годината ще има глобален проблем с прехраната и световна продоволствена криза. Това предупреждава бившият министър на земеделието Мехмед Дикме в предаването 120 минути по bTV. Катастрофално: Предстои световна криза с храните Русия и Украйна са най-големите производители на царевица, слънчоглед и пшеница. Войната помежду им блокира техния износ, създава недостиг на пазара, а държавите, които имат договори с тях, опитват да попълнят запасите си от други страни. Двете държави са най-големите износители на зърно и войната неминуемо ще се отрази както на потреблението, така и на цените, обяснява Дикме. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата "Цените на пшеницата, брашното и хляба ще продължат да растат. В момента цената на брашното у нас не е догонила ръста на тази на пшеницата. Тепърва ще видим поскъпването в магазините", предвижда той и добавя, че ще има нарастване на цените на всички хранителни продукти. Хлябът поскъпва, не е ясно с колко Недостиг на пшеница и брашно в България няма и не може да има в рамките на 7-8 месеца, категоричен е Дикме. Но всички трябва да приемем, че ще има поскъпване и това е неизбежно. Това важи и за олиото, и за ориза. Храните ще поскъпнат осезаемо Правителството трябва да намери механизми да компенсира социално слабите, които ще бъдат най-потърпевши. При сериозно покачване на цените бедните хора и пенсионерите няма да могат да си позволят да си купят нито хляб, нито кисело мляко. Дикме препоръча повишаване на минималната заплата и на минималната пенсия през лятото, както и добавки към пенсиите, които да компенсират ръста на цените. "Там трябва да се насочат усилията", убеден е бившият земеделски министър. Приходите в държавата в момента се дължат основно на високите цени, а не на повишеното потребление. Запасяване със зърно или забрана за износ? България влиза в тази криза в много добра форма – тя няма абсолютно никакви проблеми с пшеницата, тъй като разполага 2,4 – 2,5 млн. тона пшеница в складовете в страната. Страната ни няма капацитет да изнесе подобно огромно количество зърно, обясни Дикме. Огромна реколта от пшеница в Добруджа Правителството прави огромна грешка – заради действията му в момента в България няма пазар на зърно. Износителите чакат да видят дали ще се забрани износа, на каква цена държавата ще изкупува зърното. "Не е работа на правителството да се занимава с цени", категоричен е бившият земеделски министър. По думите му всяко забавяне в момента създава все по-голяма несигурност земеделците, при поскъпващи цени на необходимите торове и суровини. Зърнопроизводителите скоро ще изпратят протестно писмо до правителството, защото им се пречи на бизнеса и те започват да трупат много сериозни загуби. Ако правителството обяви, че изкупува зърно под пазарната цена, някой може да го обвини в картел с прекупвачите с цел понижаване на цената в страната. Какво може да направи държавата? Българската банка за развитие трябва да отпусне нисколихвени стокови кредити на мелничарите, така че да натрупат запаси от брашно, достатъчни за 3 месеца. Държавата трябва да изкупи "на зелено" земеделската продукция, с което хем ще подсигури продоволствието, хем ще спести пари. Български зърнопроизводители са готови да продадат бъдещата си продукция на цена от 500 лв. за тон, посочва бившият земеделски министър. Той съветва управляващите да купят пшеница от новата българска реколта, която ще бъде ожъната през идващото лято. Държавата задължително трябва да се презастрахова и да има запаси за догодина, защото тогава вероятно ще има недостиг на зърно. Покупките на зърно трябва да бъдат възложени на Държавния резерв, който има дългогодишен опит в подобни сделки. Държавният резерв трябва да закупи "на зелено" зърно от новата реколта, да плати на земеделците, за да съхраняват тези запаси в продължение на една година и да се освободи за продажба старата реколта, съветва Дикме.

text

Водещата на сутрешния блок по bTV Биляна Гавазова напуска телевизията. По думите ѝ засега излиза в своеобразен творчески отпуск и ще мисли за бъдещи проекти, съобщиха от медията. Гавазова отсъстваше повече от 3 седмици от екрана, преди телевизията да обяви нейното решение. Причината е, че отначало излиза в отпуск, а след това първо детето ѝ, а после и тя се разболяват от Covid-19. Според служители в bTV болестта е съвпаднала и с решението ѝ да напусне. "Гордея се с това, което постигнахме с всички колеги и че бях част от най-силния новинарски екип в ефира. Благодарна съм за натрупания опит, уроците, приятелствата и успехите. Сега е време за творческа почивка и да помисля за бъдещи проекти", казва Гавазова, която от 11 години е в bTV. Според слуховете Гавазова всъщност е уволнена и свалена от ефир заради конфликт с шефа на Новините в bTV Антон Хекимян. Имало сериозни неразбирателства между журналистката и колегите ѝ. Някои дори се съмнявали в качествата ѝ да води сутрешния блок, който е сред най-важните и гледани предавания на медията. Спекулира се, че имала близки връзки с бившите управляващи. "Не е лесно да се разделим с толкова опитен и усмихнат колега, но уважаваме решението ѝ и ѝ пожелаваме късмет и успех в бъдещите начинания!", казва Антон Хекимян, който е шеф на новините, актуалните предавания и спорта в "bTV Медия груп". Професионалният път на Биляна Гавазова започва в радиото, но през 2010 г. се мести в телевизията и продължава професионалното си развитие в bTV Новините, където работи активно като репортер върху потребителски и социални теми. Известно време води сутрешния блок именно с Хекимян през 2014 г. След отпуск по майчинство тя се връща през 2016 г. със своя рубрика - "Чети етикета". Малко след това започва да представя сутрешните и обедните новини по bTV. Точно преди година - на 1 март 2021 г., отново става водеща на "Тази сутрин" заедно със Златимир Йочев. Дотогава само Хекимян е лице на сутрешния блок, но заради новата си висока позиция той изоставя живото предаване. Сега Йочев ще бъде основният водещ на "Тази сутрин".

text