Господ и Дяволът си пият бира и хапват спагетки горе на небето и наблюдават какво става на земята.
А там Онуфрий, предан на Господа до дупка, отшелничи в една пещера.
И грам не съгрешава, ама грам!
Господ, разчувстван, се хвали на Дявола:
– Погледни го, бе! За нищо не света няма да ми изневери!
А Дяволът:
– Тъй ли мислиш? За 3 дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса и на другия ден в два часа следобед, в най- голямата жега, пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с леко запотена ледено студена бира.
Обаче Онуфрий се прекръства и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята.
На другия ден Сатаната става рано сутринта и собственоръчно опича агне.
Онуфрий обаче отново е на висота. Вместо да похапне крехко агнешко, го раздава на бедните…
Ядосал се Дяволът и на третия ден се престорил на неотразимо красива, неземно нежна, свенливо-перверзна млада жена.
И тоя път… Онуфрий не издържал и… му го отпрал… (ама отзад).
Веднага след това Сатаната избягал засрамен при Бога.
И какво да види – Господ много доволен се смее и дъх не може да си поеме.
Накрая, като се освестил, казал:
– Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
– Защо бе – нали съгреши? – попитал Дяволът.
– Е как да не го направя бе? Аз тебе от преди Сътворението те дебна да те отпоря, а Онуфрий за 3 дни успя!