ЕК одобри първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв. Това съобщи в МС служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. По думите му плащането трябва да бъде одобрено и от Икономическия и финансов комитет, но посочи, че не очаква пречки, тъй като това би било прецедент.
Пеканов призова властите да се съсредоточат към второто плащане, тъй като идеята е средствата да направят икономиката по-устойчива на кризата. Повечето необходими законодателни промени по второто плащане са вече внесени в НС. Очакват се изменения в Закона за енергетиката, включително и темата за енергийната бедност.
По думите на Пеканов второто плащане не е обвързано със спирането на въглищните централи и припомни, че в Плана за възстановяване е предвидено намаляване на вредните емисии от ТЕЦ-овете с 40% до 2026 г., но липсва изготвен механизъм. Ако изостанем с година с Плана за възстановяване, губим над 12 млрд. евро

Парите от първия транш се очакват до няколко седмици, след одобрението от всички държави. Средствата ще бъдат насочени към МРРБ, Министерството на транспорта, Министерството на образованието и други мерки за иновации.
Според Пеканов има резон да се кандидатства и за кредитирането по Плана за възстановяване, но в правителството не са обсъждали въпроса.
Българският план за възстановяване и устойчивост включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи в 12 тематични компонента. Планът ще бъде подкрепен с 5,7 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства. ЕК намали парите за България по Плана за възстановяване с над 500 млн. евро

На 31 август 2022 г. България представи на ЕК искане за плащане въз основа на постигането на 22 ключови етапа и цели, избрани в Решението за изпълнение на Съвета за първата вноска. Те включват реформи и инвестиции в образованието, интелигентната промишленост, неутралността по отношение на климата, цифровата свързаност, устойчивия транспорт и пътната безопасност, правосъдието, борбата с прането на пари, социалното приобщаване, здравеопазването и системата за одит и контрол, свързана с Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕК направи задълбочена оценка, преди да даде своята положителна предварителна оценка на искането.
Комисията изпрати положителната си предварителна оценка до Икономическия и финансов комитет с искане за становище. Становището на ИФК трябва да бъде представено в срок от максимум 4 седмици. След неговото оповестяване ЕК реши окончателно за отпускането на средствата. След като ЕК приеме решението, средствата ще могат да бъдат платени на България. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Обявиха кога ще е готов Планът за възстановяване
Кирил Петков: Безпрецедентно количество пари идват към България
Орязани пари по Плана за възстановяване скараха управляващи и опозиция

Пропадането на образованието, което бълва функционално неграмотни, ще продължава да влошава стандарта на живот на българите. Това предупреждава икономистът и инвестиционен експерт Бисер Манолов на профила си във Facebook.
Той обяснява, че човешката производителност е най-важният фактор, който във времето води до повишаване на обществените богатства и личен стандарт. Но е категоричен, че по-висока производителност не може да се постигне с функционално неграмотни работещи.
При депресирана производителност от къде ще дойде увеличението на работните заплати? – пита риторично икономистът и твърди, че това е тенденция, а не временно състояние.
Що не подскачат синдикатите за намаляване на броя на функционално неграмотните?, завършва публикацията си Манолов.

Какво е функционална грамотност?
Функционалната грамотност е наборът от умения и компетентности, които позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество.
Функционалната грамотност е различна от основна/базова грамотност – познаване на буквите, на думи и текстове, необходими за четене и писане. Базовата грамотност е умение, което е основа за по-нататъшно развитие, но в съвременния свят не е достатъчно за пълноценното реализиране на нито един човек.
Четенето с разбиране, финансовата и медийната граморност са израз на функционална грамотност.
България е на последно място в ЕС по функционална грамотност сред учениците, според резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). По данни на организацията 46-47% от учениците (или почти всеки втори) са функционално неграмотни. Системата или преподавателите са виновни за лошите резултати в гимназията?

Италианското правителство внимателно ще проучи и анализира възможността за продажба на рафинерията на „Лукойл“ на остров Сицилия, съобщи министърът на индустрията Алдо Урсо, цитиран от Reuters. Целта е да се запазят работните места и капацитетът за производство на горива в страната. Бягство от санкциите: „Лукойл“ продава една от най-големите рафинерии в Европа
Рафинерията на руския петролен гигант осигурява към 20% от горивата в Италия. В компанията работят над 1000 души, а остров Сицилия е сред най-бедните региони в Италия. Производството на горива е застрашено от ембаргото на руския петрол, което влиза в сила в началото на декември.
България също преработва руски петрол в рафинерията в Бургас, но получи дерогация от европейския регламент, тъй като изисква време да настрои производството на горива с алтернативен петрол. Остава спорен и въпросът дали „Лукойл Нефтохим“ ще може да изнася преработената продукция, която също е под санкциите на ЕС. Формално забраната е за горивата, получени от вноса на тръбен руски петрол, а България го получава през морски терминал. Брюксел обаче ограничава останалите държави с дерогация за вноса на петрол и вероятно София също няма да се възползва от „вратичката“ в правилата. ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка

„Лукойл“ преговаряше с американската инвестиционна платформа Crossbridge Energy Partners за продажбата на своята италианска рафинерия. Според публикация на Financial Times от края на миналата седмица обаче преговорите са пропадали, руската група е отхвърлила предложението на Crossbridge. Това оказва значителен натиск върху правителството да намери решение как да спаси от фалит рафинерията, когато петролното ембарго влезе в сила на 5 декември.
Според източници на Reuters интерес към активите има и енергийната група Equinor. От норвежката компания обаче не коментират тази информация.
Урсо очаква „Лукойл“ или да продължат да работят в Сицилия, или да продадат бизнеса си на италиански или чужд инвеститор. „В тази ситуация властите ще се фокусират върху продължаването на работния процес и запазването на работните места“, заяви министърът за местното Radio 24. „Лукойл“ спира работа при забрана за внос на руски петрол

Според италианското законодателство властите в страната имат специални правомощия при сделки с индустрии и компании, стратегически важни за икономиката. Бившият премиер Марио Драги се възползва от това и определи условия по десетки сделки в последните месеци. Сега министърът на индустрията намекна, че новият премиер Джорджа Мелони възнамерява да прави същото, посочва Reuters.
Не се знае дали и с подкрепата на италианското правителство „Лукойл“ ще успее да продаде рафинерията. Преди месец например, правителството издаде гаранции към банки, за да получи компанията кредит, с който да купи неруски петрол. Кредиторите обаче още не са отблокирали фондовете, за да се извърши трансакцията. Санкциите принудиха собственика на „Лукойл Нефтохим“ да се премести в Дубай
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рязък скок на петрола след предложеното от ЕС ембарго върху руския нефт
Преди петролното ембарго на ЕС: „Лукойл“ удвои печалбата си