Три европейски страни са застрашени от валутна криза през 2023 г., прогнозират експерти на японската финансова компания Nomura Holdings, цитирани от италианското специализирано издание Money.
Те са извън еврозоната, изложени са на риск от срив на националната им валута и са на прага на това да се присъединят към няколко други държави по света, чиято парична единица е на ръба на колапса.
Заради все по-големите данъчни предизвикателства, резултат от външни фактори, дори Старият континент няма да бъде „имунизиран“ от срив на валутните курсове, отбелязват от Nomura. Това би бил допълнителен фактор на финансова нестабилност през 2023 г., за която вече се предвижда рецесия. Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България
Кои европейски страни са застрашени?
Според експертите от Nomura Чехия, Румъния и Унгария са заплашени от криза на валутните курсове през следващата година. Това предупреждение е базирано на анализ на 8 показателя, като покритието на валутните резерви върху вноса, реалните краткосрочни лихви, както и данъчната политика и баланса по текущата сметка, според индекса Damocles на Nomura. Той оценява уязвимостта от валутна криза на 32 нововъзникващи пазара.
Унгарският форинт е сред валутите на нововъзникващите пазари с най-лошо представяне тази година след спирането на европейското финансиране за възстановяване на икономиката. Валутите на Румъния и Чехия – леята и кроната – също не са в добро състояние, след поевтиняването им с по над 8% спрямо долара. Проблемът с инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените

Степента на уязвимост на валутите на нововъзникващите пазари е достигнала най-високото си ниво от над 20 години и е „заплашително предупреждение“ за нарастващи рискове от все по-голям мащаб, пише италианското издание.
Валутните пазари бяха разтърсени от сериозни сътресения през 2022 г., а в някои страни комбинацията от геополитически натиск и грешни стъпки на централните банки хвърли валутите в „смъртоносна спирала“.
Силният долар принуди много инвеститори да се насочат именно към него като убежище след редица геополитически и макроикономически сътресения, което се отрази негативно на много валути на нововъзникващите пазари.
Основните производители на петрол и страните, чиито централни банки решително повишиха лихвите, като цяло се справят по-добре, но стойността на валутите в много страни се срина драматично спрямо долара.
Сериозно застрашени остават Египет, Шри Ланка, Турция и Пакистан, твърдят в доклад двама анализатори на японската финансова компания. Самоубийствено: Турция рязко намали лихвите, какво ще стане с лирата? 

Топ 3 на валутите с най-лоши резултати през 2022 г.
Наскоро Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“, публикува списък с най-лошо представилите се валути през годината, в която на 3-о място е ганайското седи, сочи анализ на CNBC. Проблемите на Гана включват по-високи разходи за живот и непосилно дългово бреме, които прнудиха правителството да помоли за помощ МВФ.
На второ място се нарежда кубинското песо, поевтиняло с 56,36% спрямо долара и отстъпва в негативната класация единствено на зимбабвийския долар. Лидерът е загубил огромните 76,74% от стойността си спрямо американската валута от януари.

И Зимбабве, и Куба страдат от внушителните нива на инфлацията. В африканската страна тя е достигнала 268% на годишна дбаза през октомври, според националната статистическа агенция ZimStat, но Ханке я оценява на 417%. Подобно на Гана, властите в Зимбабве се опитаха да подкрепят националната валута и да се справят с инфлацията, премахвайки плащанията в местни долари. Високата инфлация е главен проблем и в Куба, като моделът на Ханке изчислява скок на потребителските цени със 166% на годишна база.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация
Валутният кошмар на Турция отново е тук
Китайският юан се срина рекордно, измъчван от все по-силния долар
Еврото падна до 20-годишно дъно, доларът пак стана по-скъп

Доскоро България беше производител №1 в света на лавандулово масло, а днес пазарът е сринат. Земеделски производители в Добруджа изкореняват насажденията си от лавандула и се отказват от отглеждането на етерично-маслени култури, докато продукцията им залежава по складовете, разказва NOVA. България продължава да е световен лидер в производството на лавандулово масло
От 2014 г. насам тази култура агресивно превземаше добруджанските полета с двойно увеличение на площите всяка година, като миналата те достигнаха 90 000 дка, въпреки предупрежденията на икономистите, че производството на етерични масла у нас е хаотично и с ниска ефективност. Хаос и проблеми при производството на лавандула
Днес пазарът е замрял. „Ситуацията е доста трагична. Няколко големи фирми от бранша преди няколко години надуха един балон, който в момента се спука и се спука в тяхна полза, защото се създадоха огромни насаждения“, обяснява Йордан Апостолов, земеделски производител и собственик на дестилерия за етерични масла. Изнудват производители на лавандула със скъп разсад
Най-ощетени са малките производители

С обещания за висока печалба са били подмамени стотици малки земеделски стопани. „250 лв. стигна преди 3 години килограм масло. Сега вече е 25 лева килограм масло! На тази цена няма как вече производителите да отглеждат лавандулови насаждения“, казва Иван Петров, производител на лавандулово масло.
В някои части на Добричка област вече са унищожени 2/3 от лавандуловите полета. Най-ощетени са дребните производители. „Има такива, които си ипотекираха апартаментите, а в момента са задлъжнели на банките. Съхраняваме стотици варели с произведено лавандулово масло, за което няма пазар, а хората са вложили и последните си пари, за да поддържат насажденията и да добият това масло, което след една година ще трябва да изсипят в канала“, разказва Йордан Апостолов.
„Очаквам в следващите години да има и дестилерии, които да затворят и съответно ще се стигне до едно положение тип „мъртва точка“, където вече ще гледаме дали ще има движение нагоре или ще останат така нещата“, предвижда земеделският производител Петър Петров.
Какви са причините за кризата?

Сривът на цените всъщност се наблюдава в последните 3 години. За част от земеделците проблемът се корени в липсата на държавни помощи, а за други – в липсата на контрол върху качеството на сортовете лавандула. „Имаме двама прекупвачи, които определят цената на лавандулата. Те ходят на изложения в чужбина, за което им плаща държавата“, посочва производителят Иван Петров.
Родните производители са изгубили доверието на чуждестранните си клиенти заради действията на големите фирми, които са смесвали българско лавандулово масло с изкуствено, внесено от Китай.
Така от производител №1 на лавандулово масло в света, България е на път да превърне в бутиков производител. Системата работи и тя трябва да бъде захранена с масло. Но никой не знае кога България ще успее да се върне на този пазар и дали това ще се случи скоро, обясняват от бранша.
Производителите смятат, че да се обединят да си помагат е единственият възможен начин да оцелеят.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тази година лавандулата е повече, отколкото пазарът може да поеме
Никой не може да обясни защо лавандулови насаждения в цялата страна умират