Поскъпването на природния газ ще е с около 19% или малко под тези стойности, като 1 MWh ще се продава за около 145 лв. без такси и налози от следващия месец. Това стана ясно на заседанието днес в КЕВР. По думите на председателя на регулатора Иван Иванов високата цена на газа, нагнетен в газохранилището в Чирен, оскъпява микса на „Булгаргаз“ през декември. Очаквано: „Булгаргаз“ поиска по-висока цена на газа за декември
Иванов припомни, че кампанията по нагнетяване е съвпаднала с периода с рекордно високите цени на газа в Европа – през август и септември. Сега газът от „Чирен“ е с най-висока цена в микса за декември. Другите източници са втечнен газ и дългосрочният договор с Азербайджан.
В други години е точно обратното – обикновено нагнетяваният в газохранилищата газ през лятото е с най-ниска цена и потреблението също е най-ниско. Така тези съоръжения балансират потреблението в пиковете през зимата, така и цената, която традиционно расте заради голямото търсене. България спря да пълни газохранилището в Чирен

Черпенето от газохранилището се извършва по предварително определен график и не може да бъде спряно, макар че сега газът на пазара е по-евтин.
Цената на газа за декември ще бъде определена на закрито заседание на енергийния регулатор, което ще се проведе на 1 декември.
През януари прогнозите на Иван Иванов са за ново поскъпване, което е нормално в пика на отоплителния сезон в Европа. „С настъпване на отоплителния сезон и голямото количество природен газ, което сe консумира в топлофикациите, цената на синьото гориво бележи определен ръст нагоре. Tази цена, както и цената, която очаквам през януари, ще бъде още малко по-висока, но няма да има нищо общо с цената от 353 лв./MWh, достигната през септември“, коментира председателят на КЕВР. България е сред страните в ЕС с най-голям скок в цената на газа
За ноември цената на синьото гориво беше понижена с цели 47% до 123,01 лева/MWh.
В последните дни на нидерландската борса TTF цената на газа се задържа на нивата от около 120-125 евро/MWh.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
ЕС измисли как да свали цената на газа
Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това
Колко време ще е нужно на Европа да се възстанови от недостига на газ?
Нидерландия налага таван на цените на тока и газа, дава щедри помощи за отопление

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че Русия ще спре да продава нефт и природен газ на държавите, които приемат планирания от ЕС и Г-7 ценови таван върху руския нефт. ЕС смята да въведе максимална цена за руския нефт от 5 декември, така че да ограничи приходите, които Москва използва, за да финансира войната с Украйна. Русия е непреклонна: Спира нефта и газа на страни, поддържащи тавана на цените
Пред руската държавна телевизия обаче той посочи, че позицията Москва е такава „засега“. На този етап позицията на Русия се придържа към изявлението на руския президент Владимир Путин, че със страни, които се съобразяват с тавана на цената на петрола, няма да се извършва търговия с петрол. „Има много нюанси, които трябва да вземем предвид и да отчетем… Ние вече се научихме да бъдем разумни и да се ръководим изключително от собствените си интереси“, заяви Песков. Русия спира газа за Европа при таван на цената на нефта
Пред телевизионния канал „Россия 1“ говорителят на Кремъл посочи, че това решение не е юридически обвързващо и затова в Москва „не си го слагат на сърце“. „Няма да се простреляме сами в крака“, подчерта още той по повод тавана на цената на руския петрол, готвен от Запада.
Засега обаче сред държавите от ЕС няма единство за нивото на този таван. Лансираната цена от 65-70 долара за барел съответства на текущата цена на руския сорт „Уралс“, а според Полша и други страни всяка цена над 30-40 долара за барел гарантира на Русия високи печалби. Отказ на Русия да се съобразява с тавана обаче може да доведе до рязък спад в предлагането и до поскъпване на петрола и горивата на международните пазари. Путин: Таванът на цената на нефта ще има последствия

По думите на Песков в Европейския парламент има огромен дефицит на професионален подход и решенията се взимат емоционално. Според него засега настроенията в институцията са русофобски, но впоследствие може и да има „прозрение“. „Не е тайна, че в последните години ЕП не изпитва особена любов към нас, а в отговор и ние нямаме голямо желание да следим какво се случва там“, категоричен е Песков.
През миналата седмица евродепутатите гласуваха с голямо мнозинство резолюция, която определя Русия като държава, спонсорираща тероризъм, и се обявиха за създаването на трибунал за военни престъпления в Украйна. Таванът на цените на газа в Европа ще ѝ струва милиарди
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предложи таван на цената на газа, но някои държави останаха недоволни
Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар

На фона на срещата за климата на ООН COP27, събрала близо 200 държави, Япония обяви малко забележима промяна, която обаче привлече вниманието върху събитията на сцената на енергийната и климатична дипломация. Токио ребрандира държавната си компания за суровини, която помага на местни играчи да инвестират в чуждестранни петролни, газови и добивни проекти, на Японска организация за метали и енергийна сигурност.
Това всъщност не е тривиална промяна, а важна индикация за това накъде вървят приоритетите на много страни, най-вече в Азия. Енергийната сигурност е основен приоритет, пише в материал за Bloomberg колумнистът Хавиер Блас.

COLUMN: What’s going on with global energy and climate change diplomacy behind the scenes?Whatever is said in public, the energy crisis is forcing governments to reconsider their priorities: sustainability is down and security is up.#COP27 via @opinion https://t.co/r7usrdqxmm
— Javier Blas (@JavierBlas) November 24, 2022

Важно е, че Япония има водеща роля, защото именно тя ще председателства срещата на Г-7 през 2023 г. и ще разполага със силна платформа за формирането на международния дневен ред. Страната на изгряващото слънце не е заявила приоритетите си за Г-7, но според азиатски дипломати енергийната сигурност ще е един от основните.
В света на природните ресурси политиците отдавна умуват върху една трилема – как едновременно да постигнат сигурност на доставките, да запазят цените ниски и да защитят околната среда при суровини от суров петрол през пшеница до алуминий. Това чудене често означава, че едно от трите трябва да бъде пожертвано в името на другите две. Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?

През 70-те и 80-те години, след пресните спомени от първата и втората петролна криза, сигурността на доставките и достъпността задминаха устойчивостта. През 1979 г. страните от Г-7 стигнаха до там, че на годишната си среща обещаха „да увеличат колкото може използването на въглища“, за да се намалят енергийните разходи. Балансът в трилемата започна да се променя в началото на 90-те с възхода на съвременното екологично движение. А през последните 10 години, доказателствата за глобално затопляне направиха климатичните промени приоритет.
Настоящата енергийна криза принуждава правителствата да преосмислят отново приоритетите си. Сигурността и достъпността се завръщат. Политиците настояват, че не отстъпват в борбата с климатичните помени. Но околната среда вече не е абсолютен приоритет. В най-добрия случай е първа сред равни – в най-лошия – е на второ място. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?
Такава е и позицията на Ясутоши Нишимура, японският министър на икономиката, търговията и индустрията, ведомство, известно с акронима си METI. „Страните споделят целта за постигане на въглероден неутралитет, докато заедно с това гарантират стабилни енергийни доставки“, заяви той на конференция на Bloomberg в Сингапур. Японският министър поставя климатичните промени и енергийната сигурност на едно равнище.
Фокусът върху сигурността е ключова причина COP27 да има така ограничен напредък по важните въпроси за битката срещу климатичните промени – т.е. нуждата от намаляване на консумацията на изкопаеми горива и на емисиите парникови газове. Богатите държави направиха стъпки да компенсират бедните за загубите, които ще понесат заради климатичните промени. Срещата на върха обаче не постигна много в други области. Стигна се до там дори ЕС да заплаши, че ще напусне, за да избегне още забавяния по целите. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?

В много аспекти това не трябва да изненадващо. Въпреки твърденията, че енергийната криза няма да попречи на битката срещу климатичните изменения, е невъзможно правителствата да не преосмислят приоритетите си. Дори и богатите държави, обединени в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), имат затруднения. Тази година те ще похарчат 17,7% от своя БВП за енергоизточници, според изчисления на ОИСР – делът е втори по големина и е почти равен на онези 17,8% от 1980-1981 г. по време на втората петролна криза.
Добрата новина е, че днешната енергийна трилема не е така трудна, както тази за страните от Г-7 през 1979 г., които тогава се обърнаха към въглищата като решение, иронично, отново на среща в Токио. 40 години по-късно възобновяемата енергия позволява и защитата на планетата, и подобряването на сигурността.
Владимир Путин ясно показа тази година, че когато използва газа като оръжие срещу Европа, изкопаемите горива не предлагат по-добра сигурност от зелената енергия. Г-7 трябва да настоява за още вятърни и слънчеви енергоизточници, подобряване на веригата на снабдяване, увеличаване на разходите за проучвания и развитие и по-бързо одобряване на нови проекти. Целта трябва да са соларни панели на жилищата. Ядрената енергия също е чудесен инструмент, намиращ много общо с околната среда и сигурността.
Най-големият принос на Япония, с който може да реши енергийната трилема, е да се фокусира върху намаляването на търсенето. Най-добрият източник на енергия е неизползваният. Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това

Преди политиците погрешно се опитваха да адресират климатичните промени, като ограничават снабдяването на фона на растящото търсене. В резултат на това световната икономика не инвестираше достатъчно в нови петролни и газови източници и цените е вероятно да останат по-високи, отколкото е могло да бъдат. Решението е бързо да се работи за намаляване на търсенето. Най-големите банки вложили $3,8 трлн. в изкопаеми горива въпреки климатичните промени
Засега търсенето на изкопаеми горива расте, като петролът, газът и въглищата вероятно ще достигнат нови рекорди на потребление през 2023 г. И докато това се случва, светът ще се движи в грешната посока. Предстои невиждано поскъпване на петрола
Но Япония може да покаже и друг път. През 1979 г. страната е употребила 5,5 млн. барела на ден петрол; тази година търсенето е едва 3,4 млн. барела. Това е стъпка към решаването на трилемата, но на други места ще са нужни огромни и скъпоструващи усилия за електрифицирането на всичко – от отопление до автомобили. Г-7 трябва да се активизира отново.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
Отказът от руския газ изглежда все по-труден и скъп за Европа
Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа