Цените на горивата в България продължават да намаляват и ще паднат още преди коледните празници. През ноември най-използваният бензин А95 слезе трайно под 3 лева за литър, а в последните дни струва и под 2,90. За изминалия месец горивото е поевтиняло с близо 10 стотинки. Дизелът продължава да държи висока цена, която обаче също намалява. В момента той се продава за 3.30 лв. на литър, като е поевтинял с 5 стотинки за изминалите 30 дни.
Най-голям е спадът при метана – с цели 1,60 лв., но той беше и най-скъп. През лятото метанът достигна рекордно високи цени, но напоследък се върна до под 3 лв. за килограм. Автогазът остава най-евтин с цена от 1,17 лв. за литър. Цените на горивата падат, има бензин под 3 лева с отстъпката
При тези цени потребителите получават отстъпка от 25 стотинки на литър. Миналата седмица служебният кабинет одобри допълнителни 38 млн. лв., така че отстъпката да се използва до края на декември, пише „Сега“.
От бранша очакват цените да паднат още. „В следващите две седмици ще сме свидетели на още по-ниски цени. Цените на дизела очакваме да паднат под 3 лв. на литър, а на бензина – под 2.70 лв.“, прогнозира Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива. Така в периода на Коледните празници, когато българите пътуват активно, шофьорите ще зареждат колите си на значително по-ниски цени, особено спрямо лятото. Къде у нас горивата са най-евтини?
През последните седмици се наблюдава сериозен спад на международните пазари на цените на дизел и бензин и това предстои да се отрази на бензиностанциите у нас до 2-3 седмици. След около 10 дни спадът в цените на суровия петрол ще се отрази и на цените на едро на най-големия производител на Балканите – бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“, посочва Хаджидимитров. Според него цената на едро на бензина и дизела ще падне с около 15-16 стотинки. Колко ще плащаме за гориво след преместването на „Лукойл“ у нас?
Ще фалират ли бензиностанции заради новата компенсация
Собствениците на бензиностанции подхождат предпазливо по темата дали отстъпката от 25 ст. трябва да остане и дори да се увеличи след Нова година, както обещават различните партии в парламента. Търговците не са очаровани от плановете на служебния кабинет за нова мащабна програма за подпомагане на базата на по-големия данък печалба, който се очаква от „Лукойл Нефтохим“ за тази и следващата година. Подготвят по-голяма отстъпка за горивата, кой ще може да я ползва
„Горивата поевтиняват заради спада на цените на суровината на международните пазари. Това преразпределение на средства за компенсации чрез частни компании, каквито са бензиностанциите, не е най-добрият вариант. Работата на търговците се увеличи трикратно, а от отстъпката се възползват най-вече богатите потребители. Надявам се да има друг вариант за помощта“, коментира Хаджидимитров. Нова отстъпка за горивата от догодина, но не за всички
Някои малки бензиностанции не могат да дават отстъпката от 25 ст., тъй като нямат достатъчно финансови ресурси. Те се страхуват, че 90% от тях ще фалират, ако предложената отстъпка бъде увеличена на 1 лев. При други малки търговци, които дават отстъпката, се отваря „дупка“ в оборота им от около 100 000 лева месечно. Докато им бъдат възстановени, те трябва да имат повече пари в наличност. Не всички бензиностанции ще предлагат мярката от 25 ст. за гориво
„Трябва да подадеш ДДС-то заедно със справките за отстъпките, което означава, че още едно 50 000 лева допълнително утежнява дейността. Върху тези 100 000 лева, които си подал, ти плащаш ДДС, което също не е малка сума – 17-18 000 лева. Ако това нещо стане по четири, това означава един ресурс от 600-700 хиляди. 99% от колегите не могат да си го позволят това нещо“, обяснява пред БНТ Венцислав Пенгезов, който притежава малка бензиностанция в Русе. Нова измама: Бензиностанции ни лъжат с остъпката за горивата
„Трябва да се обмисли внимателно новата схема на компенсации. Сега част от по-малките търговци не могат да осигурят отстъпката от 25 ст. на литър, тъй като тя се дава от бензиностанцията, а после бизнесът си я получава от държавата и така на практика я кредитира. Кредитът е около 10 милиона лв. на ден. Ако държавата иска да увеличи помощта, то този кредит ще стане още по-голям и ще стане непосилен за бензиностанциите. Не е това механизмът, който трябва да се прилага“, смята и Андрей Делчев от Българската петролна и газова асоциация, която обединява големите търговци на горива у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ако колата ви е на дизел, скоро ще плащате повече
Отстъпката за горивата може да е 3 пъти по-голяма
Цените на горивата у нас могат да бъдат много по-ниски, твърди експерт
Отстъпката за бензина и дизела всъщност е само 10 стотинки
По-големи отстъпки и за по-скъпите горива – къде и с колко падат цените?

Признават бездимните за по-малко вредни – данъчната им тежест ще е наполовина по-ниска
 

Предложението на Европейската комисия за преглед на Директивата за акцизите от 2011 г. се очаква до дни, но според изтекла информация във Financial Times в неделя, досегашните спекулации за точните стойности за двойно повишение на минималната ставка от 90 евро на 1000 къса на 180 евро на 1000 къса за цигарите, се потвърждават от публикацията в една от най-реномираните финансови медии.
Напомняме, че българският данъчен календар, който служебното правителство внесе в Народното събрание и за който предстои второ четене в Комисия по бюджет и финанси, предвижда до 5% увеличение на година или едва 15% общо увеличение от от 2025 г. 
Financial Times разполага с детайлите от проекта на Европейската Комисия за промяна на Директивата за акцизите. Настоящата минимална ставка за кутия цигари от 20 броя е 1.80 евро или приблизително 3.50 лева. Комисията предлага 100% увеличение или минимум 3.60 евро на кутия, което прави около 7 лева чист акциз. Това означава, че от 2025 година, кутия цигари ще трябва да достигне до пушачите на поне 10 лева, като се прибави стойността на продукта, ДДС, търговски и други разходи.
По отношение на новопоявилите се през последните години продукти – течностите за електронни цигари и вейпове, както и бездимните тютюневи изделия, изтеклото предложение на Комисията, предвижда 20% от цената за по-слабо никотиновите и 40% за по-силно никотиновите течности, а нагреваемите продукти ще се облагат с акзиз от 55% от цената или номинален минимум наполовина по-нисък от този на цигарите – 91 евро, тоест около 1.80 евро на кутия.  
Истинският дебат между Комисията и държавите членки, обаче, тепърва предстои. Според Financial Times в доклада на Комисията се споменават с илюстративна цел държавите, които ще срещнат най-големи затруднения и в които новите минимуми ще имат най-сериозен ефект върху потребителите и върху икономическите оператори – на първо място е България, следвана от Словакия, Полша и Унгария, където цените на цигарите се смятат за твърде ниски. Двойно по-високият минимален праг на акциз за цигарите ще се окаже непостижим за България и се очаква да застраши настоящото ниско ниво на контрабандата, освен ако повишението не се осъществява плавно и стъпково при достатъчно дълъг преходен период.
Корекциите на акцзите имат за цел да ускорят процеса в ЕС за „поколение без тютюнев дим“ до 2040 г. Като част от плана на ЕС за борба с рака, целта е да се намали употребата на тютюн сред гражданите на ЕС от сегашното средно ниво от около 25% до 20% през 2025 г., и след въвеждането на новите ставки да достигне под 5% до 2040 г. Брюксел очаква, че ценовият натиск върху пушачите ще накара мнозина от тях да се откажат. Същевременно, ако има поне една добра новина в изтеклия проект, това е, че Европейската Комисия чрез предложената стойност на минималните изисквания за нагреваемите изделия потвърждава, че те имат по-нисък риск – за тях акцизът ще остане двойно по-нисък. Така пушачита на цигари ще могат да задоволяват нуждите си от тютюн, но по по-малко вреден начин.
Алберто Алемано, професор по регулиране на ЕС във факултета по предприемачество на HEC Paris, споменава, че липсата на акцизна рамка за целия ЕС за нагреваемия тютюн досега „отслабва усилията за контрол на тютюна“ на общия пазар. 
Комисията предвижда увеличението на данъците върху цигарите да генерира допълнително общо 9,3 милиарда евро за страните-членки на ЕС.
Роб Бранстън, старши преподавател по икономика и член на изследователската група за контрол на тютюнопушенето на Университета в Бат, Великобритания, съобщава за Financial Times, че промяната на данъчния режим е „отдавна закъсняла“ и цигарите са били „твърде евтини“ на фона на инфлацията. „Това ще спаси животи“, каза той. „Данъчните увеличения на цените са  един от най-ефективните инструменти за намаляване на тютюнопушенето и са от решаващо значение за постигане на желаното намаляване на заболявания, като рака и други болести.“
Но Питър ван дер Марк, генерален секретар на Европейската потребителска асоциация на потребителите на тютюн и бизнесмен, предупреди, че „ако има внезапно и много рязко увеличение, може да се създадат условия за незаконна търговия“.
Дъстин Далман, президент на Independent European Vape Alliance, добави, че налагането на високи данъци върху новите продукти може да доведе до това, че „много по-малко вредните алтернативи“ на тютюнопушенето ще се „облагат с твърде високи данъци“.
Към настоящия момент в ЕС средното нивото на акциза върху нагреваемите тютюневи изделия спрямо данъчната тежест върху цигарите е около 36%. В България, след увеличението на ставката на бездимните през 2018 г., от 152 лв. за килограм на 233 лв., данъчната тежест достигна до около 40% от тази върху цигарите, като съотношението зависи от различни фактори, като количеството тютюн в продуктите, ценовите нива и др., като с тази стъпка България изпревари повечето страни в ЕС. Същевременно, след 4-годишен застой в акцизите върху цигарите от 2018 г., когато достигнахме минимума от 90 евро на хиляда къса, страната ни остана далеч под всички останали страни.
С данъчния календар от служебното правителство, се предлагат малки стъпки от 5% за увеличение на акциза на цигарите, но за бездимните – 21% увеличение от следващата година, 18% – от 2024 г., и 15% от 2025 г. Част от бизнеса оценява тези стъпки като непропорционални, тъй като бездимните продукти се смятат за алтернатива на цигарите с по-малък риск. Поне две държави-членки официално признаха по-ниската вредност на бездимния тютюн в сравнение с конвенционалното тютюнопушене, отразявайки я в данъчните си календари.
В съседна Румъния, в Доклада на румънския парламент относно приетия данъчен календар, в който има отделен параграф за „нехармонизираните“ продукти – нагреваеми тютюневи изделия и течности за електронни цигари, http://www.cdep.ro/comisii/munca/pdf/2022/rp628.pdf, те вече са  определени, като продукти с потенциал за намален риск (cu potential risc redus).
Австрия също въвежда данъчен календар за промени на акцизите, като в доклада на австрийския парламент https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXVII/I/I_01744/fname_1474666.pdf към Закона за държания бюджет от ноември 2022 г. аргументират приемането на данъчен календар за тютюневите изделия 2023 – 2026 г. в „Закон за данъчното облагане върху тютюна“, като се посочва необходимостта от „умерени стъпки“, отчитане на „необичайно тежка инфлация“, както и „подосигуряване на устойчиво облагане и икономическото съществуване на търговците“. Освен това, докладът предвижда „доводите за „намаляване на вредите“ също да бъдат включени в данъчното облагане“.
Коментар за Financial Times е предоставила компанията Бритиш Американ Тобако (БАТ), един от най-големите производители на цигари в света: „Предложението трябва да бъде одобрено от всички държави-членки на ЕС преди да влезе в сила“, заявяват от БАТ и допълват, че това е „началото на дълъг законодателен процес“.
Предстои големият дебат в Брюксел за бъдещите акцизи върху тютюна. На фона на новините от Брюксел, Народното събрание ще дебатира на второ четене данъчния каледнар, който предизвика разнопосочни мнения сред бизнеса. Акцизите върху тюютневите изделия носят значителни приходи в бюджета на страните-членки, а в България достига до 50% от общите приходи от акцизи и до 12% от всички приходи от данъци в бюджета. Особено в растящата икономическа криза, приходите и допълнителните финанси от тези продукти ще се окажат ключови за редица страни. За България приходите от акцизи от тютюневите изделия възлизат на около 1.8 млрд. лв. годишно.   
*Материалът е базиран на публикация във Financial Times „Brussels to propose rise in cigarette taxes and first EU-wide vaping levy – https://www.ft.com/content/6f1c4211-5e54-4aa8-a391-0ec9bc5244de

Признават бездимните за по-малко вредни – данъчната им тежест ще е наполовина по-ниска
 

Предложението на Европейската комисия за преглед на Директивата за акцизите от 2011 г. се очаква до дни, но според изтекла информация във Financial Times в неделя, досегашните спекулации за точните стойности за двойно повишение на минималната ставка от 90 евро на 1000 къса на 180 евро на 1000 къса за цигарите, се потвърждават от публикацията в една от най-реномираните финансови медии.
Напомняме, че българският данъчен календар, който служебното правителство внесе в Народното събрание и за който предстои второ четене в Комисия по бюджет и финанси, предвижда до 5% увеличение на година или едва 15% общо увеличение от от 2025 г. 
Financial Times разполага с детайлите от проекта на Европейската Комисия за промяна на Директивата за акцизите. Настоящата минимална ставка за кутия цигари от 20 броя е 1.80 евро или приблизително 3.50 лева. Комисията предлага 100% увеличение или минимум 3.60 евро на кутия, което прави около 7 лева чист акциз. Това означава, че от 2025 година, кутия цигари ще трябва да достигне до пушачите на поне 10 лева, като се прибави стойността на продукта, ДДС, търговски и други разходи.
По отношение на новопоявилите се през последните години продукти – течностите за електронни цигари и вейпове, както и бездимните тютюневи изделия, изтеклото предложение на Комисията, предвижда 20% от цената за по-слабо никотиновите и 40% за по-силно никотиновите течности, а нагреваемите продукти ще се облагат с акзиз от 55% от цената или номинален минимум наполовина по-нисък от този на цигарите – 91 евро, тоест около 1.80 евро на кутия.  
Истинският дебат между Комисията и държавите членки, обаче, тепърва предстои. Според Financial Times в доклада на Комисията се споменават с илюстративна цел държавите, които ще срещнат най-големи затруднения и в които новите минимуми ще имат най-сериозен ефект върху потребителите и върху икономическите оператори – на първо място е България, следвана от Словакия, Полша и Унгария, където цените на цигарите се смятат за твърде ниски. Двойно по-високият минимален праг на акциз за цигарите ще се окаже непостижим за България и се очаква да застраши настоящото ниско ниво на контрабандата, освен ако повишението не се осъществява плавно и стъпково при достатъчно дълъг преходен период.
Корекциите на акцзите имат за цел да ускорят процеса в ЕС за „поколение без тютюнев дим“ до 2040 г. Като част от плана на ЕС за борба с рака, целта е да се намали употребата на тютюн сред гражданите на ЕС от сегашното средно ниво от около 25% до 20% през 2025 г., и след въвеждането на новите ставки да достигне под 5% до 2040 г. Брюксел очаква, че ценовият натиск върху пушачите ще накара мнозина от тях да се откажат. Същевременно, ако има поне една добра новина в изтеклия проект, това е, че Европейската Комисия чрез предложената стойност на минималните изисквания за нагреваемите изделия потвърждава, че те имат по-нисък риск – за тях акцизът ще остане двойно по-нисък. Така пушачита на цигари ще могат да задоволяват нуждите си от тютюн, но по по-малко вреден начин.
Алберто Алемано, професор по регулиране на ЕС във факултета по предприемачество на HEC Paris, споменава, че липсата на акцизна рамка за целия ЕС за нагреваемия тютюн досега „отслабва усилията за контрол на тютюна“ на общия пазар. 
Комисията предвижда увеличението на данъците върху цигарите да генерира допълнително общо 9,3 милиарда евро за страните-членки на ЕС.
Роб Бранстън, старши преподавател по икономика и член на изследователската група за контрол на тютюнопушенето на Университета в Бат, Великобритания, съобщава за Financial Times, че промяната на данъчния режим е „отдавна закъсняла“ и цигарите са били „твърде евтини“ на фона на инфлацията. „Това ще спаси животи“, каза той. „Данъчните увеличения на цените са  един от най-ефективните инструменти за намаляване на тютюнопушенето и са от решаващо значение за постигане на желаното намаляване на заболявания, като рака и други болести.“
Но Питър ван дер Марк, генерален секретар на Европейската потребителска асоциация на потребителите на тютюн и бизнесмен, предупреди, че „ако има внезапно и много рязко увеличение, може да се създадат условия за незаконна търговия“.
Дъстин Далман, президент на Independent European Vape Alliance, добави, че налагането на високи данъци върху новите продукти може да доведе до това, че „много по-малко вредните алтернативи“ на тютюнопушенето ще се „облагат с твърде високи данъци“.
Към настоящия момент в ЕС средното нивото на акциза върху нагреваемите тютюневи изделия спрямо данъчната тежест върху цигарите е около 36%. В България, след увеличението на ставката на бездимните през 2018 г., от 152 лв. за килограм на 233 лв., данъчната тежест достигна до около 40% от тази върху цигарите, като съотношението зависи от различни фактори, като количеството тютюн в продуктите, ценовите нива и др., като с тази стъпка България изпревари повечето страни в ЕС. Същевременно, след 4-годишен застой в акцизите върху цигарите от 2018 г., когато достигнахме минимума от 90 евро на хиляда къса, страната ни остана далеч под всички останали страни.
С данъчния каледнар от служебното правителство, се предлагат малки стъпки от 5% за увеличение на акциза на цигарите, но за бездимните – 21% увеличение от следващата година, 18% – от 2024 г., и 15% от 2025 г. Част от бизнеса оценява тези стъпки като непропорционални, тъй като бездимните продукти се смятат за алтернатива на цигарите с по-малък риск. Поне две държави-членки официално признаха по-ниската вредност на бездимния тютюн в сравнение с конвенционалното тютюнопушене, отразявайки я в данъчните си календари.
В съседна Румъния, в Доклада на румънския парламент относно приетия данъчен календар, в който има отделен параграф за „нехармонизираните“ продукти – нагреваеми тютюневи изделия и течности за електронни цигари, http://www.cdep.ro/comisii/munca/pdf/2022/rp628.pdf, те вече са  определени, като продукти с потенциал за намален риск (cu potential risc redus).
Австрия също въвежда данъчен календар за промени на акцизите, като в доклада на австрийския парламент https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXVII/I/I_01744/fname_1474666.pdf към Закона за държания бюджет от ноември 2022 г. аргументират приемането на данъчен календар за тютюневите изделия 2023 – 2026 г. в „Закон за данъчното облагане върху тютюна“, като се посочва необходимостта от „умерени стъпки“, отчитане на „необичайно тежка инфлация“, както и „подосигуряване на устойчиво облагане и икономическото съществуване на търговците“. Освен това, докладът предвижда „доводите за „намаляване на вредите“ също да бъдат включени в данъчното облагане”.
Коментар за Financial Times е предоставила компанията Бритиш Американ Тобако (БАТ), един от най-големите производители на цигари в света: „Предложението трябва да бъде одобрено от всички държави-членки на ЕС преди да влезе в сила“, заявяват от БАТ и допълват, че това е „началото на дълъг законодателен процес“.
Предстои големият дебат в Брюксел за бъдещите акцизи върху тютюна. На фона на новините от Брюксел, Народното събрание ще дебатира на второ четене данъчния каледнар, който предизвика разнопосочни мнения сред бизнеса. Акцизите върху тюютневите изделия носят значителни приходи в бюджета на страните-членки, а в България достига до 50% от общите приходи от акцизи и до 12% от всички приходи от данъци в бюджета. Особено в растящата икономическа криза, приходите и допълнителните финанси от тези продукти ще се окажат ключови за редица страни. За България приходите от акцизи от тютюневите изделия възлизат на около 1.8 млрд. лв. годишно.   
*Материалът е базиран на публикация във Financial Times „Brussels to propose rise in cigarette taxes and first EU-wide vaping levy – https://www.ft.com/content/6f1c4211-5e54-4aa8-a391-0ec9bc5244de