На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.
Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го приема и цени като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди дейността му в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т.нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“.
Теофилакт го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ“.
Предполага се, че Климент е участвал на млади години и в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Смята се, че той въвежда и кирилицата, макар че по-вероятно тя се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на Х в.
Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител“ на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г., след което се печата в нови издания. Съществуват много легенди за Климент Охридски и много научни публикации.
На 25 ноември Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязва и своя патронен празник с академично тържество. Най-старото висше учебно заведение празнува 134 години.
На 25 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Климент, Климентина, Клементина и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 24 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 23 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 16 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 14 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 11 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 8 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 1 ноември 2022

Двама чукчи отиват в чужбина.
Искат да наловят риба за вечеря. Но как да го направят?
В тяхната родина просто изрязваш дупка в леда и пускаш въдицата…
Виц на деня: Евреин, турчин и българин в съда
Отиват да попитат един местен:
– Ей, братко, как ловите риба тук по вашите места, като е толкова топло?
– О, лесно – отвръща местният.
Виц на деня: Чукча, руснак и българин пътуват с влак из Сибир
– Отивате двамата на един мост и единият провесва за краката другия.
Като увисналият хване риба изкрещява „Издърпай ме“ и готово.
Двамата чукчи веднага открили мост където да изпробват новия риболовен похват.
Виц на деня: Чукча се връща от екскурзия в Африка
По едно време висящият кресва:
– Бързо, бързо! Издърпай ме!
– Какво, риба ли? – викнал другия.
– Бе каква риба бе, влак!

Булевард „Витоша“ в българската столица София се нарежда на 39-о място сред най-скъпите улици в света. Това показва индекс на консултантската компания Cushman & Wakefield, в който са включени 47 търговски улици. Наемът на търговски площи на главния столичен булевард достига 605 евро на кв. метър на година. Според данните на компанията цените на наемите са намалели с 10% спрямо периода отпреди COVID-19, а спрямо 2021 г. остават непроменени. Бул. „Витоша“ е 51-ата най-скъпа търговска улица в света
Наемите на бул. „Витоша“ са по-високи спрямо търговски улици в Братислава, Манила, Лимасол. Непосредствено преди централния столичен булевард в класацията се нарежда централната търговска улица в Сао Пауло, Бразилия. Магазини напускат моловете, връщат се на главните улици
Наемането на търговски площи на бул. „Витоша“ е по-евтино и спрямо други големи търговски улици в Централна и Източна Европа. Наемите на ул. „Калея Виктория“ в Букурещ например, достигат 640 евро на кв. метър на година и вече са наваксали спада си от предпандемичния период.

Тези на ул. „Чопова“ в Любляна и на главната улица в Загреб „Илица“, също са по-високи от бул. „Витоша“, съответно 698 и 873 евро на кв. метър. Още нагоре се изкачва пешеходната улица „Княз Михаил“ в Белград, където наемите на търговска площ на кв. м. годишно достигат 989 евро, а точно преди нея се нарежда ул. „Истиклял“ в Истанбул със 1175 евро на кв. м на година. Наемите и на двете улици обаче все още не са се върнали до предпандемичните си нива. Те са надолу съответно с 6% и 26%. Сходна е ситуацията и на главната пешеходна улица в Будапеща, където наемите още са с 27% под равнището преди COVID-19 и достигат 1280 евро на кв. м на година, сочат данните на Cushman & Wakefield.
Улица „Македония“ в Скопие е най-достъпното място в Европа за наемане на търговски площи с едва 326 евро на кв. м на година.
„Пето авеню“ в Ню Йорк е най-скъпата улица в света за наем на търговски площи с 21 076 евро на кв. м на година. Изкачването ѝ от 2-о на 1-о място е резултат от устойчивостта ѝ по време на глобалното забавяне (наемите вече са достигнали нивата си отпреди пандемията) и на силата на американския долар, която отслабва местните валути на конкурентни водещи пазари.

Централната улица в Ню Йорк измести дългогодишния лидер в класацията – главната търговска улица в Хонконг, където наемите са с 41% надолу спрямо преди пандемията и достигат 15 134 евро на квадрат на година. В топ 3 попада и „Виа Монтенаполеоне“ в Милано с 14 547 евро на кв. м. „Ню Бонд Стрийт“ в Лондон и „Шанз-Елизе“ в Париж допълват топ 5 на най-скъпите улици в света за наем на търговски площи. В топ 10 влизат и търговски улици в Токио, Цюрих, Сидни, Сеул и Шанхай.
Главната пешеходна улица в Атина „Ерму“ заема 14-о място в класацията с 3200 евро на кв. м. на година, въпреки че наемите още не са се възстановили напълно от периода преди пандемията (-4%). Централната улица в Осло бележи най-голям скок в класацията – от 27-о на 23-о място, а „Нови свят“ във Варшава е най-големият спад – от 32-о на 36-о място. Берлин може да замрази цените на наемите

Ръстът на наемите в глобален мащаб е достигнал 2% спрямо 2021 г., но нивата им все още са с 6% под предпандемичните нива, сочат данните на Cushman & Wakefield. Северна и Южна Америка, благодарение главно на САЩ, са най-устойчивият регион към забавянето при наемите, като те са с 15% над нивата си преди COVID-19.
Азиатско-тихоокеанският регион беше най-засегнат по време на пандемията, като наемите са спаднали средно със 17%, заради затварянето на граници, което засегна първокласни дестинации в региона за чуждестранните туристи.
Сходна е ситуацията и в Европа, където наемите са надолу с 8% спрямо преди COVID-19. Възстановяването беше осуетено през 2022 г., като проблемите в икономиката, породени от войната в Украйна, засегнаха наемите на някои пазари.
Има и положителна тенденция – 1/4 от пазарите в региона, или 13 от 52, включително улици в Рим, Осло, Виена и Милано, вече са се възстановили от забавянето заради COVID-19 и наемите на търговски площи са се върнали или са надминали нивата преди пандемията. Не такава е ситуацията в Лондон, Париж и Мюнхен, където наемите още са под предпандемичните нива. Налагат строг контрол на наемите в Барселона
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Всеки десети магазин в София е празен
Знаете ли коя е най-късата и коя – най-дългата улица в България?