Нидерландия спира добива на газ от находището в Грьонинген, което е най-голямото в Европа, предава AFP, цитирана от БТА.
Експлоатация на полето, разположено в северната част на страната, причинява земетресения, които от десетилетия тревожат местните жители.
Властите все пак ще продължат работата на последните 11 кладенеца още година в случай на тежка зима на фона на геополитическото напрежение в света.
Находището в Грьонинген се разработва от 60 години (от 1963 г.), но от близо две десетилетия се наблюдават земетресения с нисък магнитуд, близо до повърхността заради извличането на природения газ и образувалите се впоследствие „вакуумни джобове“.
Според енергийната компания Shell от находището са извлечени около 2300 млрд. куб метра газ, а между 1963 г. и 2020 г. то е донесло приходи от близо 429 млрд. евро (с отчитане на инфлацията), като 85 процента от тези печалби са постъпили в държавната хазна.
Според експерти обаче въпреки спирането на експлоатацията земетресенията, нанесли тежки щети в околността, могат да продължат с години. Множество домове в района на Грьонинген са възстановявани или престроявани, за да се засили устойчивостта им на земетресения.
Насред зеления преход Великобритания одобри разработването на огромно петролно и газово находище
Руската търговия с енергия се възстановява на фона на поскъпването на петрола
Румъния ще стане най-големият производител на природен газ в ЕС

Бюджетът към края на месец август записва по-малък дефицит, отколкото се очакваше според предварителните оценки на Министерство на финансите. На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на август 2023 г. е близко до балансирано, като се отчита минимален дефицит в размер на 51,9 млн. лева. Според предварителните оценки се очакваше дефицитът да бъде в размер на около 100 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2023 г. са в размер на 42.475 млрд. лв. или 61,1% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.170 млрд. лв. (8,1%) спрямо отчетените към август 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3.607 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 437,1 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 33.072 млрд. лв., което представлява 62,2% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.955 млрд. лв. (9,8%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,9% от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6.762 млрд. лв. или 58,2% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 14.321 млрд. лв. (61,2% от разчетите за годината). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.953 млрд. лв. (в т. ч. 699,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), което представлява 73,3% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 10.034 млрд. лв. или 64,9% от разчета за 2023 година.
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
Неданъчните приходи са в размер на 7.807 млрд. лв., което представлява 70,0% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.595 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2023 г. възлизат на 42.527 млрд. лв., което е 57,4% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4.923 млрд. лв. (13,1%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Нелихвените разходи са в размер на 41.027 млрд. лв., което представлява 57,9% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 37.870 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.113 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 43,8 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 386,3 млн. лв. (46,9% от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1.113 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.08.2023 г. е 12,36 млрд. лв., в т.ч. 12,05 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,31 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Бюджетът излиза на минимален дефицит към края на август