В началото на месеца площадите и улиците около църквата „Рождество Христово“ във Витлеем бяха пълни с туристи. След атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври обаче те пустеят.
„Бизнесът е в застой от началото на войната“, казва Еса Абу Дауд, който работи като туристически гид в града. „Пътищата са затворени, никой не може да дойде“.
„Разчитаме на туризма, за да живеем. Имаше КОВИД криза, все още не сме се възстановили от нея. Тъкмо туристите бавно започнаха да се завръщат, а сега всичко отново спря“, казва Хадер Хюсеин, който продава сувенири във Витлеем.
Още: Най-големите отбранителни компании в Европа поскъпнаха с близо 10 млрд. долара от началото на конфлика между Израел и „Хамас“
Хотелите в Израел и палестинските територии – Газа и Западния бряг, са се изпразнили и най-малко шест компании са прекратили изцяло туровете до топ дестинации като Тел Авив и Ерусалим. Два тур оператора са отменили всички пътувания до края на годината, пише БТА.
Круизните кораби пък избягват израелските пристанища, а големите авиокомпании спряха полетите си до и от Израел за неопределено време.
Хотелите са затворени
InterContinental Hotels съобщава, че два от хотелите на групата, са временно затворени. Много резервации бяха отменени, а много туристи ги преместиха за края на годината, посочват от „Интерконтинентъл“.
Една от водещите израелски хотелски групи -Isrotel, е на прага да затвори някои от хотелите си, тъй като повечето резервации са отменени, посочва неин говорител.
Още: Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Туризмът генерира 2.8% от БВП
Оттеглянето на чуждите туристи е сериозен удар за Израел, тъй като секторът генерира около 2,8 на сто от БВП на страната и дава работа на 3,5 на сто от трудовата сила.

През първите девет месеца на годината Израел е бил посетен от три милиона туристи, което е близо до предпандемичните нива, сочат официални данни. Около 800 000 от тях са били американци.
Ден след атаката израелското министерство на туризма съобщи, че пътуванията трябва да бъдат избягвани, а туристите трябва да стоят по хотелите или круизните кораби.
В сряда обаче на туристите беше разрешено да се движат из страната при необхомост. През миналата седмица в Израел се намираха около 90 000 туристи.
Президентът на Асоциацията на арабските хотели Елиас ал-Арджа посочва, че повечето хотели на Западния бряг през миналата седмица са помагали на туристите да напуснат страната. В момента 90 на сто от тях са празни.
При липсата на перспектива за приключване на конфликта, не е ясно кога туристите ще започнат да се завръщат, посочват туроператори.

Повече от 8 млрд. британски лири (около 10 млрд. долара) бяха добавени към стойността на 5 от най-големите отбранителни компании в Европа, от нападението на терористите от „Хамас“ на Израел на 7 октомври, предава Daily Mail.
Акциите на британския гигант BAE Systems поскъпнаха с 10% миналата седмица, а подобни печалби отчетоха и базираната в Швеция Saab, германската Rheinmetall, френската група Thales и Leonardo в Италия.
Стойността на BAE – най-голямата британска отбранителна компания, нарасна с 3 млрд. британски лири (около 3,6 млрд. долара) до 32,8 млрд. британски лири (около 39,9 млрд. долара).

Rheinmetall, най-големият производител на боеприпаси в света, добави 1,3 млрд. британски лири (около 1,6 млрд. долара) към оценката си, което го прави на стойност 10 млрд. британски лири (около 12,2 млрд. долара) в края на миналата седмица.
Ръстът в цените на акциите – воден от очакванията, че конфликтът ще увеличи разходите за отбрана – добавя към печалбите, постигнати след началото на войната в Украйна през февруари миналата година.

От началото на 2022 г. тези акции са се повишили с между 93% и над 200%, добавяйки над 40 млрд. британски лири (около 48,6 млрд. долара) към стойността си.
Петролните гиганти, включително BP и Shell, също се обединиха заради покачването на цените на суровия петрол заради опасения, че разширяването на конфликта може да засегне доставките на петрол от Близкия изток.
ОЩЕ: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
Миналата седмица „Хамас“ предприе най-голямото военно нападение срещу Израел от десетилетия, в резултат, на което бяха убити над 1000 души. Атаката предизвика вълна от ответни израелски въздушни удари по ивицата Газа, които също убиха над 2000 души.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?

Туристи харчат огромни суми в опит да се измъкнат от Израел

Дефлация на месечна база се отчита у нас през септември, като това е третият месец през тази година, в която индексът на потребителските цени записва движение в отрицателна посока
Месечната инфлация за септември е отрицателна в размер на минус 0.1%, сочат данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация у нас се свива до 6.3%, спрямо 7.7% през предходния месец август, падайки до най-ниското си ниво от октомври 2021 година, когато равнището бе 6%, сочи справка на Expert.bg в базата данни на НСИ. Така, за период от 12 месеца годишната инфлация в България намаля с 11 процентни пункта, тъй като през септември 2022 година бе отчетено пиково ниво от 18.7%.
Инфлацията от началото на годината (септември 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.6%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2022 – септември 2023 г. спрямо периода октомври 2021 – септември 2022 г. е 12.4%.
Дефлационните процеси у нас започнаха през месец май тази година, когато за първи път от близо 2 години в България бе отчетена отрицателна инфлация на месечна база (-0.1%). В последствие и през следващия месец юни също бе отчетена дефлация на месечна база (-0.4%), след което месечният темп на цените отново тръгна нагоре през юли и август.
ОЩЕ: Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Месечната дефлация през септември е дори по-висока според хармонизирания индекс на потребителските цени, приложимата мярка за страните от Европейския съюз, възлизайки на минус 0.3% спрямо предходния август. Според този измерител, който ще се взима предвид относно изпълнението на критериите за ценовата стабилност (инфлацията) от страна на България за бъдещото ѝ членство в еврозоната, годишната инфлация през септември се е забавила до 6.4%, спрямо 7.5% през предходния месец август.
ОЩЕ: Само шест държави в ЕС отчитат по-висока инфлация от България

Очаквайте подробности!

САЩ отново се сблъскват с риска от частично спиране на дейностите на държавната администрация, което се случва, когато Конгресът отхвърли предложенията за разходи на правителството, за които е необходимо съгласието му. Не това обаче е основната заплаха за американската икономика, пише италианското издание Internazionale, цитирано от БТА.
Затварянето поне за момента бе избегнато със споразумение в последния момент между републиканците и демократите, което се отнася за 25 на сто от държавните разходи.
По-голямо внимание с оглед перспективите пред американската икономика обаче трябва да се обърне на това, което се случва с 10-годишните държавни облигации със срок на погасяване 10 години, чиято ставка нарасна до 4,7 на сто, което е най-високото равнище от 2007 г. Повишението е в ход от пролетта. Няма еднозначна причина, която да обяснява този повратен момент. Една от основните все пак би могла да бъде, че тази възходяща тенденция започна, когато инвеститорите се убедиха, че повишението на лихвите от Управлението за федерален резерв (УФР), за да удържи инфлацията, ще продължи дълго време.
Още: Нов рекорд: Колко е държавният дълг на САЩ?
Преди 16 години съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ бе 35 на сто, докато днес е 98 на сто. Към това се прибавя и дефицит, равняващ се на 7 на сто от БВП. „Повишаването на лихвите свидетелства, че разходите по дълга оказват почти тройно по-голяма тежест върху държавния бюджет и означава също обезценяване на многобройните държавни ценни книжа, които банките държат“, отбелязва Financial Times. Подобна закономерност наподобява тази, която провокира миналата пролет кризата с ликвидността, която се оказа фатална за Silicon Valley Bank.
През идните години финансовите разходи на Белия дом могат да нараснат допълнително. Според последните оценки федералното правителство ще похарчи през 2023 г. с 2,5 на сто повече от БВП за лихви по държавния дълг, което е двойно повече, отколкото преди 10 години. През 2030 г. може да се достигне до 3,2 на сто от БВП, повече, отколкото Вашингтон отделя за отбрана.
Идеалното решение, за да се избегне натоварването на бюджета, би било установяването на по-добър контрол върху разходите. Но демократите, които управляват в момента, не изглеждат благоразположени да спрат инвестиционните си проекти, според британския финансов седмичник. Няма да го направят и републиканците, които макар и да критикуват опонентите си, настоявайки за по-строги икономии, е малко вероятно например да не подновяват данъчните облекчения, приети от бившия американски президент Доналд Тръмп през 2017 г., които изтичат след две години. Ако американската политика продължава да не обръща достатъчно внимание на дефицита и лихвите, то рано или късно на Вашингтон ще му се наложи да избира между строго и продължително затягане на мерките за икономии или да застави УФР да намали лихвите, отчита „Икономист“. При подобен сценарий частичното спиране на дейността би било незначителен проблем.
Европейският съюз
Още: Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
Подобно твърдение обаче не се отнася за Европа и по-специално за най-задлъжнелите й страни, сред които изпъква Италия, отбелязва Internazionale . И на Стария континент лихвите по 10-годишните облигации се покачват обезпокоително. Италианските облигации са на прага от 5 на сто, което е равнището от 2011 г., когато страната се сблъсква с дългова криза, която доведе до оставката на правителството на Силвио Берлускони и назначаването на служебното правителство на Марио Монти.

Правителството завърши работата по коригирането на икономическо-финансовия документ, който е в основата на следващия проектобюджет, в който се предвижда влошаване на дефицита, както за 2023 г. (от 4,5 на сто до 5,3 на сто от БВП) , така и за идната година (от 3,7 на сто до 4,3 на сто) и съотношение между държавния дълг и БВП на стабилно равнище от около 140 на сто.
Франция също е в трудна ситуация (лихвените проценти по десетгодишните държавни облигации са на равнище от 3,5 на сто, което е най-високото от 2011 г.), особено след като Сметната палата разкритикува правителството в Париж, че не е съкратило достатъчно държавните разходи. Така Париж рискува да наруши бюджетните правила на ЕС през 2024 г., когато отново ще влезе в сила пактът за стабилност и растеж, който бе спрян през 2020 г. заради пандемията.
Ситуацията в Италия изглежда по-сложна с оглед на поведението на политическата класа в страната, която от години обещава огромни разходи по предизборни причини, разчитайки на възможността да продължи да задлъжнява безпроблемно и с ниски лихви.
Има хора в правителството, които са убедени в намесата на Европейската централна банка (ЕЦБ), ако лихвите се повишат прекомерно. През 2022 г. институцията обяви, че в такъв случай е готова да купи дълга на една страна, за да запази икономическите й основи.
Рим обаче игнорира или забравя, че ЕЦБ няма да подкрепи безотговорни бюджетни политики, тъй като при евентуална намеса ще зависи от съблюдаването на конкретни мерки за възстановяване на икономиката. Едно нещо е сигурно, подчертава The Economist, реалността ще представи сметката на италианските политици. Остава да разберем какви драми ще породи тази сметка.