От пет години тя работи като детегледач в ЦНСТ „Детство“
(Детска къща) към фондация „За нашите деца“.
Бургазлийка, която пристига с два куфар багаж в
столицата, за да е социален работник. Започва да се обучава с специалност „Неформално
образование“ в Софийския университет.
Бях на
около 50 години по това време и реших, че мога да си позволя да правя това,
което винаги съм искала – да работя с деца. Учила съм икономика и се занимавах
с търговия. Имах собствен бизнес и магазини, харесвах си работата, но всеки
етап приключва в един момент и човек отваря нова страница.
По същество Детската къща е Център за настаняване от
семеен тип. Там се отглеждат деца в риск в по-ранна и предучилищна възраст,
обикновено от 3 докъм 7 години.
Освен
грижата за децата, която полагаме, всяка от нас, която работи в Детска къща, си
има ресори, за които отговаря. Аз съм късметлийка, защото, както обичам да
казвам, съм „госпожата по забавленията“, водя ателиета на децата и
измислям забавления. Домашно кино, готварско ателие, ателие „Разкажи ми
приказка“, в което чрез авторски римувани приказки говорим с децата за
различни проблеми и ситуации, свързани с тях – осиновяване, приемна грижа,
загуба на близки, как да не се карат за играчки, за спортуването, за
посещението при лекар.Стремим
се средата да е максимално нетравмираща и щадяща за децата. Няма как да се
замени семейството, но доколкото е възможно. Има и много тежки моменти, особено
в началото, при настаняването на децата. Най-голямото предизвикателство е да
отговориш на детските въпроси, като например: Светла, защо всички си отиват,
само аз оставам?Да, има и
сълзи, даже ние си имаме едно наше изобретение, патентовали сме го, това е
сиропът „Неплачин“ – когато нищо друго не помага и нощните страхове
са много настъпателни, тогава на помощ идва „Неплачин“. Той е
вълшебен и обикновено две лъжички свършват работа. Като видяхме, че „Неплачин“
има успех, изобретихме и „Неболин“…Много ми
се иска тези, които правят законите, да се съобразят с това, че съществуват
хора, които имат нужда от социална помощ и специална подкрепа не само на думи,
защото аз думите много често ги чувам, но всъщност за ощетените и угнетените
много-много не се мисли.
Цялото интервю на Светлана Вълкова със Светла
Чимчимова може да чуете в звуковия файл.
Автор: Светлана Вълкова – Източник : https://bnr.bg/main/post/486330/svetla-zashto-vsichki-si-otivat-samo-az-ostavam
