Преките чуждестранни инвестиции у нас достигат 2.05 млрд. евро към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките вложения в страната нарастват с 32.5% на годишна база или с 505.4 млн. евро. За сравнение, през същия период на миналата година нетният поток отново е бил положителен в размер от 1.55 млрд. евро.
Конкретно през месец юли нетният поток на преките чужди инвестиции в България е положителен и достига 137.8 млн. евро, спрямо 145.4 млн. евро през същия месец на миналата година.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юли 2023 г. са от Нидерландия (556.9 млн. евро), Белгия (248.6 млн. евро) и Германия (216.1 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (43 млн. евро) и Италия (35.8 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 8 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 9 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 16.3 млн. евро за януари – юли 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 356.5 млн. евро за януари – юли 2023 г. Той е по-голям със 270.6 млн. евро от този за януари – юли 2022 г., който е положителен в размер на 85.8 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1.615 млрд. евро, при положителна стойност от 1.323 млрд. евро за януари – юли 2022 година.
Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 86.1 млн. евро, при положителна стойност от 143.6 млн. евро за януари – юли 2022 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2023 г. възлиза на 358.9 млн. евро (0.4% от БВП), при 353.1 млн. евро (0.4% от БВП) за януари – юли 2022 г. През юли 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 28 млн. евро, при положителна стойност от 93 млн. евро за юли 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.
Чуждите инвестиции у нас нарастват с близо 90% към края на май

Само шест страни от ЕС отчитат по-висока годишна инфлация от България през месец август, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
След като през месец юни България изпадна от топ 10 по-най-висока инфлация в ЕС, страната ни се завърна сред страните с най-бързо ускорение на потребителските цени още през следващия месец юли, като ситуацията остава същата и през разглеждания август.
Годишната инфлация у нас, според хармонизирания индекс на потребителските цени, който е сравнимата мярка за страните от ЕС, възлиза на 7.5% през август, спрямо 7.8% през предходния месец. Месечната инфлация в България достига 0.5%.
Страната ни дели седмата позиция по най-висока инфлация в ЕС със Австрия, където също се отчита ниво от 7.5%. Шестте страни с по-висока годишна инфлация от България през август са Унгария (14.2%), Чехия (10.1%), Словакия (9.6%), Полша (9.5%), Румъния (9.3%) и Хърватия (8.4%).
Топ 10 по най-сериозно ускорение на потребителските цени се допълва от Литва, Германия (по 6.4%), Словения (6.1%) и Франция (5.7%).
Страните с най-ниска годишна инфлация през август са Дания (2.3%), Белгия и Испания (по 2.4%).
Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година

Годишната инфлация в ЕС през август възлиза на 5.9%, спрямо 6.1% през предходния месец юли. Конкретно за еврозоната годишната инфлация се забавя минимално до 5.2%, спрямо 5.3% през предходния месец. Това е леко подобрение спрямо експресните оценки на Евростат, които предвиждаха годишната инфлация в еврозоната да остане на същото ниво от месец юли.
Месечната инфлация в ЕС и еврозоната през август достига 0.5%.
Като цяло 15 страни от ЕС отчитат по-ниска годишна инфлация през август спрямо юли, докато в 11 страни тя се увеличава, а само в една страна остава стабилна.
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре 
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път

Близо 4000 души с повече от 100 автобуса и над 200 автомобила с работници от тецовете и мините в комплекса „Марица-изток“ пристигнаха в столицата, за да участват в Националния протестен митинг-шествие под надслов „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!“, предава БНР.
Миньорите и енергетиците са недоволни от подготвените териториални планове за справедлив преход и настояват да се гарантира енергийната сигурност на страната и да се защитят интересите на работниците във въглищната енергетика.

„Ще дадем срок до 28 септември да се подпише споразумение между синдикати и правителството за гарантиране на плавна декарбонизация и това да бъде заложено в териториалните планове и в плана за възстановяване“, обяви Деян Дяков от синдиката КНСБ в ТЕЦ „Марица-изток 2“. Той обяви, че са готови да останат и на палатков лагер докато не бъдат приети исканията им.
По думите му в сега заложените планове се очаква до 2030 г. да останат без работа 12 000 души от комплекса „Марица-изток“ и да се заличи 50% от българската енергетика.
Междувременно стана ясно, че министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо търсенето на изкопаеми горива ще достигне своя връх?
ЕП подкрепи мерките за увеличено използване на енергия от възобновяеми източници
2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ осъди държавата