Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства внесеното предложение от народни представители за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г.
„Подкрепяме отпадането на забраната, защото предприятията за производство на олио продъжават да изпитват недостиг на суровина в страната. Най-накрая здравият разум надделя и България се върна към националноотговорна икономическа политика“, заяви Яни Янев, председател на браншовата организация.
Заводите, преработващи слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона. „България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен“, предупреди Яни Янев.

„България създаде промишленост, в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация“, каза той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.
Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова не може да се очаква, че удължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната може да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския потребител.
България в последните години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната – към момента над 4 млн. тона годишно.

„На страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България трябва спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания“, заяви Янев.
Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.
„Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят нужните количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за България, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители“, заявяват от асоциацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще процедира правителството, ако вносът на украинско зърно бъде възстановен?
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

България е на 9-о място в класацията на платформата Forex за държави, които са готови да търгуват с криптовалута. В нея участват страни от ОИСР, Г-20 и Европейския съюз. 
Страната ни за първи път влиза в топ 10 на класацията.
В класацията България е на трето място сред държавите членки на ЕС. Лидер е Хонконг, следван от Швейцария и САЩ. Следват Грузия, Словения, Канада и Австралия. Осма, точно преди нас е Германия.
Още: Колко биткойн милиардери има по света?
5,83 (от максимална 10) е оценката на готовността ни да търгуваме с криптовалута. Това е напредък в сравнение с миналогодишния резултат от 5,8 и така страната ни се изкачва в класацията с 4 места спрямо миналогодишното 13-о място.
У нас има 36 криптобанкомата, което се равнява на 0,5 на 100 000 души население или 0,32 на 1000 кв. км.
Още: Колко пари са откраднати от пазара на криптовалути през последното десетилетие?

Правителството смята за правилно вносът на зърно от Украйна да бъде възстановен. Това заяви днес премиерът Николай Денков преди началото на редовното правителствено заседание.
„Има две гледни точки – на зърнопроизводителите, които искат забраната да продължи и обвиняват правителството в липса на държавна подкрепа за скетора. Втората гледна точка е на правителството, което има грижа да осигури по-ниски цени на храните и на фуражите, по-ниска инфлация, постъпления в бюджета от внос и износ и подкрепа на засегнатите зърнопроизводители“, заяви той.
По думите му освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните храителни стоки, ще намали инфлацията и ще увеличи приходите в бюджета.
Пропуснатите ползи за бюджета са 146 млн. лв. досега за тази година. Тези средства биха могли да се използват за образование, култура или подпомагане на земеделския сектор, ще осигури работата на заводи за рафинирано олио и биодизел, които работят за българските и чуждите пазари“, посочи премиерът.

Денков поясни, че за тази година са изплатени предвидените за изплащане към земеделските производители около 2 млрд. лв. от субсидии и помощи. Той е изненадан, че „сектор, който получава 2 млрд. лв. за година, може да твърди, че липсва каквато и да е държавна подкрепа“.
„От тези 2 млрд. лв. 890 млн. лв. са от Държавен фонд „Земеделие“ по европейска линия, 388 млн. лв. от ДФ „Земеделие“ от държавния бюджет, отделени, така че да отидат за подкрепа на земеделските производители, отделно 390 млн. лв. от централния бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните“, разясни премиерът.
„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, заяви Денков.
По думите на министър-председателя от началото на септември властите призовават европейския сектор за ограничаване на надценките по веригата от аграрния производител до крайния потребител. „Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничаване на тези надценки, като временна мярка за подкрепа на производителите и потребителите“, заяви премиерът.

Денков добави, че ще се поискат от ЕК допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед.
„Ще се включим в коридорите за износ на зърно от Украйна като транзит през България към гръцките пристанища, за да се изнесе зърното от региона към другите региони, които имат нужда от него. За тази дейност ще поискаме подкрепа от ЕК за транспортна инфраструктура“, обясни Денков.
„Ще засилим фитосанитарния контрол при вноса, за да гарантираме здравето на гражданите. Така ще проявим национално отговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор в държавата“, заяви премиерът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?

България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

Искам да благодаря на България и Румъния за водещата им роля в добрите практики в прилагането на убежищата. Те са част от нашето Шенгенско пространство, нека ги допуснем в него, без да се бавим повече. Това каза Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз, предаде Actualno.com.

Още: Николай Денков: Присъединяването на България към Шенген през октомври остава реалистично
„Преди 4 г. Европейският зелен пакт беше нашият отговор на призива на историята. А това лято – най-горещото в Европа – по категоричен начин ни напомни за това. Гърция и Испания бяха засегнати от разрушителни горски пожари и наводнения. Видяхме хаос и стихия от Словения до България – екстремни явления“, каза още тя.
Зелената сделка
„Европейският пакт се роди от необходимостта да опазим нашата планета, но и възможност да запазим бъдещото си благоденствие. Започнахме с целта за 2050 г., изместихме облика към икономиката и това даде ясна насока на инвестициите. Тази стратегия за растеж носи резултати. Европейската промишленост показва, че може да е движеща сила на прехода. През последните 5 г. броят на заводите за чиста стомана в ЕС нарасна от 0 на 38. Привличаме повече инвестиции в чист водород от САЩ и Китай, взети заедно. Утре ще бъда в Дания, за да се запозная с тези иновации от първа ръка. Това е отговорът на Европа към изменението на климата“, посочи председателят на ЕК.
„Европейската зелена сделка осигурява необходимата рамка, стимули и инвестиции – но хората, изобретателите, инженерите са тези, които разработват решенията. Ето защо, когато навлизаме в следващата фаза на Европейската зелена сделка, едно нещо никога няма да се промени. Ние ще продължим да подкрепяме европейската индустрия през целия този преход. Започнахме с пакет от мерки – от Закона за промишлеността с нулево потребление до Закона за критичните суровини. С нашата Стратегия за промишлеността разглеждаме рисковете и нуждите на всяка екосистема в този преход. Трябва да завършим тази работа. И заедно с това трябва да разработим подход за всяка индустриална екосистема“, добави тя. 
Още: ЕП с ново гласуване за приемането на България и Румъния в Шенген
Три икономически предизвикателства
Фон дер Лайен вижда три основни икономически предизвикателства за индустрията на ЕС през следващата година – недостиг на работна ръка и умения, инфлация и улесняване на бизнеса за компаниите.
„Първото е свързано с нашия пазар на труда. Не сме забравили първите дни на глобалната пандемия, когато всички предричаха нова вълна на масова безработица от типа на 30-те години на миналия век. Но ние се противопоставихме на тези прогнози. Със SURE – първата в историята европейска инициатива за съкратено работно време – спасихме 40 милиона работни места. Това е европейската социална пазарна икономика в действие и ние можем да се гордеем с нея. След това веднага рестартирахме икономическия си двигател благодарение на NextGenerationEU. Днес виждаме резултатите. Европа е близо до пълна заетост. Вместо милиони хора да търсят работа, милиони работни места търсят хора“, отбеляза тя. Недостигът на работна ръка и умения достига рекордни нива – както тук, така и във всички големи икономики, добави председателят на ЕК. 74 % от малките и средните предприятия заявяват, че са изправени пред недостиг на квалифицирана работна ръка. В разгара на туристическия сезон ресторантите и баровете в Европа работят с намалено работно време, защото не могат да намерят персонал. Болниците отлагат лечението поради липса на медицински сестри, а две трети от европейските компании търсят ИТ специалисти. Защото недостигът на работна ръка ограничава възможностите за иновации, растеж и просперитет. Затова трябва да подобрим достъпа до пазара на труда – най-вече за младите хора, за жените, и се нуждаем от квалифицирана миграция. Освен това трябва да реагираме на дълбоко вкоренените промени в технологиите, обществото и демографията. И за това трябва да разчитаме на експертния опит на предприятията и синдикатите, нашите партньори в колективното договаряне“, каза тя.
Второто голямо икономическо предизвикателство е продължаващата висока инфлация. Кристин Лагард и Европейската централна банка работят усилено, за да държат инфлацията под контрол, добави Фон дер Лайен.“Знаем, че връщането към средносрочната цел на ЕЦБ ще отнеме известно време. Добрата новина е, че Европа започна да понижава цените на енергията. Не сме забравили умишленото използване на газа като оръжие от страна на Путин и как то предизвика страхове от спиране на тока и енергийна криза като през 70-те години на миналия век. Мнозина смятаха, че няма да имаме достатъчно енергия, за да преживеем зимата, но ние се справихме, защото останахме единни – обединихме търсенето си и купувахме енергия заедно. И в същото време използвахме кризата, за да инвестираме масово във възобновяеми енергийни източници и да ускорим прехода към чиста енергия. Използвахме критичната маса на Европа, за да намалим цените и да осигурим доставките си. Преди една година цената на газа в Европа беше над 300 евро за MWh. Сега тя е около 35. Затова трябва да разгледаме как можем да повторим този успешен модел в други области, като например критични суровини или чист водород“, допълни тя.
Третото предизвикателство пред европейските компании е свързано с улесняване на правенето на бизнес. Малките предприятия нямат капацитета да се справят със сложната администрация или пък са възпрепятствани от дълги процедури, изясни Фон дер Лайен. Това често означава, че те пропускат възможности за растеж. „Ето защо до края на годината ще назначим пратеник на ЕС за МСП, който ще бъде пряко подчинен на мен. Искаме да чуем директно от малките и средните предприятия за техните ежедневни предизвикателства. За всеки нов законодателен акт ние извършваме проверка на конкурентоспособността от независим съвет. А следващия месец ще направим първите законодателни предложения за намаляване на задълженията за докладване на европейско равнище с 25%“, каза още тя.