Търговията между Европейския съюз и Русия е силно засегната в резултат на ограниченията в износа и вноса, наложени след руската инвазия в Украйна.
Както износът, така и вносът са намалели значително под нивата от преди инвазията, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Сезонно изгладените стойности сочат, че делът на Русия във вноса на ЕС от трети страни е намалял от 9.6% през февруари 2022 година до едва 1.7% през юни 2023 година, докато делът на страната в европейския износ се е свил от 3.8% до 1.4% за същия период.
През март 2022 година, месецът следващ инвазията, ЕС отчете пиков търговски дефицит с Русия, предизвикан от високите цени на енергийните продукти. Дефицитът тогава достигна 18.5 млрд. евро. Този отрицателен търговски баланс бе намален до 0.4 млрд. евро до юни 2023 година, оставяйки под 1 млрд. евро четири поредни месеца през тази година (0.1 млрд. евро през март, 0.8 млрд. евро през април и 0.4 млрд. евро през май).

Промяната е сериозно повлияна от спад в размер на 18.6 млрд. евро в месечната стойност на вноса от Русия между март 2022 (21.9 млрд. евро) и юни 2023 година (3.3 млрд. евро). В същото време стойността на износа е намаляла от 3.4 млрд. евро през март 2022 до 2.9 млрд. евро през юни 2023 година.
Търговският дефицит с Русия на полето на енергията намалява рязко
През второто тримесечие на 2023 година, търговският баланс между ЕС и Русия по отношение на търговията със стоки, възлиза на 1.6 млрд. евро, което е сериозно подобрение спрямо дефицита в размер на 45 млрд. евро, отчетен през второто тримесечие на 2022 година.
Значителното свиване на този дефицит се дължи до голяма степен на спада във вноса на енергия от Русия. Търговският дефицит на полето на енергията намалява от 40.4 млрд. евро през второто тримесечие на 2022 година до 5.7 млрд. евро през второто тримесечие на настоящата 2023 година.

През последните 2 години зависимостта на ЕС от вноса на руска енергия е намаляла значително. По-конкретно, делът на изкопаемите горива като въглища, природен газ и петрол от Русия са намалели сериозно. През второто тримесечие на тази година спрямо второто тримесечие на 2021 година, делът на петрола е паднал с 27 процентни пункта (от 29.2% до 2.3% през 2023 година), природният газ се е свил с 26 процентни пункта (от 38.5% до 12.9%), а делът на въглищата е паднал с 45 процентни пункта (от 45% до 0%).
ЕС отчита положителен търговски баланс след 6 поредни тримесечия на дефицит
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Русия загуби енергийната битка в Европа
Българският износ намалява с 15.6% през юни

Кражбите на ИТ оборудване и данни, както и дигиталният и индустриалният шпионаж и саботаж ще струват на Германия 206 милиарда евро през настоящата година, посочва германската дигитална асоциация „Битком“ , цитирана от Ройтерс.
За трета поредна година щетите надхвърлят 200 милиарда евро, сочи проучването на асоциацията, в което участват над 1000 компании.
„Германската икономика е привлекателна цел за престъпници и враждебни страни. Границите между организираната престъпност и държавно-контролираните играчи все повече се размива“, казва президентът на „Битком“ Ралф Винтергерст. По думите му голяма част от кибератаките идват от Русия и Китай.
Още: Как телефонният ви номер може да служи за онлайн измами, без да подозирате
Близо три четвърти от включените в проучването компании посочват, че през последните 12 месеца са били обект на кибератаки. Това е спад спрямо предходната година, когато кибератаки са докладвали 84 на сто от интервюираните компании.
„Лекият спад на броя на атакуваните компании е положителен знак и показва, че защитните ни мерки дават ефект“, казва Винтергерст.
За пръв път обаче повече от половината от компаниите посочват, че кибератаките застрашават съществуването им. Преди година това важеше за 45 на сто от интервюираните дружества, а преди две години – за едва 9 на сто.
Разпространяват фалшиви имейли от името на НАП

Казахстан ще проведе референдум, за да реши дали да построи първата си атомна електроцентрала, заяви днес президентът Касъм-Жомарт Токаев, като добави, че датата ще бъде определена по-късно, предаде Ройтерс.
Правителството на централноазиатската държава отдавна обсъжда идеята, като се позова на необходимостта от нов капацитет за производство на електроенергия, и  дори определи планираното място за съоръжението в югоизточната част на област Алмари. Като потенциален партньор за изграждането на стратегическия обект се споенава „Росатом“.
Но някои активисти се противопоставят на проекта поради загриженост за безопасността и историята на Казахстан, където се намира Семеи, където по времето на Съветския съюз се провеждаха изпитания на ядрени оръжия.
Още: Саудитска Арабия обмисля оферта за изграждане на АЕЦ
„От една страна, Казахстан, като най-големият в света производител на уран, трябва да има собствен капацитет за ядрена енергия“, казва Токаев. „От друга страна, много граждани и някои експерти са загрижени относно безопасността на атомните електроцентрали.“
Франция удължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юли 2023 г. възлиза на 37.252 млрд. лева, като бележи намаление с 357.9 млн. лв. спрямо края на юни 2023 година. Вътрешните задължения са 10.762 млрд. лева, а външните 26.490 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20.2%, като делът на вътрешния дълг е 5.8%, а на външния дълг – 14.4%. В структурата на дълга на подсектора за юли 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 28.9% и 71.1%.
В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54.8 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 27.9 % и заеми – 17.3 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98.5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 %). В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59.1 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30.0 % и от 1 до 5 г. – 10.9 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 2.0 %, 37.4 % – от 1 до 5 г., 34.0 % – от 5 до 10 г. и 26.5 % – над 10 години.
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2023 г. е в размер на 673.0 млн. лева. Вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а външните – 614.2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0.4 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2023 г. достига до 36.346 млрд. лева или 19.7 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.615 млрд. лева, а външните – в размер на 25.731 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през юли 2023 г. възлиза на 1.582 млрд. лева, вътрешните гаранции са 58.8 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.9 %.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май
Брутният външен дълг възлиза на 44.05 млрд. евро към края на юни
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват