Националният осигурителен институт обяви информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове.
Прави впечатление, че за първите седем месеца на годината разходите за пенсии са в размер на 10 713,2 млн. лв., което е с 2 376,7 млн. лв. или с 28,5% повече спрямо същия период на миналата година.
Ето и всички разходи на социалноосигурителните фондове:
Още: Средният осигурителен доход за юни намалява. Ето с колко
Консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО)
Към 31 юли 2023 г. общият размер на отчетените приходи в ДОО е 6 352,0 млн. лв. Постъпилите приходи са с 811,1 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Общо отчетените разходи възлизат на 12 047,3 млн. лв., което е 2 292,2 млн. лв. повече в сравнение с първите седем месеца на 2022 г.
В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 10 713,2 млн. лв. Разходите за пенсии са с 2 376,7 млн. лв. или с 28,5% повече спрямо същия период на миналата година.
Още: Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
Броят на пенсионерите за юли 2023 г. е с 4 547 лица по-малък в сравнение с година по-рано. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер през седмия месец от годината е 825,44 лв. Той е по-висок с 90,72 лв. (12,3%) от този за предходния месец юни и със 148,81 лв. (22,0%) по-висок в сравнение със средния размер за същия месец на 2022 г.
Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за юли 2023 г. е 907,45 лв. Той е по-висок от този за юни с 99,80 лв. (12,4%). В сравнение със същия месец на 2022 г., средният размер е по-висок със 175,27 лв. (23,9%).
Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Към 31 юли т.г. те са в размер на 1 242,5 млн. лв. Отчетените разходи са с 55,4 млн. лв. повече спрямо същия период на 2022 г.
Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към месец юли е 5 715,7 млн. лв.

Учителски пенсионен фонд
 Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд към 31 юли са в размер на 57,2 млн. лв. Постъпилите приходи са с 4,6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Общо отчетените разходи на Учителския пенсионен фонд към 31 юли са в размер на 48,5 млн. лв. Извършените разходи са с 10,6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
Отчетените приходи към 31 юли са в размер на 2 155,1 хил. лв. Постъпилите приходи са с 94,1 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.
Общо отчетените разходи са в размер на 1 017,3 хил. лв. Извършените разходи са с 408,5 хил. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.
 
 

Русия се очаква да започне от днес пилотната фаза на използването на дигиталната рубла от потребители след продължителен тестов етап с банките. Това обяви Руската централна банка миналата седмица на фона на усилията на Москва да разшири обхвата на трансграничните си плащания, предаде Reuters и БТА.
Подобно на много други страни Русия разработва т.нар. дигитална валута на централната банка (CBDC) през последните няколко години с надежда да модернизира финансовата си система и да предложи конкурентна алтернатива на криптовалути като биткойна.
Вече 11 държави, сред които някои от района на Карибите и Нигерия, имат такава валута, сочи проучване на американския мозъчен тръст Атлантически съвет. Много други, включително Китай, провеждат широкомащабно тестване.

Пилотната фаза ще включва откриване на дигитални портфейли, покупки с дигитални рубли и трансфери между близо 600 клиенти и 30 компании от 11 града.
„Проектът в крайна сметка би трябвало да позволи на Русия да развива трансгранични плащания с други страни, въвели дигитални валути“, заяви по-рано първият зам.-гуверньор на РЦБ Олга Скоробогатова.
Москва изпитва остра нужда да развие платежната си инфраструктура, след като западните санкции, наложени в отговор на войната в Украйна, блокираха достъпа на Русия до големи части от световната финансова система.

Планира се дигиталната рубла да бъде въведена за широко използване през 2025 г. „Догодина Руската централна банка ще разшири списъка на участниците в тестовете с още 19 банки, готови да се присъединя към проекта“, посочва Скоробогатова.
Руската рубла вчера продължи обезценяването си, като премина над прага от 100 рубли за долар въпреки опитите на Руската централна банка да се намеси в подкрепа на националната валута.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия започва тестове на дигиталната рубла
След тестове: Русия пуска дигиталната рубла
Русия пуска дигиталната рубла още през 2024 г.?

В портфолиото на АПИС вече има 28 компютърни информационни системи, които съдържат стройно организирана, актуална и лесно достъпна правна, финансова, бизнес и справочна информация в помощ и за улеснение на работата във всички сфери на дейност.
За да се запознаете с продуктите, които могат да бъдат полезни и да улеснят Вашата работа, сега, през месец август, АПИС Ви предлага полезна възможност да направите това чрез безплатен достъп до избрани от Вас системи, които можете да видите тук:  
https://apis.bg/bg/products. 
Ако желаете да получите потребителско име и парола за безплатен достъп и да разгледате избрания/те продукт/и, следва да се обадите на 02 988 35 42 / 980 48 27 / 923 98 00 или да се свържете с наш представител – вижте тук:
https://www.apis.bg/bg/tyrgovci.
Може би ще проявите интерес към най-новите разработени от АПИС софтуерни системи като „Лицата на властта“, „Санкционни списъци“, „АПИС строй“, „Имотни справки“, които не само съдържат пълната, важна и ежедневно актуализирана информация в съответната област, но и могат да ви предпазят от пропуски, грешки и несъответствия с нормативните изисквания.
Възможността да получите безплатен достъп до избрани от Вас продукти е до 15 септември 2023 г.
Не я пропускайте!

Китайската народна банка понижи лихвите по едногодишни заеми , които са в обем от 401 милиарда юана (55,25 милиарда долара) за някои финансови институции, с 15 базисни пункта до 2,50 на сто от 2,65 на сто.
Паричната инжекция има за цел да повлияе на фактори, включително данъчни плащания, за да „запази ликвидността на банковата система на разумно равнище“, се казва в онлайн изявление на банката.

Пазарът очакваше Китайската народна банка да изчака до септември, а днешните съкращения предполагат, че загрижеността на властите за състоянието на макроикономиката нараства, коментират анализатори.
Още: Икономическото възстановяване на Китай се забавя
Данните за промишленото производство и продажбите на дребно в Китай днес показаха, че икономиката се е забавила допълнително миналия месец, засилвайки натиска върху вече колебливия растеж и подтиквайки властите да намалят основните лихвени проценти, за да подкрепят активността.
Китай намали лихвите за първи път от десет месеца