Рублата проби психологическото ниво от 100 рубли за долар за първи път от март 2022 г., въпреки че Руската централна банка се опита да спре поевтиняването ѝ, като спря покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до края на 2023 г., предаде Bloomberg.
От началото на годината руската валута е поевтиняла с около 25% спрямо долара, което я прави една от трите най-слабо представящи се валути от развиващи се пазари заедно с турската лира и аржентинското песо.
Стойността ѝ е намаляла почти наполовина спрямо пика си от юни 2022 г. на фона на войната в Украйна и западните санкции, включително ограничаването на цените на петрола, които намаляват приходите от износ.

Централната банка обяви в сряда, че ще спре да купува чуждестранна валута на вътрешния пазар по силата на бюджетен механизъм, въведен, за да предпази икономиката от колебанията в цените на суровините. Решението цели да „намали волатилността на финансовите пазари“, заявиха от регулатора.
„Текущият валутен курс се отклонява значително от фундаменталните нива и в близко бъдеще се очаква неговото нормализиране. В интерес на руската икономика е да има силна рубла“, заяви икономическият съветник на Владимир Путин Максим Орешкин пред агенция ТАСС, цитиран от Reuters.
„За да се стабилизира рублата, според нас основният лихвен процент трябва да се повиши до 10%, а разходите на федералния бюджет да се поддържат в рамките на фискалния таван. Рублата може да спечели от по-високите цени на суровия петрол, но вътрешната парична политика ще остане по-надеждна котва за валутата. Централната банка на Русия ще трябва да повиши основния лихвен процент с 50-100 базисни пункта на заседанието на 15 септември, за да стимулира вътрешните спестявания и да намали вноса“, заяви Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg.

Според последните данни на централната банка приходите на руските износители на петрол и газ са спаднали до 6,9 млрд. долара през юли от 16,8 млрд. долара през същия период на 2022 г. Облекчаването на ограниченията за движение на пари в чужбина също доведе до ускорено изтичане на капитали, тъй като руснаците активно прехвърлят средства в чуждестранни сметки.
Управителят на централната банка Елвира Набиулина неколкократно изтъкна влошаването на външнотърговските условия като главна причина за слабостта на рублата, като заедно с това изключи възможността за интервенция в подкрепа на валутния курс.
„Не виждаме никакви рискове за финансовата стабилност“ от спада на рублата, заяви в петък подуправителят на централната банка Алексей Заботкин. По думите му централната банка продължава да се придържа към политиката на плаващ валутен курс, която позволява на икономиката да се адаптира ефективно към променящите се външни условия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Рублата продължава да се отслабва, премина кота 89
Рублата все повече отслабва, отчете най-сериозния си спад от 15 месеца

UBS е изправена пред още едно правно предизвикателство заради спорното си придобиване на Credit Suisse, след като стотици индивидуални акционери, в това число много бивши служители на фалиралата банка, смятат да заведат дело пред търговски съд в Цюрих в понеделник, пише Financial Times.
Швейцарската асоциация за защита на инвеститорите (SASV), която представлява инвеститори на дребно, планира да заведе иск от името на около 500 инвеститори в акции на Credit Suisse, които понесоха тежки загуби, когато банката беше спасена от конкурента си UBS през март.
Придобиването, организирано от швейцарските власти, не позволи на акционери в двете банки да гласуват за сделката. Сумата от 3 млрд. швейцарски франка (3,4 млрд. долара), която UBS плати за придобиването на Credit Suisse, се равняваше на по-малко от половината от пазарната стойност на банката в последния борсов ден преди финализирането на сделката и на малка част от номиналната ѝ стойност.

Това е втори колективен иск, който акционери на Credit Suisse завеждат срещу UBS, заедно с редица други дела, заведени от притежатели на облигации, които бяха заличени.
Миналата седмица UBS обяви, че вече няма нужда от подкрепа на правителството за придобиването – ход, който може да смекчи обществения гняв заради сделката преди парламентарните избори през октомври.
SASV смята да заведе иска си съгласно Закона за сливанията в Швейцария в понеделник, като се вписва в двумесечния краен срок, започнал да тече от финализирането на сделката през юни. Очаква се съдът да се произнесе по делото в рамките на година.
Арик Рьошке, генерален секретар на SASV, счита, че UBS има стимул да уреди това дело. Той отбелязва, че ако съдът се произнесе в полза на ищците, на UBS може да се наложи да плати на всички акционери, а това да струва милиарди долари. Ако банката постигне извънсъдебно споразумение, само ищците ще бъдат компенсирани. „UBS придоби една от най-добре капитализираните банки в Европа на изгодна цена в изгодна сделка“, допълва Рьошке.

Макар че повечето ищци са швейцарци, има и други от Великобритания, САЩ, Германия, Австрия, Тайланд и Дубай. Много са бивши служители на Credit Suisse, придобили акции като част от възнаграждението им.
„Някои от ищците ни са работили за Credit Suisse от 30 години и част от заплащането им беше в акции“, отбелязва Рьошке. По думите му някои бивши служители на Credit Suisse са имали акции, които преди 15 години стрували над 80 швейцарски франка, но са получили само 0,76 франка за тях като част от придобиването от UBS.
„Тези хора останаха в компанията и сега губят всичко. Тъжно е, че лоялността на тези акционери се наказва“, отбелязва Рьошке.
Делото следва сходен иск, заведен от базирания в Лозана стартъп за правни услуги LegalPass, подкрепен от фондация Ethos, която представлява институционални инвеститори, притежаващи около 5% от акциите в двете банки. Същевременно адвокати в САЩ работят по дела срещу отделни бивши ръководители в Credit Suisse за ролята им в краха на банката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
UBS прекратява споразумение с швейцарското правителство за Credit Suisse 
UBS плаща близо 400 млн. долара глоби заради Credit Suisse
UBS започва масови съкращения на служителите на Credit Suisse
Интеграцията на Credit Suisse: UBS обяви за нови промени в ръководството си

Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, за трета поредна седмица леко се покачва – с 0,997% до 2,143 пункта, предава БТА. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Плодовете, с изключение на бананите, поскъпват на тържищата у нас през седмицата, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. За първа седмица от ДКСБТ проследяват цената на дините, които поскъпват с 3,5% в края на седмицата и се търгуват по 0,88 лв. за кг.
Кайсиите поскъпват с 8,3% и се продават по 3 лв. за кг, а прасковите – с 4,5% до 2,55 лв. за кг. Лимоните се вдигат с 4,3% до 2,94 лв. за кг, ябълките от внос – с 2% до 2,06 лв. за кг. Бананите обаче поевтиняват с 3,6% и се купуват по 2,67 лв. за кг. Все още в бюлетините на ДКСБТ няма данни за цените на пъпешите на борсите в страната.
Зеленчуци

При зеленчуците цените и тази седмица се движат разнопосочно – най-голям е ръстът при зелето – с 11% до 1,01 лв. за кг, а най-много поевтиняват доматите (оранжерийни) – с 5,3% до 2,30 лева за кг. От зеленчуците за първа седмица в бюлетина на ДКСБТ попадат червените пиперки, като поскъпват с 4,1% и се продават по 2,54 лв. за кг в края на седмицата. Зелените пиперки поевтиняват с 3,9% до 1,97 лв. за кг, а морковите – с 3,4% до 1,44 лв. за кг. Оранжерийните краставици поскъпват с 5,9% до 2,52 лв. за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене и кашкавалът тип „Витоша“ поскъпват минимално – с 0,2% и с 0,6% до 11,15 лв. и 17,17 лв. за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) остава без промяна в края на седмицата и кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв., както и прясното мляко (3% масленост), което се продава по 2,13 лв. за литър.
Други

Пилешкото месо поевтинява с 2,4% и се предлага по 6,41 лв. за кг. Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът поскъпва с 1,9% и се купува по 3,24 лв. за кг, лещата – с 0,5% до 4,11 лв. за кг, а зрелият фасул поевтинява с 1,7% до 4 лв. за кг.
Захарта тази седмица поевтинява с 2,1% и се продава по 2,38 лв. за кг. Брашното тип 500 остава без промяна и се търгува по 1,31 лв. за кг. Поевтиняват олиото – с 2,3% до 2,92 лв.за литър в пластмасова бутилка, и кравето масло (пакетче от 125 гр.) – с 1,5% до 2,59 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на храните се движат нагоре втора поредна седмица. Кое с колко поскъпва?
Цените на храните тръгват нагоре през седмицата. Кое с колко поскъпва? 
Цените на храните се понижават значително през седмицата. Кое с колко поевтиня?