Архив на категория: Бизнес

Прогноза: Лихвите по ипотечни кредити ще скочат

Лихвите по ипотечни кредити ще се повишат през настоящата година и това ще се усети от кредитополучателите. Прогнозата е на експерти в бранша. 
Ефектът от повишените лихви на Европейската централна банка вече се усеща. В една от големите банки очакват средните лихви да достигнат до 2,7% към края на тази година и да продължат повишението си и през новата.
„Със сигурност ще има повишение на лихвите. Безспорно до 2024 г. очакванията са за по-сериозно покачване между 3,3% до 3,5%, а през 2025 г. с малко по-малък темп до 3,75%“, коментира пред БНТ Екатерина Панайотова, директор „Продажби в клонова мрежа“.
Още: Защо жилищното строителство расте, въпреки скъпите ипотечни кредити?
Тестове за по-високи лихви
Някои банки вече правят тестове дали клиентите ще могат да понесат ръст в месечната си вноска с 1% или 2%.
„Препоръчвам да се мисли за фиксирана лихва, що се касае до ипотечните кредити, защото в момента на пазара има между 3 до 5 години горе-долу очакванията ни са в този период да са волатилни лихвите“, съветва Панайотова.
Спад в броя на сделките
Брокерите на недвижими имоти прогнозират незначителен спад в броя на сделките, а пазарът да остане стабилен и през следващата година, въпреки промяната при лихвите по ипотечните кредити.

„Очакваме през 2024 г. новите проекти на инвеститори и строители на първичния пазар да компенсират малко недостига на предлаганите имоти на вторичния пазар, но не очакваме това да доведе до намаляване на цените, тъй като себестойността на строителството се повиши“, каза пред БНТ Антон Андонов, изпълнителен директор на агенция за недвижими имоти.
Още: Охлаждане на жилищния пазар: Кога ще се „спука“ имотният балон?
Това обаче няма да доведе до поевтиняване на имотите заради повишените разходи в строителството. 
 

Балканска страна вдигна минималната заплата до 830 евро

Хърватският министър-председател Андрей Пленкович обяви днес, че от 1 януари влизат в сила девет нови данъчни закона, с които минималната заплата се повишава на 830 евро, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.
„Когато започнахме (първия си мандат през 2016 г.), средната заплата в Хърватия беше 749 евро. Днес средната заплата в Хърватия в 1178 евро. Когато започнахме, средната пенсия беше малко повече от 350 евро. Днес е 550 евро. Минималната заплата в началото на нашия мандат възлизаше на 414 евро бруто. От вчера тя е 830 евро. Това е растеж с повече от 100 процента на минималната заплата“, посочи Пленкович.
Още: Наша съседка вдига минималната заплата с 49% през 2024 година
Той отбеляза, че и стойността на социалните надбавки е била повишена по време на мандата на неговата партия Хърватска демократическа общност благодарение на приетите промени в закона за заплатите в държавния и публичния сектор.
„Знаете колко много постигнахме в последната година чрез социалния диалог със синдикатите, в рамките на който повишихме надбавките за 219 хил. души. Повишихме заплатите за още 35 хил. души, които не бяха обхванати от повишаването на надбавките“, подчерта Пленкович.
Увеличават минималната работна заплата в Румъния – става по-висока от тази в България

Ще поскъпват ли имотите и през 2024 г.?

2023 година беше по-спокойна за имотния пазар. Тя успя да донесе баланс на пазара след бурните процеси, които протекоха в годините след пандемията. Достигна се до ново пазарно равновесие при по-високи цени. Търсенето продължи да бъде по-голямо от предлагането в следствие на растящите доходи и все още ниските лихвени проценти по кредитите. Това се посочва в прогноза на агенцията за недвижими имоти BULGARIAN PROPERTIES.
Достъпно кредитиране
Достъпното и изгодно банково кредитиране беше водещият фактор, който допринесе за запазване на активността на пазара и връщане на купувачите на собствен дом. То беше отличителната характеристика на българския жилищен пазар на фона на растящите лихви в другите страни. Към момента лихвените проценти по кредитите остават ниски, а тенденцията е за плавен ръст, който няма да попречи на развитието на пазара“, прогнозират от агенцията.
Факторите, които влияят върху жилищния пазар, ще имат благоприятно въздействие и през 2024 г. Сред тях освен лихвите по кредитите, са положителният икономически растеж, ниската безработица и ръстът на доходите.
Още: Ще се увеличат ли още цените на имотите през 2024 г.?
Забавяне на инфлацията
Забавянето на инфлацията отслабва ефекта й върху пазара. Той обаче все още е значителен, тъй като очакванията са за висока инфлация и през следващите няколко години.
Наред с това, предстоящото ни приемане в еврозоната и смяната на националната ни валута стимулира интереса към вложения в имоти.
Съчетанието от всички тези фактори ще движи пазара през 2024 г.
Цените 
„Очакваме ръстовете на цените на имотите допълнително ще се забавят до около 5%, което ще бъде съизмеримо с прогнозната инфлация. Предлагането ще се подобри и някои офертни цени ще бъдат коригирани. Продавачите ще стават още по-гъвкави и готови за преговори, а това ще даде възможност за сключване на сделки и за запазване на техния обем“, заключват в анализа от агенцията.
Още: Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви

Европейска страна въвежда безплатен транспорт за 18-годишните

Австрийското правителство въведе безплатен транспорт за всички 18-годишни младежи, чийто постоянен адрес е в страната. За целта в тазгодишния бюджет са отделени 120 милиона евро за годишна карта за всички видове транспорт в страната.
Целта на тази инвестиция е „младите възрастни да свикнат да ползват обществен транспорт, да открият удобствата му и така дългосрочно да допринесат за опазване на околната среда“. В срок от три години, до навършване на 21-та си година, младежите имат право да ползват еднократно тази безплатна годишна карта.
Министърът на околната среда Леоноре Гевеслер от Партията на зелените въведе „климатичния годишен билет“ преди две години.
Още: Транспортът става безплатен за учениците до 14-годишна възраст
Климатичният годишен билет
Той предвижда силно намалени цени – за три евро дневно притежателите на тази годишна карта могат да пътуват безплатно с което и да е обществено транспортно средство, а годишната цена възлиза на 1095 евро. За възрастни над 65 години, младежи до 25 години и хора с увреждания тарифата е по-ниска и цената е 821 евро.
В момента 245 000 души ползват новата годишна транспортна карта на Австрия. Тя може да е валидна за една, две или три провинции, като в този случай цената й е по-ниска.
Естония е първата държава в Европа с безплатни автобуси

Петролът поскъпна още заради напрежението в Червено море

Цените на петрола отново леко се покачиха в днешната азиатска търговия заради продължаващото напрежение в Близкия изток и проблемите с корабоплаването в Червено море, предаде Ройтерс.
Още: Цените на петрола скачат на фона на изостряне напрежението в Червено море
Ситуацията е критична
Ситуацията в региона остава критична за световното корабоплаване на фона на атаките, извършвани от йеменските бунтовници хути срещу преминаващи съдове. 
Още: Как атаките на хутите удариха световната търговия?
А в понеделник, според полуофициалната иранска агенция „Тасним“ в Червено море е влязъл ирански боен кораб.
Фючърсите за сорта Брент от Северно море, който е референтен за европейския пазар, добавиха 26 цента или 0,4 на сто до 76,11 долара за барел.
Американският лек суров петрол с доставка през януари се покачи също с 26 цента или 0,03 на сто до 70,64 долара за барел.
 
 
 

Дефицитът в Бюджет 2023 се очаква да е 2.2 %

Дефицитът в държавния бюджет за 2023 г. се очаква да достигне 2,2% от прогнозния БВП, съобщиха от Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки.
Той е оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).
Още: Финансовият министър за новия бюджет: Увеличението на пенсиите е гарантирано
Разплащане към общините
Постигнатият по-добър дефицит на КФП за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. на МРРБ за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След разхода от 1,2 млрд. лв. за аванси за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 г. са в размер на 67,1 млрд. лв., като съпоставено с 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2,3 млрд. лв., въпреки че второто плащане по ПВУ се отложи за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11,9 на сто (5,6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г. Подобрението от предходните месеци при ДДС от ВОП продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не беше изцяло компенсирано. Приходите, събрани от Агенция „Митници“ през 2023 г., се очаква да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от планираните за 2023 г. Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева. Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по §24 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 г. са в размер на 72,5 млрд. лв. (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Още: Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към декември 2023 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2024 година.
 

Забогатяха ли руските олигарси през 2023 г.?

Състоянието на най-богатите руски бизнесмени през 2023 г. се е увеличило с общо 50,012 млрд. долара, сочат данни от „Индекса на милиардерите“ на Блумбърг, цитирани от ТАСС.
За разлика от обикновените руснаци, които се борят с икономическа криза, инфлацията и обезценяването на рублата, олигарсите, близки до Кремъл, увеличават състоянието си.
Още: Руските олигарси са изтеглили от Европа 50 млрд. долара от началото на войната
Най-богатите
Основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов е „заработил“ 9,29 млрд. долара през годината, като богатството му се е увеличило до 24,7 млрд. долара.

Богатството на основателя на „Еврохим“ и СУЕК Андрей Мелниченко се е увеличило с 5,67 млрд. долара до 17,2 млрд. долара.
Владимир Лисин, председател на съвета на директорите на стоманодобивния конгломерат НЛМК, е забогатял с 4,08 млрд. долара до 23,9 млрд. долара.
Още: Заради санкциите: Руските олигарси се чудят какво да правят с парите си
Най-големи загуби е понесъл основният акционер на „Акрона“ Вячеслав Кантор – 149 млн. д., а богат до 6,21 млрд. долара.
Блумбърг публикува от март 2012 г. своя „Индекс на милиардерите“, в който са включени 500-те най-богати хора на планетата.

Забогатяха ли руските олигарси през 2023 г.?

Състоянието на най-богатите руски бизнесмени през 2023 г. се е увеличило с общо 50,012 млрд. долара, сочат данни от „Индекса на милиардерите“ на Блумбърг, цитирани от ТАСС.
За разлика от обикновените руснаци, които се борят с икономическа криза, инфлацията и обезценяването на рублата, олигарсите, близки до Кремъл, увеличават състоянието си.
Още: Руските олигарси са изтеглили от Европа 50 млрд. долара от началото на войната
Най-богатите
Основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов е „заработил“ 9,29 млрд. долара през годината, като богатството му се е увеличило до 24,7 млрд. долара.

Богатството на основателя на „Еврохим“ и СУЕК Андрей Мелниченко се е увеличило с 5,67 млрд. долара до 17,2 млрд. долара.
Владимир Лисин, председател на съвета на директорите на стоманодобивния конгломерат НЛМК, е забогатял с 4,08 млрд. долара до 23,9 млрд. долара.
Още: Заради санкциите: Руските олигарси се чудят какво да правят с парите си
Най-големи загуби е понесъл основният акционер на „Акрона“ Вячеслав Кантор – 149 млн. д., а богат до 6,21 млрд. долара.
Блумбърг публикува от март 2012 г. своя „Индекс на милиардерите“, в който са включени 500-те най-богати хора на планетата.

Малка европейска страна ще строи АЕЦ

Националната работна група по атомна енергия препоръчва изграждането на АЕЦ в Естония, тъй като атомната енергия ще допринесе за изпълнението на климатичните цели на страната, сигурността на доставките и стабилността на енергийната система.
Групата счита, че чрез правилно планиране във времето, достатъчно финансиране, политическа и обществена подкрепа е възможно въвеждането на атомна енергия в Естония, съобщиха от министерството на климата.
Малки модулни реактори
През последните две години и половина работната група анализира потенциала на малките модулни реактори, следвайки пътната карта на Международната агенция по атомна енергия за разполагане на ядрена инфраструктура.
Още: Българската икономика през 2023 г.
Председателят на работната група Анти Туминг заяви, че расте глобалният интерес към атомна енергия, особено към малките модулни реактори. И подчерта, че ако страната избере атомната енергия, не трябва да се намалява производството на възобновяема енергия и мощностите за съхранение на енергия.
Китай пусна атомна електроцентрала от ново поколение

Голяма компания продължава да насочва кораби през Червено море

Датският гигант в товарното корабоплаване Maersk все още планира да прекара над 30 контейнеровоза през Суецкия канал и Червено море в близко бъдеще въпреки нападението срещу един от корабите й през уикенда, предаде Ройтерс.
Същевременно обаче Maersk отложи пътуванията на няколко плавателни съда на фона на продължаващия риск от атаки на хутите.
В неделя компанията спря за 48 часа плаванията през Червено море заради опита на йеменските бунтовници да превземат неин кораб, който бе отблъснат с помощта на американснки военен хеликоптер.
Още: Цените на петрола скачат на фона на изостряне напрежението в Червено море
През ноември хусите, които контролират части от Йемен след години на военни действия, започнаха да атакуват кораби, преминаващи през Червено море, твърдейки че действията им са в отговор на израелските нападения срещу ивицата Газа.
Големи корабни компании миналия месец спряха да използват маршрутите през Червено море и Суецкия канал, пренасочвайки корабите си по по-дългия маршрут, заобикалящ Африка покрай нос Добра надежда.
На 24 декември обаче Maersk обяви, че подготвя възобновяване на превозите през Червено море, обосновавайки се е с развоя на американската военна операция в защита на плавателните съдове. Компанията заяви, че за нея водещ приоритет е безопасността на екипажите, корабите и товарите и плановете се осъвременяват предвид всеки отделен случай, като някои ще преминат през Суецкия канал, а други ще заобиколят Африка.
Още: Суецкият канал вдига корабните такси

Инвеститорите в злато очакват рекордно високи цени тази година

Инвеститорите в злато очакват рекордно високи цени тази година, когато се очаква основите на по-смекчена парична политика в САЩ. В същото време продължаващият геополитически риск и изкупуванията от централните банки ще подкрепят пазара след несигурната 2023 г., пише Ройтерс в свой анализ.
Спот цените на златото отбелязват годишен ръст от 13% за 2023 г. – най-добрата му година от 2020 г., търгувайки се около 2060 долара за тройунция.
„След изненадващо стабилно представяне през 2023 г. очакваме допълнителни увеличения на цените през 2024 г. в резултат на тройния ефект от хедж фондовете, преследващи инерцията, централните банки, които продължават да купуват физическо злато със стабилен темп, и не на последно място – подновеното търсене от инвеститори в борсово търгувани фондове“, казва Оле Хансен от Saxo Bank.
Още: Златото стартира седмицата с нов исторически връх
Рекорден връх
На 4 декември златото удари рекорден връх от 2135,40 долара за тройунция зарази залозите за облекчаване на паричната политика в САЩ в началото на 2024 г. след възприеманата като по-мека позиция от председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. Така златото задмина предишния рекорд от 2020 г.
Ценният метал почти покори непознати хоризонти през май миналата година, когато настъпи регионалната банкова криза в САЩ. До октомври златото поевтиня до близо 1800 долара за тройунция, докато търсенето на активи убежища, предизвикано от конфликта между Израел и „Хамас“, не предизвика нов възход.
Още: Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Инвеститорите се завърнаха към популярния борсово търгуван фонд SPDR Gold Shares, който отбеляза нетни входящи потоци от над 1 млрд. долара през ноември.
Анкета на Ройтерс през октомври прогнозира, че цените ще достигнат средно ниво от 1986,50 долара през 2024 г. Те достигнаха средно над 1950 долара миналата година, което е над средната стойност от всяка предишна година
 

БНБ пусна златни възпоменателни монети на тема „Св. Богородица – Златна ябълка“

Българската народна банка (БНБ) пусна в обращение златни възпоменателни монети на тема „Св. Богородица – Златна ябълка“.
Те са с номинали от 10 лева, 20 лева, 50 лева и 100 лева, които са без определен тираж. Цените им при пускане в обращение са: 1438 лева за монетата с номинал 10 лева; 2611 лева за монетата с номинал 20 лева; 3823 лева за монетата с номинал 50 лева и 5057 лева за монетата с номинал 100 лева.
Монетите ще се продават в Българската народна банка – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ 10.
Още: Знаете ли колко тежи монетата от 1 лев?
Откъде могат да се закупят?
В периода от 2 до 4 януари 2024 г. включително всеки клиент ще може да закупи от Българската народна банка до 2 броя монети от всеки вид, след което възпоменателните монети „Св. Богородица – Златна ябълка“ ще се продават без ограничения. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи от определен вид монети между 2-4 януари от касите на БНБ, то в този период няма право да закупи още монети от същия вид като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай.
За закупуване на монети от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретния вид възпоменателна монета.
Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.
До края на работния ден на 2 януари новите монети ще бъдат предоставени от БНБ на „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове.
Още: БНБ пуска в обращение нова сребърна възпоменателна монета
Засега липсват обичайните опашки от чакащи да си закупят монетата, предаде БТА.
Сред причините вероятно е и това, че монетите са без определен тираж.

Биткойнът достигна 45 000 долара за първи път от април 2022 г.

Курсът на биткойна премина прага от 45 000 долара за първи път от 5 април 2022 г., сочат пазарни данни.
Цената на биткойна хвръкна до небесата
Най-популярната криптовалута в света се търгува за 45 252,26 долара на електронната платформа Coindesк към 08:21 ч. българско време, което е повишение с 6,95 на сто спрямо предходната търговска сесия.
Етерът, вторият по популярност токен, се котира за 2383,13 долара или повишение с 4,69 на сто.
Още: Какво очакват трейдърите на криптовалути през 2024 година?
 

Цените на петрола скачат на фона на изостряне напрежението в Червено море

Цените на петрола рязко се повишиха в азиатската търговия днес, след като Иран обяви, че е изпратил боен кораб в Червено море.
Ситуацията в региона остава критична за световното корабоплаване на фона на атаките, извършвани от йеменските бунтовници хути срещу преминаващи съдове, информира Си Ен Би Си.
Сортът Брент от Северно море, който е референтен за Европа, поскъпна с 1,6 на сто до 78,27 долара за барел.
Още: Как атаките на хутите удариха световната търговия?
Американският лек суров петрол прибави 1,42 на сто до 72,67 долара за барел.
Ситуацията в Червено море
Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути от ноември насам атакуват кораби в Червено море, за да покажат подкрепата си за палестинската ислямистка групировка „Хамас“ във войната ѝ с Израел.
В отговор на това много големи корабни компании преминаха към по-дългия и по-скъп маршрут около африканския нос Добра надежда, вместо да минават през Суецкия канал, който обслужва около 12 % от световната търговия.
Цената на петрола поскъпва заради напрежението в Червено море и въпреки решението на Ангола да напусне ОПЕК

Кой празнува имен ден днес, 2 януари 2024 година?

На този ден църквата почита св. Силвестер.
Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.
В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За над година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били голямо болшинство в този международен град, а християните били около 200 000. Евангелският проповедник спечелил много идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го бичували, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, бил обезглавен.
Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата“ (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да затворят Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт, избран за Римски епископ и станал 35-и папа.
През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 г. Преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделя Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал духовните си чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
След много плодоносни труд, с който привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила“ и неговата гробница е една от най-старите гробници на Вечния град.
На 2 януари имен ден празнуват всички с името Горан, Горица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Кой празнува имен ден днес, 1 януари 2024 година?
Кой празнува имен ден днес, 27 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 26 декември 2023 година? 
Кой празнува имен ден днес, 25 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 декември 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 декември 2023 година?