Организация на обединените нации постигна историческо споразумение за защита на световните океани, съобщават световните медии. След близо 20 години диалог и след 10 години оспорвани дебати, договорът за открито море (The High Seas Treaty) поставя 30% от моретата в защитени зони до 2030 г. Целта – опазване и възстановяване на морската природа.
Споразумението беше постигнато на 4 март, след 38 часа преговори в централата на ООН в Ню Йорк. То беше в застой от години заради различия по въпроса за финансирането и правата за риболов.
Последното международно споразумение за защита на океаните е подписано преди 40 г. – през 1982 г. и е уредено в Конвенцията на ООН за морско право.
Новата сделка обособява зона, наречена открито море – международни води, където всички страни имат право да ловят риба, корабите да преминават и да се правят изследвания, като едва 1,2% от тези води са защитени.

Морският живот, извън тези зони, е изложен на риск от промените в климата, прекомерния риболов и корабния трафик. Според последната оценка на световните морски видове, близо 10% са изложени на риск от изчезване, посочва Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
Новите защитени зони, установени в договора, ще ограничат това колко риболов може да се извършва, маршрутите на корабоплаването и проучвателните дейности като дълбоководен добив – когато минералите се вземат от морско дъно на 200 метра или повече под повърхността.
Преди новият договор да влезе в сила, страните трябва да се срещнат отново, за да приемат официално споразумението.
„Това, което се случва в открито море вече няма да бъде невидимо и далеч от ума на хората“, посочва Джесика Батъл от WWF в изявление.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен
Климатичните промени са по-голяма заплаха от COVID-19 за богатите страни
ООН търси 1 млрд. долара за пострадалите в Турция след земетресението 

Работодателските организации сезираха наскоро Европейската комисия по въпроса с формулата за определяне на минималното възнаграждение. Според представителите на бизнеса при въвеждането на новите правила за определяне на минималната работна заплата у нас не е спазена процедурата, заложена в европейската директива.
Работодателските организации се обръщат към еврокомисар заради минималната заплата в България
Адекватна ли е новата формула за определяне на минималната работна заплата, коментираха пред БНТ заместник-председателя на Българската стопанска камара Мария Минчева и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Според процедурата при определянето на минимална работна заплата трябва оценка на това колко адекватна е тя. В България казахме, че минималната работна заплата е равна на 50% от средата. С това се обезсмисля се цялата процедура, която предхожда това решение – разработването на критерии, ролята на работодатели и синдикати и се казва: „Това число ще бъде толкова, то се определя през септември на база статистически данни“, обясни Минчева.

„Ние трябва да приемем механизъм за определяне на минималната заплата и тя трябва да е адекватна, според директивата. Тя насърчава и колективното трудово договаряне, за което у нас никой не говори, но за нас тази част е съществената. Затова, донякъде, бих се съгласил, че по начина, по който българският парламент се позова на директивата, той не я транспонира, а се позова на нея и фиксира едно съотношение. Да, втората част на директивата – насърчаване на колективното договаряне на заплащането на труда в много голяма степен не видя бял свят. Това, което направи народното събрание е една стъпка, но върху нея трябва да се гради – тази адекватност трябва да се мери и оттук насетне и нагоре над това минимално ниво“, коментира от своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров.