Увеличението на жилищните заеми достигна нов рекорд. Отпуснатите банкови кредити за покупка на къщи и апартаменти към края на януари достигнаха 14,2 милиарда лева, обявиха от БНБ.
Жилищното кредитиране расте с рекордните 17.6% на годишна база, като декември е поредният месец на ускоряване в темпа на растеж. За цялата 2021 г. обемът на жилищните кредити нараства с 2.114 млрд. лева. За сравнение, към края на декември 2020 г., жилищните кредити у нас достигаха 12.01 млрд. лева. Бум на кредитите за покупка на жилище в пандемията
Ипотечното кредитиране е вторият най-голям пазар за българските банки, като само заемите за бизнеса имат по-висок обем – 37.2 млрд. лева.
Само за месец декември на миналата година ипотечните заеми нарастват с 231 млн. лева, след като възлизаха на 13.89 млрд. лева към края на ноември. Над 96% от всички ипотечни кредити или заеми за 13.6 млрд. лева са със срок за погасяване от над 5 години, а близо 90% от общата сума са кредити, договорени в левове. Жилищните кредити са все по-евтини
Интересен факт е, че жилищните заеми със срок за погасяване под 1 година у нас възлизат на едва 63 000 лева – изцяло договорени в левове. Лошите и преструктурирани жилищни заеми достигат 466 млн. лева, като намаляват с над 100 млн. лева през последната година. Необслужваните кредити в банковата система са за над 3 млрд. лева
Какво движи пазара на жилища?
Големият ръст на жилищните кредити се дължи на нарастващото желание на хората да живеят в по-голям и по-хубав дом. Допълнително заради ниските лихви и високата инфлация все повече хора искат да вложат парите си в имоти, като за покупката използват спестяванията си и вземат кредит. Банките свалят все повече оценките на имотите
Горещият жилищен пазар, високите цени на имотите, рекордно ниските лихви и високата кредитна активност на банките на това поле, провокираха Българската народна банка да посочи, че всичко това може да доведе до ръст на лошите кредити при неблагоприятно развитие на икономиката. Опасно ли е купуването на имот на 100% с кредит?
Очакванията на брокери са, че и през 2022 г. пазарът на имоти ще бъде силен, тъй като все повече хора търсят начин да спасят парите си от ускорената инфлация, респективно влагат спестяванията си в недвижим имот. За последното тримесечие на миналата година у нас има над 75 000 сделки с жилища, което представлява ръст от близо 23% на годишна база, показват данните на Агенцията по вписванията. Вписаните ипотеки (законни и договорни) достигат малко над 14 000 броя, което е ръст от 16% спрямо последното тримесечие на 2020 г. Голям ръст в продажбите на имоти
Цените на жилищните имоти вървят нагоре – средно с около 10% на годишна база. Има райони, в които те се качват и с до 20%, но и такива, където ръстът е под 10%. Това е тенденция не само в страната, но и в София, съобщава пред Bulgaria ON AIR Снежана Стойчева, мениджър на Imoti.net. Жилищата в София поскъпват най-бързо
Основната причината за ръста на цените на жилищата според нея е, че няма достатъчно предлагане на имоти, а има голямо търсене. По-голямо е поскъпването на имотите в апетитните райони. „Пазарът се движи от огромното желание на хората да живеят по-добре, да се преместят в по-добър район“, коментира Стойчева. Плащаме поне 1000 евро на кв. метър за жилище в София
Домакинствата вземат 2 пъти повече потребителски заеми от бизнеса
Потребителските заеми за домакинствата за година се увеличават с 11,2% до 13,3 млрд. лв. Домакинствата взимат двойно повече нови заеми от бизнеса. За година увеличението на заемите за домакинствата е с 3,47 млрд. лв., а кредитите за бизнеса са нараснали с 1,7 млрд. лв.
За година депозитите са нараснали със 7,76 млрд. лв. Спестяванията на хората в банките са се увеличили с 5,1 млрд. лв., а на бизнеса – с 2,3 млрд. лв. През януари обаче депозитите на фирмите са намалели с 244 млн. лв. Вероятно това е свързано с високите сметки да ток, които бизнесът трябваше да плати през януари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Къде искат да живеят българите с високи доходи?
Селски имоти или градски жилища: Какво избрахме в пандемията?

800 400 българи са реализирали туристически пътувания през четвъртото тримесечие на миналата година. Близо 94 на сто от тях са пътували само в страната, 5.3% – в чужбина, а 0.8% – както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2020 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с почти 70 на сто.
През отчетения период най-много са пътувалите българите на възраст 25 – 44 години – 395 300 или 49.4% от всички пътували. Във всички възрастови групи преобладават пътуванията в страната като те са най-значителни при лицата на възраст 25 – 44 години – 96.1% от пътувалите в тази възрастова група. Делът на пътувалите в чужбина лица на възраст 15 – 24 г. е 10.9% от пътувалите във въпросната възрастова група. Над 10 000 българи пътували до далечни дестинации по празниците
По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел „посещение на близки“ – около 53 на сто, докато в чужбина най-много са били тези с цел „почивка и екскурзия“ – 32.4% от всички реализирани пътувания.
Статистиката сочи, че при пътувания в рамките на страната най-значителни са разходите за храна – малко над 37%, докато в чужбина са разходите за транспорт – 38.1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 208.83 лв. в страната и 625.72 лв. в чужбина Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 185.66 лв. в страната и 1065.60 лв. в чужбина.