Създателят на Lidl Дитер Шварц измества наследниците на BMW Зузане Клатен и брат ѝ Щефан Кванд от първото място в списъка с най-богатите германци. В актуалния си списък на 500-те най-богати хора в страната германското издание Manager Magazin оценява състоянието на 83-годишния германец на 36 млрд. евро. Според анализа основните акционери на BMW имат общо състояние от 33,3 млрд. евро, като заемат сега едва третото място. Кой е най-богатият германец?
Семейство Райман, което притежава дялове в няколко производителя на потребителски стоки пък се изкачи на второ място сред най-богатите германци с 34 млрд. евро. През 2019 и 2020 г. те бяха първи в класацията на списанието.
Чрез JAB Holding семейството притежава дялове в марки като Calvin Klein и Gucci и в компанията за напитки Keurig Dr Pepper, собственик и на марки като Schweppes и 7 Up. Според списанието десетката на най-богатите германци се допълва от семейство Мерк (фармацевтика), семействата Албрехт и Хайстер (Aldi Süd), семейство Порше (акционери в Porsche и Volkswagen) и Андреас и Томас Щрюнгман, инвеститори в Biontech.
Мистериозният милиардер

Дитер Шварц наскоро увеличи значително продажбите в своите вериги супермаркети Lidl и Kaufland. Предприемачът е инвестирал и в други сектори, като рециклиране или производство на храни и хартия.
Богаташът е наричан „фантомът на високите финанси“ и „най-мистериозният милиардер на Германия“, тъй като живее далеч от публичното внимание и в общественото пространство има много малко негови снимки. Самото списание Manager Magazin илюстрира публикациите си с рисувани портрети на Шварц, тъй като очевидно не разполага с негови фотоси.

Компанията-майка на Lidl и Kaufland – Schwarz Gruppe е най-големият търговец на дребно в Европа и четвъртият най-голям в света. Компанията има половин милион служители и близо 13 000 магазина в 33 държави. Оборотът ѝ за финансовата 2020/2021 г. е 125,3 милиарда евро.
BMW, както и цялата автомобилна индустрия, в последно време се бори с проблеми като липсата на материали и предизвикателствата заради преминаването към алтернативни технологии за задвижване. Според Manager Magazin компанията все пак е изплатила на основните акционери Клатен и Кванд брутен дивидент в размер на 1,6 млрд. евро през 2021 г.
Десетте най-богати германци
1) Дитер Шварц (Lidl, Kaufland): 36 милиарда евро;
2) Семейство Райман (JAB Holding): 34 милиарда евро;
3) Зузане Клатен и Щефан Кванд (основни акционери в BMW): 33,3 милиарда евро;
4) Семейство Merck (фармация): 31,5 милиарда евро;
5) Семейства Албрехт и Хайстер (Aldi Süd): 26,5 милиарда евро;
6) Клаус Михаел Кюне (логистика, Lufthansa): 24,2 милиарда евро;
7) Семейство Порше (автомобилна индустрия): 22,5 милиарда евро;
8) Семейство Тео Албрехт младши и семейство Бабет Албрехт (Aldi Nord): 19,2 милиарда евро;
9) Андреас Щрюнгман (инвеститор в Biontech): 14,8 милиарда евро;
10) Томас Щрюнгман (инвеститор в Biontech): 14,8 милиарда евро
Над 200 милиардери в Германия
Според списанието активите на най-богатите германци бележат спад с общо 7,6% през последните 12 месеца до 667,3 млрд. евро. „Това се дължи на многобройните кризи, предизвикани от последиците от войната в Украйна, нарушените вериги за доставки заради пандемията от COVID-19, огромното увеличение на цените на електроенергията и суровините, повишаването на лихвените проценти и високата инфлация“, се казва в материала.
Според списанието обаче богатите все още се представят добре спрямо цената на акциите на най-големите германски компании. Германският бенчмарк на 40-те най-големи листвани на борсата компании DAX се срина със 17% през същия период.
Веднъж годишно Manager Magazin оценява активите на най-големите предприемачи и семейства в страната. Според анализа в момента в Германия има 212 милиардери или семейства със съответните общи активи. За сравнение през 2001 г. милиардерите бяха едва 69.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Осемте най-богати в света притежават общо 1 трилион долара
Forbes: Бернар Арно изпревари Джеф Безос по богатство

Девет банки удължават срока на погасяване на безлихвените COVID кредити, които бяха отпуснати на граждани, спрели работа по време на пандемията. Това са Уникредит Булбанк, Пощенска банка, ОББ, KBC Банк (преди Райфайзенбанк), Общинска банка, Алианц Банк, Инвестбанк, ЦКБ и Търговска банка Д. Дават до 6900 лева безлихвени кредити
Финансовите институции са подписали анекси към гаранционните си споразумения с държавната ББР, чрез която правителството осигури близо 300 млн. лв. за безлихвени заеми на физически лица. Безлихвеният заем от 1500 лв. ще се дава срещу трудов договор
Програмата започна през май 2020 г., като предоставянето на нови кредити по нея приключи в края на август 2021 г. От нея се възползваха над 53 000 души. Първоначално максималният размер на заема беше 4500 лв., но впоследствие беше увеличен на 6900 лв. Тези пари бяха дадени чрез 12 търговски банки при максимален срок на погасяване от 5 години и с гратисен период от 6 до 24 месеца. От ББР заявиха, че се предвижда възможност и за договаряне с търговските банки на по-дълъг срок на издължаване на получените средства – до 7 години. 43 000 души са получили безлихвени заеми в пандемията

Промяна има и при гратисния период. Според договореностите между клиента и търговската банка той ще може да се ползва на части, чрез повече от едно изменение на договорите за кредит, и да не е обвързан с редовността на кредитите. Смята се, че с удължаването на максималния срок на погасяване с още 2 години банките и техните клиенти ще бъдат по-спокойни при избирането на гратисен период и съответно по-ниска вноска по кредитите. Само изрядните платци ще получат отсрочка по кредитите
Още през лятото на тази година, с изтичане на гратисния период за първите COVID заеми, стана ясно, че има проблеми с издължаването им. Затова през юли правителството реши да промени програмата за безлихвено кредитиране. Тогава бе цитиран анализ на ББР, според който заради нарастващата инфлация и последиците от войната в Украйна се очаква ръст на длъжниците по раздадените по програмата заеми, затруднени при обслужването им. Подготвят нова кредитна ваканция

От съобщението на ББР не става ясно дали 3 от дванайсетте банки са отказали да приемат новите, по-облекчени условия за погасяване, или предстои и с тях да бъдат сключени споразумения.
Същевременно проучване на финансовия портал „Моите пари“ показа, че голяма част от безлихваните заеми са отишли за покриване на бързи кредити.
С новите промени се удължава и срокът, в който търговските банки ще обявяват предсрочно изискване на парите от клиентите си. Това ще става след 90 дни просрочие, а не след 60, както беше в първоначалното споразумение.
Отпада и срокът, в който банките бяха задължени да подават в съда документи за издаването на заповед за изпълнение или да предявят иск за вземанията си по кредитите. Това ще помогне на кредитополучатели, които въпреки временните си затруднения полагат усилия да погасят задълженията си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
16 000 души получават безлихвени кредити в кризата
Банките ще ни помагат по два основни начина в кризата
БНБ удължи кредитната ваканция до 31 март 2021 година
Край на безплатните услуги в банките, как се промениха цените?
Банките отново вдигат таксите, кои услуги поскъпват най-много
Инфлацията – идеално време за кредит?
40% от българите взимат заеми за домакински разходи

Голям пожар избухна и разруши част от Керченския мост, който свързва континентална Русия с анексирания от нея Кримски полуостров. Рано тази сутрин на железопътната част от моста имаше силна експлозия. Според руските медии е избухнала цистерна с гориво в края на товарен влак, пътуващ към Крим.
Пожарът е овъглил няколко вагона от композицията, засегнат е и съседният пътен мост, а част от пътното платно е разрушено. „Два участъка от пътното платно са се срутили, а цистерните за гориво са се запалили“, потвърди назначеният от Русия ръководител на Крим Сергей Аксенов. По думите му щетите ще бъдат оценени, щом огънят бъде потушен.

A new video published online shows significant damage inflicted on the Crimean Bridge following reported explosions in the early morning of Oct. 8.The illegally constructed bridge links the Russian-occupied Ukrainian peninsula Crimea with mainland Russia via the Kerch Strait. pic.twitter.com/63EvfqNf3G
— The Kyiv Independent (@KyivIndependent) October 8, 2022

Руските власти обясняват инцидента с експлозия на камион, който е минавал по моста. „Днес в 06:07 на автомобилната част на Кримския мост от страната на Таманския полуостров стана взривяване на товарен автомобил, повлякло след себе си запалването на седем цистерни с гориво от влак, движещ се към Кримския полуостров. Има частично срутване на две секции от автомобилното платно“, съобщават от Националния антитерористичен комитет на Русия.
Пътят, минаващ по тази част от моста, е силно повреден, а движението по него е спряно. Корабните арки на съоръжението не са засегнати. По предварителни оценки щетите от експлозията са в размер на 200-500 милиона рубли (между 1,4 и 3,6 милиона долара). Кримският град Симферопол обяви, че обмисля въвеждането на фериботна връзка.

Another video of the explosion on the Crimean Bridge. https://t.co/k9queHw3Lm pic.twitter.com/WMe1B6Av9H
— Rob Lee (@RALee85) October 8, 2022

Руският президент Владимир Путин незабавно е наредил на „правителствена комисия да проучи „аварията“ на Керченския мост в Крим, съобщи ТАСС. Със задачата са се заели първите мъже в държавата.
Председателят на парламента на Крим Владимир Константинов твърди, че мостът е повреден от „украински вандали“. „Те вече имат с какво да се гордеят: за 23 години икономическо управление не успяха да построят нищо достойно за внимание в Крим, но успяха да повредят пода на Руския мост“, пише той в канала си в Telegram.

Russian MoD – the Crimean bridge completed its tasks and retreated to a more advantageous position. pic.twitter.com/LIgNawLV9R
— Maria Avdeeva (@maria_avdv) October 8, 2022

Украинските власти коментират инцидента с явно задоволство, но без да споменават дали имат нещо общо с него. „Ракетният крайцер „Москва“ и Керченският мост – два прословути символа на руската мощ в украинския Крим – потънаха.
Какво следва, руснаци?“ – пише в Twitter украинското министерство на отбраната.

The guided missile cruiser Moskva and the Kerch Bridge – two notorious symbols of russian power in Ukrainian Crimea – have gone down. What’s next in line, russkies?
— Defense of Ukraine (@DefenceU) October 8, 2022

„Путин трябва да е щастлив. Не всеки получава толкова скъп подарък на рождения си ден“, казва високопоставен украински военен пред New York Times. Той нито отрича, нито потвърждава, че украинските сили стоят зад атаката срещу Кримския мост.
„Крим, мостът, началото. Всичко незаконно трябва да бъде унищожено, всичко откраднато трябва да бъде върнато в Украйна, всичко окупирано от Русия трябва да бъде изгонено.“ – написа в Twitter един от съветниците на Володимир Зеленски – Михайло Подоляк.

Crimea, the bridge, the beginning. Everything illegal must be destroyed, everything stolen must be returned to Ukraine, everything occupied by Russia must be expelled. pic.twitter.com/yUiSwOLlDP
— Михайло Подоляк (@Podolyak_M) October 8, 2022

Стратегическо съоръжение

Керченският мост е ключово съоръжение – той е единствената сухопътна връзка на Крим с Русия. От началото на войната той се използва за доставки и снабдяване на руските войски в Южна и Източна Украйна, заради което се смята за стратегическа мишена за Киев.
През август висш украински военен командир заяви, че мостът е легитимна цел за страната му. „Това е необходима мярка, за да ги лиши (Русия) от възможността да предоставят резерви и да подсилват войските си от руска територия“, каза генерал-майор Дмитро Марченко в интервю за РБК-Украйна.
Откритият през 2018 г. от президента Путин Керченски мост е построен от Русия, след като тя обяви Крим за руска територия през 2014 г. Със своите 19 километра това е най-дългият мост в Европа. Съоръжението може да поеме 40 000 автомобила на ден и да осигури придвижването на 14 милиона пътници и 13 милиона тона товари годишно, според РИА Новости.