Парите в обращение в България продължават да се увеличават. В края на септември парите в обращение са в размер на 26 521,9 млн. лв. и за една година нарастват с 12,3%, или с 2,9 млрд. лв., съобщава Българската народна банка.
Спрямо същия предходен едногодишен период увеличението им е по-ниско както в процентно отношение (18,8%), така и като абсолютна стойност (близо 3,738 млрд. лв.). Парите в обращение скочиха с почти 3,5 млрд. лева за година
За периода юли – септември 2022 г. парите в обращение се повишиха с 1,27 млрд. лв., или с 5% в сравнение с края на юни 2022 г. Нарастването им през третото тримесечие на 2022 г. е с 0,9% по-малко от отчетеното за същия период на 2021 г. Парите в обращение имат положителен месечен растеж, като в рамките на разглеждания период той беше най-висок през юли (2,7%). Рекорд: Парите в обращение минаха 22 млрд. лева
В края на септември делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,92%, а на монетите – 2,07%. Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева

В края на септември в обращение са 584,2 млн. броя банкноти, които са с 4% повече спрямо края на юни. За същия период общата им стойност нарасна с 5,1%, достигайки към 30 септември 25 932,6 млн. лв. Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие е 44,39 лв., което е увеличение с 0,46 лв. спрямо края на второто тримесечие. За едногодишен период средната стойност на банкнотата е нараснала с 2,51 лв., или с 6%. Банкнотите в обращение достигнаха 21.57 млрд. лева
С най-голям дял (39,18%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2022 г. е банкнотата от 50 лв., като към 30 септември в обращение са почти 229 млн. броя от нея. С най-малък дял (5,37%) e броят на банкнотите с номинал 5 лв. Най-рядко използваме банкнотите от 5 лева
В края на септември в обращение са над 3 млрд. броя монети, които са с 65,1 млн. броя, или с 2,2% повече спрямо броя им в края на юни, а за същия период общата им стойност нарасна с 15,3 млн. лв., или с 2,9%.
Средната по стойност разменна монета в обращение към края на септември 2022 г. е 0,18 лв. и е без промяна както спрямо края на второто тримесечие, така и за едногодишен период.

Запазва се тенденцията към ръст на броя на разменните монети в обращение от всички номинали. През третото тримесечие най-голямо в процентно изражение (с 3,4%) е увеличението при разменната монета с номинал 20 ст., а най-малко (с 1,5%) на тези от 1 ст.
За период от 1 година общият брой на разменните монети в обращение е нараснал със 188,6 млн. (6,7%), а стойността им – с 40,2 млн. лв. (7,9%). На годишна база с най-бърз темп (9,7%) се увеличава броят на монетите с номинал 2 лв. В края на септември в обращение са 83,2 млн. броя от тях, което представлява увеличение със 7,3 млн. броя.
За периода юли – септември 2022 г. в Националния център за анализ на БНБ са задържани общо 127 броя фалшиви български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. те са с 48 бр. по-малко. През третото тримесечие в БНБ бяха регистрирани и задържани 42 бр. неистински български разменни монети, от които 11 бр. от 2 лв., 1 бр. от 1 лв. и 30 бр. от 50 ст. Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Намаляват продажбите, българинът носи все по-малко пари в себе си
Парите в обращение нараснаха с близо 3 млрд. лева за година

Благосъстоянието на българите значително се е подобрило за последните 10 години, като нетните активи са почти тройно увеличени от 2011 г. до 2021 г. и достигат до 11 410 евро на глава от населението. Това показва доклад на глобалния лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes), който включва близо 60 държави. Така България заема 36-то от 57 места по показателя нетни активи на глава от населението.
Разликата между бедни и богати нараства
Същевременно обаче анализаторите на Allianz Trade обръщат внимание и на друга тенденция у нас за увеличаване на разликата между бедните и богатите. Сравнение между 2011 и 2021 г. показва, че делът на активите на средната класа в България намалява с над 2%. Въпреки че засега остава сравнително висок – на нива над 40%, според експертите това означава, че моделът на равномерно разпределение на богатството, унаследен още от социализма, се пропуква. Богатите българи вземат 8 пъти повече от бедните
Тази тенденция е и причината България да губи над 10 позиции в класацията по индикатора за Allianz Trade за равномерно разпределение на богатството (Allianz Wealth Equity Indicator)* за последните 10 години. Подобна е ситуацията и в други държави от бившия социалистически блок като Чехия, Унгария и Словения. На челната позиция е Нидерландия. Според анализаторите добър модел за разпределение е постигнат и в Норвегия, Дания, Латвия и Израел. Сред държавите с много неравномерно разпределение на активите се открояват тези от Латинска Америка, както и ЮАР, САЩ и Русия.

Какво общо имат имотите?
Според изследването въпреки ръста на цените на имотите, у нас приходите позволяват по-лесно придобиване на жилище спрямо повечето държави в ЕС и Северна Америка. Данните на съпоставителен анализ сочат, че съотношението е по-благоприятно за Италия, Финландия и Сърбия, но е по-тежко в Германия, Обединеното кралство, САЩ, Канада и Португалия. Жилищата поскъпнаха страшно много. Има ли имотен балон у нас?
В световен план увеличаването на активите на населението е отчетливо с двуцифрен ръст през всяка от последните 3 години. През 2021 г. с пореден скок от 10,4%, предизвикан главно от хиперактивността на фондовите пазари, захранвана от фискалната политика, общата брутна стойност достига 233 трлн. евро. В региона на ЦИЕ се отчита дори още по-сериозно увеличение на активите на населението от 12,2%. Рекордьори обаче са в региона на Северна Америка с ръст от 12,5%, което затвърждава и позицията им на най-богатите хора в света с брутни финансови активи на глава от населението от 294 240 евро спрямо средно 41 980 евро в световен мащаб. Американците вече са най-богатите в света

Бъдещето обаче не е розово. Какво следва?
Анализаторите на Allianz Trade обаче предупреждават, че 2021 г. ще е последната с възходяща тенденция заради сериозните промени в световен мащаб. Войната в Украйна и възстановяването от COVID-19 предизвикаха сериозна инфлация, проблеми в енергетиката и хранителните продоволствия, както и промени във фискалната политика. Затова 2022 г. ще удари активите на домакинствата по света, като се очаква те да загубят средно около 1/10 от богатството си. Към това се прибавя и притеснителната тенденция за сериозен скок на дълговете на домакинствата, които през 2021 г. достигат до 52 трлн. евро в световен мащаб. След Голямата депресия и Голямата рецесия: Идва епохата на Голямата стагфлация
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В България: хем работят, хем са бедни
Бедните у нас достигат 1.6 млн. души
Колко пари имат германците?
Данък за богатите ще спаси развитите държави