Работна група към Министерството на финансите ще подготви промени в Закона за хазарта, насочени към ограничаване на рекламата на хазартна дейност в близост до училища, обществени сгради и агресивно телевизионно съдържание, както и срещу дейността на нелегалните сайтовете за хазартни игри и срещу възможностите за изпиране на пари чрез хазартна дейност, съобщиха от ведомството.
Това беше договорено на среща днес на министъра на финансите Асен Василев и ръководството на Националната агенция за приходите с представители на четирите най-големи организации на хазартната индустрия – Българската асоциация на хазартните дейности, Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности, Асоциацията на игралната индустрия в България и Българската гейминг асоциация.
Още: От началото на месеца: НАП е спряла над 150 сайта за онлайн залагания без лиценз
 В срещата участваха и представители на Българския спортен тотализатор (БСТ) и на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. В работната група ще участват представители на МФ, НАП, БСТ и четирите организации на игралната индустрия. Министър Василев посочи, че е необходима допълнителна регулация в сектора, но промените трябва да станат в диалог с бранша. Представителите на игралната индустрия заявиха, че вземат мерки за саморегулация в сектора, но трябва и те да се отразят в законови норми.
Още: ОАЕ се готви да разреши хазартния бизнес

Глобалният дълг ще нарасне до 100% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2028 година, което на практика означава, че до няколко години размерът на дълга по света ще бъде равен на цялата глобална икономика. 
Това става ясно от думите на директора на отдела за фискални въпроси в Международния валутен фонд (МВФ) Витор Гаспар. Той представи октомврийския доклад „Фискално наблюдение“ (Fiscal Monitor) по време на Годишната среща на Световната банка и МВФ, провеждаща се в мароканския град Маракеш, предава БТА.
В оценката е записано още, че се очаква съотношението дълг спрямо БВП до расте с 1 процентен пункт годишно до 2028 година. Половината от този ръст или около 0.5 на сто се очаква да дойде от увеличаването на държавния дълг в САЩ и Китай, допълни Гаспар.
ОЩЕ: Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
По думите на директора на отдела за фискални въпроси в МВФ, Китай разполага с повече място за действие, за да се предотврати това повишаване. Най-голямата азиатска икономика обаче трябва да се съсредоточи върху решаването на проблемите с икономическия си ръст и да инвестира в иновации вместо в недвижими имоти. Освен това страната трябва да реформира икономиката си и да се пренасочи от износ и инвестиции към вътрешно потребление.
На въпрос дали е време страните в еврозоната отново да се върнат към рестриктивните фискални политики (познати и като остеритет, бел. авт.) Гаспар посочи, че е необходимо възобновяване на нормалния подход към финансите след серията от фискални стимули и помощи заради пандемията от COVID-19. В тази връзка Европейската комисия вече е предложила методология, която трябва да бъде приета от страните членки на еврозоната, за да се осигури по-голям контрол относно нивото на дълга.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.
Брутният външен дълг достига 43 млрд. евро към края на юли
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Защо масовите разпродажби на пазара на държавен дълг будят сериозни притеснения

Домакинствата в еврозоната очакват инфлацията да остане малко над целта на Европейската централна банка от 2% за още 3 години, показва проучване на ЕЦБ, докато определящите лихвите се борят да убедят обществеността, че плановете им за укротяване на ценовия натиск са в правилна посока, предава Reuters.
Въпреки че очакванията на потребителите за инфлация обикновено са неточни, те могат да повлияят на исканията за заплати, разходите и спестяванията.
Освен това те са важен принос при измерването дали обществеността има вяра в постигането на целта си за инфлацията от ЕЦБ, на фона на глобален дебат за това дали такива цели трябва да бъдат повишени.

Снимка: iStock
Според проучването на очакванията на потребителите на ЕЦБ, проведено през август и публикувано в сряда средният респондент смята, че инфлацията ще бъде 2,5% след 3 години, спрямо 2,4% в предишното проучване през юли.
Мненията на потребителите за инфлацията през следващите 12 месеца показват леко повишение до 3,5% от 3,4% месец по-рано, през юли.
ОЩЕ: Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път

ЕЦБ заяви, че дългосрочните инфлационни очаквания от икономисти, инвеститори и потребители са „около 2%“, но предупреди, че някои прогнози са се повишили и трябва да бъдат наблюдавани.
Централната банка на 20-те държави от еврозоната повиши лихвения процент, който плаща по банковите депозити до рекордно високо ниво от 4% миналия месец като част от опита си да се справи с инфлацията. Тя за кратко достигна двуцифрени стойности преди година на фона на скъпата енергия и широкото търсене след пандемията, докато веригите за доставки още бяха нарушени.

 
 
Снимка: iStock
Сега ЕЦБ очаква цените да се покачат с 5,6% тази година, 3,2% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г.
Проучването от сряда също показа, че домакинствата имат малко по-мрачна представа за икономиката, която очакваха да се свие с 0,8% през следващите 12 месеца спрямо 0,7% през юли.
Но станаха по-оптимистични по отношение на доходите си – очаква се ръст с 1,2% от 1,1% – и повишиха прогнозите си за инфлацията на цените на жилищата до 2,3% от 2,1% за първи път от март.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в еврозоната забавя рязко темпа на растеж през септември
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре

Колко дълго централните банки ще държат лихвите високи?
Само шест държави в ЕС отчитат по-висока инфлация от България

Задава ли се шринкфлация в Европа?

75% от общата стойността на селскостопанската продукция у нас се дължи на растениевъдство през миналата 2022 година. Това става ясно от окончателните данни на Националния статистически институт за икономическите сметки в българското селско стопанство.
През 2022 г. стойността на крайната продукция, произведена в родното селско стопанство, възлиза на 12.9 млрд. лева (по текущи цени), което е с 19.2% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е в резултат на нарастването на цените с 29.8% спрямо 2021 г., докато при обемите на произведените количества се наблюдава намаление – с 8.2%.
Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 9.69 млрд. лева и представлява 75.2% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (87.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 5.48 млрд. лева и 2.971 млрд. лева.
В сравнение с 2021 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-висока с 19.6%, което е в резултат на увеличение на цените – с 33.5%, докато при обемите се регистрира спад – с 10.4%.
През 2022 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.333 млрд. лева или 18.1% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2021 г. стойността ѝ нараства с 18.9%, което е в резултат на увеличение на цените с 23.1%, докато произведените обеми намаляват с 3.4%.
Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.151 млрд. лева (49.3% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.182 млрд. лева (50.7% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2021 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни се увеличава с 19.1%, което се дължи на нарастване на цените с 24.1%, докато обемите намаляват с 4.0%.
Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва увеличение с 18.7%, което е в резултат на ръст на цените – с 22.3%, докато обемите спадат с 2.9%.
ОЩЕ: Наистина ли България внася храните си от чужбина?

Източник: НСИ
Междинно потребление в селското стопанство
През 2022 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на 6.988 млрд. лева, което е с 24.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените – с 32.6%, докато при обемите има спад – с 6.1%.
ОЩЕ: Аграрният сектор с най-ниска производителност на труда у нас
Спрямо 2021 г. се наблюдава увеличение на почти всички вложения за текущо потребление. Най-голям ръст е отбелязан при минералните торове в резултат на нарастване на цените – с 108.2%, докато обемите намаляват – с 8.5%.
Брутна добавена стойност
Създадената през 2022 г. брутна добавена стойност в селското стопанство се равнява на 5. 913 млрд. лева . Тя е с 13.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на значителния ръст на цените – с 26.7%, докато при обемите има спад – с 10.4% на годишна база.
Сметка „формиране на дохода“ в селското стопанство
През 2022 г. нетният опериращ излишък/смесен доход в селското стопанство възлиза на 5. 743 млрд. лв. и е с 16.0% по-висок спрямо предходната година. Увеличението е в резултат на ръста на произведената в селското стопанство през 2022 г. брутна добавена стойност спрямо предходната година.
Сметка „предприемачески доход“ в свелското стопанство 
През 2022 г. нетният предприемачески доход в селското стопанство достига 3.194 млрд. лева и намалява спрямо предходната година с 2.5%..
Сметка „капитал“ 
През 2022 г. бруто образуването на основен капитал в селското стопанство се равнява на 1. 164 млрд. лева и се увеличава спрямо предходната година с 21.2%.
По-голямата част от него – 1.078 млрд. лева (92.6%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 744.0 млн. лв. (дял от 63.9%), и в сгради – 331.2 млн. лева (дял от 28.4%).
Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2022 г. е 85.6 млн. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След над половин век доминация САЩ загубиха лидерската си позиция на ключов световен пазар
Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар
Европейската прокуратура с разследване в България, свързано с измами с евросредства за земеделие
Отпускат допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделците след падането на забраната за внос на зърно от Украйна
Народните представители решиха да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна

Енергийният гигант Chevron обяви в понеделник, че е затворил находище на природен газ край бреговете на Израел по нареждане на местните власти, два дни след като бойци на „Хамас” реализираха кървава атака срещу страната.
Газовото находище Tamar, намиращо се на около 25 км от южното крайбрежие на Израел, посреща 70% от израелските енергийни нужди за производство на елетроенергия, според щатската енергийна компания.
Продължителното спиране може да доведе до спад в износа на израелски газ към неговите съседи, Египет и Йордания, както и да притисне и без това затегнатия глобален газов пазар, пише CNN. Засега Chevron продължава да доставя газ на своите клиенти в Израел и региона от по-голямата платформа Leviathan.
„Chevron се фокусира върху безопасните и надеждни доставки на природен газ в полза на израелския вътрешен пазар и нашите регионални клиенти“, казва в изявление говорителят на Chevron Сали Джоунс.
ОЩЕ: Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
„Нашият основен приоритет е безопасността на персонала ни, общностите, в които работим, околната среда и нашите съоръжения.“
Джоунс посочва, че Chevron е бил „инструктиран“ от Министерството на енергетиката на Израел да спре производството на платформата Tamar.
Спирането идва, докато „Хамас” продължава да изстрелва ракети от Газа към Израел и докато Израел засилва отмъщението си за смъртоносната атака от „Хамас” през миналия уикенд. Платформата Tamar се намира в обсега на ракетен обстрел от Газа, по информация на Reuters.
Затегнат световен пазар на газ
Затварянето на Tamar идва точно когато страните в северното полукълбо се насочват към зимата – период, в рамките на който търсенето на природен газ за отопление на домовете се увеличава.
Цените на фючърсите върху газа на Dutch Title Transfer Facility – бенчмарк газовата борса в Европа – скочиха с 12% във вторник до близо 49 евро (52 долара) за мегаватчас. Цените на газа са нараснали с общо 29% от петък насам, когато бе последния ден за търговия преди „Хамас” да започне безпрецедентната си атака срещу Израел.
Все пак цените са далеч под нивата спрямо същия период на миналата година, когато достигнаха 169 евро (179 долара) за мегаватчас в момент, в който Европа излизаше от енергийната си криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна.
Анализаторите от енергийната консултантска компания Wood Mackenzie отдават покачването на цените от петък най-вече на разгръщащия се конфликт в Израел.
Анализаторите на Goldman Sachs смятат, че спирането на Tamar е „допринесло“ за покачването на европейските цени на газа.
ОЩЕ: Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
„В бъдеще, ако текущите събития се превърнат в по-устойчиво затягане на глобалните LNG (втечнен природен газ) баланси, това ще намали способността на европейските газови пазари да се справят с други непредвидени събития, като пикове на студено време или други прекъсвания на доставките“, пишат те в бележка от понеделник.

Световният газов пазар понастощяем е затегнат, като цените на газа в Европа записаха известно увеличение през последната седмица;
Снимка: iStock
Но Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, посочва два фактора, които според него са по-важни за повишаването на европейските цени.
Единият е временно спиране на газопровод в Балтийско море, а другият е планирана индустриална акция на работниците, работещи с втечнен природен газ (LNG) в Австралия, казва той пред CNN.
В неделя финландският газопреносен оператор обяви, че е спрял ключов тръбопровод в Балтийско море, транспортиращ газ между Финландия и Естония, поради предполагаемо изтичане.
След това, във вторник, Chevron заяви, че е получил известие за стачки на някои работници в две от неговите съоръжения за LNG в Австралия.
Ако стачките, планирани за по-късно този месец, се осъществят, те ще нарушат производството в заводите на Chevron Wheatstone и Gorgon, които представляват около 7% от глобалните доставки на LNG, според Wood Mackenzie.
ОЩЕ: Конфликтът в Близкия изток носи нови рискове за световната икономика
Продължителното спиране на Tamar може да допринесе за покачването на европейските цени на газа, казва Талиапиетра, тъй като може да принуди Израел да си набавя газ от световния пазар, подхранвайки конкуренцията за износ.
„Това може да окаже натиск върху европейската цена на газа“, казва той.
Въпреки това, като цяло, последствията за глобалния газов пазар ще бъдат „много ограничени“, добавя той, тъй като Израел не е основен доставчик.
Йордания в риск
По-непосредственото въздействие от спирането на Tamar ще се усети директно отляво и отдясно на Израел – неговите съседи Йордания и Египет, които внасят съответно 7% и 4% от общите си доставки на газ от конкретната газова платформа, според Wood Mackenzie.
Въпреки че платформата Leviathan представлява по-голямата част от общите газови доставки на Йордания, продължително прекъсване на Tamar може да принуди Израел да пренасочи газ за Йордания, произведен в Leviathan, към вътрешния си пазар, казва Мартийн Мърфи, главен анализатор в Wood Mackenzie, пред CNN.
И според Зонгчанг Луо, старши анализатор природен газ в Rystad Energy, газовото находище Leviathan има „ограничен капацитет за увеличаване на производството, за да компенсира“ загубата на производство в Tamar.
ОЩЕ: Коя държава на Балканите удвои добива на газ?
За Египет продължителното спиране на Tamar също би намалило способността на страната да увеличи износа си на втечнен природен газ и да „спечели изключително важна твърда валута“, казва Мърфи.
Египет произвежда голяма част от собствения си природен газ в допълнение към вноса и преработва част от него в LNG за транспортиране в чужбина.
Луо отбелязва, че износът на LNG от Кайро вече е намалял с около половината през първите девет месеца на годината в сравнение със същия период на 2022 година.
„Този спад може да се дължи на увеличеното местно потребление на газ в Египет, водено от скока на вътрешното търсене през летните месеци“, посочва той.
Международната агенция по енергетика очаква търсенето на газ в Египет да расте средно с 3.6% годишно.
„Това увеличение на вътрешното търсене на газ застрашава амбициите на Египет за износ на втечнен природен газ и подчертава необходимостта от внос на газ по тръбопровод от Израел“, се казва в доклад на агенцията от вторник.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?
Мрачна прогноза: Възможни са трудности за газовия пазар в Европа в края на зимата
ОПЕК повиши прогнозите за световното търсене на петрол през следващите десетилетия
Газът за крайните потребители ще е с 4,6% по-евтин през октомври
Руската търговия с енергия се възстановява на фона на поскъпването на петрола
Румъния ще стане най-големият производител на природен газ в ЕС

Китай е спечелил спестявания тази година в размер на близо 10 млрд. долара чрез покупки на рекордни количества петрол от страни, обект на западни санкции, сочат изчисления на Reuters, базирани на данни от търговци и проследяващи кораби.
Нежелана последица от санкциите, наложени от САЩ и други страни, на Русия, Иран и Венецуела, беше намаляването на разходите за внос на петрол за рафинериите в най-големия икономически противник Китай, който често критикува такива „едностранни“ санкции.
Анализът на Reuters за спестяванията на Китай от покупки на петрол от трите санкционирани страни сравнява какво биха платили китайските вносители, ако купят подобни сортове от несанкционирани производители.
Вносът на по-ниски цени увеличи производителността и маржовете за втория по големина потребител на петрол в света, особено малките независими рафинерии, известни като „чайници“. Освен това улесни доходоносния износ от държавните рафинерии на дизел и бензин, докато страната е изправена пред икономически затруднения.
Покупките на Китай също са спасителен пояс и за Москва, Техеран и Каракас, чиито икономики са ограничени от западните санкции и спада на инвестициите.

Снимка: iStock
Китай е доставил рекордните 2,765 млн. барела на ден суров петрол по море от Иран, Русия и Венецуела през първите 9 месеца на 2023 г., според осреднени данни, предоставени от танкерите за проследяване Vortexa и Kpler.
Трите страни представляват 1/4 от вноса на Китай между януари и септември, което е ръст с около 21% през 2022 г. и удвояване на дела от 12% през 2020 г., установи анализът на Reuters, измествайки алтернативите от Близкия изток, Западна Африка и Южна Америка.
Въпреки че спестяванията са малка част от сметката за внос на петрол в Китай, те имат значение за по-малките независими рафинерии, „опортюнистични купувачи и активно търсят изгодни сделки“, казва Кан Ву, глобален ръководител на проучването на търсенето в S&P Global Commodity Insights.
Китайското външно министерство не отговори на конкретни въпроси, изпратени от Reuters. Вместо това в изявление повтори позицията си, че Пекин се противопоставя на едностранните санкции и нормалната търговия на Китай заслужава уважение и защита. Главната митническа администрация на Китай също не е отговорила на искане за коментар.
Руски внос

Снимка: iStock
От януари до септември Русия е доставила 1,3 млн. барела на ден морски суров петрол на базата на средните данни, предоставени от Vortexa и Kpler. Китай е внесъл и около 800 000 барела на ден суров петрол ESPO по тръбопровод, според китайски търговски източници.
Вносът по море е основен ESPO, доставян от руското тихоокеанско пристанище Козмино, както и Urals от Балтийско море.
От януари до септември общите руски доставки са нараснали с над 400 000 барела на ден спрямо 2022 г., начело с Urals, според Vortexa, тъй като санкциите, предизвикани от войната в Украйна, предизвикаха масово отклоняване на нейните петролни потоци от Европа към Индия и Китай.
ОЩЕ: Китай внася рекордни количества петрол и въглища от Русия на фона на продължаващата война
Тази година Китай е спестил 4,34 млрд. долара чрез внос на руски петрол, въз основа на сравнението на Reuters на месечните ценови разлики между ESPO и суровия петрол Tupi от Бразилия и Urals спрямо Оман, използвайки ценова информация, предоставена от търговци.
За вноса на венецуелски петрол, предимно сорт Merey, Китай е спестил средно 10 долара за барел спрямо сравнимия колумбийски суров петрол Castilla, сочат изчисленията, базирани на данните на търговците. Страната спести около 15 долара на барел, купувайки ирански суров петрол вместо петрол от Оман.

Снимка: iStock
Китай спести приблизително 4,2 млрд. долара, като внесе рекордните 1 млн. барела на ден за същия период от Иран, 60% над върховите стойности преди санкциите, регистрирани от китайските митници през 2017 г. при 623 000 барела на ден, тъй като Техеран повиши добива до почти максимални нива и предложи отстъпки като стръмни като 17 долара за барел спрямо Brent.
За сравнение, Оман имаше средна стойност от 2 долара над Brent през първите 9 месеца на годината.
ОЩЕ: САЩ притиска Китай да спре да купува ирански петрол
С доставки на венецуелски петрол от януари-септември от около 430 000 барела на ден, според средната стойност на данните на Vortexa и Kpler, спестяванията на Китай от внос на венецуелски петрол са 1,17 млрд. долара.
Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви в изявление, че ценовият таван на руския петрол позволява на купувачите да „сключват по-трудна сделка“ при покупките си, ограничавайки приходите на Москва.
„От 2021 г. САЩ са санкционирали над 180 физически и юридически лица, търгуващи с ирански петрол и нефтохимикали, и въздействието на санкциите е причинило хиперинфлация в Иран и спад на валутата му“, заяви говорителят.
Прилагането на санкциите на САЩ ще продължи за Венецуела и отношенията на правителството на Мадуро с Китай не демонстрират сила, а неговата изолация „в рамките на световната общност“.
Маржовете на „чайниците“

Снимка: iStock
Тъй като държавните рафинерии Sinopec и PetroChina се въздържаха изцяло от купуването на ирански и венецуелски суров петрол, „чайниците“ имаха възможността да купуват евтин петрол и от двата доставчика.
Според китайската консултантска компания JLC „чайниците“ в рафиниращия център на провинция Шандонг са работили с 65,7% от капацитета си през първите три тримесечия на 2023 г., или ръст от 4,2 пр.п., генерирайки маржове при обработката на вносен суров петрол от 567 юана (77,63 долара) на тон, спрямо 50 юана преди година.
Въпреки това, предимството за повече икономия на разходи е ограничено, тъй като „чайниците“ са ограничени от квоти за внос на суров петрол, като същевременно не притежават квоти за износ на гориво и регулаторен контрол.
ОЩЕ: Неизвестни и неопитни компании управляват половината от износа на руски петрол
„Това важи особено за рафинериите в Шандонг, които, ако бъдат подложени на нов кръг от репресии, както се наблюдава през последните години, биха могли да поставят твърдо ограничение върху това колко Иран изнася“, отбелязва Виктор Катона, водещ анализатор на суровия петрол на Kpler.
По-рано тази година митниците засилиха проверките на тежки сурови товари, насочени към Шандонг, след като откриха няколко ирански пратки, погрешно етикетирани като разреден битум, за да заобиколят квотите за внос.
Ако САЩ затегнат прилагането на санкциите срещу Техеран заради неотдавнашната криза в Израел, това също може да ограничи износа на петрол от Иран, смятат анализатори, който се насочва предимно към Китай.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дългогодишната зависимост на петролните пазари от Китай скоро може да приключи
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?