Правителството ще вземе решение за увеличаване на минималната работна заплата със 153 лева, така че от 780 лева за 2023 г. тя да стане 933 лева от 1 януари 2024 г. Това заяви премиерът Николай Денков в началото на днешното правителствено заседание.
С колко ще нарасне минималната заплата през следващите три години?
„С това решение ние ще изпълним един от ангажиментите си, съчетан с други мерки, за намаляване на неравенството в България, което е твърде високо за европейските стандарти. България продължава да бъде държавата с най-ниска минимална работна заплата в Европейския съюз. Поетапно трябва да излезем от ситуацията на икономика, която привлича инвеститори с ниските си работни заплати“, посочи Денков, цитиран от БТА. 

Още: Увеличават минималната работна заплата в Румъния – става по-висока от тази в България
„Трябва да привличаме инвестициите с това, че предлагаме производства с високо качество, висока добавена стойност и подготвена работна ръка. Това ще отнеме време, но решението днес е стъпка в тази посока“, допълни още министър-председателят.  
Новият размер на минималното трудово възнаграждение бе обект на обсъждане на провелото се на 5 октомври заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него предложението подкрепиха синдикалните организации, а работодателските се обявиха против. 
 

ЕС предупреди Илон Мъск, че X се използва за разпространение на „дезинформация“ след атаката на „Хамас“ срещу Израел.
В публикация в Х еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че „насилственото и терористично съдържание“ не е било премахнато, въпреки предупрежденията – както гласят новите правила на ЕС, пише BBC.
Мъск каза, че компанията му е предприела действия, включително чрез премахване на новосъздадени акаунти, свързани с „Хамас“ и поиска от ЕС да изброи предполагаемите нарушения.
Тиери Бретон не даде подробности за дезинформацията, за която говори в писмото до Мъск. Въпреки това отбеляза, че случаи на „фалшиви и манипулирани изображения и факти“ са широко докладвани в платформата на социалните медии.

„Затова ви каня спешно да се уверите, че вашите системи са ефективни и да докладвате на моя екип за предприетите кризисни мерки“, пише той в писмото си, което споделя в социалните медии.
Писмото му идва дни след като палестинската въоръжена групировка „Хамас“ атакакува Израел, убивайки стотици жители и вземайки десетки заложници.
В отговор на публикацията на Бретон в Х Мъск заяви, че политиката на компанията му предполага, че всичко е с отворен код и е прозрачно.
ОЩЕ: Илон Мъск с коментар за нападението срещу Израел

Бретон заяви, че Мъск е наясно, че има проблем. „Вие сте наясно с докладите от Вашите потребители – и от властите – за фалшиво съдържание и възхвала на насилието. От Вас зависи да покажете, че правите това, за което говорите“, репликира той Мъск.
„Предвид спешността, очаквам също да влезете в контакт със съответните правоприлагащи органи и Европол и да гарантирате че ще реагирате незабавно на техните искания“, пише Бретон.

Той заяви, че екипът му също ще проследи действията на Мъск по редица други неотложни въпроси, свързани със спазването на изискванията на DSA. „Призовавам Ви да осигурите бърз, точен и пълен отговор на това искане в рамките на следващите 24 часа“, добави еврокомисарят.
Правилата за онлайн съдържание, известни като Закон за цифровите услуги (DSA) изискват от Х и други големи онлайн платформи да премахват незаконно съдържание и да предприемат мерки за справяне с рисковете за обществената сигурност и гражданския дискурс.
На 25 април бяха посочени много големите онлайн платформи – с над 45 млн. потребители в ЕС – които ще бъдат обект на най-строгите правила, сред които и X. Законът влезе в сила 4 месеца по-късно през август.
Неспазването на DSA може да доведе до глоби в ЕС в размер на до 6% от общия оборот на компанията или потенциално спиране на услугата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Приходите от реклама на X в режим на свободно падане, откакто Илон Мъск придоби платформата
Милиардер посочи кой е най-големият враг на Илон Мъск и платформата X
X съди организация, бореща се с речта на омразата

Интересът на чужденците към имотите в Гърция расте с рекордни темпове. Чуждите инвестиции в имотния сектор на Гърция могат да достигнат рекорден размер през тази година.
Според данни на Централната банка на Гърция, чуждите инвестиции в гръцки имоти възлизат на 1.1 млрд. евро за периода януари-юни тази година, което представлява ръст от 39.5% на годишна база. За сравнение, през същия период на миналата година чуждестранните вложения в имоти достигаха 788 млн. евро, става ясно от публикация на гръцкото издание Ekathimerini.
Темпът на растеж се усилва през второто тримесечие на тази година с вложения в размер на 605.8 млн. евро за периода или ръст от 46.2% на годишна база. През цялата минала 2022 година чуждестранните инвестиции в гръцки имоти достигат 2 млрд. евро, което представлява ръст от 68% спрямо 2021 година.
Причините за засилване на интереса към имотите в южната ни съседка през 2023 година се крият в привлекателността на краткосрочните наеми, търсенето на разрешителни за пребиваване (програма „Златна виза”) и в това, че имотите в Гърция все още са по-евтини спрямо други страни в Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо в Гърция няма богати хора?
Докато цените на имотите падат в Европа, България се изкачи до второ място по поскъпване на жилищата
Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви 
Защо хиляди българи, работещи в Гърция, няма да могат да получат гръцка минимална пенсия?
Как вървят цените на жилищата в едни от големите градове в Европa?

Десетки работници и служители от НСИ излязоха на протест пред административната сграда на ведомството в София. Основното искане на протестиращите е увеличение на тяхното възнаграждение.
Освен в столицата, служители на НСИ излязоха на протести и в други градове на страната като етап от преминаването към ефективни стачни действия, предаде БГНЕС.
Протестиращите настояват за увеличение на работните заплати във ведомството с еднаква сума за всички работещи, като увеличението да бъде минимум 50% в перо „разходи за персонал“ или 11,5 милиона лева на годишна база. Към момента средната работна заплата в НСИ е под 1300 лева, а често статистиците по териториални поделения получават под 1000 лева заплати.
От тези данни става ясно, че първото тримесечие на 2023 г. от 120 държавни институции НСИ е на 114-о място по размер на средната работна заплата, а териториалните поделенията на НСИ са на 118-о място.
ОЩЕ: 74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов заяви, че колегите му са в правото си да протестират, защото заплатите в НСИ са едни от най-ниските заплати в държавната администрация. Той уточни, че властта не ги е поканила на разговори, но очакват покана. „Това не са политически протести, това са трудови протести“, категоричен е Атанасов.
Протестиращите скандират „Достойни заплати“, „Чуйте ни“, както и „Подкрепа“.

Снимка: БГНЕС
Рая Петрова, председател на КТ „Подкрепа“ в НСИ поясни, че исканията им са същите каквито и преди – увеличаване на заплатите, защото предишният протест не дал резултат. Тя обаче уточни, че има подписан ангажимент на правителството към статистическата система у нас, и в този документ има клауза, че ще бъдат „подкрепени финансово“. „В тази си част правителството не изпълнява ангажимента към професионалните статистици. Ние искаме да бъдем чути. Искаме професията ни да бъде уважена, защото ние сме сериозно ангажирани с научен труд хора. Искаме достойни възнаграждения и средства за издръжка“, посочи Петрова.
„Продължаваме да искаме да имаме поне по 500 лева на човек увеличение на заплатите. Искаме Денков да ни уважи и да направи една среща с представители от нас и ръководството, за да ни чуе“, добави тя.
Протестиращите служители държат табели с надпис: „Ще протестираме толкова дълго, колкото трябва“, „Този път ще се наложи да ни чуят“, „Няма да мълчим повече“, „0% увеличение на заплатите ли заслужаваме“, „Вие трябва да направите реформата“, „Господин Денков защо ни принуждавате да стачкуваме“, „Протестите няма да спрат“, както и „Стига упражнения на наш гръб“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Миньорите и енергетиците излязоха на протест в София. Какви са исканията им?
Вдигат заплатите на данъчни и митничари, възнаграждението на шефа на НАП става 7 000 лева