На юг от Ивайловград попадаме на едно от най-странните места в България – добре дошли в Мандрица! Основано през 17-ти век от албански преселници, родопското селце е съхранило не само езика, но и специфичните високи сгради с просторни салони, каквито няма да срещнете никъде другаде у нас. Повечето от тях са изоставени и се рушат, но между пукнатините и буренясалите стени историята продължава да нашепва спомени от едно славно минало, когато единственото албанско село в България е наброявало над 3000 жители, имало е две училища, линейка, болница, родилен дом, фабрика за газирани напитки и пр.. В златните си години Мандрица било водещ център на пашкулопроизводството. А в салоните на къщите се отглеждали цели армии от копринени буби. Днес селото наброява едва 20-ина възрастни жители, които още говорят на албански. Сред тях е 93- годишната Султана:

play
pause
stop
mute
unmute
max volume

Автор: Венета Николова – Източник : https://bnr.bg/post/102165818/tuhli-glina-i-nostalgia-selo-mandrica-i-neobiknovenite-mu-kashti